Работодатели искат замразяване на минималната заплата
Според АИКБ нарастването ще навреди на конкурентоспособността и ще ускори инфлацията
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) упорства размерът на минималната работна заплата да бъде непокътнат на 1077 лв. и да не се усилва на плануваните 1213 лв. от 1 януари 2026 година. В публично мнение работодателската организация приканва и за анулация на законовия механизъм, който автоматизирано обвързва минималното със междинното заплащане в страната.
Според бизнеса тази мярка е основна, с цел да се резервира стабилността на пазара на труда и конкурентоспособността на българската стопанска система в навечерието на приемането на еврото. " Това е належащо, с цел да се избегнат спомагателни несъответствия на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската стопанска система и да се подсигурява постоянен преход към Еврозоната ", акцентират от АИКБ.
Основните терзания на бизнеса
От асоциацията показват, че казусът се корени в в този момент настоящия член 244 от Кодекса на труда, който дефинира минималната заплата като 50% от междинната брутна заплата. Според тях този автоматизъм води до изпреварващ растеж на минималното заплащане по отношение на действителните стопански индикатори.
Анализът на АИКБ демонстрира, че за интервала 2023-2026 година кумулативният растеж на минималната заплата би достигнал над 55%. За същия интервал обаче се чака действителен растеж на стопанската система от към 10% и сходна насъбрана инфлация. Това значи, че минималното заплащане пораства над два пъти по-бързо от обективните стопански благоприятни условия.
Работодателите предизвестяват, че тази наклонност води до няколко съществени казуса:
Затваряне на предприятия: Големи компании към този момент затварят производства и се местят в други страни поради растящите разноски за труд, което води до загуба на хиляди работни места.
Ръст на сивия бранш: Административното нарастване подтиква недекларираната претовареност.
Регионални несъответствия: В области с по-ниски приходи, като Смолян, минималната заплата се приближава рисково до междинната, което изкривява пазара.
Инфлационен напън: Увеличението на разноските за труд без подобаващ растеж в продуктивността кара компаниите да подвигат цените, което подхранва инфлацията.
Предложение за нов механизъм
Вместо автоматизираното нарастване, от АИКБ упорстват за създаването на нов, съответен механизъм за установяване на минималната работна заплата. Според тях той би трябвало да включва действително присъединяване на обществените сътрудници и да се базира на справедливи стопански критерии като развиване на стопанската система, пазара на труда и покупателната дарба, в сходство с европейското законодателство.
Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ) упорства размерът на минималната работна заплата да бъде непокътнат на 1077 лв. и да не се усилва на плануваните 1213 лв. от 1 януари 2026 година. В публично мнение работодателската организация приканва и за анулация на законовия механизъм, който автоматизирано обвързва минималното със междинното заплащане в страната.
Според бизнеса тази мярка е основна, с цел да се резервира стабилността на пазара на труда и конкурентоспособността на българската стопанска система в навечерието на приемането на еврото. " Това е належащо, с цел да се избегнат спомагателни несъответствия на пазара на труда, да се поддържа конкурентоспособността на българската стопанска система и да се подсигурява постоянен преход към Еврозоната ", акцентират от АИКБ.
Основните терзания на бизнеса
От асоциацията показват, че казусът се корени в в този момент настоящия член 244 от Кодекса на труда, който дефинира минималната заплата като 50% от междинната брутна заплата. Според тях този автоматизъм води до изпреварващ растеж на минималното заплащане по отношение на действителните стопански индикатори.
Анализът на АИКБ демонстрира, че за интервала 2023-2026 година кумулативният растеж на минималната заплата би достигнал над 55%. За същия интервал обаче се чака действителен растеж на стопанската система от към 10% и сходна насъбрана инфлация. Това значи, че минималното заплащане пораства над два пъти по-бързо от обективните стопански благоприятни условия.
Работодателите предизвестяват, че тази наклонност води до няколко съществени казуса:
Затваряне на предприятия: Големи компании към този момент затварят производства и се местят в други страни поради растящите разноски за труд, което води до загуба на хиляди работни места.
Ръст на сивия бранш: Административното нарастване подтиква недекларираната претовареност.
Регионални несъответствия: В области с по-ниски приходи, като Смолян, минималната заплата се приближава рисково до междинната, което изкривява пазара.
Инфлационен напън: Увеличението на разноските за труд без подобаващ растеж в продуктивността кара компаниите да подвигат цените, което подхранва инфлацията.
Предложение за нов механизъм
Вместо автоматизираното нарастване, от АИКБ упорстват за създаването на нов, съответен механизъм за установяване на минималната работна заплата. Според тях той би трябвало да включва действително присъединяване на обществените сътрудници и да се базира на справедливи стопански критерии като развиване на стопанската система, пазара на труда и покупателната дарба, в сходство с европейското законодателство.
Източник: dunavmost.com
КОМЕНТАРИ