Тренд: 42% от българите са съгласни на приемни родители за децата си при нужда
Според 85% българите приемната грижа е значима за българското общество. Това сочат данните от национално представително изследване на организация " Тренд " , извършено в интервала 12-18 май 2025 година измежду 1001 пълнолетни жители.
То е осъществено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа в границите на плана " МладитеНезависими: по какъв начин е допустимо ", финансиран от Български фонд за дамите (БФЖ) и Европейския съюз (ЕС).
От " Тренд " регистрират ясно изразена социална поддръжка за схващането, че децата, лишени от родителска грижа, би трябвало да порастват в фамилна, а не в институционална среда.
42% от интервюираните биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители , в случай че те или околните им не могат да ги гледат.
75% от хората у нас биха одобрили решението на техен непосредствен или прочут да стане приемен родител, а единствено 10% не биха одобрили това. Склонни са да одобрят сходна стъпка 81% от дамите и 70% от мъжете
76% от българите одобряват приемната грижа за по-добра опция на институционалната. Това мнение доминира в по-голяма степен при дамите и висшистите. Според 67% от обхванатите в изследването приемната грижа дава на децата безвредна и подкрепяща среда, а една 13% не считат по този начин. Малко по-резервирани са най-младите хора и живеещите в столицата.
⅔ от българите изрично не желаят да са приемни родители
За 60% от съгласните няма значение дали ще получават пари за това
25% от хората и нас виждат измежду най-сериозните проблеми във връзка с приемната грижа в България незадоволителната финансова поддръжка , други 25% открояват неналичието на информация, а бюрократичните процедури са най-сериозната пречка съгласно 23% от интервюираните.
85% от българите не биха имали срещу детето им да поддържа връзка с дете от приемно семейство, а на противоположната позиция са единствено 6%. От " Тренд " разчитат в тези данни висока степен на социална приемливост и последователност към децата от приемна грижа като насърчителен знак за смяна в обществените настройки.
Според организацията е нужна целенасочена национална тактика , която да адресира трите най-съществени предизивикателства пред приемната грижа в България - информацията, доверието и финансовата резистентност. " Без тях поддръжката ще остане на равнище декларация, а не действително присъединяване. Приемната грижа не би трябвало да бъде оставена като " решение в краен случай ", а да се утвърди като професионално приета, обществено подкрепена и институционално обезпечена обществена услуга от публичен интерес ", разясняват от " Тренд ".
То е осъществено по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа в границите на плана " МладитеНезависими: по какъв начин е допустимо ", финансиран от Български фонд за дамите (БФЖ) и Европейския съюз (ЕС).
От " Тренд " регистрират ясно изразена социална поддръжка за схващането, че децата, лишени от родителска грижа, би трябвало да порастват в фамилна, а не в институционална среда.
42% от интервюираните биха приели децата им да бъдат отглеждани от приемни родители , в случай че те или околните им не могат да ги гледат.
75% от хората у нас биха одобрили решението на техен непосредствен или прочут да стане приемен родител, а единствено 10% не биха одобрили това. Склонни са да одобрят сходна стъпка 81% от дамите и 70% от мъжете
76% от българите одобряват приемната грижа за по-добра опция на институционалната. Това мнение доминира в по-голяма степен при дамите и висшистите. Според 67% от обхванатите в изследването приемната грижа дава на децата безвредна и подкрепяща среда, а една 13% не считат по този начин. Малко по-резервирани са най-младите хора и живеещите в столицата.
⅔ от българите изрично не желаят да са приемни родители
За 60% от съгласните няма значение дали ще получават пари за това
25% от хората и нас виждат измежду най-сериозните проблеми във връзка с приемната грижа в България незадоволителната финансова поддръжка , други 25% открояват неналичието на информация, а бюрократичните процедури са най-сериозната пречка съгласно 23% от интервюираните.
85% от българите не биха имали срещу детето им да поддържа връзка с дете от приемно семейство, а на противоположната позиция са единствено 6%. От " Тренд " разчитат в тези данни висока степен на социална приемливост и последователност към децата от приемна грижа като насърчителен знак за смяна в обществените настройки.
Според организацията е нужна целенасочена национална тактика , която да адресира трите най-съществени предизивикателства пред приемната грижа в България - информацията, доверието и финансовата резистентност. " Без тях поддръжката ще остане на равнище декларация, а не действително присъединяване. Приемната грижа не би трябвало да бъде оставена като " решение в краен случай ", а да се утвърди като професионално приета, обществено подкрепена и институционално обезпечена обществена услуга от публичен интерес ", разясняват от " Тренд ".
Източник: news.bg
КОМЕНТАРИ