Преди дни стана ясно, че в конкуренция за Дума на

Преди дни стана ясно, че в конкуренция за Дума на годината в България е определена думата " евро ". И до момента в който приемането на новата валута е основно икономическо събитие за историята на страната ни, то левът от дълго време е надхвърлил номиналната си стойност и към този момент е част от фолклора. От 1881 година, когато са отсечени първите стотинки, до края на 2025 година той се е трансформирал в самобитен знак на националната ни памет. Не единствено поради силата на лъва от герба ни, а тъй като е навлязъл в речта ни, в обичаите, в метода ни на мислене.
Свикнали сме да " цепим стотинката на две ", да работим за " жълти стотинки ", да питаме " какви 5 лв. " (вече 2 евро и 56 цента), да слагаме стотинка в баницата и питката на Коледа, както и да пазарим от Магазина за един лев. С приемането на еврото обаче е евентуално използването на тези изрази последователно да намалее и да се появят нови. Това не значи, че сме родоотстъпници и не помним историята си - в противен случай, значи, че езикът се приспособява и развива.
Ето и някои от знаковите изрази с левове и стотинки, които вероятно ще изчезнат от ежедневния ни речник.
Стотинката - единица мярка за достолепие и темперамент. В нашата народопсихология най-дребната монета парадоксално се е трансформирала в най-тежката мярка за човешката същина - с нея измерваме достолепието, морала, унижението, честността, заплатите си и даже житейските несгоди.

А какво да вършим със стотинките?

" Ще те направя на две стотинки ".
- Ще те унижа грубо, ще те смъмря обществено, ще ти срина престижа. Изразът идва от концепцията да обезцениш някого до допустимо най-ниската стойност.

" Работя за жълти стотинки ".
- Полагам труд против обидно ниско възнаграждение.

" Нямам (нито) пукната стотинка ".
- Напълно съм опустошен.

" Цепи стотинката на две "
- Изключителен сребролюбец или буквоядец.

" Броя си стотинките ".
- Живея в недостиг, едвам свързвам двата края, внимавам с всеки разход.

" Не давам (и) стотинка (за това) "
- Нещо не коства нищо за мен или изрично отхвърлям да платя/помогна.

" Не коства и пукната стотинка ".
- Нещо (или някой) без никаква стойност, качество или морал.

" Връщам/изплащам всичко до (последна) стотинка ".
- Израз на безспорна почтеност и акуратност. Пълно издължаване.

" Събирам стотинка по стотинка ".
- Спестявам с доста труд и ограничения.

" Две стотинки не давам (за мнението ти) ".
- Пълно неуважение. Вариация на " пет пари не давам ".

" Продаде се за жълти стотинки ".
- Човекът е предал правилата си, приятелите си или идеята си против унизително дребна полза.

Левът - мярката за действителност

И в случай че стотинката е единица за достолепие и морал, то левът е мярката за нашата действителност - от време на време сурова, от време на време комична - с него показваме цялостно неразбиране, с него описваме евтиното благополучие и отново с него измерваме задачите си. 

" Какви 5 лв.?! "
- Израз на цялостно неразбиране, изненада или отвращение. Използва се, когато някой приказва нелепости или нещо несвоевременно. Смята се, че навлиза всеобщо посредством хумористични излъчвания (скечове) през 90-те или от градския диалект.

" Левче-кефче ".
- Жаргонен израз, зародил с появяването на магазините " Всичко по 1 лев ". Означава нещо на ниска цена, което носи наслада, или самата концепция за евтина покупка.

" За един лев (човек ще убие/майка си ще продаде) ".
- Използва се за изложение на алчни и безскрупулни хора, подготвени на всичко за дребна облага.

" Даде и последния си лев ".
- Изразява висша форма на жертвоготовност.

" Няма 5 лв. да се обръсне ".
- Използва се за безпаричен човек - постоянно като насмешка или засегнатост.

" За 5 лв. работи, без 5 лв. не спри ".
- Утвърждава концепцията, че всеки труд е по-добър от безделието.

Левът в паметни изречения от българското кино

Е, от ежедневния ни речник може и да изчезнат, само че от сюжета на българските кино класики - надали.  Ето някои от фразите, в които левът остана запечатан.
" Всичко живо свири и пее, двама души не можеш да хванеш за работа. 10 лева.. " / " Та аз за 10 лева човек умъртвявам бе, мой човек! " - " Оркестър без име "

" Сега, за предишния път и за през днешния ден - по 2 лв., общо 4 лв.. " (ученикът му дава банкнота от 5 лева)/ " Така, значи, от мен искаш 1 лев " / " Да.../ " Ама аз нямам един лев. Един лев нямам... " - " Оркестър без име "
- Детето си заплаща за урока по цигулка.

" Ще ти давам по 10 лв. надник, но да ми седиш като на плаж, по бански ". - " Баш майсторът на море "

" Една боза от 6 стотинки ". - " Момчето си отива "
- Тази имитация на Ран (Филип Трифонов) стана знак на " соца " и закрепените цени, които през днешния ден провокират трогване.

Дир БГ, със съкращения