Според 62,3% или почти две трети от пълнолетните граждани в

Според 62,3% или съвсем две трети от пълнолетните жители в страната в България има лобистка активност. Тя е ориентирана най-много към депутати и чиновници на Народното събрание по мнение на 74,1% от българите. Необходимост лобизмът да бъде организиран на законодателно ниво виждат 75,7% от жителите.

Това сочат данни от национално  на българските жители по тематиката за лобизма и нормативната регулация на лобистката активност, извършено от социологическа организация " Глобал Метрикс " по поръчка на Българския институт за правни начинания (БИПИ) в интервала 5-15 декември 2023 година измежду 1009 души.

По данни на изследването измежду по-засегнатите от лобистко въздействие институции са също органите на централната изпълнителна власт: министър-председател, министри, зам.-министри и други чиновници на Министерския съвет - съгласно 62% от интервюираните, органите на локалната власт - кметове, общински препоръки и общински съветници (50,1%) и органите на изпълнителната власт на локално равнище - териториални подразделения на държавни организации и други - по мнение на 46,1% от жителите.

Възлагането и осъществяването на публични поръчки е разпознато като наранена сфера от лобизъм от 63,8% от участвалите в изследването, а строителството - от 54,5%. Политиците (73,1%) и представителите на държавните институции (52,6%) са посочени най-често като лицата, извършващи лобистка активност.

Според 59,4% от българските жители въвеждането на нормативна рамка ще докара до понижаване на корупцията. 55,6% са на мнение, че би трябвало да бъдат очевидни хората, опитващи се да въздействат на вземането на решения, а за ограничение на търговията с въздействие са 55,6% от интервюираните.

Паралелно с изследването измежду необятната общност са извършени и 20 дълбочинни изявленията с специалисти, публицисти, адвокати, представители на бизнеса, на гражданския бранш и на академичната общественост. Техните настройки също в по-голяма степен са в поддръжка на правенето и въвеждането на нормативна уредба на лобистката активност. Скептични са обаче по въпроса по какъв начин тези връзки ще бъдат контролирани и доколко ще бъде обезпечено качество на законодателния развой и безпрепятствено и дейно приложение на новата нормативна уредба. Приемат регулацията на лобизма като част от по-общия развой по одобряване и гарантиране на върховенството на правото в страната.

Експертите акцентират обаче и редица основни фактори и провокации, съпътстващи процеса по основаването на законовата уредба. Според тях от значително значение ще бъде качеството на бъдещите законови текстове. В тази връзка виждат и потребност от ясното дефиниране на понятията, с които бъдещата нормативна уредба ще си служи - лобистки действия, заинтригувани страни и техните функции и функционалности - обект, медиатор, индивид, предмет на лобистката активност. Опасенията са, че неналичието на точност в правенето на текстовете би могла да докара до подозрения в достоверността на препоръчаната регулация и до легитимиране на непозволени дейности, налични и към сегашния миг. Отчита се опцията от основаване на свръхочаквания за ролята на законовото споразумяване на лобизма в битката с корупцията.

Създаването и поддържането на обществен указател на лицата, извършващи лобистка активност, се поддържа от над две трети от българските жители, като близо половината от тях считат, че институцията, която би следвало да го поддържа, е Комисията за противопоставяне на корупцията.

Потенциалната нормативна регулация на лобистката активност не би затруднила достъпа до институциите съгласно малко под 60% от българските жители. Притеснения в тази посока са изразени по-ясно измежду хората с по-голяма гражданска интензивност - участвалите в срещи с народни представители и политици и участниците в публични съвещания - полемики, срещи, допитвания или обществени съвещания на представители на институции.