Спорът за раздялата на БАН и НИМХ се оказа прекалено

Спорът за раздялата на Българска академия на науките и Национален институт по метеорология и хидрология се оказа прекомерно тежък. Преди няколко дни академията се отхвърли от съглашението с МОН и Българска академия на науките поради текстове в преходните и заключителни разпореждания в бюджета. " СТандарт " беседва по тематиката със зам.-шефа на академията чл.-кор. Костадин Хаджииванов.

- Проф. Хаджииванов, по какъв начин гледате на тематиката за раздялата на Българска академия на науките с Института по метеорология? Тя породи много разногласия...

- Общото заседание на академията взе решение за обособяване на института от структурата на Българска академия на науките, а това не е елементарно обособяване на една конструкция. Във връзка с това има много административни неща, които би трябвало да се свършат - и управителният съвет, и общото заседание работят много интензивно. Договорихме се с министъра да създадем една контактна група, в границите на която да уточним нещата. На хората от Национален институт по метеорология и хидрология, които желаят да останат в Българска академия на науките, няма да им се пречи, те ще си останат в Българска академия на науките.
Но внезапно преди няколко дни излезе планът на държавния бюджет, според който в преходните и заключителни разпореждания има няколко алинеи, които доста ни тормозят. Най-важното е, че хората, които желаят да останат, нямат нито една дума. А целият институт с всички свои активи минава към МОН. Министърът може да изиска по-голям институт, само че въпреки всичко сделките са си сделки.

- А какви благоприятни условия имат учените, които желаят да останат в Българска академия на науките? Какво им предлага този закон?

- Ами той даже не ги третира. Все едно не съществуват.

- Колко са тези хора?

- Учените в института са към 80 души, 30 от тях се занимават с оперативни действия. Останалите се занимават главно с научни изследвания. Доколкото знам, някои и от тях се двоумят, тъй като още няма изясненост. В момента и на тях им дават обещание високи заплати, в случай че преминат в държавна конструкция.

- Какви?
- Чувал съм единствено клюки, тъй че не бих се заел с съответни мнения, само че става дума за по 2000 лв. месечна заплата. На фона, че сега заплатата на доцент е 700 лв., а на професор 850 лв..

- Кой обаче им ги дава обещание - държавното управление, просветителното министерство или други?

- Официални обещания на този стадий няма, само че се приказва за по-високи заплати. До няколко дни ние ще обявим детайлности -ако някой човек работи на дадена инсталация по съответен план, да може да продължи да се труди. В новия бюджетен закон написа също, че архивът минава към новия институт? Кой списък? Този на Българска академия на науките ли? Академията има списък, който се употребява от Национален институт по метеорология и хидрология, само че не принадлежи на института. Има десетки текстове, които би трябвало да бъдат поправени и доразработени, това ненапълно е и недовиждане. Има и текстове, които са противоконституционни. Но най-важното е, че на никое място няма текстове за хората, които желаят да останат срещу Българска академия на науките, макар обещанията на министъра.

- А какъв брой са тези, които желаят да останат?

- Трудно ми е да кажа, тъй като те се двоумят. Ако да вземем за пример се одобри този закон за бюджета, тези хора ще останат без инсталация и няма какво да вършат в академията. Ако ние успеем да задържим апаратурата им в академията, допускам, че ще останат повече.