Балканският ребус
Спорът сред Турция и Гърция е дълготраен проблем. Той непрекъснато се задейства и няма изгледи да бъде позволен скоро.Аз считам, че изказването на албанския министър председател за „ Велика Албания” е по-скоро опит за изложение на позиция и послания, в сравнение с действителна вероятност. Според мен е доста мъчно да се развие мощна дестабилизация в района в краткосрочна вероятност. Трябва да имаме в поради и напъните на Балканите и Европейски Съюз за стабилизиране. “ Това съобщи пред Факти.бг докторът по политология в Нов Български Университет доцент доктор Соня Хинкова.
През последните дни още веднъж избухна напрежение сред Гърция и Турция, поради конфликта на кораби в противоречивата зона към островите Имиа и Кардак. Можем ли да забележим ескалиране на напрежението сред двете страни?
Това е доста дълготраен проблем. Той непрекъснато се задейства от 1996 година насам, в подтекста на вътрешни проблеми на самите страни или в подтекста на районни спорове, в които те са ангажирани директно или индиректно.
Въпреки възходящото напрежение сред Гърция и Турция за островите, има задоволително лостове на влияние, най-много в границите на НАТО, където те са съюзни страни. Конфликтът се задейства, с по- огромна или по-малка активност, тъй като двете страни имат радикално разнообразни тълкования, по отношение на териториалните води. Според Турция зоната, в която страните могат да упражняват суверенитет е 6 -милна, а съгласно Гърция е 12- милна.
Различията се образуват от позоваване на юридически причини от страна на Гърция и на политически съображения от страна на Турция Гръцката страна се базира на Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право от 1982 година (влиза в действие през 1994). Турската страна счита, че Егейско море е характерна зона и че там би трябвало да се ползват политически критерии. Освен това самата страна не е подписала конвенцията. В този спор Турция има поддръжка на страните, които също не са подписали конвенцията, най-много на Съединени американски щати. Поради тази причина непрекъснато има спор, дали тези острови се намират в зоната, в която Гърция може да упражнява суверенитет. Това е същностна причина за непрекъснато активиращия се спор сред Турция и Гърция и тя не може да бъде преодоляна елементарно.
За мен това, което е по-важно е, че мотивите за неговото активиране са свързани и с външна динамичност. Случаят от предходната седмица бих го обвързала с спора в Сирия и все по-голямото ангажиране на Турция с него. От една страна Турция експонира външнополититическа интензивност и в други райони, с цел да размие интернационалната реакция и най-много неодобрение от военната намеса в Сирия. Има и друга, по-конкретна причина. Тя е обвързвана с несъмнено развиване на сирийския спор, което може да докара до укрепването на властта на президента Башар Асад. В една такава вероятност Сирия и Кипър би трябвало да реализират съглашение за разграничение на морските си зони, а то сигурно ще сложи Турция в неизгодна позиция. Защо, тъй като ще следва нормите, залегнали в интернационалното морско право. Това са външнополитическите измерения. Разбира се има и стопански. Те са свързани с откриването на нефт в Егейско море и сондажите в шелфа. Тук още веднъж има две разнообразни позиции. Гърция, подкрепена от Организация на обединените нации, се придържа към така наречен Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Турция пък упорства, че покупко-продажбите могат да се позволяват с директно съглашение сред страните, които граничат с ИИЗ. Това са 8 страни от района, със комплицирани връзки и практическа неспособност да стигнат да съглашение. Важно е да се означи, че Съединени американски щати поддържат турската позиция.
Виждате ли по какъв начин политически, юридически и стопански измерения, кореспондират повече със скорошната динамичност към островите в Егейско море, от колкото двустранните връзки сред Турция и Гърция. Затова и не виждам по какъв начин скоро ще се откри решение.
През последните дни виждаме ново несъгласие сред Сърбия и Косово. От Албания идват апели за обединяване с Косово. Може ли обстановката да стане рискова за района?
Аз не бих направила такава прогноза. Сегашната динамичност на Балканите не води до такава прогноза. От 6-ти януари е оповестена Стратегията на Европейски Съюз, наречена „ Надеждна вероятност за разширение и засилен ангажимент на Европейски Съюз към Западните Балкани”. Тя демонстрира по-голямо внимание към района и то е ориентирано към стабилизиране. Потвърдени са и повишените условия на европейските институции за промени и добросъседски връзки сред балканските страни. Определено се основават благоприятни условия да се влияе върху страни като Сърбия, Албания и Косово. Между тях разногласията също са дълготрайни и надали ще намерят решение през идващото десетилетие. Желанието на тези страни да развиват преговорния развой за присъединение в Европейски Съюз обаче може да се употребява като средство за влияние върху политическото им управление. Това не значи, че няма да се задействат националистически настроения даже по най-високите етажи на властта.
Аз считам, че изказването на албанския министър председател за „ Велика Албания” е по-скоро опит за изложение на позиция и послания към Европейски Съюз, а не действителна вероятност. Самото Косово няма интерес от развиването на такава вероятност. Тя ще свие легитимността на косовския политически хайлайф в интернационалната политика. Едно е да си на чело на страна, която е суверенна и напълно друго при обединяване с Албания.
Разбира се, контактите сред Косово и Албания са доста дейни. Има взаимни съвещания на държавните управления на двете страни. Във всеки политически проблем по отношение на Косово, Албания заема страната на Прищина. От тук идват несъгласията със Сърбия. Тези несъгласия обаче имат проекции към Гърция,Турция и другите балкански страни. Това значи, че вероятно обединяване на Албания и Косово ще дестабилизира целия район. Ще сложи въпроса за смяна на граници, а това е недопустимо и ще провокира твърда интервенция на извънрегионалните фактори.
Разбира се, ще продължат да се разменят остри реплики и опълчване сред политическото управление на Сърбия и Албания във връзка Косово. Но, мощна дестабилизация в района е доста мъчно да се развие. Срещу това работят освен балканските страни, само че и Европейски Съюз. Тенденцията към стабилизиране на района стабилно се развива от оповестяването на Берлинския развой (2014) до срещата в
Триест през предходната година. Тогава бяха декларирани и съществени стопански задължения от страна на Европейски Съюз. Тези вложения няма по какъв начин да се осъществят в условия на дестабилизация. За мен действително съществуват мощни стопански и политически лостове за влияние на политическите управления и на Сърбия и на Албания.
Смятате ли, че присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз е това универсално решение, както всички го възприемат?
Да, това е политика и вероятност, която разрешава да се влияе върху политическите елити. Своеобразна формула на моркова и тоягата, т.е. тласък и напън. Европейските институции все по-сериозно слагат изискването, че при проблеми със съседите, границите и малцинствата, европейската вероятност се затваря. А в страните от Западните Балкани желанието за влизане в Европейски Съюз е налице. То е насърчено и от съществени стопански тласъци и действителна финансова помощ от Европейски Съюз.
Естествено, че има и други сюжети за развиване. Имаме фактори в района като Русия, Турция и Съединени американски щати. Да се предвижда в по-дълъг интервал динамичността на всеки един от тези фактори е много мъчно.
Затова и считам, че през тази и идната година по-скоро ще надделее наклонността за стабилизиране на района. Силно е упованието договарянията с всяка от шестте балкански страни да се придвижат напред, само че то е с изискване – действителни промени и реализирани резултати.
През последните дни още веднъж избухна напрежение сред Гърция и Турция, поради конфликта на кораби в противоречивата зона към островите Имиа и Кардак. Можем ли да забележим ескалиране на напрежението сред двете страни?
Това е доста дълготраен проблем. Той непрекъснато се задейства от 1996 година насам, в подтекста на вътрешни проблеми на самите страни или в подтекста на районни спорове, в които те са ангажирани директно или индиректно.
Въпреки възходящото напрежение сред Гърция и Турция за островите, има задоволително лостове на влияние, най-много в границите на НАТО, където те са съюзни страни. Конфликтът се задейства, с по- огромна или по-малка активност, тъй като двете страни имат радикално разнообразни тълкования, по отношение на териториалните води. Според Турция зоната, в която страните могат да упражняват суверенитет е 6 -милна, а съгласно Гърция е 12- милна.
Различията се образуват от позоваване на юридически причини от страна на Гърция и на политически съображения от страна на Турция Гръцката страна се базира на Конвенцията на Организация на обединените нации за морското право от 1982 година (влиза в действие през 1994). Турската страна счита, че Егейско море е характерна зона и че там би трябвало да се ползват политически критерии. Освен това самата страна не е подписала конвенцията. В този спор Турция има поддръжка на страните, които също не са подписали конвенцията, най-много на Съединени американски щати. Поради тази причина непрекъснато има спор, дали тези острови се намират в зоната, в която Гърция може да упражнява суверенитет. Това е същностна причина за непрекъснато активиращия се спор сред Турция и Гърция и тя не може да бъде преодоляна елементарно.
За мен това, което е по-важно е, че мотивите за неговото активиране са свързани и с външна динамичност. Случаят от предходната седмица бих го обвързала с спора в Сирия и все по-голямото ангажиране на Турция с него. От една страна Турция експонира външнополититическа интензивност и в други райони, с цел да размие интернационалната реакция и най-много неодобрение от военната намеса в Сирия. Има и друга, по-конкретна причина. Тя е обвързвана с несъмнено развиване на сирийския спор, което може да докара до укрепването на властта на президента Башар Асад. В една такава вероятност Сирия и Кипър би трябвало да реализират съглашение за разграничение на морските си зони, а то сигурно ще сложи Турция в неизгодна позиция. Защо, тъй като ще следва нормите, залегнали в интернационалното морско право. Това са външнополитическите измерения. Разбира се има и стопански. Те са свързани с откриването на нефт в Егейско море и сондажите в шелфа. Тук още веднъж има две разнообразни позиции. Гърция, подкрепена от Организация на обединените нации, се придържа към така наречен Изключителна икономическа зона (ИИЗ). Турция пък упорства, че покупко-продажбите могат да се позволяват с директно съглашение сред страните, които граничат с ИИЗ. Това са 8 страни от района, със комплицирани връзки и практическа неспособност да стигнат да съглашение. Важно е да се означи, че Съединени американски щати поддържат турската позиция.
Виждате ли по какъв начин политически, юридически и стопански измерения, кореспондират повече със скорошната динамичност към островите в Егейско море, от колкото двустранните връзки сред Турция и Гърция. Затова и не виждам по какъв начин скоро ще се откри решение.
През последните дни виждаме ново несъгласие сред Сърбия и Косово. От Албания идват апели за обединяване с Косово. Може ли обстановката да стане рискова за района?
Аз не бих направила такава прогноза. Сегашната динамичност на Балканите не води до такава прогноза. От 6-ти януари е оповестена Стратегията на Европейски Съюз, наречена „ Надеждна вероятност за разширение и засилен ангажимент на Европейски Съюз към Западните Балкани”. Тя демонстрира по-голямо внимание към района и то е ориентирано към стабилизиране. Потвърдени са и повишените условия на европейските институции за промени и добросъседски връзки сред балканските страни. Определено се основават благоприятни условия да се влияе върху страни като Сърбия, Албания и Косово. Между тях разногласията също са дълготрайни и надали ще намерят решение през идващото десетилетие. Желанието на тези страни да развиват преговорния развой за присъединение в Европейски Съюз обаче може да се употребява като средство за влияние върху политическото им управление. Това не значи, че няма да се задействат националистически настроения даже по най-високите етажи на властта.
Аз считам, че изказването на албанския министър председател за „ Велика Албания” е по-скоро опит за изложение на позиция и послания към Европейски Съюз, а не действителна вероятност. Самото Косово няма интерес от развиването на такава вероятност. Тя ще свие легитимността на косовския политически хайлайф в интернационалната политика. Едно е да си на чело на страна, която е суверенна и напълно друго при обединяване с Албания.
Разбира се, контактите сред Косово и Албания са доста дейни. Има взаимни съвещания на държавните управления на двете страни. Във всеки политически проблем по отношение на Косово, Албания заема страната на Прищина. От тук идват несъгласията със Сърбия. Тези несъгласия обаче имат проекции към Гърция,Турция и другите балкански страни. Това значи, че вероятно обединяване на Албания и Косово ще дестабилизира целия район. Ще сложи въпроса за смяна на граници, а това е недопустимо и ще провокира твърда интервенция на извънрегионалните фактори.
Разбира се, ще продължат да се разменят остри реплики и опълчване сред политическото управление на Сърбия и Албания във връзка Косово. Но, мощна дестабилизация в района е доста мъчно да се развие. Срещу това работят освен балканските страни, само че и Европейски Съюз. Тенденцията към стабилизиране на района стабилно се развива от оповестяването на Берлинския развой (2014) до срещата в
Триест през предходната година. Тогава бяха декларирани и съществени стопански задължения от страна на Европейски Съюз. Тези вложения няма по какъв начин да се осъществят в условия на дестабилизация. За мен действително съществуват мощни стопански и политически лостове за влияние на политическите управления и на Сърбия и на Албания.
Смятате ли, че присъединението на Западните Балкани към Европейски Съюз е това универсално решение, както всички го възприемат?
Да, това е политика и вероятност, която разрешава да се влияе върху политическите елити. Своеобразна формула на моркова и тоягата, т.е. тласък и напън. Европейските институции все по-сериозно слагат изискването, че при проблеми със съседите, границите и малцинствата, европейската вероятност се затваря. А в страните от Западните Балкани желанието за влизане в Европейски Съюз е налице. То е насърчено и от съществени стопански тласъци и действителна финансова помощ от Европейски Съюз.
Естествено, че има и други сюжети за развиване. Имаме фактори в района като Русия, Турция и Съединени американски щати. Да се предвижда в по-дълъг интервал динамичността на всеки един от тези фактори е много мъчно.
Затова и считам, че през тази и идната година по-скоро ще надделее наклонността за стабилизиране на района. Силно е упованието договарянията с всяка от шестте балкански страни да се придвижат напред, само че то е с изискване – действителни промени и реализирани резултати.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ