Спомняте ли си онези моменти, в които ни водеха на

Спомняте ли си тези моменти, в които ни водеха на групички за обзор в зъболекарските кабинети? Това несъмнено бяха едни от най-ужасяващите мигове в нашия другояче нехаен детски живот. Налагаше ни се да изтърпим цялата плеада за Чук и Пук, за това какъв брой е нездравословно да се ядат бонбони и какъв брой са потребни млякото и зеленчуците… След това идваше и най-страшното – една неприятна леличка вадеше едни още по-лоши принадлежности и ужасът започваше…
Във всяко учебно заведение и по огромно дружество имаше доктор и ортодонт, профилактичните прегледи бяха цялостни и непрекъснати.
На пук на многото отрицателни изявления за опазването на здравето в Народна република България, ще кажа:

Аз съм Валерия Кръстева. На 48 години съм.Имам пломба от 4 клас, която до ден сегашен не е мръднала. Зъболекаря умря, пломбата остана. Не съм се разболявала по този начин, както в този момент. Имаше 2-3 типа сиропи за кашлица и толкоз. Но бяха ефикасни и изцяло налични. Сега за мой шанс имам страхотна персонална лекарка, която лекува децата ми без проблем.
Не изписва скъпи медикаменти. Общо взето имаме шанс. Но като цяло доста други доктори не са по този начин. Има 20 типа медикаменти за 1 нещо и то с огромна разлика в цената. В предишното, каквто и да си приказваме. Хората са яли здравословни храни или най-малко не толкоз нездравословни. Сега незнаем какво ядем и с какво е обработена храната. Да не приказваме, че ни тровят съзнателно, с цел да си продават медикаментите.

И още за соца. Непрекъснато у младите се насажда изказванието, че по време на социализма не е имало чипс, енергийни питиета, шоколадови яйца, кроасани, хамбургери и безусловно сме умирали от апетит. Да. Нямаше ги тези отпадъци. Казвам отпадъци, тъй като всеки знае какво съдържат и по какъв начин тровят хората. Но от апетит не сме умирали. Не зная дали едно модерно дете познава дъха на същинския топъл самун с препечена коричка. А не на земелите, който идват замразени от чужбина и се пекат в супермаркетите. Този мирис на самун беше незаместим. И не, не сме го мирисали единствено. Ядяхме го с същинско овче или краве сирене, които се продаваха на всички места. Мажеха ни филии с същинско масло – от това, което в този момент не може на никое място да се откри. Върху него слагаха пълен слой малмелад, или сладко. В магазините имаше всевъзможни сладка, само че бабите правеха домашни. От смокини, от малини, от къпини, от череши, от праскови и дюли и дори от портокалови кори.

И в случай че днешните младежи мислят, че сме яли единствено самун, бъркат. Вкъщи постоянно имаше готвено. Бабите ни се пенсионираха на 55 години и ни гледаха и все се въртяха пред печката. Оттам идваха ухания на пилешка чорба, на страхотна бобена супа, на чорба от киселец и лапад с доста масло и настъргано сирене, на телешка яхния, на пържени картофки, на кюфтета от същинска кайма, на пълнени чушки или сарми, на качамак с масло и сирене, на пържени филийки, на пилешка каша и всевъзможни вкусотийки. Като започнеше сезонът на рибата, целият квартал ухаеше. Печена, пържена, на фурна, плакия…Аз не обичах риба и доста ми се караха нашите. Плашеха ме, че иска ми се изкривят костите и ще станат чупливи. За злощастие това се случи, само че не зная дали поради рибата. В ранното ми детство по улицата минаваше първо млекарят и продаваше мляко напряко от гюмовете. Ходихме с порцеланови купи, а той ни го слагаше с черпак. Нямаше боязън от отравяне, никой не ревизираше хигиената. Едно гъсто мляко с каймак от горната страна, ядяхме, ушите ни плющяха. После минаваха продавачите на риба, след това на домашно сирене. В края на лятото изникваха големи грамади от дини, пъпеши, домати и чушки, а след това и тикви напряко върху платнища на земята. Купувахме дини с чували. Бяха по-малки, само че доста вкусни.
Често чета, че не сме знаели какво значи салам, тъй като магазините били празни. Щандовете се оголиха едвам през 1988/89. Дотогава си имаше и кренвирши, и колбаси, шпековият „ Бургас “ нямаше нищо общо с ментето, което продават в този момент, телешкият беше от телешко и се топеше в устата. Имаше и луканки, суджук, наше произвеждане обаче. Не като в този момент със завъртени имена и хиляди овкусители и подобрители. И сладки също имаше. Колкото си поискате. Щандовете на сладкарниците бяха отрупани от пасти – „ Дънер “, „ Тунелче “, „ Ежко- Бежко “, парфе, „ Цвете “, „ Роза “, „ Шоколадка “ и не мога просто да си спомня всички. Имаше сиропирани сладкиши – голям избор. Саралии, кадаиф, реване, охлювчета, саралия, арменски сладки с бадеми, сухи сладки всевъзможни типове, банички, милинки, тутманици, софиянки, рогчета, каквото ти душа изиска. Вкъщи бабите ни също печаха сладки и кексове през ден и си разменяха предписания. Баницата на моята баба беше най-хубава, а от бисквитената й торта с какао и масло напряко си облизвахме пръстите. Нямаше „ Орео “, имаше чаени бисквити, нямаше сегашните сладки с палмово масло, имаше „ Детска закуска “, „ Анелия “, халва с какао, какаови кремчета. Нямаше шоколади „ Милка “, само че имаше „ Крава “, „ Фин млечен “, „ Кума Лиса “ и разнообразни десертчета, които се топяха в устата. „ Чайки “, „ Байкалчета “, сухи пасти, фастъковки, ореховки, сусамки.

Инфо: БЛИЦ