Спомняте ли си как ухаеха майките и бабите ни през

Спомняте ли си по какъв начин ухаеха майките и бабите ни през 80-те. Богатите, малко на брой на брой вкарваха луди връзки, с цел да зарадват обичаната си с „ Chanel No.5 “, „ Shalimar “ от Guerlain, „ L’Air du Temps “ на Nina Ricci. Така даже изневерите се „ забравяха “ бързо. Болшинството дами обаче миришеха на „ Мелодия “ или „ Идеал “. Не тъй като имаха български патриотични усеща, а просто тъй като нямаше кой знае какъв избор в Универмага. По-нахаканите обаче залагаха на полския „ Бич може “.

Задължителен дамски признак за празник по време на соца пък беше „ Албена “. От родните марки магазинерките предлагаха още „ Джулия “, „ Шипка “ и „ Калина “. Имаше и парфюмподобни одеколони със закачливите за времето си имена като „ Трезор “, „ Бон късмет “ и „ Твоите очи “. Мъжете пък триеха ръце и лице с импортирания от Съюз на съветските социалистически републики „ Тройно “. Истинска приятност за дребните момиченца бе да извадят скрито от чантата на майките си дезодоранта със зелена ябълка или „ Жасмин “.В началото обаче достъпът до основния воин на 80-те Być Może е бил същинско знамение.

Ароматът на соца на първо време е бил внасян посредством дипломатически канали.

Той е достигал единствено до специфични магазини, достъп до които са имали защити клиенти – представителите на тогавашния хайлайф.

Тези аромати от дълго време към този момент ги няма. Причините несъмнено естествени – отваряне на света, навлизането на западните, много по-добри и качествени аромати. За мнозина обаче миризмата на бабината тоалетка или на класическата вода за бръснене на дядо си остава паметен детски спомен.

Ето няколко истории от обществените мрежи на консуматори, спомнящи са за аромата на отминалото време.

„ Моята майка имаше бутилка ‘Być Możе’. Казваше, че ароматът е специфичен — нещо друго от нормалното. По някаква причина всякога, когато ухаеше на него, ми се струваше, че ми споделя загадка. Вечерите, когато си говорихме, този мирис като че ли пълнеше стаята с романтика и топлота. “

„ Баба ми постоянно ползваше ‘Мелодия’. Спомням си по какъв начин в стаята ѝ постоянно се усещаше лек, пресен пъстър мирис. Когато ми даде бутилка от него, бях като омагьосана — за мен това беше магията на времето, уловена в малко шишенце. За мен ‘Мелодия’ е ароматът на детството и спокойствието. “

„ Татко си носеше ‘Тройной’ — на ниска цена, само че с доста мощен и присъщ мирис. Помня по какъв начин преди да излезе, се напръска с него, а ние, децата, се смеехме, че мирише на същински воин. Винаги когато ухае на ‘Тройной’, ми излиза обликът на него с костюм и шапка, подготвен да побеждава деня. “

„ Когато започнах първата си работа, колежките ми ми подариха бутилка ‘Албена’. За тях това беше класическият женски парфюм, знак на убеденост и ново начало. Всяка заран, преди да изляза, се пръсках с ‘Албена’ и се усещах като да мога да завладея света. “

„ Моята баба и дядо имаха една бутилка ‘Идеал’, която употребиха и двамата. За тях този парфюм беше спомен от младостта, а ароматът беше толкоз неповторим, че когато го чувствам, ми идва пред очите по какъв начин танцуват в дребната си стая. “

Със сигурност сме разчувствали едни, други разсмели, а път трети – днешните младежи, са останали сюрпризирани от това какви странни имена са имали ароматите от края на предишния век.

Автор: SafeNews /Над обявата работи -Камелия Павлова