Как да избегнем капана на заетия, но неефективен служител: Уроци от принципа на Парето
Спомняте ли си известния заек от " Алиса в страната на чудесата, " който непрекъснато повтаряше: " О, божичко, ще закъснея! "? В професионалната среда аналогията с сходен персонаж е постоянно срещана – сътрудник, който непрекъснато показва привидна претовареност, само че действителните му резултати остават доста под предстоящото. Сигурна съм, че всички вие познавате подобен чиновник. Този вид чиновници постоянно оставят усещане за изключителна претовареност. Те минават от задача на задача, до момента в който в това време вземат участие в срещи, дават отговор на телефонни позвънявания и извършват незабавни поръчки. Но в края на деня регистрираните резултати са изненадващо ниски. В моята процедура постоянно беседвам с новопостъпили мениджъри, които признават, че в устрема си да се утвърдят бързо, те нормално разпореждат главните задания навръх такива чиновници, които демонстрират висока интензивност. Въпреки това, поражда значимият въпрос: дали интензивността безусловно води до успеваемост? И отговорът е: Не. Всъщност при тези чиновници:
Липсва приоритизация: Всичко за тях наподобява " незабавно " и " значимо " ;Избягват се комплицираните задания: Предпочитат по-лесни и познати задания, които не носят забележителен прогрес, само че пък ги държат непрекъснато ангажирани;Има прахосване на сила: Трудно разграничават основните задания от второстепенните.
Последствията от този модел на държание могат да бъдат доста съществени – както за самия чиновник (прегаряне), по този начин и за екипа, който би трябвало да компенсира неналичието на прогрес.
В такива случаи, мениджърите играят основна роля в това да оказват помощ на екипа си да избегне клопката на " заетостта без успеваемост ". С ръководителите постоянно разисквам методите да подобрим работата на подчинените им. Решението? Принципът на Парето. В края на XIX век италиански икономист, инженер и социолог Вилфредо Парето формулира едно предписание, което остава в социологията под името “Правилото 80-20 ” или “Закон за елита ”, или още “Закон на Парето ”. То гласи следното: “Във всяко общество 20% от хората създават 80% от изгодите и облагите. На другия завършек на кривата, 20% от хората основават 80% от проблемите и загубите. Приложен при ръководство на времето, той наподобява по следния метод: 20% от дейностите водят до 80% от резултатите. Какво значи това за всекидневието? Малка част от дилемите са доста по-важни от останалите. Ако имате лист с 10 задания, две от тях евентуално ще бъдат 5-10 пъти по-значими от останалите осем. Вместо да разпилявате силата си върху голям брой маловажни действия, концентрирайте напъните си върху тези, които носят действителна стойност.
Липсва приоритизация: Всичко за тях наподобява " незабавно " и " значимо " ;Избягват се комплицираните задания: Предпочитат по-лесни и познати задания, които не носят забележителен прогрес, само че пък ги държат непрекъснато ангажирани;Има прахосване на сила: Трудно разграничават основните задания от второстепенните.
Последствията от този модел на държание могат да бъдат доста съществени – както за самия чиновник (прегаряне), по този начин и за екипа, който би трябвало да компенсира неналичието на прогрес.
В такива случаи, мениджърите играят основна роля в това да оказват помощ на екипа си да избегне клопката на " заетостта без успеваемост ". С ръководителите постоянно разисквам методите да подобрим работата на подчинените им. Решението? Принципът на Парето. В края на XIX век италиански икономист, инженер и социолог Вилфредо Парето формулира едно предписание, което остава в социологията под името “Правилото 80-20 ” или “Закон за елита ”, или още “Закон на Парето ”. То гласи следното: “Във всяко общество 20% от хората създават 80% от изгодите и облагите. На другия завършек на кривата, 20% от хората основават 80% от проблемите и загубите. Приложен при ръководство на времето, той наподобява по следния метод: 20% от дейностите водят до 80% от резултатите. Какво значи това за всекидневието? Малка част от дилемите са доста по-важни от останалите. Ако имате лист с 10 задания, две от тях евентуално ще бъдат 5-10 пъти по-значими от останалите осем. Вместо да разпилявате силата си върху голям брой маловажни действия, концентрирайте напъните си върху тези, които носят действителна стойност.
Източник: manager.bg
КОМЕНТАРИ