Уморихме ли се от апокалипсиси?
Спомняте ли си, в случай че сте били родени, по какъв начин на 21 декември 2012 немалка част от света очакваше неговия край? Датата се трансформира в световна фикс идея, подхранена от тълкования на календара на маите, съгласно които тогава завършва огромен цикъл от тяхното летоброене.
В медии, конгреси и поп културата, че и филми имаше, въртяха какви ли не сюжети: от конфликт с мистериозната планета Нибиру до унищожителни естествени катаклизми или даже духовно „ събуждане “ на човечеството, което да занули греховете му.
В реалност обаче самите маи в никакъв случай не са предсказвали апокалипсис — за тях това е просто завършек на един цикъл и начало на идващия, нещо като промяна на календарна година, само че в доста по-голям мащаб. Науката също изрично отхвърляше всички катастрофични теории още преди датата да настъпи. И когато 21 декември пристигна и си отиде напълно нормално, стана ясно, че „ краят на света “ е отсрочен за различен път.
Мнозина тогава подхождаха с подигравка, само че имаше и суеверни, които чакаха “нещо ”. Но като че ли претекстът, че тъкмо в нашето време сме заслужили апокалипсис, бе посят и започнахме да го чакаме и търсим на всички места.
Глобални рецесии, районни произшествия, местни бедствия и персонални нещастия не са липсвали в никакъв случай в човешката история и постоянно суматохата е била част от груповите реакции. Но като че ли до неотдавна тя бе в пикова точка, която докара до доста безредици и всеобщи разделения.
Ковид, Трета Световна война, олигарси, човеконенавистни елити, неприятен международен ред, криптовалути и всеобща цифровизация, изкуствен интелект завладява човечеството — тематиките са потискащи и възприятието на неизбежност е на всички места, без значение от кой балон сте.
Но наподобява, че се уморихме. Ето, една копейка еднолично завзе всички управляващи на последните избори и евроатлантическата общественост съумя да има сила единствено да се развълнува дали Манол Пейков ще е депутат.
Ето, Съединени американски щати направи най-крещящият си империалистически ход, нападайки (неособено успешно) Иран с неразбираема последна цел и сривайки международните тържища. И всички покровители за нов световен ред, в който Америка не е планетарният шериф, се отдават на замяна на мемета онлайн.
Едно време не ползвахме хартия, с цел да не се изсичат дървета. Сега я употребяваме в пъти повече, тъй като пък пластмасата е екологина злополука. Но апокалипсисът все по този начин ни се разминава, фосилните горива валят от небето из Русия, а светът някак си съумява да светува.
Може би се уморихме от суматоха в последно време. Късане на ризи, рязане на вени, тежки заклинания за неизбежен мрак. Е, има си хора, които към момента се зареждат с това и доста се надяват „ този път в действителност “. Че този път в действителност идва краят и всичко ще се сгромоляса.
Само че всеобщата реакция към този момент не е суматоха, а нещо като изтощено покачване на плещи. Doomscroll-ваме около апокалипсиса, както около реклама за понижение на ново потомство чорапи, които ще ни покажат, че до момента в действителност в никакъв случай не сме имали същински чорапи. Даваме му половин секунда внимание и продължаваме нататък.
Свикнахме с чувството, че светът е на ръба, само че и с това, че този борд се оказва много необятен и резистентен.
Може би това е новият ни предпазен механизъм. Да претръпнем. И всеобщите нервности да станат все по-непопулярни, тъй като масите се умориха да истерясват.
Или пък е мъртвило пред идната световна, районна и местна стихия?
Или просто светът не свършва с гръм и тропот. Той се трансформира постепенно, безредно, постоянно неуместно и спорно. Неща се разрушават, други се построяват, трети просто се пренареждат.
Трагедии и напредък, иновация и повторение на остарели исторически неточности, бедствия и човешки достижения. Всичко, на всички места, едновременно.
И може би най-голямата машинация на всички апокалиптични сюжети е, че ни дават обещание край. Финал. Нещо изрично. А ние живеем в свят без край, а подобен с безкрайни продължения.
И дори сме се родили в продълженията и просто забравяме, че сме прашинка от времето. И това, колкото и да е разочароващо за феновете на драмата, в действителност е положителната вест:
Всичко ще бъде наред. Поне за някои.
В медии, конгреси и поп културата, че и филми имаше, въртяха какви ли не сюжети: от конфликт с мистериозната планета Нибиру до унищожителни естествени катаклизми или даже духовно „ събуждане “ на човечеството, което да занули греховете му.
В реалност обаче самите маи в никакъв случай не са предсказвали апокалипсис — за тях това е просто завършек на един цикъл и начало на идващия, нещо като промяна на календарна година, само че в доста по-голям мащаб. Науката също изрично отхвърляше всички катастрофични теории още преди датата да настъпи. И когато 21 декември пристигна и си отиде напълно нормално, стана ясно, че „ краят на света “ е отсрочен за различен път.
Мнозина тогава подхождаха с подигравка, само че имаше и суеверни, които чакаха “нещо ”. Но като че ли претекстът, че тъкмо в нашето време сме заслужили апокалипсис, бе посят и започнахме да го чакаме и търсим на всички места.
Глобални рецесии, районни произшествия, местни бедствия и персонални нещастия не са липсвали в никакъв случай в човешката история и постоянно суматохата е била част от груповите реакции. Но като че ли до неотдавна тя бе в пикова точка, която докара до доста безредици и всеобщи разделения.
Ковид, Трета Световна война, олигарси, човеконенавистни елити, неприятен международен ред, криптовалути и всеобща цифровизация, изкуствен интелект завладява човечеството — тематиките са потискащи и възприятието на неизбежност е на всички места, без значение от кой балон сте.
Но наподобява, че се уморихме. Ето, една копейка еднолично завзе всички управляващи на последните избори и евроатлантическата общественост съумя да има сила единствено да се развълнува дали Манол Пейков ще е депутат.
Ето, Съединени американски щати направи най-крещящият си империалистически ход, нападайки (неособено успешно) Иран с неразбираема последна цел и сривайки международните тържища. И всички покровители за нов световен ред, в който Америка не е планетарният шериф, се отдават на замяна на мемета онлайн.
Едно време не ползвахме хартия, с цел да не се изсичат дървета. Сега я употребяваме в пъти повече, тъй като пък пластмасата е екологина злополука. Но апокалипсисът все по този начин ни се разминава, фосилните горива валят от небето из Русия, а светът някак си съумява да светува.
Може би се уморихме от суматоха в последно време. Късане на ризи, рязане на вени, тежки заклинания за неизбежен мрак. Е, има си хора, които към момента се зареждат с това и доста се надяват „ този път в действителност “. Че този път в действителност идва краят и всичко ще се сгромоляса.
Само че всеобщата реакция към този момент не е суматоха, а нещо като изтощено покачване на плещи. Doomscroll-ваме около апокалипсиса, както около реклама за понижение на ново потомство чорапи, които ще ни покажат, че до момента в действителност в никакъв случай не сме имали същински чорапи. Даваме му половин секунда внимание и продължаваме нататък.
Свикнахме с чувството, че светът е на ръба, само че и с това, че този борд се оказва много необятен и резистентен.
Може би това е новият ни предпазен механизъм. Да претръпнем. И всеобщите нервности да станат все по-непопулярни, тъй като масите се умориха да истерясват.
Или пък е мъртвило пред идната световна, районна и местна стихия?
Или просто светът не свършва с гръм и тропот. Той се трансформира постепенно, безредно, постоянно неуместно и спорно. Неща се разрушават, други се построяват, трети просто се пренареждат.
Трагедии и напредък, иновация и повторение на остарели исторически неточности, бедствия и човешки достижения. Всичко, на всички места, едновременно.
И може би най-голямата машинация на всички апокалиптични сюжети е, че ни дават обещание край. Финал. Нещо изрично. А ние живеем в свят без край, а подобен с безкрайни продължения.
И дори сме се родили в продълженията и просто забравяме, че сме прашинка от времето. И това, колкото и да е разочароващо за феновете на драмата, в действителност е положителната вест:
Всичко ще бъде наред. Поне за някои.
Източник: darik.bg
КОМЕНТАРИ