Българската морска индустрия....... sink or swim?
Спомням си, преди повече от 10 години обсъждахме с другар родната морска обстановка, когато аз проникновено заключих: „ Политиците нанесоха непоправими вреди на шипинга и ще става още по-кофти. “ Моят събеседник /слагам го в топ 5 от хората, които схващат морския бизнес у нас/ с усмивка сподели: „ Ама ти си бил огромен оптимист “. И двамата отляхме от чашите за господ да елементарни българската морска промишленост.
От години морската ни общественост повтаря…. „ желаеме Морска стратегия/?/ “, сякаш, първо: има кой да я направи; второ: вълшебен ще реши проблемите; и трето: ще стресне политиците да стартират да мислят държавнически.
Очевидно, да чакаме от актуалните рояци „ калинки “ да сътворят нещо е идея пердута; виждаме по какъв начин бездарстват волно на тематика конституция, та да чакаме умело отношение към морския проблем.
Принцип на деяние на ръководещите от десетилетия е: Don’t ask! Don’t tell! (Не питай! Не казвай!)……. и керванът си върви, медиите не „ лаят “; е… тук-таме има и гласовити. Резултатът ….. падаме и затъваме от ден на ден в керфафъла /чуждицата e обяснена в предходната статия/.
Но……………. щом има МОРЕ има и искрица надежда; морето охлажда яда ни, кара ни да запазим успокоение, да търсим решение и да действаме; несъмнено моят другар би го определил като „ оптимизъм на дъното на морето “, само че си коства един финален опит?
Реших краткотрайно да отложа написването на книга със заглавие „ Аутопсия на българския шипинг “, което ще бъде едно послесмъртно изясняване на аргументите и причинителите на тази гибел. Да се знаят!
Свидетели сме на съществено неодобрение, което пораства в яд. Обществото желае промяна; желае способени хора да застанат отпред на страната. Целта на тези две публикации е да привлека вниманието на аудиторията и изключително на идващите политици и министри в целесъобразността от приемането на тезата: правене, разискване и приемане на Национална морска политика, която да бъде ориентирана и вярно приложена към потребление на нашето море за приемане на оптимални резултати с наличните и евентуални запаси. Трябва да се положат нужните старания, с цел да може обществото да разбере и оцени значимостта и капацитета на морската промишленост към българската стопанска система.
Разделил съм тази публикация на две елементи. Първата – малко встъпление на Морската политика /МП/ в България и Европа; какво е Министерство на правосъдието и нейните елементи; връзката с морска тактика. Втората е проект за деяние при положение, че някой от виртуално вероятните бъдещи политически фактори прочетат написаното.
Морска политика - Европа
В Европа всички морски страни още през средата на 90 години осъзнаха, че са нужни съществени законодателни промени, с цел да посрещнат провокациите на либерализацията и глобализацията на международния морски превоз. Промените се правиха последователно, разглеждаха се варианти за отворени или паралелни регистри, вкараха се тонажни такси, понижиха се регистрационни такси, вкараха нулеви данъчни ставки за моряците, администрациите на флага станаха едни същински сътрудници на корабособствениците при разработване на редица нормативни документи изисквани от новите конвенции.
Целта на всички тези ограничения бяха корабособствениците да оползотворят тези придобивки и ноу хау в развиване на първокласен и конкурентен флот.
Резултатите?.... Повече от положителни за промишлеността, хората и околната среда.
Морска политика - България
Такава просто липсва. Направените преди 15 години опити за правене на Морска тактика /?/, бяха шокиращо некомпетентни и разумно бяха пренебрегнати.
Има издадена също Интегрирана Транспортна Стратегия за интервала до 2030 година /245 стр/, където за морския превоз са отделени 17 странички съдържащи основно статистика, описи и таблици. Липсва най-важното, а точно установяване на цели и цели, както и наставления на дейности за реализиране на задачите и активизиране на запаси за осъществяване на дейностите. Това е тъй като липсва настояща морска политика, която е основата върху която да се построи всяка една тактика.
Като член на Европейски Съюз би трябвало да се съобразяваме и съблюдаваме насоките за интегриран метод към въпросите на морската политика. Има доста професионално написани материали и е нужна сериозна култура освен на българските законотворци, само че и на интересуващото общество.
Какво е Национална морска политика?
Национална морска политика е набор от общи правила и регламенти, които образуват база за взимане на ежедневни решения за реализиране на координирано и рационално потребление на всички морски активи на страната за осъществяване на оптималната изгода на националните ползи.
Тази политика би трябвало да обгръща всички действия, където се употребяват морски пространства, активи и морски запаси.
Способността или средствата на страната да употребява тези морски активи и запаси вярно, може да трансформира България във водеща в района морска страна с съвременно интегрирано законодателство.
Връзката сред Морска политика и Морска тактика
Стратегията съставлява подкомпонент на националната морска политика. Това са проекти направени от другите промишлености свързани с морския бизнес, с цел да реализиран организационните цели и задания на съответния отрасъл в сходство с признатата национална морска политика.
Казано с две думи….. тактиките са ориентирани към дейности, до момента в който политиките са насочени към решенията. Без решения няма дейности.
Или казано просто ….. не можем да сложим каруцата пред коня, т.е. да изготвим тактика преди да имаме морска политика.
За да можем вярно да определим детайлите на националната морска политика, належащо е да се вземат пред тип и рекомендациите на Европейския Съюз при правене на Интегрирана Морска политика /Синята книга/.
Какво са национални ползи?
Националните ползи са мощно систематизирани понятия или детайли, които съставляват непреодолими потребности на страната, в това число самозапазване, самостоятелност, народен интегритет, военна сигурност и благоденствие за народа.
Елементи на Националните морски ползи
§ Морска защита
§ Морска търговия
§ Експлоатация на морските запаси
§ Туризъм
Очертаване на рамкова морска политика
Тази рамка би трябвало да включва всички морски браншове като:
§ запазване чистотата на морската среда
§ мореплаване,
§ пристанища,
§ корабостроене и ремонт,
§ морско съоръжение,
§ драгиране,
§ офшорни действия (нефт и газ),
§ действия обслужващи морския бранш,
§ яхти, риболовен кораби и лов на риба,
§ краибрежни ферми,
§ ръководство на морския трафик,
§ морска инфраструктура и др...... и несъмнено стълбовете на морския напредък:
§ обучение и образование.
Сега всеки бранш се контролира със лични, характерни закони и правила; постоянно развиването на даден морски бранш води до спор с различен.
Необходима е една консолидация и хармонизиране на всички закони и правила свързани с морската промишленост.
Туризмът е една от най-големите промишлености в страната. Плажовете и морските курорти съставляват едни от главните атракции и този запас би трябвало да се употребява рационално и в цялостна степен в интерес на стопанската система на България. Такива уреди на плажа дават благоприятни условия за спорт и отдих, толкоз жизненоважни за здравето и благоденствието на нацията.
Цели на Националната морска политика
§ Да сътвори подобаваща законодателна сфера в която морския бранш да получи стабилно развитие* за възстановяване на социално-икономическите условия в страната
§ Да генерира работни места за българи
§ Да обезпечи сигурност и сигурност на работещите в тези браншове
§ Опазване на естествената среда от активността на морския бранш
§ Достъп до конкурентни, надеждни морски услуги и развиване на мултимодални схеми
§ Развитие на пристанищата и тяхната сигурност
§ Създаване на действителни условия за регистрация на кораби под български байрак
§ Създаване на постоянна и надеждна правна система
§ Създаване на морски експерти, готови по най-хубавите интернационалните стандарти......
*Устойчиво развиване е развиване, което посреща потребностите на актуалното, без да компрометира опцията на идващите генерации да посрещнат също техните потребности.
План за деяние
1. Постигане на политическа воля
Липса на политическа воля е най-често цитираното факсимиле, когато държавното управление не подхваща дейности. Умен човек е характеризирал този „ феномен “ като: " най-хлъзгавата идея в политическия лексикон ", наричайки го " наложително изискване за триумф на политиката, което в никакъв случай не може да се разпознава, с изключение на когато отсъства ".... Смислено и тъкмо.
Необходимо е политиците, които вземат решения да се съгласят, че българската морска промишленост е достигнала статут на рецесия и казусът изисква дейности на държавното управление. Формирането на огромна политическа коалиция към еднопосочно определение на казуса е може би най-ясният сигнал за реализиране на евентуално дейно политическо решение.
Предупреждение: допустимо е да има лъжлива или илюзорна политическа воля, съсредоточена върху краткосрочни ремонти или размиване на дейностите посредством основаване на работни групи или комисии, с цел да се разсее обществеността или да се сътвори заблуда за деяние. Истинската политическа воля включва ангажираност с действителни решения и резултати.
2. Ръководител на плана НМП
Избор на верния човек - най-трудният миг. Проектите не се провалят, хората ги провалят. Мой съвет: ръководителят би трябвало да има солидно обучение, да е разпознат и почитан от морските среди и несъмнено, като най-малко три съществени, основни умения, и това са:
§ Опит в морската промишленост
§ Компетентност /в неговите разновидности/
§ Отношение /проактивен ли е индивидът; кадърен ли е да мисли за сюжети от разнообразни гледни точки; дали е убеден и кадърен да комуникира на всички държавни и държавни равнища и др./
Да има статут – Зам. министър по водния превоз.
Отчет - да изготвя ежемесечни отчети пред министър председателя; тримесечен доклад пред Народното събрание; постоянни медийни брифинги; бистрота - всички доклади за развиването на НМП да са налични и до обществото.
3. Сформиране на работна група – да се включат представители от всички министерства /ниво - най-малко зам. министри/ плюс представители от съответните браншови морски/речни организации. Задължително би трябвало да вземат участие и представители на висши образователни заведения свързани с морската промишленост.
4. Пълна реорганизация на ИА „ Морска администрация “; пренасяне на централата от София във Варна или Бургас, както и съществено усъвършенстване на щатните бройки /разбирай… съкращаване/; нова идея за възстановяване на административното обслужване в подтекста на правилото " виртуално гише " и така нататък Впрочем концепцията за пренасяне на морска администрация е от 2012 година, само че като няма политическа воля, какъв брой му би трябвало на един министър да се откаже.
Наличието на способена и стимулирана Морска администрация е от първостепенно значение за триумфа при изработването на Национална морска политика.
5. Срок за разработване на Национална морска политика – при ясно декларирана и отстоявана политическа воля, както и верен метод и асортимент на човешки ресурс…. 2 години е работим период плюс 1 година публични разисквания и „ фина конфигурация “, т.е. за 3 години може да я забележим в деяние.
Заключение
Предизвикателство пред правене на Национална морска политика е обстоятелството, че на практика всеки главен въпрос обвързван със сигурността на страната, запазване и предпазване на околната среда, енергетика, смяна в климата, осъществяване на научни проучвания и нововъведение, основаване на работни места, интернационална търговия, превоз и логистика, има отношение към морското дело.
Само посредством създаване и използване на добре премислена и ефикасна Национална морска политика ще можем систематично да разпознаваме потребни взаимоотношения или неефективности сред другите браншове свързани с морската промишленост.
Стен Буков
Морски съветник
Август 2020
От години морската ни общественост повтаря…. „ желаеме Морска стратегия/?/ “, сякаш, първо: има кой да я направи; второ: вълшебен ще реши проблемите; и трето: ще стресне политиците да стартират да мислят държавнически.
Очевидно, да чакаме от актуалните рояци „ калинки “ да сътворят нещо е идея пердута; виждаме по какъв начин бездарстват волно на тематика конституция, та да чакаме умело отношение към морския проблем.
Принцип на деяние на ръководещите от десетилетия е: Don’t ask! Don’t tell! (Не питай! Не казвай!)……. и керванът си върви, медиите не „ лаят “; е… тук-таме има и гласовити. Резултатът ….. падаме и затъваме от ден на ден в керфафъла /чуждицата e обяснена в предходната статия/.
Но……………. щом има МОРЕ има и искрица надежда; морето охлажда яда ни, кара ни да запазим успокоение, да търсим решение и да действаме; несъмнено моят другар би го определил като „ оптимизъм на дъното на морето “, само че си коства един финален опит?
Реших краткотрайно да отложа написването на книга със заглавие „ Аутопсия на българския шипинг “, което ще бъде едно послесмъртно изясняване на аргументите и причинителите на тази гибел. Да се знаят!
Свидетели сме на съществено неодобрение, което пораства в яд. Обществото желае промяна; желае способени хора да застанат отпред на страната. Целта на тези две публикации е да привлека вниманието на аудиторията и изключително на идващите политици и министри в целесъобразността от приемането на тезата: правене, разискване и приемане на Национална морска политика, която да бъде ориентирана и вярно приложена към потребление на нашето море за приемане на оптимални резултати с наличните и евентуални запаси. Трябва да се положат нужните старания, с цел да може обществото да разбере и оцени значимостта и капацитета на морската промишленост към българската стопанска система.
Разделил съм тази публикация на две елементи. Първата – малко встъпление на Морската политика /МП/ в България и Европа; какво е Министерство на правосъдието и нейните елементи; връзката с морска тактика. Втората е проект за деяние при положение, че някой от виртуално вероятните бъдещи политически фактори прочетат написаното.
Морска политика - Европа
В Европа всички морски страни още през средата на 90 години осъзнаха, че са нужни съществени законодателни промени, с цел да посрещнат провокациите на либерализацията и глобализацията на международния морски превоз. Промените се правиха последователно, разглеждаха се варианти за отворени или паралелни регистри, вкараха се тонажни такси, понижиха се регистрационни такси, вкараха нулеви данъчни ставки за моряците, администрациите на флага станаха едни същински сътрудници на корабособствениците при разработване на редица нормативни документи изисквани от новите конвенции.
Целта на всички тези ограничения бяха корабособствениците да оползотворят тези придобивки и ноу хау в развиване на първокласен и конкурентен флот.
Резултатите?.... Повече от положителни за промишлеността, хората и околната среда.
Морска политика - България
Такава просто липсва. Направените преди 15 години опити за правене на Морска тактика /?/, бяха шокиращо некомпетентни и разумно бяха пренебрегнати.
Има издадена също Интегрирана Транспортна Стратегия за интервала до 2030 година /245 стр/, където за морския превоз са отделени 17 странички съдържащи основно статистика, описи и таблици. Липсва най-важното, а точно установяване на цели и цели, както и наставления на дейности за реализиране на задачите и активизиране на запаси за осъществяване на дейностите. Това е тъй като липсва настояща морска политика, която е основата върху която да се построи всяка една тактика.
Като член на Европейски Съюз би трябвало да се съобразяваме и съблюдаваме насоките за интегриран метод към въпросите на морската политика. Има доста професионално написани материали и е нужна сериозна култура освен на българските законотворци, само че и на интересуващото общество.
Какво е Национална морска политика?
Национална морска политика е набор от общи правила и регламенти, които образуват база за взимане на ежедневни решения за реализиране на координирано и рационално потребление на всички морски активи на страната за осъществяване на оптималната изгода на националните ползи.
Тази политика би трябвало да обгръща всички действия, където се употребяват морски пространства, активи и морски запаси.
Способността или средствата на страната да употребява тези морски активи и запаси вярно, може да трансформира България във водеща в района морска страна с съвременно интегрирано законодателство.
Връзката сред Морска политика и Морска тактика
Стратегията съставлява подкомпонент на националната морска политика. Това са проекти направени от другите промишлености свързани с морския бизнес, с цел да реализиран организационните цели и задания на съответния отрасъл в сходство с признатата национална морска политика.
Казано с две думи….. тактиките са ориентирани към дейности, до момента в който политиките са насочени към решенията. Без решения няма дейности.
Или казано просто ….. не можем да сложим каруцата пред коня, т.е. да изготвим тактика преди да имаме морска политика.
За да можем вярно да определим детайлите на националната морска политика, належащо е да се вземат пред тип и рекомендациите на Европейския Съюз при правене на Интегрирана Морска политика /Синята книга/.
Какво са национални ползи?
Националните ползи са мощно систематизирани понятия или детайли, които съставляват непреодолими потребности на страната, в това число самозапазване, самостоятелност, народен интегритет, военна сигурност и благоденствие за народа.
Елементи на Националните морски ползи
§ Морска защита
§ Морска търговия
§ Експлоатация на морските запаси
§ Туризъм
Очертаване на рамкова морска политика
Тази рамка би трябвало да включва всички морски браншове като:
§ запазване чистотата на морската среда
§ мореплаване,
§ пристанища,
§ корабостроене и ремонт,
§ морско съоръжение,
§ драгиране,
§ офшорни действия (нефт и газ),
§ действия обслужващи морския бранш,
§ яхти, риболовен кораби и лов на риба,
§ краибрежни ферми,
§ ръководство на морския трафик,
§ морска инфраструктура и др...... и несъмнено стълбовете на морския напредък:
§ обучение и образование.
Сега всеки бранш се контролира със лични, характерни закони и правила; постоянно развиването на даден морски бранш води до спор с различен.
Необходима е една консолидация и хармонизиране на всички закони и правила свързани с морската промишленост.
Туризмът е една от най-големите промишлености в страната. Плажовете и морските курорти съставляват едни от главните атракции и този запас би трябвало да се употребява рационално и в цялостна степен в интерес на стопанската система на България. Такива уреди на плажа дават благоприятни условия за спорт и отдих, толкоз жизненоважни за здравето и благоденствието на нацията.
Цели на Националната морска политика
§ Да сътвори подобаваща законодателна сфера в която морския бранш да получи стабилно развитие* за възстановяване на социално-икономическите условия в страната
§ Да генерира работни места за българи
§ Да обезпечи сигурност и сигурност на работещите в тези браншове
§ Опазване на естествената среда от активността на морския бранш
§ Достъп до конкурентни, надеждни морски услуги и развиване на мултимодални схеми
§ Развитие на пристанищата и тяхната сигурност
§ Създаване на действителни условия за регистрация на кораби под български байрак
§ Създаване на постоянна и надеждна правна система
§ Създаване на морски експерти, готови по най-хубавите интернационалните стандарти......
*Устойчиво развиване е развиване, което посреща потребностите на актуалното, без да компрометира опцията на идващите генерации да посрещнат също техните потребности.
План за деяние
1. Постигане на политическа воля
Липса на политическа воля е най-често цитираното факсимиле, когато държавното управление не подхваща дейности. Умен човек е характеризирал този „ феномен “ като: " най-хлъзгавата идея в политическия лексикон ", наричайки го " наложително изискване за триумф на политиката, което в никакъв случай не може да се разпознава, с изключение на когато отсъства ".... Смислено и тъкмо.
Необходимо е политиците, които вземат решения да се съгласят, че българската морска промишленост е достигнала статут на рецесия и казусът изисква дейности на държавното управление. Формирането на огромна политическа коалиция към еднопосочно определение на казуса е може би най-ясният сигнал за реализиране на евентуално дейно политическо решение.
Предупреждение: допустимо е да има лъжлива или илюзорна политическа воля, съсредоточена върху краткосрочни ремонти или размиване на дейностите посредством основаване на работни групи или комисии, с цел да се разсее обществеността или да се сътвори заблуда за деяние. Истинската политическа воля включва ангажираност с действителни решения и резултати.
2. Ръководител на плана НМП
Избор на верния човек - най-трудният миг. Проектите не се провалят, хората ги провалят. Мой съвет: ръководителят би трябвало да има солидно обучение, да е разпознат и почитан от морските среди и несъмнено, като най-малко три съществени, основни умения, и това са:
§ Опит в морската промишленост
§ Компетентност /в неговите разновидности/
§ Отношение /проактивен ли е индивидът; кадърен ли е да мисли за сюжети от разнообразни гледни точки; дали е убеден и кадърен да комуникира на всички държавни и държавни равнища и др./
Да има статут – Зам. министър по водния превоз.
Отчет - да изготвя ежемесечни отчети пред министър председателя; тримесечен доклад пред Народното събрание; постоянни медийни брифинги; бистрота - всички доклади за развиването на НМП да са налични и до обществото.
3. Сформиране на работна група – да се включат представители от всички министерства /ниво - най-малко зам. министри/ плюс представители от съответните браншови морски/речни организации. Задължително би трябвало да вземат участие и представители на висши образователни заведения свързани с морската промишленост.
4. Пълна реорганизация на ИА „ Морска администрация “; пренасяне на централата от София във Варна или Бургас, както и съществено усъвършенстване на щатните бройки /разбирай… съкращаване/; нова идея за възстановяване на административното обслужване в подтекста на правилото " виртуално гише " и така нататък Впрочем концепцията за пренасяне на морска администрация е от 2012 година, само че като няма политическа воля, какъв брой му би трябвало на един министър да се откаже.
Наличието на способена и стимулирана Морска администрация е от първостепенно значение за триумфа при изработването на Национална морска политика.
5. Срок за разработване на Национална морска политика – при ясно декларирана и отстоявана политическа воля, както и верен метод и асортимент на човешки ресурс…. 2 години е работим период плюс 1 година публични разисквания и „ фина конфигурация “, т.е. за 3 години може да я забележим в деяние.
Заключение
Предизвикателство пред правене на Национална морска политика е обстоятелството, че на практика всеки главен въпрос обвързван със сигурността на страната, запазване и предпазване на околната среда, енергетика, смяна в климата, осъществяване на научни проучвания и нововъведение, основаване на работни места, интернационална търговия, превоз и логистика, има отношение към морското дело.
Само посредством създаване и използване на добре премислена и ефикасна Национална морска политика ще можем систематично да разпознаваме потребни взаимоотношения или неефективности сред другите браншове свързани с морската промишленост.
Стен Буков
Морски съветник
Август 2020
Източник: frognews.bg
КОМЕНТАРИ