Спомням си добре първата си среща със системния регистър на

Спомням си добре първата си среща със систематичния указател на Windows. Беше преди към десетилетие, до момента в който отстранявах проблем с компютъра, когато в един онлайн урок се оферираше редактиране на регистъра като допустимо решение. Изглеждаше просто. Стартирайте вградения инструмент, отидете до избран път и променете цената на един-единствен ключ. Но тъкмо тук имаше предизвестие за това, че регистърът е сериозна част от Windows и една неправилна смяна може да срине операционната система. Това ме заинтригува. Какво в действителност съставлява регистърът, за какво той е от главно значение за Windows и по какъв начин една неправилна смяна може да унищожи системата?

Казано по-просто, регистърът е база данни, в която се съхранява нужната систематична, софтуерна и хардуерна настройка – от държанието при пускане и информацията за потребителския профил до метода, по който работят системата и обособеният програмен продукт. Но през годините потребителите показваха угриженост по отношение на това по какъв начин работи регистърът, дали има смисъл от него през днешния ден и в кои случаи той може да се окаже нездравословен. И като се имат поради основателните опасения към него, може да се каже, че това е проблем, който никой не желае да признае.

Регистърът не е планиран за актуалните версии на Windows

Това, което е работило преди десетилетия, през днешния ден наподобява несвоевременно.

Когато беше показан за първи път с Windows 95 през 1995 година, регистърът имаше смисъл. Той представляваше централизирана система, която главните съставни елементи и приложенията можеха да употребяват, вместо да разчитат на самостоятелни конфигурационни файлове. А тогава имаше единствено няколко такива и актуализациите на операционната система не бяха толкоз чести, колкото в този момент. През годините, когато Windows се трансформира в известна операционна система с голям пазарен дял, това се промени.

Появиха се повече – доста повече – стратегии за Windows, броят на фоновите услуги и задания набъбна доста, а актуализациите станаха ежеседмични. За регистъра това означаваше запазване на големи количества данни, в това число записи за някои стратегии, които към този момент не участваха на компютъра. Да, това е нещо съществено. Дори и откакто деинсталирате дадена стратегия, някои записи остават в регистъра – съзнателно или заради ненапълно разчистване. Някои разработчици вършат това съзнателно, с цел да могат да се възстановят потребителските желания и настройки при повторното инсталиране на програмата.

Въпреки че оставените ключове не провокират непосредствени неприятности и размерът на регистъра не е проблем, що се отнася до продуктивността на компютъра, оставените ключове могат да провокират неточности в дълготраен проект, изключително когато се вършат препратки към тях. Останалите ключове рядко забавят продуктивността, само че могат да провокират спорове или да натоварят отстраняването на проблемите.

Отстраняването на неизправности в регистъра не е за всеки

Обикновените консуматори в идеалния случай би трябвало да го заобикалят.

Нека да поговорим за очевидното. Регистърът на Windows не е една от най-простите съставни елементи на операционната система. Той е прекомерно комплициран за елементарните консуматори. И в случай че не бяха онлайн уроците, голямото болшинство от тях даже нямаше да знае от кое място да стартира.

Когато отворите редактора на систематичния указател, вляво има пет съществени записа, всеки от които съдържа хиляди обособени ключове, свързани с главните съставни елементи на Windows и приложенията на трети страни. Но възприетата спогодба за предоставяне на имена не е понятна. Това е разбираемо, защото регистърът не е предопределен за елементарните консуматори. Въпреки това, от позиция на чистото улеснение на потреблението, това прави задълбоченото премахване на проблеми прекомерно комплицирано.

Дори и за човек с много опит с регистъра, всяка среща към момента ме кара да се усещам некомфортно. Честно казано, към момента се опасявам да върша промени в регистъра, даже когато управление от благонадежден източник предлага това. Това е и повода всяко мое напътствие, обвързвано с регистъра, да бъде съпроводено от предизвестие.

Windows дава на приложенията прекомерно огромен надзор върху регистъра

Това води до спорове в дълготраен проект.

Спомняте ли си по кое време за финален път обещано приложение е предизвикало проблеми и деинсталирането му не е решило казуса незабавно? Обикновено това се случва, когато деинсталирането на приложението не анулира измененията, които то е направило в регистъра, и останалите ключове са употребявани от различен програмен продукт или съставен елемент, който чака програмата да е към момента налична. Макар че за това не може да бъде упрекнат категорично Windows, фактът, че на приложенията е разрешено да вършат непрекъснати промени в регистъра – от конфигурирането на държанието при пускане до метода, по който взаимодействат със системата – сигурно е аспект, на който би трябвало да се обърне внимание.

Поради тази причина възобновяване на Windows постоянно взема решение проблеми, при които други, по-директни ограничения се провалят. Нулирането отстранява конфигурираните стратегии, в това число техните записи в систематичния указател, и възвръща измененията в систематичната настройка, като дава на компютъра едно напълно чисто положение.

Проблемът с регистъра не може да бъде отхвърлен за един ден или даже за една година

Твърде доста стратегии и завещан програмен продукт към момента разчитат на него.

Това не значи, че Microsoft не е наясно с казуса или не се е пробвала да усъвършенства обстановката. Всичко е по-сложно от това. Много от по-старите приложения към момента разчитат на регистъра и нарушаването на тази взаимозависимост може да докара до по-големи проблеми за потребителите. Освен това от елементарните консуматори не се чака да взаимодействат непосредствено с регистъра. Повечето от насочените към потребителя конфигурации са налични в специфичното приложение „ Settings “ (Настройки).

Въпреки че Windows еволюира от своите DOS-базирани корени до съвременна операционна система, тя към момента разчита на десетилетния указател даже за най-простите задания. Така че, в случай че наследеният програмен продукт не премине отвън регистъра, той ще остане съществена част от Windows.

Трябва да свикнем да живеем с регистъра

Но без инструментите за разчистване на регистъра.

Нека си признаем, че регистърът няма да изчезне на никое място. Той съществува към този момент 30 години и ще остане неразделна част от Windows, даже в случай че директните взаимоотношения с потребителя бъдат сведени до най-малко. Освен това не би трябвало да се вършат постоянни опити за разчистване на регистъра, изключително благодарение на принадлежности за разчистване. Те нанасят повече вреди, в сравнение с изгоди, като постоянно изтриват ключове, които са от сериозно значение за операционната система. Затова е най-добре да оставите Windows да ръководи регистъра, до момента в който не се сблъскате с някакви съществени проблеми с компютъра.

Оригиналът е на Kazim Alvi, xda-developers