Спомням си детството, как дойдох да се изуча в големия

„ Спомням си детството, по какъв начин пристигнах да се изуча в огромния град, помня промяната на имената и издевателствата. Помня купоните, митингите, палатките, мразовитата зима на 1997 година. Помня насладата, несполуките и неволите. Мъдростта се ражда в паметта, а тя е построена от мемоари. Най-добрият оракул на бъдещето е предишното. Всички тези години издигахме едни и сваляхме други. По пътя допуснахме неточности и допуснахме не малко неволи ”, добави Рашидов.

„ През всички тези години променихме страната си, преодоляхме рецесии, променяхме правила и градихме основи, издигахме едни и сваляхме други. Камък по камък съградихме живота. Много способстваха за това – едни помним, само че други – не. По пътя преживяхме неволи, едни се пребориха, а трети избягаха. Стоим тук след тежка акция, едни чегъртани, други – афектирани, а трети - обругавани и анатемосвани. Пак се чудим по какъв начин и накъде. Колеги – мислете. Агресията води експанзия, а отрицанието – отричане. Потънали в рецесии, губим посоката, комплицирани в спорово и затъваме в антиутопията ”, сподели Рашидов. „ Всички сме разнообразни, както са разнообразни цветовете. Няма нищо по-хубаво от това. Моля ви за примирение, разсъдък, помиряване и дано този път излезе нещо по-добро. На добър път ”, пожела Рашидов.