Спомените за разтърсването на земята в 4:17 сутринта в една студена февруарска нощ все още преследват Елиф, осемгодишно момиче от Газиантеп, Турция, епицентърът на земетресението които убиха повече от 50 000 души и разрушиха стотици хиляди домове.
Елиф седи и държи кукла, която грабна онази нощ, когато трябваше да избяга от дома си.
„Тази кукла ми помогна да заспя, докато се страхувах от всички вторични трусове, които продължиха седмици“, каза тя. Елиф и семейството й намериха временно убежище на работното място на баща й.
Изминаха шест месеца от земетресението в Турция и Сирия, което разсели милиони, а много деца, преживели бедствието, продължават да изпитват травма. Някои все още живеят на палатки, а много не са успели да се върнат на училище.
Според УНИЦЕФ повече от четири милиона деца в Турция са били засегнати от трагедията. Тези, които са били свидетели на наранявания и смъртни случаи, се борят със симптоми на посттравматичен стрес, като тревожност и спомени.
„Децата се нуждаят от стабилност повече от възрастните, защото на тази възраст те все още не могат да разберат или да се справят с нестабилността на живота“, каза Зейнеп Бахадир, клиничен психолог с опит в травмите от бедствия. „Времето за игра е най-важният инструмент за тях в тази ситуация. Може да работи като терапия.“
Това може да е причината за някои деца първият предмет, който грабнаха, когато трябваше внезапно да напуснат домовете си, да беше любимата им играчка, която им помагаше да се чувстват сигурни сред хаоса. „Играчките имат по-голямо значение; това са техните думи“, каза Бахадир. „Те могат да изразят себе си чрез играчки.“
През февруари осемгодишният Еймен живя в кола с родителите си и двамата си братя и сестри три дни след земетресението. Това беше единственото място, където се чувстваше в безопасност. Оттогава той носи кола играчка. Майка му казва, че това го кара да се чувства защитен.
Педемчленното семейство на Хиса първоначално избяга от сирийския град Идлиб през 2018 г., но отново бяха разселени, когато земетресението удари новия им дом в Нурдаги, Турция. Оттогава те живеят в палатка до руините на този дом.
„Тази кукла, която държа, е подарък от майка ми, когато бях по-малка и все още живеехме в Сирия“, каза Хиса, 11, добавяйки, че я е получила като форма на насърчение, преди да напуснат Идлиб и го носела по време на пътуването си през сирийско-турската граница. „Много съм привързан към него и съм щастлив, че успях да го взема от къщата си и да го донеса в нашата палатка.“
РекламаРеклама
