Агенти на ЦРУ се вмъкват в КПСС и БКП преди и след 1989 г.
„ Спомените ” на видния български политически и икономически деятел Огнян Дойнов разпръсват в огромна степен тази мъгла. Интересен и чужд е в българската мемоаристика методът, употребен в тях. Към истинските мемоари на Огнян Дойнов съставителката Зоя Димитрова (в избран смисъл може да се назова и съавторка) поканва участници и очевидци да вземат свое място в книгата и да добавят и доразкрият някои събития в живота на Огнян Дойнов и на България. Особено значими са свидетелствата на посланика ни в Москва по това време Георги Панков, той напряко бърка в „ раната ”, която към момента е отворена. Негови са сензациите, които му споделя тогавашният ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Крючков - че управленията на партията и страната в Съветския съюз са овладяни от Централно разузнавателно управление на САЩ. Не е толкоз мъчно да се наблюдава протичащото се и в България, която също е подложена в последна на сметка на тотално плячкосване. Гениален ход на Запада – той да остане чистичък като детска сълза, а да бъде упрекнат за това огромният брат на България и да се опитат в случай че не да разрушат, най-малко да разклатят вековната връзка сред българския и съветския народ.
Не са малко отрицателите на Огнян Дойнов, само че е добре да се знаят точните детайлности. Прочитайки страниците на „ Спомените ”, се увещавам, че днешна България муе дебитор и, в случай че не друго, не е неприятно най-малко да почисти името му от клеветите, струпани върху гениалниябългарски икономист, коитосане единствено нашенски.
Огнян Дойнов, „ Спомени ”, допълнени от Зоя Димитрова, книгоиздателска къща „ Труд ”, 2002 година
Из глава седма/Събитията към 10 ноември 1989 година ( писана на 6 декември 1999 година )
Сега, 10 години след 10 ноември 1989 година, когато към този момент бяха направени доста изказвания и излязоха задоволително доказателства, у никого не съществува подозрение, че измененията, които тогава настъпиха, бяха резултат от дейностите на руската агентура в България.
Вярно е, че месеци преди този момент имаше хора, които се осмелиха почтено да порицаят някои недъзи на социалистическото общество и справедливо се причислиха към новопоявилите се български дисиденти.
Няма подозрение също по този начин и във обстоятелството, че част от управлението на тогавашната Българска комунистическа партия беше основател и основател (може да използваме по-меката и съвременна дума - спонсор) на Съюза на демократичните сили.
Тези сили от Българска комунистическа партия, които участваха в основаването на Съюз на демократичните сили, за нескончаем интервал оказваха въздействие върху развиването на съюза, участвайки в неговите вътрешни битки. Нека си напомним някои неща – да вземем за пример множеството компромати, които бяха дадени в ръцете на някои от ръководителите на Съюз на демократичните сили, с цел да могат да унищожават своите противници, какъвто беше казусът с Петър Берон. Да си напомним също и изказванието на Андрей Луканов че Иван Костов е „ изобретение за България ”, че той е „ българският Балцерович ”.
Тогавашният български дипломат в Москва Георги Панков споделя за една среща на Андрей Луканов с Горбачов, на която Луканов моли, в случай че е допустимо, на другия ден да излезе в руската преса огромно известие, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на публично посещаване в България. Тогава Горбачов споделил:
- Но Желю Желев е срещу комунистите и срещу Съветския съюз.
- Не е правилно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, – по този начин му споделяме да прави.
- А за какво тогава споделя „ долу ” и сочи с палеца си към земята.
- И това сме му споделили да прави - отвърнал Луканов.
Георги Панков (в изявление за книгата) споделя за срещата, състояла се през есента на 1990 година в Кремъл. На нея участват Михаил Горбачов, Андрей Луканов, Георги Панков и посланикът на Съюз на съветските социалистически републики в България Виктор Шарапов […]
„ Защо давате такава характерност на Желю Желев? Неотдавна той мина през Москва и съобщи, че ще ликвидира селата, тъй като те са база на комунистите ” пита след срещата Георги Панков.
„ Ти си се откъснал от живота в България, ние с него имаме договорености ” – повтаря Луканов.
Впрочем публична аудиенция на Горбачов в България след 10 ноември 1989 година по този начин и не се реализира.
Българският дипломат в Москва споделя и за две други свои срещи след 1989 година, които имат директно отношение към тезата за значимата роля на другите агентури във висшата политика на всяка страна.
Първата му среща е през декември 1989 година с Владимир Крючков, ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от 1988-а до 19 август 1991 година, посредством Министерството на външните работи Георги Панков желае персонална среща с тогавашния ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Не получава отговор. Отново насочва искане. Поводът, по който Панков желае да беседва с Владимир Крючков, е разпадането на Съветския съюз. Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го приема. По-късно му споделят, че дипломат на непозната страна не е влизал в постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от Октомврийската гражданска война през 1917 година
„ Икономиката на България е интегрирана 62 % с стопанската система на Съветския съюз – споделя Георги Панков на Крючков – интеграцията ни е даже по-голяма от тази на някои руски републики. Ако Съветският съюз се разпадне, това ще бъде икономическа злополука за нашата страна. ( На 19 август 1991 година партийният уред, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и част от генералите вършат опит за боен прелом. Михаил Горбачов и фамилията му са сложени под домакински арест, конституцията е суспендирана. Начело на преврата е вицепрезидентът на Съюз на съветските социалистически републики Генадий Янаев. Активен участник в него е и Владимир Крючков. На 21 август превратът е сподавен, а ръководителите му – задържани. ) ”
„ Ти по какъв начин мислиш, ние ще допуснем ли да се разпадне Съветският съюз? ” – пита го непосредствено Крючков.
„ Само неуместно ръководство може да допусне това ” – споделя Панков.
„ Проблемът при нас е различен, за жалост Централно разузнавателно управление на САЩ се е настанило във висшето управление на партията и страната ” – споделя замислено Крючков.
„ Как по този начин? ”
Крючков потрива палеца и показалеца на дясната си ръка – причина са парите.
Развълнуван от диалога си с ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Георги Панков желае среща със завеждащия отдел „ Балкански страни ” в Министерството на външните работи Нерубайло и я получава час по-късно.
„ Как е, удовлетворен ли си? ” – пита го Нерубайло, като не оставя подозрение, че знае за срещата с Владимир Крючков. Той му демонстрира писмо на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) до Михаил Горбачов, в което се твърди, че Александър Яковлев и генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Калугин са вербувани от Централно разузнавателно управление на САЩ и се желае единодушие те да бъдат разследвани. Горбачов обаче не дава единодушието си.
Георги Панков си спомня след това визитата на Яковлев в България по покана на водача на Евролевицата Александър Томов. Тогава Яковлев декларира: „ Никога не съм бил болшевик. ”
Втората значима среща, за която Панков споделя, е през юни 1990 година, директно след първите свободни парламентарни избори в България и преди сформирането на държавен кабинет на победилата новопокръстена Българска социалистическа партия. Срещата е още веднъж при Нерубайло в Министерството на външните работи.
„ Кой съгласно теб би трябвало да бъде министър-председател на новото държавно управление? ” – пита го Нерубайло.
„ Единствената безспорна фигура съгласно мен е на Андрей Луканов ” – дава отговор българският дипломат.
„ Виктор Шарапов също счита по този начин. За страдание и ти, и той се заблуждавате, Луканов е сътрудник на американците ” – споделя Нерубайло.
Този диалог най-малкото е удостоверение за новите настроения в някои среди от руския държавен уред към българския министър-председател Андрей Луканов.
[…] На 14 април 1990 година в. „ Дума ” писа:
„ Членовете на комисията по партийна нравственос преценят политическата виновност и политическата отговорност на Огнян Дойнов, Димитър Стоянов, Григор Стоичков, Григор Шопов, Лазар Причкапов, Пенчо Кубадински, Ангел Солаков, Станка Шопова, Георги Йорданов и Георги Атанасов, изразявайки мнение, че те са изгубили качествата на членове на партията и оферират главните организации, където членуват те, да ги изключат. ” […]
14 април 1990 година
В. „ Дума ” разгласява известие на комисията по партийна нравственос, което цитирах първоначално.
От него ставаше към този момент ясно, че в България освен няма да мога да работя, само че няма и да ме оставят и да пребивавам.
Досега всички обвинявания против мен научавах от вестниците и малкия екран. Никой публично не ме беше извикал, с цел да дам пояснения или да показва документи.
Петър Младенов, Андрей Луканов, Белчо Белчев ме уверяваха, че съществени обвинявания против мен няма. Колкото и да са заявили своята увереност в моята непорочност, очевидно всичко това е било лицемерно, защото вестниците, радиото и малкия екран бяха към момента под цялостния надзор на партийното управление.
Из изявление на Огнян Дойнов пред Зоя Димитрова и Радостина Константинова в ”168 часа ”, 24.01. 1994 година:
„ Затова същия ден, когато в. „ Дума ” разгласява решението на комисията по партийна нравственос, следобяд взех решение и отпътувах отвън България.
Помогна ми един другар – Иван Червенов, с който се срещнах в Норвегия. Той ми даде 500 $ и въпреки че беше болен, ме закара със личната си кола до Белград. Оттам брат ми ме закара във Виена.
На 55-годишна възраст поех риска да стартира всичко изначало, работейки към този момент за самия себе си.
На 18 януари 1990 година по Дело № 1 към този момент е арестуван Тодор Живков. Адвокат Доковска е встъпила в делото като негов бранител.
На 21 февруари арестуват Милко Балев. Очаква се третият да бъде Огнян Дойнов.
Два дни преди да замине, той се обажда на Даниела Доковска и я кани вкъщи си. Там й написва на едно листче, че има опция да напусне страната. След това излиза да я изпрати. И споделя: „ Много се двоумя, желая да се боря ”. „ Огняне, заминавай незабавно, на часа, с утрешния трен ” – му дава отговор тя.
До последния миг Огнян Дойнов се колебае. Смята, че напускането на страната е бягство, че е симптом на безволие, а не желае да го считат за мекушав човек. Убеден е, че би трябвало да остане в страната и да се бори против нападките.
По-късно същия ден желае среща с Румен Сербезов. Двамата излизат на открито, с цел да не бъдат подслушвани. Огнян Дойнов моли за подпомагане да му бъде публикуван български чуждестранен паспорт с изходна виза – той не желае да рискува да напусне страната с дипломатическия си паспорт.
Румен Сербезов извиква изпълняващия длъжността министър на вътрешните работи Стоян Стоянов, някогашен втори секретар в Хасково и негов непосредствен другар.
Из изявление на Румен Сербезов за книгата: „ Стоян Стоянов неотложно извърши молбата ми и обезпечи спокойното прекосяване на границата на Огнян Дойнов. ”
По-късно излиза наяве, че телефоните в действителност са се подслушвали. След време шеф на една от разследващите служби пита Сербезов защо му е благодарила със сълзи в гласа по телефона от Лондон Елена Дойнова. „ Не си припомням ” – дава отговор Сербезов. ”
[…] Нека да напомним известния израз на Чърчил: „ Англия няма другари, тя има ползи. ”
Изказвайки тези мисли, несъзнателно си припомням за остарелия виц, при който кокошката предложила на свинята да се кооперират и да създадат страховит бизнес. „ Хайде да се кооперираме и да открием взаимно заведение за хемендекс. Аз ще снабдявам яйцата, а от теб – шунката ”. „ Хубаво, само че нали тогава аз ще умра ” - споделила свинята. „ О, не се безпокой, отвърнала кокошката – и за това съм помислила, тогава ще намеря друга свиня ”.
Ако ни канят да влезем във военно-политически съюзи, ние напряко би трябвало да отговорим: „ Моля, потърсете си друга свиня ”.
Българската страна задоволително е късала от месата си територии и проливала българска кръв, с цел да можем да си позволим нови жертви и премеждия. Наивници считат, че в случай че влезем във военно-политически съюз, да вземем за пример в НАТО, България ще бъде най-добре предпазена. Но на въпроса от кого и по какъв начин ще бъдем предпазени, отговор няма. Можем да изпращаме сини каски, можем да се представяме за франкофонска страна, а в случай че някой пожелае – и да аплайваме за участие в Британската общественост. От всичко това може да няма изгода, само че няма да има и огромна щета. Докато присъединяване във военно-политически съюзи на огромните сили е еднакво на самоубийство. Участието на дребни страни във военно-политически съюзи при преобладаващото въздействие на огромните страни има още една, не по-малко нездравословна и негативна страна. На думи и съгласно текстовете на споразуменията дребните страни са равностойни сътрудници, само че на процедура те са васали и реализатори на желанията и решенията на огромните синьори. Такова подчинено състояние води до основаването в дребните страни на пета колона, до образуването на мощна задгранична агентура, до цялостното навлизане, а от време на време и преодоляване на разследващите и другите органи на страната. И в последна сметка – до приоритет на задграничните ползи и занемаряване на националните ползи на назад във времето. Получава се обстановка, при която непознати сили и употребяват сътрудниците си в дадена страна, с цел да въздействат политически и стопански в нея, а техните сътрудници търсят за компенсация натиска и поддръжката на непознатите сили за издигане в политическата си кариера. Впрочем, това дава отговор и на интереса на непознатите сили. Когато обособени сътрудници съумеят да се повдигнат на задоволително високи позиции в политическия живот или в държавните органи, въпросът е чии ползи ще пазят те. Интересите на страната, от която произлизат, или ползите на своите задгранични господари? Те постоянно ще си останат непознати наемници и постоянно приоритет за тях ще бъдат ползите на техните господари.
Из Стенографския протокол от срещата на Тодор Живков с Михаил Горбачов в Москва, 23 юни 1989 година
Т. Живков: След 1956 година, когато ме избраха за
първи секретар започнахме със Съветския съюз да сътворяваме разнообразни моделина сплотяване. Нещо постигнахме, друго не можахме да реализираме. Мисля, че евреме да помислим какво бихме могли да създадем в новите условия, без притова да беседваме за нови концепции, нови модели, без да повтаряме някоистари неточности. [...]
Ние сме единствената република, която не ви е създавала, не ви основава иняма да ви основава никакви компликации.
М. ГОРБАЧОВ: Подгответе това, което имате поради, и ни го изпратете.Ние също работим по този въпрос. Сега приготвяме предложение за суверенитета на нашите републики. Нашето бъдещо федеративно ръководство може да допусне някои своеобразия в правилата за членуване във федерацията. Такивапримери е имало и преди този момент. Сега също има стремежи у някои републики на тазиоснова да се вземат решение въпросите. Такъв е образецът с прибалтийските републики.
Ние считаме, че не трябва да им възразяваме. Нека да опитат и на основата на своясобствен опит да осъществят тази икономическа автономия. Но ние ще имкажем, че РСФСР ще постъпи по същия метод и ще вземе всичко, което е нейно.
Т. ЖИВКОВ: Няма да устоят и година.
М. ГОРБАЧОВ: Ще им продаваме първични материали, електрическа енергия, само че по интернационалните цени. И ще вземаме от тях единствено това, което е с високо качество и дава отговор на интернационалните стандарти. [...]
Т. ЖИВКОВ: Ако имате някакви искания към нас, към България, към мен,моля да ги изразите.
М. ГОРБАЧОВ: Имаме цялостно доверие, извънредно доверие персонално въвВас и във вашето управление. Ние не желаеме да възраждаме старите взаимоотношения. Нима може да се повтори от някоя страна или от някого това, което става в Съветския съюз, където има 15 републики, голям брой самостоятелни области, където всекидневно пораждат голям брой най-различни проблеми? Ние се отнасяме с извънредно надълбоко почитание към вас, което става у вас – и в региона на стопанската система, и в идеологията, и в политиката. И у вас, и у нас има „ горещи глави “, които гледат единствено на Запад. Ние сме уверени, че всяко нарушение на нашите взаимоотношения е равно съвсем на крах.
Т. ЖИВКОВ: Ще загине България, само че ще загине и Съветският съюз. (Оживление)
М. ГОРБАЧОВ: Не, няма да загине и България, защото тя има мощна стопанска система, мощен народ, мощно управление. Принципните неща би трябвало да се пазят. Ние не се отхвърляме от нашата роля в интернационалното съдействие...
Ние носим отговорност, само че това, което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ. [...]
* Черно на бяло
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " Article ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/agenti-na-tsru-se-vmakvat-v-kpss-i-bkp-predi-i-sled-1989-g.183246 " }, " headline ": " Агенти на Централно разузнавателно управление на САЩ се вмъкват в Комунистическа партия на Съветския съюз и Българска комунистическа партия преди и след 1989 година ", " description ": " Огнян Дойнов: „ Участието на дребни страни във военно-политически съюзи при преобладаващото въздействие на огромните страни има още една, не по-малко нездравословна и негативна страна. На думи и съгласно текстовете на споразуменията дребните страни са равностойни сътрудници, само че на процедура те са васали и реализатори на желанията и решенията на огромните синьори. Такова подчинено състояние води до основаването в дребните страни на пета колона, до образуването на мощна задгранична агентура, до цялостното прони
Не са малко отрицателите на Огнян Дойнов, само че е добре да се знаят точните детайлности. Прочитайки страниците на „ Спомените ”, се увещавам, че днешна България муе дебитор и, в случай че не друго, не е неприятно най-малко да почисти името му от клеветите, струпани върху гениалниябългарски икономист, коитосане единствено нашенски.
Огнян Дойнов, „ Спомени ”, допълнени от Зоя Димитрова, книгоиздателска къща „ Труд ”, 2002 година
Из глава седма/Събитията към 10 ноември 1989 година ( писана на 6 декември 1999 година )
Сега, 10 години след 10 ноември 1989 година, когато към този момент бяха направени доста изказвания и излязоха задоволително доказателства, у никого не съществува подозрение, че измененията, които тогава настъпиха, бяха резултат от дейностите на руската агентура в България.
Вярно е, че месеци преди този момент имаше хора, които се осмелиха почтено да порицаят някои недъзи на социалистическото общество и справедливо се причислиха към новопоявилите се български дисиденти.
Няма подозрение също по този начин и във обстоятелството, че част от управлението на тогавашната Българска комунистическа партия беше основател и основател (може да използваме по-меката и съвременна дума - спонсор) на Съюза на демократичните сили.
Тези сили от Българска комунистическа партия, които участваха в основаването на Съюз на демократичните сили, за нескончаем интервал оказваха въздействие върху развиването на съюза, участвайки в неговите вътрешни битки. Нека си напомним някои неща – да вземем за пример множеството компромати, които бяха дадени в ръцете на някои от ръководителите на Съюз на демократичните сили, с цел да могат да унищожават своите противници, какъвто беше казусът с Петър Берон. Да си напомним също и изказванието на Андрей Луканов че Иван Костов е „ изобретение за България ”, че той е „ българският Балцерович ”.
Тогавашният български дипломат в Москва Георги Панков споделя за една среща на Андрей Луканов с Горбачов, на която Луканов моли, в случай че е допустимо, на другия ден да излезе в руската преса огромно известие, че новоизбраният български президент Желю Желев кани Михаил Горбачов на публично посещаване в България. Тогава Горбачов споделил:
- Но Желю Желев е срещу комунистите и срещу Съветския съюз.
- Не е правилно, другарю Горбачов – отвърнал Луканов, – по този начин му споделяме да прави.
- А за какво тогава споделя „ долу ” и сочи с палеца си към земята.
- И това сме му споделили да прави - отвърнал Луканов.
Георги Панков (в изявление за книгата) споделя за срещата, състояла се през есента на 1990 година в Кремъл. На нея участват Михаил Горбачов, Андрей Луканов, Георги Панков и посланикът на Съюз на съветските социалистически републики в България Виктор Шарапов […]
„ Защо давате такава характерност на Желю Желев? Неотдавна той мина през Москва и съобщи, че ще ликвидира селата, тъй като те са база на комунистите ” пита след срещата Георги Панков.
„ Ти си се откъснал от живота в България, ние с него имаме договорености ” – повтаря Луканов.
Впрочем публична аудиенция на Горбачов в България след 10 ноември 1989 година по този начин и не се реализира.
Българският дипломат в Москва споделя и за две други свои срещи след 1989 година, които имат директно отношение към тезата за значимата роля на другите агентури във висшата политика на всяка страна.
Първата му среща е през декември 1989 година с Владимир Крючков, ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от 1988-а до 19 август 1991 година, посредством Министерството на външните работи Георги Панков желае персонална среща с тогавашния ръководител на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Не получава отговор. Отново насочва искане. Поводът, по който Панков желае да беседва с Владимир Крючков, е разпадането на Съветския съюз. Председателят на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) го приема. По-късно му споделят, че дипломат на непозната страна не е влизал в постройката на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от Октомврийската гражданска война през 1917 година
„ Икономиката на България е интегрирана 62 % с стопанската система на Съветския съюз – споделя Георги Панков на Крючков – интеграцията ни е даже по-голяма от тази на някои руски републики. Ако Съветският съюз се разпадне, това ще бъде икономическа злополука за нашата страна. ( На 19 август 1991 година партийният уред, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и част от генералите вършат опит за боен прелом. Михаил Горбачов и фамилията му са сложени под домакински арест, конституцията е суспендирана. Начело на преврата е вицепрезидентът на Съюз на съветските социалистически републики Генадий Янаев. Активен участник в него е и Владимир Крючков. На 21 август превратът е сподавен, а ръководителите му – задържани. ) ”
„ Ти по какъв начин мислиш, ние ще допуснем ли да се разпадне Съветският съюз? ” – пита го непосредствено Крючков.
„ Само неуместно ръководство може да допусне това ” – споделя Панков.
„ Проблемът при нас е различен, за жалост Централно разузнавателно управление на САЩ се е настанило във висшето управление на партията и страната ” – споделя замислено Крючков.
„ Как по този начин? ”
Крючков потрива палеца и показалеца на дясната си ръка – причина са парите.
Развълнуван от диалога си с ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Георги Панков желае среща със завеждащия отдел „ Балкански страни ” в Министерството на външните работи Нерубайло и я получава час по-късно.
„ Как е, удовлетворен ли си? ” – пита го Нерубайло, като не оставя подозрение, че знае за срещата с Владимир Крючков. Той му демонстрира писмо на ръководителя на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) до Михаил Горбачов, в което се твърди, че Александър Яковлев и генералът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) Олег Калугин са вербувани от Централно разузнавателно управление на САЩ и се желае единодушие те да бъдат разследвани. Горбачов обаче не дава единодушието си.
Георги Панков си спомня след това визитата на Яковлев в България по покана на водача на Евролевицата Александър Томов. Тогава Яковлев декларира: „ Никога не съм бил болшевик. ”
Втората значима среща, за която Панков споделя, е през юни 1990 година, директно след първите свободни парламентарни избори в България и преди сформирането на държавен кабинет на победилата новопокръстена Българска социалистическа партия. Срещата е още веднъж при Нерубайло в Министерството на външните работи.
„ Кой съгласно теб би трябвало да бъде министър-председател на новото държавно управление? ” – пита го Нерубайло.
„ Единствената безспорна фигура съгласно мен е на Андрей Луканов ” – дава отговор българският дипломат.
„ Виктор Шарапов също счита по този начин. За страдание и ти, и той се заблуждавате, Луканов е сътрудник на американците ” – споделя Нерубайло.
Този диалог най-малкото е удостоверение за новите настроения в някои среди от руския държавен уред към българския министър-председател Андрей Луканов.
[…] На 14 април 1990 година в. „ Дума ” писа:
„ Членовете на комисията по партийна нравственос преценят политическата виновност и политическата отговорност на Огнян Дойнов, Димитър Стоянов, Григор Стоичков, Григор Шопов, Лазар Причкапов, Пенчо Кубадински, Ангел Солаков, Станка Шопова, Георги Йорданов и Георги Атанасов, изразявайки мнение, че те са изгубили качествата на членове на партията и оферират главните организации, където членуват те, да ги изключат. ” […]
14 април 1990 година
В. „ Дума ” разгласява известие на комисията по партийна нравственос, което цитирах първоначално.
От него ставаше към този момент ясно, че в България освен няма да мога да работя, само че няма и да ме оставят и да пребивавам.
Досега всички обвинявания против мен научавах от вестниците и малкия екран. Никой публично не ме беше извикал, с цел да дам пояснения или да показва документи.
Петър Младенов, Андрей Луканов, Белчо Белчев ме уверяваха, че съществени обвинявания против мен няма. Колкото и да са заявили своята увереност в моята непорочност, очевидно всичко това е било лицемерно, защото вестниците, радиото и малкия екран бяха към момента под цялостния надзор на партийното управление.
Из изявление на Огнян Дойнов пред Зоя Димитрова и Радостина Константинова в ”168 часа ”, 24.01. 1994 година:
„ Затова същия ден, когато в. „ Дума ” разгласява решението на комисията по партийна нравственос, следобяд взех решение и отпътувах отвън България.
Помогна ми един другар – Иван Червенов, с който се срещнах в Норвегия. Той ми даде 500 $ и въпреки че беше болен, ме закара със личната си кола до Белград. Оттам брат ми ме закара във Виена.
На 55-годишна възраст поех риска да стартира всичко изначало, работейки към този момент за самия себе си.
На 18 януари 1990 година по Дело № 1 към този момент е арестуван Тодор Живков. Адвокат Доковска е встъпила в делото като негов бранител.
На 21 февруари арестуват Милко Балев. Очаква се третият да бъде Огнян Дойнов.
Два дни преди да замине, той се обажда на Даниела Доковска и я кани вкъщи си. Там й написва на едно листче, че има опция да напусне страната. След това излиза да я изпрати. И споделя: „ Много се двоумя, желая да се боря ”. „ Огняне, заминавай незабавно, на часа, с утрешния трен ” – му дава отговор тя.
До последния миг Огнян Дойнов се колебае. Смята, че напускането на страната е бягство, че е симптом на безволие, а не желае да го считат за мекушав човек. Убеден е, че би трябвало да остане в страната и да се бори против нападките.
По-късно същия ден желае среща с Румен Сербезов. Двамата излизат на открито, с цел да не бъдат подслушвани. Огнян Дойнов моли за подпомагане да му бъде публикуван български чуждестранен паспорт с изходна виза – той не желае да рискува да напусне страната с дипломатическия си паспорт.
Румен Сербезов извиква изпълняващия длъжността министър на вътрешните работи Стоян Стоянов, някогашен втори секретар в Хасково и негов непосредствен другар.
Из изявление на Румен Сербезов за книгата: „ Стоян Стоянов неотложно извърши молбата ми и обезпечи спокойното прекосяване на границата на Огнян Дойнов. ”
По-късно излиза наяве, че телефоните в действителност са се подслушвали. След време шеф на една от разследващите служби пита Сербезов защо му е благодарила със сълзи в гласа по телефона от Лондон Елена Дойнова. „ Не си припомням ” – дава отговор Сербезов. ”
[…] Нека да напомним известния израз на Чърчил: „ Англия няма другари, тя има ползи. ”
Изказвайки тези мисли, несъзнателно си припомням за остарелия виц, при който кокошката предложила на свинята да се кооперират и да създадат страховит бизнес. „ Хайде да се кооперираме и да открием взаимно заведение за хемендекс. Аз ще снабдявам яйцата, а от теб – шунката ”. „ Хубаво, само че нали тогава аз ще умра ” - споделила свинята. „ О, не се безпокой, отвърнала кокошката – и за това съм помислила, тогава ще намеря друга свиня ”.
Ако ни канят да влезем във военно-политически съюзи, ние напряко би трябвало да отговорим: „ Моля, потърсете си друга свиня ”.
Българската страна задоволително е късала от месата си територии и проливала българска кръв, с цел да можем да си позволим нови жертви и премеждия. Наивници считат, че в случай че влезем във военно-политически съюз, да вземем за пример в НАТО, България ще бъде най-добре предпазена. Но на въпроса от кого и по какъв начин ще бъдем предпазени, отговор няма. Можем да изпращаме сини каски, можем да се представяме за франкофонска страна, а в случай че някой пожелае – и да аплайваме за участие в Британската общественост. От всичко това може да няма изгода, само че няма да има и огромна щета. Докато присъединяване във военно-политически съюзи на огромните сили е еднакво на самоубийство. Участието на дребни страни във военно-политически съюзи при преобладаващото въздействие на огромните страни има още една, не по-малко нездравословна и негативна страна. На думи и съгласно текстовете на споразуменията дребните страни са равностойни сътрудници, само че на процедура те са васали и реализатори на желанията и решенията на огромните синьори. Такова подчинено състояние води до основаването в дребните страни на пета колона, до образуването на мощна задгранична агентура, до цялостното навлизане, а от време на време и преодоляване на разследващите и другите органи на страната. И в последна сметка – до приоритет на задграничните ползи и занемаряване на националните ползи на назад във времето. Получава се обстановка, при която непознати сили и употребяват сътрудниците си в дадена страна, с цел да въздействат политически и стопански в нея, а техните сътрудници търсят за компенсация натиска и поддръжката на непознатите сили за издигане в политическата си кариера. Впрочем, това дава отговор и на интереса на непознатите сили. Когато обособени сътрудници съумеят да се повдигнат на задоволително високи позиции в политическия живот или в държавните органи, въпросът е чии ползи ще пазят те. Интересите на страната, от която произлизат, или ползите на своите задгранични господари? Те постоянно ще си останат непознати наемници и постоянно приоритет за тях ще бъдат ползите на техните господари.
Из Стенографския протокол от срещата на Тодор Живков с Михаил Горбачов в Москва, 23 юни 1989 година
Т. Живков: След 1956 година, когато ме избраха за
първи секретар започнахме със Съветския съюз да сътворяваме разнообразни моделина сплотяване. Нещо постигнахме, друго не можахме да реализираме. Мисля, че евреме да помислим какво бихме могли да създадем в новите условия, без притова да беседваме за нови концепции, нови модели, без да повтаряме някоистари неточности. [...]
Ние сме единствената република, която не ви е създавала, не ви основава иняма да ви основава никакви компликации.
М. ГОРБАЧОВ: Подгответе това, което имате поради, и ни го изпратете.Ние също работим по този въпрос. Сега приготвяме предложение за суверенитета на нашите републики. Нашето бъдещо федеративно ръководство може да допусне някои своеобразия в правилата за членуване във федерацията. Такивапримери е имало и преди този момент. Сега също има стремежи у някои републики на тазиоснова да се вземат решение въпросите. Такъв е образецът с прибалтийските републики.
Ние считаме, че не трябва да им възразяваме. Нека да опитат и на основата на своясобствен опит да осъществят тази икономическа автономия. Но ние ще имкажем, че РСФСР ще постъпи по същия метод и ще вземе всичко, което е нейно.
Т. ЖИВКОВ: Няма да устоят и година.
М. ГОРБАЧОВ: Ще им продаваме първични материали, електрическа енергия, само че по интернационалните цени. И ще вземаме от тях единствено това, което е с високо качество и дава отговор на интернационалните стандарти. [...]
Т. ЖИВКОВ: Ако имате някакви искания към нас, към България, към мен,моля да ги изразите.
М. ГОРБАЧОВ: Имаме цялостно доверие, извънредно доверие персонално въвВас и във вашето управление. Ние не желаеме да възраждаме старите взаимоотношения. Нима може да се повтори от някоя страна или от някого това, което става в Съветския съюз, където има 15 републики, голям брой самостоятелни области, където всекидневно пораждат голям брой най-различни проблеми? Ние се отнасяме с извънредно надълбоко почитание към вас, което става у вас – и в региона на стопанската система, и в идеологията, и в политиката. И у вас, и у нас има „ горещи глави “, които гледат единствено на Запад. Ние сме уверени, че всяко нарушение на нашите взаимоотношения е равно съвсем на крах.
Т. ЖИВКОВ: Ще загине България, само че ще загине и Съветският съюз. (Оживление)
М. ГОРБАЧОВ: Не, няма да загине и България, защото тя има мощна стопанска система, мощен народ, мощно управление. Принципните неща би трябвало да се пазят. Ние не се отхвърляме от нашата роля в интернационалното съдействие...
Ние носим отговорност, само че това, което става у вас, във всяка една страна, е въпрос на съответната страна, на съответния народ. [...]
* Черно на бяло
{ " @context ": " http://schema.org ", " @type ": " Article ", " mainEntityOfPage ": { " @type ": " WebPage ", " @id ": " https://pogled.info/avtorski/Hristo-Georgiev/agenti-na-tsru-se-vmakvat-v-kpss-i-bkp-predi-i-sled-1989-g.183246 " }, " headline ": " Агенти на Централно разузнавателно управление на САЩ се вмъкват в Комунистическа партия на Съветския съюз и Българска комунистическа партия преди и след 1989 година ", " description ": " Огнян Дойнов: „ Участието на дребни страни във военно-политически съюзи при преобладаващото въздействие на огромните страни има още една, не по-малко нездравословна и негативна страна. На думи и съгласно текстовете на споразуменията дребните страни са равностойни сътрудници, само че на процедура те са васали и реализатори на желанията и решенията на огромните синьори. Такова подчинено състояние води до основаването в дребните страни на пета колона, до образуването на мощна задгранична агентура, до цялостното прони
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ