Нови книги: Лора, Яворов и аз
Спомените имат право на свое време, в което да доближат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет.
В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, с цел да може най-накрая и тя да даде своя отговор на въпросите на предишното. И го прави, съзнавайки добре значимостта на тази опция за разговор от първо лице с една отминала ера, в търсене на истината.
Спомените на Дора Конова са нечутият глас, изчезналата част от пъзела и достоверната диря по пътя към истината, такава, каквато е била в реалност. Ние можем единствено да я последваме.
Ива Спиридонова – редактор
, със съставител доктор Петър Величков, осветява нов откъс в любовната драма сред Лора Каравелова и Пейо Яворов. Досега в общественото пространство бяха познати две страни от трагичната история – на рода Каравелови, от който произлиза Лора, и на Яворов и немногобройните му другари. Но гледната точка на третия участник – Дора Конова, съвсем столетие не беше допускана да види бял свят в общественото пространство. За пръв път читателите могат да погледнат от първо лице в една отминала ера, в търсене на истината посредством дневниците на Дора, оповестиха за " Труд news " oт издателството.
С изключителна точност и почитание към отминалото време и най-много към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би в никакъв случай няма да бъде спретнат изцяло. Разказвайки спомените си, Дора Конова споделя своята истина, декларира съществуването си, което на процедура ѝ бива отказано приживе, тъй като тя несъмнено е незачитан фактор в живота и на Яворов, и на Лора, а и в тяхната гибел. И тази Дора, която ще видят прочелите тази книга, е онази, която се завръща в разговора на доста равнища, възкресявайки истината за себе си. С акта на говорене Дора ни демонстрира себе си такава, каквато е – извънредно мощна и почтена жена, изпълнила своята задача.
За своя план Петър Величков споделя:
" За пръв път четем изчезналия пъзел в трагична история, която 105 години не е излизала на вниманието на обществото ни. Няма какво да се откри, нищо архивно, което да бъде оригиналност за края на Яворов, с изключение на спомените на Дора Конова. Щастлив съм, че съумях да довърша този план, който стартира преди 4-5 години. Можем да се доверим на Дора Конова - при всички инспекции, които направих, няма никакво разминаване. Дора приживе се пробва неведнъж тези мемоари да бъдат отпечатани. След гибелта ѝ, нейната племенница Мария Цанкова пробва същото – не съумява. Те са изповед, като фрагменти от филм. В предговора не давам мнение, а оставям читателят самичък да си извади заключението коя е по-виновната – тя или Лора. Това е международна история, само че ние, българите, не съумяваме да я създадем световноизвестна. В послеслова показах и мнение - спомените на Дора са пиеса, изиграла се в действителността, не на сцената. Режисьор е Лора Каравелова – тя е изпълнителка и на основната роля, а другите две функции в любовния триъгълник дава на Яворов и на Дора. В спомените Лора споделя: „ О, двете ми глупачета... ” Дора пита: „ Кои глупачета? ” Отговорът е: „ Ти и Яворов ”. Дора написа: ”С какво безразличие и равнодушие сподели това Лора! ”
Лора се самоубива, само че товарът на драмата се носи от Дора Конова – от 1914 година до гибелта ѝ през 1971 година Подтик да напише спомените си ѝ дава обичаната сестра на Яворов – Екатерина. Дора написа на листчета през 30-те години. Носела ги е в куфарче, събрало смисъла на живота ѝ. Там са и фотосите, които са ѝ подарили и Яворов, и Лора, а и които самата тя е правила на Лора и Яворов. През 1944 година пада бомба върху дома на Дора в София и всичко изгаря. И тя стартира да възвръща спомените си още веднъж.
Спомените на Дора Конова – трета в любовния триъгълник , апетитен като причина от съвременниците за драмата Лора–Яворов, са десетилетия наред непознати на читателя в цялостната си целокупност.
Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила?
Имало ли е обич сред Яворов и Дора Конова?
Защо след гибелта на Лора, Яворов внезапно я заобичва извънмерно?
Случайно ли е определено времето за второто му самоубийство – при възобновяването на делото?
Кой кого умъртви – Лора Яворов или противоположното?
Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е мотив да се премислят вероятните отговори.
В тази книга Петър Величков дава думата на Дора Конова, с цел да може най-накрая и тя да даде своя отговор на въпросите на предишното. И го прави, съзнавайки добре значимостта на тази опция за разговор от първо лице с една отминала ера, в търсене на истината.
Спомените на Дора Конова са нечутият глас, изчезналата част от пъзела и достоверната диря по пътя към истината, такава, каквато е била в реалност. Ние можем единствено да я последваме.
Ива Спиридонова – редактор
, със съставител доктор Петър Величков, осветява нов откъс в любовната драма сред Лора Каравелова и Пейо Яворов. Досега в общественото пространство бяха познати две страни от трагичната история – на рода Каравелови, от който произлиза Лора, и на Яворов и немногобройните му другари. Но гледната точка на третия участник – Дора Конова, съвсем столетие не беше допускана да види бял свят в общественото пространство. За пръв път читателите могат да погледнат от първо лице в една отминала ера, в търсене на истината посредством дневниците на Дора, оповестиха за " Труд news " oт издателството.
С изключителна точност и почитание към отминалото време и най-много към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би в никакъв случай няма да бъде спретнат изцяло. Разказвайки спомените си, Дора Конова споделя своята истина, декларира съществуването си, което на процедура ѝ бива отказано приживе, тъй като тя несъмнено е незачитан фактор в живота и на Яворов, и на Лора, а и в тяхната гибел. И тази Дора, която ще видят прочелите тази книга, е онази, която се завръща в разговора на доста равнища, възкресявайки истината за себе си. С акта на говорене Дора ни демонстрира себе си такава, каквато е – извънредно мощна и почтена жена, изпълнила своята задача.
За своя план Петър Величков споделя:
" За пръв път четем изчезналия пъзел в трагична история, която 105 години не е излизала на вниманието на обществото ни. Няма какво да се откри, нищо архивно, което да бъде оригиналност за края на Яворов, с изключение на спомените на Дора Конова. Щастлив съм, че съумях да довърша този план, който стартира преди 4-5 години. Можем да се доверим на Дора Конова - при всички инспекции, които направих, няма никакво разминаване. Дора приживе се пробва неведнъж тези мемоари да бъдат отпечатани. След гибелта ѝ, нейната племенница Мария Цанкова пробва същото – не съумява. Те са изповед, като фрагменти от филм. В предговора не давам мнение, а оставям читателят самичък да си извади заключението коя е по-виновната – тя или Лора. Това е международна история, само че ние, българите, не съумяваме да я създадем световноизвестна. В послеслова показах и мнение - спомените на Дора са пиеса, изиграла се в действителността, не на сцената. Режисьор е Лора Каравелова – тя е изпълнителка и на основната роля, а другите две функции в любовния триъгълник дава на Яворов и на Дора. В спомените Лора споделя: „ О, двете ми глупачета... ” Дора пита: „ Кои глупачета? ” Отговорът е: „ Ти и Яворов ”. Дора написа: ”С какво безразличие и равнодушие сподели това Лора! ”
Лора се самоубива, само че товарът на драмата се носи от Дора Конова – от 1914 година до гибелта ѝ през 1971 година Подтик да напише спомените си ѝ дава обичаната сестра на Яворов – Екатерина. Дора написа на листчета през 30-те години. Носела ги е в куфарче, събрало смисъла на живота ѝ. Там са и фотосите, които са ѝ подарили и Яворов, и Лора, а и които самата тя е правила на Лора и Яворов. През 1944 година пада бомба върху дома на Дора в София и всичко изгаря. И тя стартира да възвръща спомените си още веднъж.
Спомените на Дора Конова – трета в любовния триъгълник , апетитен като причина от съвременниците за драмата Лора–Яворов, са десетилетия наред непознати на читателя в цялостната си целокупност.
Убил ли е Яворов Лора или тя се е самоубила?
Имало ли е обич сред Яворов и Дора Конова?
Защо след гибелта на Лора, Яворов внезапно я заобичва извънмерно?
Случайно ли е определено времето за второто му самоубийство – при възобновяването на делото?
Кой кого умъртви – Лора Яворов или противоположното?
Внимателният прочит на спомените на Дора Конова най-малкото е мотив да се премислят вероятните отговори.
Източник: moreto.net
КОМЕНТАРИ