)
Бавните дни и бързите години: 4 безценни урока за отглеждане на радостни и успешни деца от популярен експерт по щастието Мама и дете
Споделяме с вас персоналния опит на Гретчен Рубин – един от най-влиятелните модерни откриватели на щастието, която минава през " синдрома на отворената врата " (не, не е празно гнездо!) и споделя най-ценните си уроци със своята общественост: Често се възнамерявам за ролята на майката в актуалното общество. За мен времето с децата е заветен миг да спра за момент в хаоса на всекидневието, да осъзная какъв брой доста получавам от тях и да погледна с признателност към моята майка и другите мощни женски фигури в живота ми.През последната година моите връзки с двете ми дъщери се трансформираха радикално. Докато и двете отлетяха от вкъщи, аз навлязох в това, което обществото нормално назовава " стадия на празното гнездо " – това време, което всяка майка чака със смесени усеща.Но знаете ли какво? Реших да погледна по друг метод на този преход и да го прекръствам като " стадия на отворената врата ". Защото " празното гнездо " звучи толкоз... тъжно и дефинитивно. " Отворената врата " носи обещанието за нови благоприятни условия, за идвания и тръгвания – както за моите дъщери, по този начин и за мен и брачна половинка ми. Това трансформира всичко, нали?
Истинският поврат настъпи, когато започнах да споделям неща като: " Звучи, че в действителност си се тормозила на това контролно ", " Виждам, че думите му в действителност те нараниха " или " Да, умножението в действителност може да бъде мъчно първоначално ".
Тайната, която открих: Правим хората по-щастливи, когато първо признаем, че сега не са щастливи. Колко просто и в същото време революционно, нали? 2. Разкрийте двете лица на любовта Дълго време бях объркана от един наставнически абсурд. Обичам дъщерите си безумно, такива каквито са... и все пак непрекъснато ги насърчавах да се усъвършенстват. Противоречиво, нали?
И тогава разбрах нещо фундаментално: Истинската обич има две страни – тя е по едно и също време безусловна и взискателна. Любовта те приема тъкмо подобен, какъвто си, само че в същото време вижда капацитета ти и чака най-хубавото от теб. За мен това беше скъпо изобретение! 3. Първо сложете своята кислородна маска Като дами постоянно слагаме потребностите на всички останали пред нашите лични. Но като майка открих една значима истина – когато започнах да се грижа по-добре за себе си, станах по-добър родител.
Когато си позволявах пълностоен сън вместо да доправям домакинските отговорности до среднощ, когато си давах повече време за преход сред дилемите, когато запазвах възприятието си за комизъм макар хаоса – моите дъщери вълшебен ставаха по-спокойни и по-щастливи.
Ето значимата равносметка: Не можем да променим другите непосредствено. Но когато променим себе си, нашите връзки се трансформират – и това неизбежно трансформира и другите към нас. 4. " Дните са дълги, само че годините са къси " Най-важният урок пристигна при мен преди няколко години, когато дъщерите ми бяха напълно дребни.
Спомням си по какъв начин се пробвах да обясня странния абсурд, който преживявах: Една натоварена събота се точеше безпределно. Денят, изпълнен с готвене, почистване, занимания с децата, кавги, сълзи и смях, в никакъв случай не свършваше... само че внезапно втори клас беше зад тила ни!
Лежах сутринта в леглото, смазана от всичко, което трябваше да свърша до вечерта – само че ето, че минаваше лятото, след това есента, след това зимата и преди да се усетя, моето малко момиченце към този момент не искаше да я целувам за лека нощ пред приятелките ѝ.
След доста опити да дефинирам това възприятие, най-сетне съумях: Ние, майките, живеем в два паралелни времеви потока – дните са безпределно дълги, само че годините профучават като момент.
И по този начин, до момента в който прекрачвахме към този нов стадий на " отворената врата ", желаех да споделя с дъщерите си някои от уроците, които съм научила по сложния метод през годините. Днес споделям същите тези уроци с вас, скъпи читателки. 1. Не бързайте да прогонвате тъгата Призовавам ви, благи майки, престанете да казвате " Няма нищо ужасно! ", " Всичко ще бъде наред! " или " Не се опасявай от... " на децата си! Отне ми години да осъзная какъв брой безполезни са тези изречения. Опитвах се да развеселя моите девойки, само че те в действителност се усещаха още по-зле.
Истинският поврат настъпи, когато започнах да споделям неща като: " Звучи, че в действителност си се тормозила на това контролно ", " Виждам, че думите му в действителност те нараниха " или " Да, умножението в действителност може да бъде мъчно първоначално ".
Тайната, която открих: Правим хората по-щастливи, когато първо признаем, че сега не са щастливи. Колко просто и в същото време революционно, нали? 2. Разкрийте двете лица на любовта Дълго време бях объркана от един наставнически абсурд. Обичам дъщерите си безумно, такива каквито са... и все пак непрекъснато ги насърчавах да се усъвършенстват. Противоречиво, нали?
И тогава разбрах нещо фундаментално: Истинската обич има две страни – тя е по едно и също време безусловна и взискателна. Любовта те приема тъкмо подобен, какъвто си, само че в същото време вижда капацитета ти и чака най-хубавото от теб. За мен това беше скъпо изобретение! 3. Първо сложете своята кислородна маска Като дами постоянно слагаме потребностите на всички останали пред нашите лични. Но като майка открих една значима истина – когато започнах да се грижа по-добре за себе си, станах по-добър родител.
Когато си позволявах пълностоен сън вместо да доправям домакинските отговорности до среднощ, когато си давах повече време за преход сред дилемите, когато запазвах възприятието си за комизъм макар хаоса – моите дъщери вълшебен ставаха по-спокойни и по-щастливи.
Ето значимата равносметка: Не можем да променим другите непосредствено. Но когато променим себе си, нашите връзки се трансформират – и това неизбежно трансформира и другите към нас. 4. " Дните са дълги, само че годините са къси " Най-важният урок пристигна при мен преди няколко години, когато дъщерите ми бяха напълно дребни.
Спомням си по какъв начин се пробвах да обясня странния абсурд, който преживявах: Една натоварена събота се точеше безпределно. Денят, изпълнен с готвене, почистване, занимания с децата, кавги, сълзи и смях, в никакъв случай не свършваше... само че внезапно втори клас беше зад тила ни!
Лежах сутринта в леглото, смазана от всичко, което трябваше да свърша до вечерта – само че ето, че минаваше лятото, след това есента, след това зимата и преди да се усетя, моето малко момиченце към този момент не искаше да я целувам за лека нощ пред приятелките ѝ.
След доста опити да дефинирам това възприятие, най-сетне съумях: Ние, майките, живеем в два паралелни времеви потока – дните са безпределно дълги, само че годините профучават като момент.
Източник: woman.bg
КОМЕНТАРИ