Представители на НПО и на институциите обсъдиха насилието...
„ Споделям напълно изводите на екипа на УНИЦЕФ във връзка с положението на българското законодателство и съществуващите ограничения за протекция на децата, жертви и очевидци на принуждение. Смятам, че една огромна част от рекомендациите на УНИЦЕФ и неправителственият бранш могат да бъдат осъществени след приемането на Закона за детското правораздаване. “ Това съобщи омбудсманът Мая Манолова на кръглата маса, проведена в партньорство с УНИЦЕФ в България на тематика „ Насилието над деца: правни аспекти на предварителната защита, разпознаването, докладването, отговора и интервенциите от страна на институциите в България “.
Форумът събра на едно място институциите, експертите и гражданските организации, които работят в сферата за отбрана правата на децата. Те разискаха действителната обстановката у нас от позиция на настоящите интернационалните стандарти и българското законодателство в региона за протекция на децата от всички форми на принуждение.
Сред участниците бяха заместник-министрите на труда и обществената политика Росица Димитрова, на образованието и науката Деница Сачева, на правораздаването Десислава Ахладова, Даниела Машева – член на Висшия правосъден съвет, Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора, Министерството на вътрешните работи, специалисти и представители на УНИЦЕФ в България, Национална мрежа за децата, Фондация „ Асоциация Анимус “, Фондация П.У.Л.С., Институт по обществени действия и практики, Държавната организация за протекция на детето, Агенцията за обществено подкрепяне и други
„ Моят зов е към Министерството на правораздаването в оптимално къси периоди да придвижи плана на Закон за детското правораздаване до Народното събрание. В него са заложени доста ограничения за отбрана на деца очевидци на принуждение, жертви на принуждение и на деца в спор със закона. И нещо, което за мен като омбудсман, е извънредно значимо – решение за закриване на интернатите, които съществуват сега и в които са въдворени деца, причинители на провинения, а не на закононарушения. Те обитават там за една, две, пет години и действително детството им минава зад решетки “, безапелационна бе Манолова.
По думите й българската страна не е транспонирала в цялостен размер Директива 2012/29/ЕС за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушения.
„ Мисля, че всички в тази зала са наясно, че в националното ни законодателство са транспонирани единствено някои от минималните стандарти заложени в тази инструкция и че отсъстват напълно извънредно значими детайли. Например, използването на мултидисциплинарен и междуинституционален метод и цялостната замяна на безапелационното условие за самостоятелна оценка на всяко дете, което е жертва на принуждение. В Наказателно-процесуалния кодекс тази самостоятелна оценка е приела формата на експертиза, която освен това не е наложителна “, добави Манолова.
Тя заяви, че в институцията на омбудсмана за м.г. са постъпили 70 тъжби за принуждение против деца.
„ Да, правилно, не е колосално число, само че зад тези цифри стоят 70 деца, обляни в сълзи, които чакат поддръжка от институциите против нерадостната орис да бъдат подлагани на принуждение в фамилията си, фамилната среда, в учебно заведение “, акцентира Манолова.
Общественият бранител добави, че статистиката на УНИЦЕФ в международен мащаб е стряскаща. По техни данни всеки един от трима възпитаници на възраст сред 13 и 15 години е обект на тормоз в учебно заведение. Около 17% от децата са жертви на тежки телесни санкции. Над 120 млн. девойки по света под 20-годишна възраст, 1 от 10, са били подлагани на една или друга форма на полови похищения.
„ Всички тези цифри, действителността, с която се сблъскваме в България, би следвало само и единствено да ни стимулират да предприемем нужните стъпки и да създадем всичко допустимо като институции да защитим децата от този актуален камшик на насилието и експанзията, на които са обект в учебно заведение, на улицата, в фамилната среда “, уточни още Манолова.
В края на форума стана ясно, че правният разбор на УНИЦЕФ, рекомендациите на омбудсмана и неправителствените организации ще бъдат допълнени и систематизирани с съответни оферти за иницииране на законодателни промени.
Форумът събра на едно място институциите, експертите и гражданските организации, които работят в сферата за отбрана правата на децата. Те разискаха действителната обстановката у нас от позиция на настоящите интернационалните стандарти и българското законодателство в региона за протекция на децата от всички форми на принуждение.
Сред участниците бяха заместник-министрите на труда и обществената политика Росица Димитрова, на образованието и науката Деница Сачева, на правораздаването Десислава Ахладова, Даниела Машева – член на Висшия правосъден съвет, Камелия Димитрова – секретар на Националната комисия за битка с трафика на хора, Министерството на вътрешните работи, специалисти и представители на УНИЦЕФ в България, Национална мрежа за децата, Фондация „ Асоциация Анимус “, Фондация П.У.Л.С., Институт по обществени действия и практики, Държавната организация за протекция на детето, Агенцията за обществено подкрепяне и други
„ Моят зов е към Министерството на правораздаването в оптимално къси периоди да придвижи плана на Закон за детското правораздаване до Народното събрание. В него са заложени доста ограничения за отбрана на деца очевидци на принуждение, жертви на принуждение и на деца в спор със закона. И нещо, което за мен като омбудсман, е извънредно значимо – решение за закриване на интернатите, които съществуват сега и в които са въдворени деца, причинители на провинения, а не на закононарушения. Те обитават там за една, две, пет години и действително детството им минава зад решетки “, безапелационна бе Манолова.
По думите й българската страна не е транспонирала в цялостен размер Директива 2012/29/ЕС за определяне на минимални стандарти за правата, поддръжката и отбраната на жертвите на закононарушения.
„ Мисля, че всички в тази зала са наясно, че в националното ни законодателство са транспонирани единствено някои от минималните стандарти заложени в тази инструкция и че отсъстват напълно извънредно значими детайли. Например, използването на мултидисциплинарен и междуинституционален метод и цялостната замяна на безапелационното условие за самостоятелна оценка на всяко дете, което е жертва на принуждение. В Наказателно-процесуалния кодекс тази самостоятелна оценка е приела формата на експертиза, която освен това не е наложителна “, добави Манолова.
Тя заяви, че в институцията на омбудсмана за м.г. са постъпили 70 тъжби за принуждение против деца.
„ Да, правилно, не е колосално число, само че зад тези цифри стоят 70 деца, обляни в сълзи, които чакат поддръжка от институциите против нерадостната орис да бъдат подлагани на принуждение в фамилията си, фамилната среда, в учебно заведение “, акцентира Манолова.
Общественият бранител добави, че статистиката на УНИЦЕФ в международен мащаб е стряскаща. По техни данни всеки един от трима възпитаници на възраст сред 13 и 15 години е обект на тормоз в учебно заведение. Около 17% от децата са жертви на тежки телесни санкции. Над 120 млн. девойки по света под 20-годишна възраст, 1 от 10, са били подлагани на една или друга форма на полови похищения.
„ Всички тези цифри, действителността, с която се сблъскваме в България, би следвало само и единствено да ни стимулират да предприемем нужните стъпки и да създадем всичко допустимо като институции да защитим децата от този актуален камшик на насилието и експанзията, на които са обект в учебно заведение, на улицата, в фамилната среда “, уточни още Манолова.
В края на форума стана ясно, че правният разбор на УНИЦЕФ, рекомендациите на омбудсмана и неправителствените организации ще бъдат допълнени и систематизирани с съответни оферти за иницииране на законодателни промени.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ