ИНТЕРВЮ Индивидуалността е вечното качество на човека, изкуственият интелект не може да постигне това, смята китайският писател Ю Хуа
Сподели
Ю Хуа е прочут китайски публицист и есеист, роден през 1960 година Той е считан за един от най-влиятелните живи китайски създатели. По време на неговото посещаване в България за проведеното от фондация „ Прочети София “ събитие „ Литературни срещи “, той подаде изявление за Българска телеграфна агенция на 25 април 2025 година в „ Щрак “.
Какво е най-значимото, което желаете читателите от други народи да разберете за Китай?
– Най-важното е за читателите да осъзнаят по какъв начин живеят и какво усещат хората в Китай.
В книгата ви „ Китай в 10 думи “ (публикувана в България от „ Жанет 45 “, бел. ред.) споменавате „ менташките вести “, които от време на време са единствените, които третират избрани тематики (защото не са публични медии и не следват формалната инструкция – бел. ред). Няма ли риск хората да стартират да се доверяват повече на „ менташките “ вести в сравнение с формалните източници?
– Тази обстановка в Китай е достигнала нови висоти. Много хора към този момент не се доверяват на обичайните медии и избират платформи като „ Доуин “ – китайския „ Тик-Ток “, или „ Уи Чат “, който действа като китайски „ Facebook “ (но предлага и система за заплащания – бел. ред.), както и „ Малката алена книга “ (Сяохуншу, известно приложение в Китай – бел. ред.), където има голям брой подправени вести. Тези „ менташки “ вести, за които приказвах, можеха да имат някаква основа. В момента обаче подправената информация се популяризира без всякаква същинска основа. Когато виждам вест, ревизирам дали тя е отразена в формалните медии, да вземем за пример Синхуа. Доскоро нямаше приложение на Синхуа на телефона ми, само че неотдавна го инсталирах, с цел да ревизира истинността на новините. Ако не се появяват в тези одобрени медии, то евентуално е нещо ненадеждно.
Най-важно е да ревизирам информацията, с която се сблъсквам. Иначе постоянно се появява информация за гибел и това се оказва подправено, което може да бъде доказано единствено от обичайните, публични медии. Фактите в тези медии са доста прецизни, само че отношението им към тях следва формалните позиции. Аз съм живял 65 години в Китай и най-важно за мен е да схвана дали нещо е в действителност правилно. А какво отношение имам аз – това е персонален въпрос, не се въздействам от мнението на другите.
Може би Вие самият заимствате позиции, които могат да се отразят на мнението на други, като водеща фигура в културната област?
– Не се считам за водач, само че мога да изразя своето отношение към действителността, което мнозина от читателите ми възприемат като техни лични страсти.
Често в творбите си се спирате на Културната гражданска война. Но за Вас това не е просто тематика, а персонален опит. Смятате ли, че младите, родени след този интервал, нямат персонален опит, само че въпреки всичко могат да усетят какво е било?
– Младите китайци би следвало да могат да схванат историите, които описвам. Моята публика в Китай обгръща необятен набор – от начални възпитаници до пенсионирани. Читателският ми кръг включва хора на възраст сред 10 и 80 години! Много от младите читатели научават по-обстойно за Културната гражданска война точно през моите книги, като „ Братя “, „ Живи “ (издаден на български от „ Жанет 45 “) и „ Сю Сангуан продава кръвта си “.
Каква роля играе паметта в основаването на китайската културна еднаквост?
– В момента опазването на паметта, освен в Китай, а и по света, е доста по-сложно, в сравнение с преди “, предизвести Ю Хуа. „ Всекидневно сме изложени на тонове нова информация, същинска и подправена. Все едно че снегът валя непрестанно, а ние чакаме слънцето да изгрее. Надяваме се снегът да спре и да забележим слънце. Слънцето символизира нашата памет. Постоянно сме обградени от от ден на ден информация, която заплашва паметта. Но паметта оцелявала посредством малцинствата, които я предават напред. Информацията, която ни залива, прилича снежен дъжд, който доста бързо се разтапя, когато слънцето изгрее. Затова моята задача е да продължа да запазвам паметта. Облаците не могат да бъдат прогонени, те просто се разсейват сами.
Безспорно обаче сферата на литературата понижава. Всяка година става все по-малка, защото читателите, запалени по нея, стават все по-малко. А да не забравяме, че изкуственият разсъдък е на път да размени писателите! Но не се тормозя. Аз преподавам на студенти по писане в китайски университет и постоянно им споделям, че същинският гений в литературата произлиза от човешката характерност. Само когато идва от нея, могат да се реализиран универсални тематики, които резонират с читателите. Но след появяването на принадлежности от рода на „ Оупън Ей Ай “, погледът ми се промени. Сега споделям на студентите, че техният жанр би трябвало да бъде неповторим, неповторим и още веднъж неповторим! Защото изкуственият разсъдък може да създаде повсеместност на писането, само че не може да размени характерността. Човекът има едно предимство пред изкуствения разсъдък – това е характерността. Силата на изкуствения разсъдък се крие в универсалността. Индивидуалността е безконечната същина на индивида.
Една от основните сили на литературата е способността й да трансформира обстоятелствата в нещо прочувствено, което допира сърцата на хората. Дори минимум значимият и елементарно забравим факт може да стане нещо скъпо и незабравимо посредством живото му изложение в литературата.
Защо насилието в творбите Ви е разказано с такава реалистичност?
– Вероятно това е обвързвано с моите прекарвания от детството по време на Културната гражданска война, която стартира, когато бях дете. В ранните дни на революцията по улиците имаше жестоки конфликти сред разнообразни групи хора, някои от които даже носеха оръжия. След това пристигна интервалът на дискриминирането и унищожаването на разнообразни групи, които бяха обществено подложени на критика и измъчвани. Насилието по това време беше неизменима част от живота ми.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Ю Хуа е прочут китайски публицист и есеист, роден през 1960 година Той е считан за един от най-влиятелните живи китайски създатели. По време на неговото посещаване в България за проведеното от фондация „ Прочети София “ събитие „ Литературни срещи “, той подаде изявление за Българска телеграфна агенция на 25 април 2025 година в „ Щрак “.
Какво е най-значимото, което желаете читателите от други народи да разберете за Китай?
– Най-важното е за читателите да осъзнаят по какъв начин живеят и какво усещат хората в Китай.
В книгата ви „ Китай в 10 думи “ (публикувана в България от „ Жанет 45 “, бел. ред.) споменавате „ менташките вести “, които от време на време са единствените, които третират избрани тематики (защото не са публични медии и не следват формалната инструкция – бел. ред). Няма ли риск хората да стартират да се доверяват повече на „ менташките “ вести в сравнение с формалните източници?
– Тази обстановка в Китай е достигнала нови висоти. Много хора към този момент не се доверяват на обичайните медии и избират платформи като „ Доуин “ – китайския „ Тик-Ток “, или „ Уи Чат “, който действа като китайски „ Facebook “ (но предлага и система за заплащания – бел. ред.), както и „ Малката алена книга “ (Сяохуншу, известно приложение в Китай – бел. ред.), където има голям брой подправени вести. Тези „ менташки “ вести, за които приказвах, можеха да имат някаква основа. В момента обаче подправената информация се популяризира без всякаква същинска основа. Когато виждам вест, ревизирам дали тя е отразена в формалните медии, да вземем за пример Синхуа. Доскоро нямаше приложение на Синхуа на телефона ми, само че неотдавна го инсталирах, с цел да ревизира истинността на новините. Ако не се появяват в тези одобрени медии, то евентуално е нещо ненадеждно.
Най-важно е да ревизирам информацията, с която се сблъсквам. Иначе постоянно се появява информация за гибел и това се оказва подправено, което може да бъде доказано единствено от обичайните, публични медии. Фактите в тези медии са доста прецизни, само че отношението им към тях следва формалните позиции. Аз съм живял 65 години в Китай и най-важно за мен е да схвана дали нещо е в действителност правилно. А какво отношение имам аз – това е персонален въпрос, не се въздействам от мнението на другите.
Може би Вие самият заимствате позиции, които могат да се отразят на мнението на други, като водеща фигура в културната област?
– Не се считам за водач, само че мога да изразя своето отношение към действителността, което мнозина от читателите ми възприемат като техни лични страсти.
Често в творбите си се спирате на Културната гражданска война. Но за Вас това не е просто тематика, а персонален опит. Смятате ли, че младите, родени след този интервал, нямат персонален опит, само че въпреки всичко могат да усетят какво е било?
– Младите китайци би следвало да могат да схванат историите, които описвам. Моята публика в Китай обгръща необятен набор – от начални възпитаници до пенсионирани. Читателският ми кръг включва хора на възраст сред 10 и 80 години! Много от младите читатели научават по-обстойно за Културната гражданска война точно през моите книги, като „ Братя “, „ Живи “ (издаден на български от „ Жанет 45 “) и „ Сю Сангуан продава кръвта си “.
Каква роля играе паметта в основаването на китайската културна еднаквост?
– В момента опазването на паметта, освен в Китай, а и по света, е доста по-сложно, в сравнение с преди “, предизвести Ю Хуа. „ Всекидневно сме изложени на тонове нова информация, същинска и подправена. Все едно че снегът валя непрестанно, а ние чакаме слънцето да изгрее. Надяваме се снегът да спре и да забележим слънце. Слънцето символизира нашата памет. Постоянно сме обградени от от ден на ден информация, която заплашва паметта. Но паметта оцелявала посредством малцинствата, които я предават напред. Информацията, която ни залива, прилича снежен дъжд, който доста бързо се разтапя, когато слънцето изгрее. Затова моята задача е да продължа да запазвам паметта. Облаците не могат да бъдат прогонени, те просто се разсейват сами.
Безспорно обаче сферата на литературата понижава. Всяка година става все по-малка, защото читателите, запалени по нея, стават все по-малко. А да не забравяме, че изкуственият разсъдък е на път да размени писателите! Но не се тормозя. Аз преподавам на студенти по писане в китайски университет и постоянно им споделям, че същинският гений в литературата произлиза от човешката характерност. Само когато идва от нея, могат да се реализиран универсални тематики, които резонират с читателите. Но след появяването на принадлежности от рода на „ Оупън Ей Ай “, погледът ми се промени. Сега споделям на студентите, че техният жанр би трябвало да бъде неповторим, неповторим и още веднъж неповторим! Защото изкуственият разсъдък може да създаде повсеместност на писането, само че не може да размени характерността. Човекът има едно предимство пред изкуствения разсъдък – това е характерността. Силата на изкуствения разсъдък се крие в универсалността. Индивидуалността е безконечната същина на индивида.
Една от основните сили на литературата е способността й да трансформира обстоятелствата в нещо прочувствено, което допира сърцата на хората. Дори минимум значимият и елементарно забравим факт може да стане нещо скъпо и незабравимо посредством живото му изложение в литературата.
Защо насилието в творбите Ви е разказано с такава реалистичност?
– Вероятно това е обвързвано с моите прекарвания от детството по време на Културната гражданска война, която стартира, когато бях дете. В ранните дни на революцията по улиците имаше жестоки конфликти сред разнообразни групи хора, някои от които даже носеха оръжия. След това пристигна интервалът на дискриминирането и унищожаването на разнообразни групи, които бяха обществено подложени на критика и измъчвани. Насилието по това време беше неизменима част от живота ми.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ