Кой управлява Сърбия? Вучич като президент, премиер, съдия и прокурор едновременно
Сподели
Вучич играе ролята на всички институции по едно и също време – президент, министър председател, министър, арбитър, прокурор, служител на реда, банкер, инженер, доктор, водач, пожарникар, пекар… само не е аптекар.
Почти не минава ден, без някой в публичното пространство в Сърбия да спомене термина „ дълбока страна “. Това се случва в разнообразни контексти и по разнообразни мотиви, най-често за да се замъгли и мистифицира цялостният провал на институционалната система в Сърбия или да се вкарат в общественото пространство разнообразни, постоянно безсмислени и, най-меко казано, налудничави тайни теории. Точно това се опита да направи и режимът на Вучич по време на митингите.
В Сърбия първата и единствена „ промяна “, която всяка власт прави, е смяната на законите. Всичко останало остава същото, тъй като задачата е законите да се пригодят в интерес на дребна група хора, които се облагодетелстват посредством покупко-продажби с страната с помощта на близостта си с президента, премиера, министрите или ръководещата партия. Така всяка власт основава своите олигарси – и сегашната, на Вучич, не е изключение.
Терминът „ дълбока страна “ постоянно се свързва с разнообразни политически събития – от отвличането и убийството на Иван Стамболич, убийството на Славко Чурувия, атентата против Зоран Джинджич, до двата опита за нападение против Вук Драшкович. Във всички тези случаи хора от държавния уред – най-вече някогашните структури за сигурност и престъпни структури – са имали присъединяване, което е било потвърдено в правосъдни процеси.
Голяма част от теориите за „ световния скрит план на Запада “ против Сърбия и сръбския народ се свеждат до разказа за сякаш отхвърли Сърбия да се трансформира в европейско „ бунище “ за боклуци, мигранти, остарели коли и всичко останало. Към това се прибавят и най-фантастичните и неуместни хипотези, които могат да се измислят – „ безкрайни нелепости “, както би споделила баба ми: „ Плямпаш и оставаш жив “.
Много от тези тайни теории се базират на книгите на починалата професорка от Юридическия факултет Смиля Аврамов и нейните разбори за срещите на групата „ Билдерберг “ – годишни събирания на най-могъщите президенти, министър председатели, предприемачи и авторитетни хора в света (главно от Запада). На някои от тези панели е взела участие и тогавашната сръбска премиерка Ана Бърнабич (2018), до момента в който самият Вучич е постоянен посетител на срещите на международния стопански хайлайф в Давос.
Таблоиди и малките екрани на режима на Вучич имат основна роля в разпространяването на най-нелепите тайни теории и изкривеното показване на действителността – изключително що се отнася до интернационалните връзки, позицията на Сърбия в света и сякаш въздействието на непознати страни върху вътрешните процеси. В това най-вече оказва помощ самият президент Вучич, който като съществена медийна фигура постоянно оправдава нарушаванията на закона с „ дълбоката страна “ и „ международния скрит план против Сърбия “. По този метод той съзнателно манипулира възприятието за неустановеност у жителите, създавайки всекидневен психически напън и обвинявайки „ невидими сили “ – в тази ситуация студентските митинги – за личните си провали, в това число цялостния провал на икономическата политика. Ироничното е, че същият този президент постоянно се среща с тези, които сякаш „ работят против Сърбия “, и непроменяемо им благодари за „ помощта “.
По-опасно от пропагандата обаче е това, което Вучич прави от позицията си на президент – систематичното разграждане и блокиране на държавните институции посредством нелегално и противоконституционно вдишване на техните пълномощия. На процедура той се пробва да въплъти утопията за „ отмирането на страната “, като концентрира цялата власт в себе си. Вучич играе ролята на всички институции по едно и също време – президент, министър председател, министър, арбитър, прокурор, служител на реда, банкер, инженер, доктор, водач, пожарникар, пекар… само не е аптекар.
И по този начин, парадоксално, Вучич се трансформира самичък в „ дълбоката страна “ – институция, която подкопава страната от вътрешната страна, заемайки позицията на човек, определен да я пази. Вместо това той систематично унищожава институционалния ред, престижа на държавното управление, независимостта на съда, прокуратурата, полицията и всички органи, които образуват страната.
Основната му цел е построяването на личен фетиш към личността, по-голям даже от този на Тито и Сталин, което не е лесна задача. Но когато имаш целия държавен уред и цялата пропагандна машина разполагаем 24/7 (включително държавната телевизия РТС), процесът на надзор и операция става дългогодишен и ефикасен.
През последните години властта сътвори цяла мрежа от организации – „ държавни неправителствени “ структури, както и десетки медии. Държавната компания „ Телеком Сърбия “ да вземем за пример финансира 20 малките екрани, с цел да заобиколи закона, който не разрешава на страната да бъде притежател на медии. Тези малките екрани се занимават съвсем напълно с агитация, а така наречен „ анализатори “ от новосъздадените центрове за операция повтарят като папагали тезите на Вучич.
Паралелно, Вучич построява и паралелна страна – от адвокатски и съдиийски камари до медийни асоциации, спортни федерации, строителни камари и даже различна Сръбска академия на науките и изкуствата. Синдикатите са сведени до „ парцали “, а правата на служащите на практика не съществуват.
В същото време се води последователен медиен лов против всички критици на властта. Телевизиите с национално покритие като Pink, Happy, Prva, B92, както и таблоидите Informer, Srpski Telegraf, Večernje Novosti, Blic и други, имат водеща роля в тази акция. РТС пък заобикаля всевъзможни сериозни тематики и пренебрегва действителността, представяйки различна версия на събитията.
Резултатът е държавна безредица – уред, който взима противозаконни, безредни и постоянно безсмислени решения. Държава, която не може да подсигурява сигурност, правораздаване и отбрана на собствеността, престава да бъде страна. Сърбия се трансформира в персонален план на Вучич – във „ Вучичевец “, както създателят назовава новия политически модел.
В този подтекст разказът за „ дълбоката страна “, която сякаш се пробва да смъкна Вучич, е единствено комфортен мит. В реалност виждаме разпадането на институциите и един водач, който се показва като единствения избавител, до момента в който концентрира цялостната власт в личните си ръце.
*Текстът е оповестен в сръбския вестник „ Данас “. Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вучич играе ролята на всички институции по едно и също време – президент, министър председател, министър, арбитър, прокурор, служител на реда, банкер, инженер, доктор, водач, пожарникар, пекар… само не е аптекар.
Почти не минава ден, без някой в публичното пространство в Сърбия да спомене термина „ дълбока страна “. Това се случва в разнообразни контексти и по разнообразни мотиви, най-често за да се замъгли и мистифицира цялостният провал на институционалната система в Сърбия или да се вкарат в общественото пространство разнообразни, постоянно безсмислени и, най-меко казано, налудничави тайни теории. Точно това се опита да направи и режимът на Вучич по време на митингите.
В Сърбия първата и единствена „ промяна “, която всяка власт прави, е смяната на законите. Всичко останало остава същото, тъй като задачата е законите да се пригодят в интерес на дребна група хора, които се облагодетелстват посредством покупко-продажби с страната с помощта на близостта си с президента, премиера, министрите или ръководещата партия. Така всяка власт основава своите олигарси – и сегашната, на Вучич, не е изключение.
Терминът „ дълбока страна “ постоянно се свързва с разнообразни политически събития – от отвличането и убийството на Иван Стамболич, убийството на Славко Чурувия, атентата против Зоран Джинджич, до двата опита за нападение против Вук Драшкович. Във всички тези случаи хора от държавния уред – най-вече някогашните структури за сигурност и престъпни структури – са имали присъединяване, което е било потвърдено в правосъдни процеси.
Голяма част от теориите за „ световния скрит план на Запада “ против Сърбия и сръбския народ се свеждат до разказа за сякаш отхвърли Сърбия да се трансформира в европейско „ бунище “ за боклуци, мигранти, остарели коли и всичко останало. Към това се прибавят и най-фантастичните и неуместни хипотези, които могат да се измислят – „ безкрайни нелепости “, както би споделила баба ми: „ Плямпаш и оставаш жив “.
Много от тези тайни теории се базират на книгите на починалата професорка от Юридическия факултет Смиля Аврамов и нейните разбори за срещите на групата „ Билдерберг “ – годишни събирания на най-могъщите президенти, министър председатели, предприемачи и авторитетни хора в света (главно от Запада). На някои от тези панели е взела участие и тогавашната сръбска премиерка Ана Бърнабич (2018), до момента в който самият Вучич е постоянен посетител на срещите на международния стопански хайлайф в Давос.
Таблоиди и малките екрани на режима на Вучич имат основна роля в разпространяването на най-нелепите тайни теории и изкривеното показване на действителността – изключително що се отнася до интернационалните връзки, позицията на Сърбия в света и сякаш въздействието на непознати страни върху вътрешните процеси. В това най-вече оказва помощ самият президент Вучич, който като съществена медийна фигура постоянно оправдава нарушаванията на закона с „ дълбоката страна “ и „ международния скрит план против Сърбия “. По този метод той съзнателно манипулира възприятието за неустановеност у жителите, създавайки всекидневен психически напън и обвинявайки „ невидими сили “ – в тази ситуация студентските митинги – за личните си провали, в това число цялостния провал на икономическата политика. Ироничното е, че същият този президент постоянно се среща с тези, които сякаш „ работят против Сърбия “, и непроменяемо им благодари за „ помощта “.
По-опасно от пропагандата обаче е това, което Вучич прави от позицията си на президент – систематичното разграждане и блокиране на държавните институции посредством нелегално и противоконституционно вдишване на техните пълномощия. На процедура той се пробва да въплъти утопията за „ отмирането на страната “, като концентрира цялата власт в себе си. Вучич играе ролята на всички институции по едно и също време – президент, министър председател, министър, арбитър, прокурор, служител на реда, банкер, инженер, доктор, водач, пожарникар, пекар… само не е аптекар.
И по този начин, парадоксално, Вучич се трансформира самичък в „ дълбоката страна “ – институция, която подкопава страната от вътрешната страна, заемайки позицията на човек, определен да я пази. Вместо това той систематично унищожава институционалния ред, престижа на държавното управление, независимостта на съда, прокуратурата, полицията и всички органи, които образуват страната.
Основната му цел е построяването на личен фетиш към личността, по-голям даже от този на Тито и Сталин, което не е лесна задача. Но когато имаш целия държавен уред и цялата пропагандна машина разполагаем 24/7 (включително държавната телевизия РТС), процесът на надзор и операция става дългогодишен и ефикасен.
През последните години властта сътвори цяла мрежа от организации – „ държавни неправителствени “ структури, както и десетки медии. Държавната компания „ Телеком Сърбия “ да вземем за пример финансира 20 малките екрани, с цел да заобиколи закона, който не разрешава на страната да бъде притежател на медии. Тези малките екрани се занимават съвсем напълно с агитация, а така наречен „ анализатори “ от новосъздадените центрове за операция повтарят като папагали тезите на Вучич.
Паралелно, Вучич построява и паралелна страна – от адвокатски и съдиийски камари до медийни асоциации, спортни федерации, строителни камари и даже различна Сръбска академия на науките и изкуствата. Синдикатите са сведени до „ парцали “, а правата на служащите на практика не съществуват.
В същото време се води последователен медиен лов против всички критици на властта. Телевизиите с национално покритие като Pink, Happy, Prva, B92, както и таблоидите Informer, Srpski Telegraf, Večernje Novosti, Blic и други, имат водеща роля в тази акция. РТС пък заобикаля всевъзможни сериозни тематики и пренебрегва действителността, представяйки различна версия на събитията.
Резултатът е държавна безредица – уред, който взима противозаконни, безредни и постоянно безсмислени решения. Държава, която не може да подсигурява сигурност, правораздаване и отбрана на собствеността, престава да бъде страна. Сърбия се трансформира в персонален план на Вучич – във „ Вучичевец “, както създателят назовава новия политически модел.
В този подтекст разказът за „ дълбоката страна “, която сякаш се пробва да смъкна Вучич, е единствено комфортен мит. В реалност виждаме разпадането на институциите и един водач, който се показва като единствения избавител, до момента в който концентрира цялостната власт в личните си ръце.
*Текстът е оповестен в сръбския вестник „ Данас “. Източник:
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ