Вим Вендерс на 80: Във всеки миг, запечатан във филм или на снимка, може да се открие нещо удивително
Сподели
Вим Вендерс, навършващ през днешния ден 80 години, е знаков представител на придвижването „ Ново немско кино “. Той е прочут по целия свят с емблематичните си филми „ Париж, щата Тексас “ и „ Криле на желанието “ (известен още като „ Небето над Берлин “), отличени с влиятелни награди от Венеция и Кан, а също по този начин е номиниран за „ Оскар “ с документалните си филми.
Интересен аспект от биографията на Вендерс, чието същинско име е Ернст Вилхелм Вендерс, е, че той е почнал кариерата си като кинокритик и в никакъв случай не е предполагал, че ще стане режисьор. Той напомня, че известни кинодейци като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и Клод Шаброл в началото също са били кинокритики.
Вим Вендерс е личността на международната кино сцена, прочут със своята невзискателност и почитание. Според „ Гардиън “, той носи в себе си нещо от ангелите в „ Криле на желанието “, наблюдаващи людете от високо, само че не способни да споделят с тях целеустремено.
По-малко прочут факт е, че макар дългогодишната си пристрастеност към фотографията, Вендерс в никакъв случай не се е считал за фотограф. Първият си фотоапарат получава от татко си в родния Дюселдорф.
От 60-те до 80-те години на 20-ти век, Вендерс употребява най-вече Polariod, у дома самостоятелно като образен дневник за свои хрумвания и облици. Той има хиляди неповторими фотографии от кино площадки и свои пътувания из Европа и Съединени американски щати.
Снимките му улавят както дребни села, по този начин и големи градове, пустини и автомагистрали, както и околните му познати, значими персони като Ани Лейбовиц, Денис Хопър и Петер Хандке.
В интервала сред 1973 и 1983 година Вендерс снима над 12 000 полароидни фотоси, от които резервира 3500. „ Селфият не е единствено в самите изображения, а в историите зад тях “, разяснява той. По отношение на каталога си Instant Stories, Вендерс го дефинира за алманах с разкази вместо типичен фотоалбум.
Спомняйки си инцидентна среща с „ високо момиче “ в нюйоркски клуб, той споделя по какъв начин непознатата му е дала телефонния си номер и го е поканила в Сан Франциско, в случай че реши да отиде самичък. И той приел, а всеки ще познае в нея младата Ани Лейбовиц, бъдещата световноизвестна фотографка.
Вендерс счита, че фотографията е не по-малко важен инструмент от киното и двата медиума могат да илюстрират истории по логичен метод. Според него, в областта на фотографията няма граници и тя предлага способи за описване на всевъзможни истории.
Често в фотосите си Вендерс демонстрира елементарни подиуми и места, които за другите биха изглеждали безинтересни, само че за него сами по себе си са значими.
Затова Вендерс посвети доста време на фотографията, вярвайки, че е метод да изрази себе си и да остане изобретателен. Също по този начин твърди, че това му оказва помощ да проумее света и хората към него по-добре.
В днешно време продължава да снима с Polaroid, само че също по този начин употребява и съвременни цифрови формати. Неговите цифрови изображения показват същата вероятност, както и творбите му: елементарни подиуми, ситуации и човеци, които са значими за неговото ентусиазъм и усещане на света.
Друга пристрастеност на Вендерс е рокендрол музиката. „ Ако не беше музиката, евентуално щях да бъда юрист “, споделя той. Воден от пристрастеността си, той е работил с рок звезди като U2, Ник Кейв и Лу Рийд.
Любопитно е, че обичаните му детски книги са „ Приключенията на Том Сойер “ и „ Приключенията на Хъкълбери Фин “ от Марк Твен. Той споделя, че до момента в който е считал Хък за плашещ, в Том постоянно е виждал „ нещо познато “.
Вендерс споделя, че е на първо място странник. Наистина пътуването е централна тематика в неговите филми – от спечелилия на „ Златна палма “ „ Париж, щата Тексас “, до „ Клуб Буена Виста “ и „ Прекрасни дни “, участващ в конкуренцията за „ Оскар “ предходната година. Той е потвърдил, че даже нея е снимал незнаен режисьор, той носи почитание към японската просвета.
Вендерс нееднократно е посещавал България.
Както Българска телеграфна агенция оповестява, „, който ще се организира сред 12 и 31 март 2026 година и ще се концентрира на самия фестивал.
Юбилейният СФФ ще предложения някои от най-забележителните международни режисьори и артисти, посещавали фестивала през годините. Вим Вендерс, чийто 80-ти празник ще бъде маркиран с стратегия от филми, е измежду тях, оповестиха уредниците от „ Арт фест “.
Режисьорът беше специфичен посетител на СФФ през 2018 година, 10 години след първото си посещаване в България.
в Германия.
Поради 80-годишнината си, ще се организира значима ретроспектива в Бон, фокусирана върху безконечната тематика какво значи да се движиш в света. Тя ще прегледа по какъв начин неговите пътувания и визията му за киното са повлияни от хубостта на загубата на ориентировка. За Вендерс, понятието да се изгубиш не е неуспех, а наслада. „ Когато си загубен, в действителност се отпускаш и си там “, споделя той пред „ Дойче веле “.
През повече от 50 години, немският актьор приканва публиката да се потопи в неговите творби, разнасяйки я по непознати места и тихи прочувствени пространства.
Вендерс в никакъв случай не е разглеждал придвижването единствено като разстояние, а като изобретение. Роден на 14 август 1945 година в Дюселдорф, той израства в град, съвсем погубен от войната.
При откритието на изложбата, той показа сюрреалистичния контрастност сред следвоенна Германия и далечните места, които е научавал посредством енциклопедията на дядо си и вестниците на татко си. „ Това беше голямо изобретение за мен и стана движеща мощ в живота ми. Светът беше по-добър. Винаги съм желал да знам всичко за него. Ако бях останал вкъщи, нямаше да съм тук “, споделя той.
Това детско предпочитание за проучване слага основите на кариера, обхващаща голям брой континенти и жанрове.
Основна тематика в творчеството на Вим Вендерс е придвижването на хората – както прочувствено, по този начин и физическо, търсещи съгласуваност и принадлежност. Тази алегория е показана и в неговата класика „ Париж, щата Тексас “.
„ Всеки филм е пътешестване, което не е единствено физическо, а и пътешестване към разбирането на нещо “, споделя той.
Вендерс наблюдава съвсем с носталгия епохата преди цифровизацията, когато е било допустимо съзнателно да се изгубиш в нови градове. „ Във всеки огромен град по света се пробвах да се изгубя, когато посещавах за пръв път. И когато успявах, усещах, че тъкмо тогава в действителност разбирам града “, споделя той.
Въпреки многочислените си пътувания, Вендерс не крие, че Берлин е единственият град, който назовава собствен, без да знае в какво се крие неговата притегателна мощ.
Днес Вим Вендерс остава централен фигура в международното кино. Неговите фотографии и филми не престават да въодушевяват и ангажират публика от всевъзможен генезис. Чрез тях той показва, че е значимо освен да гледаме, само че и да виждаме, и че във всеки един миг можем да намерим нещо удивително.
Творбите на Вим Вендерс карат всеки, който е изпитвал възприятие на несъответственост или копнее за освен това, да се замисли. Неговите истории припомнят, че когато човек се изгуби, може да открие нови способи да види освен света, а и самия себе си.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Вим Вендерс, навършващ през днешния ден 80 години, е знаков представител на придвижването „ Ново немско кино “. Той е прочут по целия свят с емблематичните си филми „ Париж, щата Тексас “ и „ Криле на желанието “ (известен още като „ Небето над Берлин “), отличени с влиятелни награди от Венеция и Кан, а също по този начин е номиниран за „ Оскар “ с документалните си филми.
Интересен аспект от биографията на Вендерс, чието същинско име е Ернст Вилхелм Вендерс, е, че той е почнал кариерата си като кинокритик и в никакъв случай не е предполагал, че ще стане режисьор. Той напомня, че известни кинодейци като Жан-Люк Годар, Франсоа Трюфо и Клод Шаброл в началото също са били кинокритики.
Вим Вендерс е личността на международната кино сцена, прочут със своята невзискателност и почитание. Според „ Гардиън “, той носи в себе си нещо от ангелите в „ Криле на желанието “, наблюдаващи людете от високо, само че не способни да споделят с тях целеустремено.
По-малко прочут факт е, че макар дългогодишната си пристрастеност към фотографията, Вендерс в никакъв случай не се е считал за фотограф. Първият си фотоапарат получава от татко си в родния Дюселдорф.
От 60-те до 80-те години на 20-ти век, Вендерс употребява най-вече Polariod, у дома самостоятелно като образен дневник за свои хрумвания и облици. Той има хиляди неповторими фотографии от кино площадки и свои пътувания из Европа и Съединени американски щати.
Снимките му улавят както дребни села, по този начин и големи градове, пустини и автомагистрали, както и околните му познати, значими персони като Ани Лейбовиц, Денис Хопър и Петер Хандке.
В интервала сред 1973 и 1983 година Вендерс снима над 12 000 полароидни фотоси, от които резервира 3500. „ Селфият не е единствено в самите изображения, а в историите зад тях “, разяснява той. По отношение на каталога си Instant Stories, Вендерс го дефинира за алманах с разкази вместо типичен фотоалбум.
Спомняйки си инцидентна среща с „ високо момиче “ в нюйоркски клуб, той споделя по какъв начин непознатата му е дала телефонния си номер и го е поканила в Сан Франциско, в случай че реши да отиде самичък. И той приел, а всеки ще познае в нея младата Ани Лейбовиц, бъдещата световноизвестна фотографка.
Вендерс счита, че фотографията е не по-малко важен инструмент от киното и двата медиума могат да илюстрират истории по логичен метод. Според него, в областта на фотографията няма граници и тя предлага способи за описване на всевъзможни истории.
Често в фотосите си Вендерс демонстрира елементарни подиуми и места, които за другите биха изглеждали безинтересни, само че за него сами по себе си са значими.
Затова Вендерс посвети доста време на фотографията, вярвайки, че е метод да изрази себе си и да остане изобретателен. Също по този начин твърди, че това му оказва помощ да проумее света и хората към него по-добре.
В днешно време продължава да снима с Polaroid, само че също по този начин употребява и съвременни цифрови формати. Неговите цифрови изображения показват същата вероятност, както и творбите му: елементарни подиуми, ситуации и човеци, които са значими за неговото ентусиазъм и усещане на света.
Друга пристрастеност на Вендерс е рокендрол музиката. „ Ако не беше музиката, евентуално щях да бъда юрист “, споделя той. Воден от пристрастеността си, той е работил с рок звезди като U2, Ник Кейв и Лу Рийд.
Любопитно е, че обичаните му детски книги са „ Приключенията на Том Сойер “ и „ Приключенията на Хъкълбери Фин “ от Марк Твен. Той споделя, че до момента в който е считал Хък за плашещ, в Том постоянно е виждал „ нещо познато “.
Вендерс споделя, че е на първо място странник. Наистина пътуването е централна тематика в неговите филми – от спечелилия на „ Златна палма “ „ Париж, щата Тексас “, до „ Клуб Буена Виста “ и „ Прекрасни дни “, участващ в конкуренцията за „ Оскар “ предходната година. Той е потвърдил, че даже нея е снимал незнаен режисьор, той носи почитание към японската просвета.
Вендерс нееднократно е посещавал България.
Както Българска телеграфна агенция оповестява, „, който ще се организира сред 12 и 31 март 2026 година и ще се концентрира на самия фестивал.
Юбилейният СФФ ще предложения някои от най-забележителните международни режисьори и артисти, посещавали фестивала през годините. Вим Вендерс, чийто 80-ти празник ще бъде маркиран с стратегия от филми, е измежду тях, оповестиха уредниците от „ Арт фест “.
Режисьорът беше специфичен посетител на СФФ през 2018 година, 10 години след първото си посещаване в България.
в Германия.
Поради 80-годишнината си, ще се организира значима ретроспектива в Бон, фокусирана върху безконечната тематика какво значи да се движиш в света. Тя ще прегледа по какъв начин неговите пътувания и визията му за киното са повлияни от хубостта на загубата на ориентировка. За Вендерс, понятието да се изгубиш не е неуспех, а наслада. „ Когато си загубен, в действителност се отпускаш и си там “, споделя той пред „ Дойче веле “.
През повече от 50 години, немският актьор приканва публиката да се потопи в неговите творби, разнасяйки я по непознати места и тихи прочувствени пространства.
Вендерс в никакъв случай не е разглеждал придвижването единствено като разстояние, а като изобретение. Роден на 14 август 1945 година в Дюселдорф, той израства в град, съвсем погубен от войната.
При откритието на изложбата, той показа сюрреалистичния контрастност сред следвоенна Германия и далечните места, които е научавал посредством енциклопедията на дядо си и вестниците на татко си. „ Това беше голямо изобретение за мен и стана движеща мощ в живота ми. Светът беше по-добър. Винаги съм желал да знам всичко за него. Ако бях останал вкъщи, нямаше да съм тук “, споделя той.
Това детско предпочитание за проучване слага основите на кариера, обхващаща голям брой континенти и жанрове.
Основна тематика в творчеството на Вим Вендерс е придвижването на хората – както прочувствено, по този начин и физическо, търсещи съгласуваност и принадлежност. Тази алегория е показана и в неговата класика „ Париж, щата Тексас “.
„ Всеки филм е пътешестване, което не е единствено физическо, а и пътешестване към разбирането на нещо “, споделя той.
Вендерс наблюдава съвсем с носталгия епохата преди цифровизацията, когато е било допустимо съзнателно да се изгубиш в нови градове. „ Във всеки огромен град по света се пробвах да се изгубя, когато посещавах за пръв път. И когато успявах, усещах, че тъкмо тогава в действителност разбирам града “, споделя той.
Въпреки многочислените си пътувания, Вендерс не крие, че Берлин е единственият град, който назовава собствен, без да знае в какво се крие неговата притегателна мощ.
Днес Вим Вендерс остава централен фигура в международното кино. Неговите фотографии и филми не престават да въодушевяват и ангажират публика от всевъзможен генезис. Чрез тях той показва, че е значимо освен да гледаме, само че и да виждаме, и че във всеки един миг можем да намерим нещо удивително.
Творбите на Вим Вендерс карат всеки, който е изпитвал възприятие на несъответственост или копнее за освен това, да се замисли. Неговите истории припомнят, че когато човек се изгуби, може да открие нови способи да види освен света, а и самия себе си.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ