Велислав Величков за ДЕБАТИ: КС е засилил държавата към избори за Велико народно събрание с всички непредвидими последици от това
Сподели
Велислав Величков е приключил Математическа гимназия, гр. Пловдив. Магистър по Право, юрист от 20 години, специалист по конституционно право. Общински консултант в Пловдив – 1991 – 1997г. Народен представител в 38-то Общински народен съвет – 1997 – 2001г. Председател на НГИ „ Правосъдие за всеки “ 2015 – 2017г. и съдружие в социална изгода „ Правосъдие за всеки “ от 2017г.
– Г-н Величков, „ Правосъдие за всеки “ прикани Народното събрание със законови промени да спре опцията Висш съдебен съвет с изминал мандат да избира нов основен прокурор. ПП-ДБ внесоха такива промени, смятате ли, че ще се събере болшинство, което да ги одобри?
– На първо място желая да кажа, че преходните и заключителни разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, които категорично споделят, че този състав на Висш съдебен съвет не може да избира основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд, не са анулирани.
Тези разпореждания споделят, че този състав не може да избира „ тримата огромни “ в правосъдната власт – основния прокурор и двамата ръководители на висши съдилища.
Те не са оповестени за противоконституционни и не са анулирани от Конституционния съд. Което значи, че това е настояща конституционна норма. Това е юридическият мотив. Съгласно него те не могат правно, аргументирано да открият и по-скоро – да възстановят спряната процедура, която беше спряна предходната година през юни месец от същия състав на Висш съдебен съвет до произнасянето на съда по конституционната тъжба на някогашния основен прокурор Иван Гешев.
Второ, няма и никакво морално съображение, и политическа легитимност сходен избор. Ние живеем в парламентарна република с представителна народна власт. Органите, излъчени от Народното събрание, са държавни органи, които получават индиректно своя мандат през Народното събрание, само че това е дефакто индиректно възлагане от жителите. Гражданите са избрали народните представители, с цел да могат те да изберат парламентарните квоти в органите на правосъдната власт и в регулаторните органи.
След като този Висш съдебен съвет с изминал преди 22 месеца мандат, а към датата на процедурата за избор на нов основен прокурор ще е с две години изминал мандат, той няма правна легитимност, политическа легитимност и морално съображение да създава този избор, освен това за период от 7 години, защото е анулиран текстът, с който мандатът на основния прокурор се понижава на пет години, и по този начин да задължи идващия състав на Висш съдебен съвет с целия му петгодишен мандат, когато и да стартира той, да работи с този основен прокурор и или с различен основен прокурор, който Висш съдебен съвет би избрал, или с новия ръководител на Върховния административен съд, който Висш съдебен съвет би избрал.
Самото започване на такава процедура би било аморално, скандално и би било откровена провокация към парламентарната република. Ние се нагледахме към този момент от този състав на Висш съдебен съвет на безусловно нелегитимни актове, на провокативни към правото и парламентаризма актове.
Видяхме, че там липсва всевъзможен честен интегритет на членовете, които сами си признаха и ясно демонстрираха, че са били – част от тях, политически подвластни и са изпълнявали политически поръчки. Най-вече това си пролича след скорострелното освобождение на Иван Гешев като основен прокурор и още по-скорострелното избиране на изпълняващ функционалностите основен прокурор на Борислав Сарафов от прокурорската гилдия, а не от целия състав на Висш съдебен съвет.
Именно за това е това бързане сега с този понижен законово брой гласове от 13 души, а не от 17, както е за ръководителите на висши съдилища, Пленумът на Висш съдебен съвет да избере комфортен за част от политическото статукво и подвластен от избрани персони – политици олигарси, основен прокурор.
И явно е, че една такава персона искрено тика нещата в тази посока – бързо разформироване на Народното събрание в този момент, с цел да няма и настоящ парламент по време на процедурата за избор на основен прокурор, в случай че тя бъде обновена, и бърз избор на нов основен прокурор и встъпването му в нов мандат преди да се е образувало още или в началния месец на съставяне на идващото Народно заседание, с цел да не може да реагира.
Така че, този законопроект на ПП-ДБ е безусловно състоятелен, съгласно мен навреме импортиран – тъй като има заплаха още другата седмица при влизане на конституционното решение в действие Висш съдебен съвет да открие процедурата, да възобнови процедурата и тогава прекъсването ще бъде доста мъчно.
При това това е закон, който се приема на две четения, по-късно би трябвало да се обнародва, в случай че няма президентско несъгласие. Тоест, има прочут интервал от време, в който този закон би трябвало да мине по съответните процедури, с цел да влезе в действие.
И най-важното – при внасяне на този законопроект, при дебатите още за първо гласоподаване и при предложенията за второ четене доста ясно ще си проличи кои политически сили, кои депутати в Народното събрание желаят да запазят скандалното статукво в прокуратурата и безусловно йерархичната фигура на основния прокурор в този ѝ тип и с тъкмо избран комфортен претендент, с цел да продължи той да обслужва тъкмо избрани политици и да работи изборно тъкмо за избрани ползи.
Ще стане кристално ясно кой желае прокуратурата да е част от проведената незаконна група в страната, която се намира под политически надзор и кой желае да даде опция за един по-качествен, транспарантен избор след приемане и на съответните промени в Закона за правосъдната власт, тъй че прокурорите да могат да работят свободно и да не изпитват боязън от фигурата на техния всесилен шеф.
– Борислав Сарафов ли ще бъде съгласно Вас претендент за титуляр на този пост?
– Не мога да кажа кой ще бъде. Може да е той, може да е друго лице. В последно време се чуват в общественото пространство гласове, сподели го и Христо Иванов в свои изявленията, че ще има нови лейтенанти и във Върховен административен съд, и в прокуратурата.
Във Върховен административен съд това е естествено, защото ръководителят Чолаков няма право на нов мандат, макар че тъкмо още един мандат се целеше в негова изгода при тези оферти, с които в началото беше импортиран конституционният законопроект.
Но при основния прокурор може да се стигне и до избор, назначение по-скоро, на една по-малко известна персона, която да не провокира изначално публично съмнение или протестна вълна, само че в това време да бъде човек дисциплиниран, подвластен и еластичен по отношение на това, което ще прави, с цел да обслужва избрани политици.
Най-общо аз не мога да кажа кого господин Пеевски привижда в идващия основен прокурор.
– Според Вас бързането за нови избори е обвързвано точно с тази процедура, по този начин ли?
– Любопитно е, че до момента в който всички други политици в Народното събрание вършат изказвания в противоположния смисъл – че не би трябвало да се бърза за нови избори, още повече, че ще се повторят най-вероятно съвсем същите резултати.
Борисов в последно време си мълчи, само че също се афишира за нови избори, само че Пеевски изрично и всеки ден приканва да се връща мандатът и да се отива неотложно на избори.
И тъкмо в този миг, когато Народното събрание де факто ще прекъсне работа през август поради парламентарната почивка и поради предизборната акция, се чака Висш съдебен съвет да възобнови процедурата за избор на нов основен прокурор. Което явно подухва подозрение на съвпадане в моментите – конституционното решение в края на юли, „ мъртвият “ месец август, в който Висш съдебен съвет сякаш би трябвало да почива, само че ще възобнови състава си като един орган и се чака да открие процедурата, и неналичието на Народно заседание тъкмо в този миг.
Прекалено доста стават съвпаденията, с цел да няма случайности.
– Искам да Ви върна първоначално, като казахте, че част от измененията в Конституцията не са върнати от Конституционен съд и те касаят тъкмо избора на основен прокурор. Това значи ли, че в случай че такава процедура се организира, то тя по-късно ще може да бъде оспорена пред Конституционния съд?
– Това значи, че при тези останали разпореждания Висш съдебен съвет ще погази Конституцията, в случай че възобнови и организира процедурата за избор на нов основен прокурор сега.
Ако това се случи, президентът ще има опция да не подпише декрет за назначението му и да го върне за ново разглеждане. Тогава евентуално ще има и ново Народно заседание и ще има опция да се подаде и тъжба в Конституционен съд против този акт на Висш съдебен съвет, макар че това е все още невиждана процедура.
Но в случай че Висш съдебен съвет със свое решение дефинира основен прокурор в несъгласие с конституционни разпореждания, има цялостното съображение президентът да сезира Конституционен съд, а той надлежно ще би трябвало да се произнесе.
И според мен тази конституционна тъжба тогава би следвало да спре действието на избора до изговаряне на Конституционен съд, другояче ще сътвори извънредно комплицирана правна конюнктура, правна неустойчивост. След възможна анулация на избора може да се стигне до потребност да се ревизират решения на основния прокурор, което е извънредно нежелателно.
Всъщност, с това изговаряне на Конституционен съд и с тази предстояща подготвеност Висш съдебен съвет да стартира неотложно избора на нов основен прокурор, ние рискуваме от политическа и парламентарна рецесия, да преминем към остра рецесия в правосъдната власт и към конституционна рецесия по-късно, в случай че този избор бъде оспорен в Конституционен съд.
– Решението на Конституционния съд ще докара ли до това, че правосъдната промяна от предпочитана тематика измежду политическите сили да девалвира и да се тръгне по пътя не на конституционни, а промени в процесуалните закони? Според някои политически сили тъкмо това е правосъдната реформа…
– Няма никакъв спор: устройството на правосъдната власт се намира в Конституцията. Ако има систематичен проблем в правосъдната власт и част от нея 30 години не може да създаде никакъв резултат от своята работа, правосъдната промяна значи унищожаване на систематичния проблем, а това може да стане единствено през конституционни промени, защото статутът на основния прокурор, неговите изключителни пълномощия и цялостната му безнаказаност – това е най-безконтролната управническа фигура в цялата страна, която с актуалното решение №13 Конституционен съд си разреши за първи път да въздигне в независим орган на власт.
Това даже решение №3 от 2003 година не дефинира основния прокурор като независим орган на господарски пълномощия, каквото прави решение №13 и безусловно са прелели легена, в дословния смисъл на думата.
Няма по какъв начин да работи една система, в случай че основният ѝ бушон не работи. Главният бушон в прокуратурата е основният прокурор. Главният бушон в правосъдната власт е Висш съдебен съвет. Ако тези два органа работят изборно, в случай че не работят изобщо, в случай че са под политически или олигархически зависимости, в случай че извършват политически поръчки, в това число с административните кадрови решения, които вършат, никакви промени в никакви процесуални закони няма оправят нещата, защото основният бушон е изгърмял.
Тоест, няма по какъв начин правосъдната промяна да бъде сполучлива, без да се промени устройството на тази част от системата, която явно не работи.
Колкото до това дали тази тематика е девалвирала в обществото – това е все едно да виждаш, че потоп те залива, само че тъй като към този момент един път се е случило, да кажеш: Няма какво да взимаме защитни ограничения. То един път ни заля, ще ни залее още един път и отново ще се оправим.
Абсолютно безконтролно е тематика №1 в страната, защото страна без работещо правораздаване е проведена незаконна група, споделил го е проф. Живко Сталев, в случай че политиците си затварят очите преднамерено при този проблем, това значи, че също са част от проведената незаконна група.
Така че тук съм безусловно уверен, че в идващите години тази тематика ще бъде съществена в дневния ред на обществото – в политическия дневен ред и в парламентарния дневен ред и в случай че не се вземат нужните ограничения, ще стигнем до избори за Велико Народно заседание.
Всъщност, с това си решение, Конституционен съд е засилил страната тъкмо натам – към избори за Велико народно събрание с всичките непредвидими правни последствия за устройството на страната, които могат да настъпят от този ход. Но очевидно Конституционен съд е подходил много стеснително, вместо да гледа по-разширения държавен интерес.
Крайно време е да се разбере, че 2024 година, не е 2003 година и не може да се прави „ равнис “ в Конституционен съд по едно остаряло, поръчково значително решение на някогашен негов състав, което от дълго време е изгубило своето значение в променените обществено-икономически условия в страната, изключително след приемането ни в Европейски Съюз 2007 година, където ние дадохме суверенитет към наднационален орган на страната.
Това наподобява е ок за Конституционен съд, само че не е ок да решим систематичните проблеми вътре в държавната власт.
Така че ще има продължение на всичко това, което се случва. Включително с това решение 6 на 6 гласа за пълномощията на служебното държавно управление и метода на неговото назначение. Ще има кой да го сезира и ще бъде длъжен напълно скоро, въпреки и в изменен състав – защото наесен четирима членове на Конституционен съд би трябвало да бъдат заменени, още веднъж да се занимае с тези тематики.
Но по-важно е органите, които ръководят парламентарната република преди всичко – това би трябвало да е Народно събрание, да схванат, че има голям проблем и да се опитат да го решат в публичен интерес, а не в частен или политически интерес на избрани лица.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Велислав Величков е приключил Математическа гимназия, гр. Пловдив. Магистър по Право, юрист от 20 години, специалист по конституционно право. Общински консултант в Пловдив – 1991 – 1997г. Народен представител в 38-то Общински народен съвет – 1997 – 2001г. Председател на НГИ „ Правосъдие за всеки “ 2015 – 2017г. и съдружие в социална изгода „ Правосъдие за всеки “ от 2017г.
– Г-н Величков, „ Правосъдие за всеки “ прикани Народното събрание със законови промени да спре опцията Висш съдебен съвет с изминал мандат да избира нов основен прокурор. ПП-ДБ внесоха такива промени, смятате ли, че ще се събере болшинство, което да ги одобри?
– На първо място желая да кажа, че преходните и заключителни разпореждания от Закона за изменение и допълнение на Конституцията, които категорично споделят, че този състав на Висш съдебен съвет не може да избира основен прокурор и ръководител на Върховен административен съд, не са анулирани.
Тези разпореждания споделят, че този състав не може да избира „ тримата огромни “ в правосъдната власт – основния прокурор и двамата ръководители на висши съдилища.
Те не са оповестени за противоконституционни и не са анулирани от Конституционния съд. Което значи, че това е настояща конституционна норма. Това е юридическият мотив. Съгласно него те не могат правно, аргументирано да открият и по-скоро – да възстановят спряната процедура, която беше спряна предходната година през юни месец от същия състав на Висш съдебен съвет до произнасянето на съда по конституционната тъжба на някогашния основен прокурор Иван Гешев.
Второ, няма и никакво морално съображение, и политическа легитимност сходен избор. Ние живеем в парламентарна република с представителна народна власт. Органите, излъчени от Народното събрание, са държавни органи, които получават индиректно своя мандат през Народното събрание, само че това е дефакто индиректно възлагане от жителите. Гражданите са избрали народните представители, с цел да могат те да изберат парламентарните квоти в органите на правосъдната власт и в регулаторните органи.
След като този Висш съдебен съвет с изминал преди 22 месеца мандат, а към датата на процедурата за избор на нов основен прокурор ще е с две години изминал мандат, той няма правна легитимност, политическа легитимност и морално съображение да създава този избор, освен това за период от 7 години, защото е анулиран текстът, с който мандатът на основния прокурор се понижава на пет години, и по този начин да задължи идващия състав на Висш съдебен съвет с целия му петгодишен мандат, когато и да стартира той, да работи с този основен прокурор и или с различен основен прокурор, който Висш съдебен съвет би избрал, или с новия ръководител на Върховния административен съд, който Висш съдебен съвет би избрал.
Самото започване на такава процедура би било аморално, скандално и би било откровена провокация към парламентарната република. Ние се нагледахме към този момент от този състав на Висш съдебен съвет на безусловно нелегитимни актове, на провокативни към правото и парламентаризма актове.
Видяхме, че там липсва всевъзможен честен интегритет на членовете, които сами си признаха и ясно демонстрираха, че са били – част от тях, политически подвластни и са изпълнявали политически поръчки. Най-вече това си пролича след скорострелното освобождение на Иван Гешев като основен прокурор и още по-скорострелното избиране на изпълняващ функционалностите основен прокурор на Борислав Сарафов от прокурорската гилдия, а не от целия състав на Висш съдебен съвет.
Именно за това е това бързане сега с този понижен законово брой гласове от 13 души, а не от 17, както е за ръководителите на висши съдилища, Пленумът на Висш съдебен съвет да избере комфортен за част от политическото статукво и подвластен от избрани персони – политици олигарси, основен прокурор.
И явно е, че една такава персона искрено тика нещата в тази посока – бързо разформироване на Народното събрание в този момент, с цел да няма и настоящ парламент по време на процедурата за избор на основен прокурор, в случай че тя бъде обновена, и бърз избор на нов основен прокурор и встъпването му в нов мандат преди да се е образувало още или в началния месец на съставяне на идващото Народно заседание, с цел да не може да реагира.
Така че, този законопроект на ПП-ДБ е безусловно състоятелен, съгласно мен навреме импортиран – тъй като има заплаха още другата седмица при влизане на конституционното решение в действие Висш съдебен съвет да открие процедурата, да възобнови процедурата и тогава прекъсването ще бъде доста мъчно.
При това това е закон, който се приема на две четения, по-късно би трябвало да се обнародва, в случай че няма президентско несъгласие. Тоест, има прочут интервал от време, в който този закон би трябвало да мине по съответните процедури, с цел да влезе в действие.
И най-важното – при внасяне на този законопроект, при дебатите още за първо гласоподаване и при предложенията за второ четене доста ясно ще си проличи кои политически сили, кои депутати в Народното събрание желаят да запазят скандалното статукво в прокуратурата и безусловно йерархичната фигура на основния прокурор в този ѝ тип и с тъкмо избран комфортен претендент, с цел да продължи той да обслужва тъкмо избрани политици и да работи изборно тъкмо за избрани ползи.
Ще стане кристално ясно кой желае прокуратурата да е част от проведената незаконна група в страната, която се намира под политически надзор и кой желае да даде опция за един по-качествен, транспарантен избор след приемане и на съответните промени в Закона за правосъдната власт, тъй че прокурорите да могат да работят свободно и да не изпитват боязън от фигурата на техния всесилен шеф.
– Борислав Сарафов ли ще бъде съгласно Вас претендент за титуляр на този пост?
– Не мога да кажа кой ще бъде. Може да е той, може да е друго лице. В последно време се чуват в общественото пространство гласове, сподели го и Христо Иванов в свои изявленията, че ще има нови лейтенанти и във Върховен административен съд, и в прокуратурата.
Във Върховен административен съд това е естествено, защото ръководителят Чолаков няма право на нов мандат, макар че тъкмо още един мандат се целеше в негова изгода при тези оферти, с които в началото беше импортиран конституционният законопроект.
Но при основния прокурор може да се стигне и до избор, назначение по-скоро, на една по-малко известна персона, която да не провокира изначално публично съмнение или протестна вълна, само че в това време да бъде човек дисциплиниран, подвластен и еластичен по отношение на това, което ще прави, с цел да обслужва избрани политици.
Най-общо аз не мога да кажа кого господин Пеевски привижда в идващия основен прокурор.
– Според Вас бързането за нови избори е обвързвано точно с тази процедура, по този начин ли?
– Любопитно е, че до момента в който всички други политици в Народното събрание вършат изказвания в противоположния смисъл – че не би трябвало да се бърза за нови избори, още повече, че ще се повторят най-вероятно съвсем същите резултати.
Борисов в последно време си мълчи, само че също се афишира за нови избори, само че Пеевски изрично и всеки ден приканва да се връща мандатът и да се отива неотложно на избори.
И тъкмо в този миг, когато Народното събрание де факто ще прекъсне работа през август поради парламентарната почивка и поради предизборната акция, се чака Висш съдебен съвет да възобнови процедурата за избор на нов основен прокурор. Което явно подухва подозрение на съвпадане в моментите – конституционното решение в края на юли, „ мъртвият “ месец август, в който Висш съдебен съвет сякаш би трябвало да почива, само че ще възобнови състава си като един орган и се чака да открие процедурата, и неналичието на Народно заседание тъкмо в този миг.
Прекалено доста стават съвпаденията, с цел да няма случайности.
– Искам да Ви върна първоначално, като казахте, че част от измененията в Конституцията не са върнати от Конституционен съд и те касаят тъкмо избора на основен прокурор. Това значи ли, че в случай че такава процедура се организира, то тя по-късно ще може да бъде оспорена пред Конституционния съд?
– Това значи, че при тези останали разпореждания Висш съдебен съвет ще погази Конституцията, в случай че възобнови и организира процедурата за избор на нов основен прокурор сега.
Ако това се случи, президентът ще има опция да не подпише декрет за назначението му и да го върне за ново разглеждане. Тогава евентуално ще има и ново Народно заседание и ще има опция да се подаде и тъжба в Конституционен съд против този акт на Висш съдебен съвет, макар че това е все още невиждана процедура.
Но в случай че Висш съдебен съвет със свое решение дефинира основен прокурор в несъгласие с конституционни разпореждания, има цялостното съображение президентът да сезира Конституционен съд, а той надлежно ще би трябвало да се произнесе.
И според мен тази конституционна тъжба тогава би следвало да спре действието на избора до изговаряне на Конституционен съд, другояче ще сътвори извънредно комплицирана правна конюнктура, правна неустойчивост. След възможна анулация на избора може да се стигне до потребност да се ревизират решения на основния прокурор, което е извънредно нежелателно.
Всъщност, с това изговаряне на Конституционен съд и с тази предстояща подготвеност Висш съдебен съвет да стартира неотложно избора на нов основен прокурор, ние рискуваме от политическа и парламентарна рецесия, да преминем към остра рецесия в правосъдната власт и към конституционна рецесия по-късно, в случай че този избор бъде оспорен в Конституционен съд.
– Решението на Конституционния съд ще докара ли до това, че правосъдната промяна от предпочитана тематика измежду политическите сили да девалвира и да се тръгне по пътя не на конституционни, а промени в процесуалните закони? Според някои политически сили тъкмо това е правосъдната реформа…
– Няма никакъв спор: устройството на правосъдната власт се намира в Конституцията. Ако има систематичен проблем в правосъдната власт и част от нея 30 години не може да създаде никакъв резултат от своята работа, правосъдната промяна значи унищожаване на систематичния проблем, а това може да стане единствено през конституционни промени, защото статутът на основния прокурор, неговите изключителни пълномощия и цялостната му безнаказаност – това е най-безконтролната управническа фигура в цялата страна, която с актуалното решение №13 Конституционен съд си разреши за първи път да въздигне в независим орган на власт.
Това даже решение №3 от 2003 година не дефинира основния прокурор като независим орган на господарски пълномощия, каквото прави решение №13 и безусловно са прелели легена, в дословния смисъл на думата.
Няма по какъв начин да работи една система, в случай че основният ѝ бушон не работи. Главният бушон в прокуратурата е основният прокурор. Главният бушон в правосъдната власт е Висш съдебен съвет. Ако тези два органа работят изборно, в случай че не работят изобщо, в случай че са под политически или олигархически зависимости, в случай че извършват политически поръчки, в това число с административните кадрови решения, които вършат, никакви промени в никакви процесуални закони няма оправят нещата, защото основният бушон е изгърмял.
Тоест, няма по какъв начин правосъдната промяна да бъде сполучлива, без да се промени устройството на тази част от системата, която явно не работи.
Колкото до това дали тази тематика е девалвирала в обществото – това е все едно да виждаш, че потоп те залива, само че тъй като към този момент един път се е случило, да кажеш: Няма какво да взимаме защитни ограничения. То един път ни заля, ще ни залее още един път и отново ще се оправим.
Абсолютно безконтролно е тематика №1 в страната, защото страна без работещо правораздаване е проведена незаконна група, споделил го е проф. Живко Сталев, в случай че политиците си затварят очите преднамерено при този проблем, това значи, че също са част от проведената незаконна група.
Така че тук съм безусловно уверен, че в идващите години тази тематика ще бъде съществена в дневния ред на обществото – в политическия дневен ред и в парламентарния дневен ред и в случай че не се вземат нужните ограничения, ще стигнем до избори за Велико Народно заседание.
Всъщност, с това си решение, Конституционен съд е засилил страната тъкмо натам – към избори за Велико народно събрание с всичките непредвидими правни последствия за устройството на страната, които могат да настъпят от този ход. Но очевидно Конституционен съд е подходил много стеснително, вместо да гледа по-разширения държавен интерес.
Крайно време е да се разбере, че 2024 година, не е 2003 година и не може да се прави „ равнис “ в Конституционен съд по едно остаряло, поръчково значително решение на някогашен негов състав, което от дълго време е изгубило своето значение в променените обществено-икономически условия в страната, изключително след приемането ни в Европейски Съюз 2007 година, където ние дадохме суверенитет към наднационален орган на страната.
Това наподобява е ок за Конституционен съд, само че не е ок да решим систематичните проблеми вътре в държавната власт.
Така че ще има продължение на всичко това, което се случва. Включително с това решение 6 на 6 гласа за пълномощията на служебното държавно управление и метода на неговото назначение. Ще има кой да го сезира и ще бъде длъжен напълно скоро, въпреки и в изменен състав – защото наесен четирима членове на Конституционен съд би трябвало да бъдат заменени, още веднъж да се занимае с тези тематики.
Но по-важно е органите, които ръководят парламентарната република преди всичко – това би трябвало да е Народно събрание, да схванат, че има голям проблем и да се опитат да го решат в публичен интерес, а не в частен или политически интерес на избрани лица.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ