Кадрите на Школата на полицията в Симеоново са навсякъде в Съдебната власт
Сподели
Възпитаниците на кои университети ръководят правосъдната власт?
Създава ли съществуването на голям брой юридически факултети в България конкуренция и плурализъм или следим централизация на стеснен брой университети, които преобладават в администрирането на правосъдната власт?
Какво значи това за прозрачността и обективността на процедурите по желание и назначения на магистрати на управителни постове?
На тези и още въпроси се опитваме да отговорим в новото изследване на ИПИ „ Юридическото обучение и кадровата политика в правораздаването: разбор на просветителните трендове измежду управителните фрагменти “.
Изследването наблюдава къде са приключили управителните фрагменти в правосъдната власт. To стъпва на обществено налична информация, в това число от регистри и бази данни на публични институции, за всички ръководители на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 година, както и за членовете на осмия състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС). Данните са съпоставени с резултатите от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България като най-общо анализът им:
демонстрира тревожна наклонност управителни фрагменти в органи на правосъдната власт да са ученици на стеснен брой висши учебни заведения. Това е знак за липса на плурализъм и действителна конкуренция, учредена на просветителните резултати и качеството на образованието, и приказва за непропорционално огромно въздействие на някои юридически факултети;разкрива неналичието на бистрота и обективност на назначенията на магистрати на управителни длъжности и поражда подозрения за съществуването на неофициални мрежи и зависимости, които въздействат на качеството и независимостта на правораздаването, и, в последна сметка, на публичното доверието в него.
Юридическият факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ има ясно изразена доминация – неговите ученици са с максимален дял измежду всички изследвани групи управителни фрагменти. Това е значително предстоящо, отчитайки историческата роля на СУ като обичайно водещо, най-старо и влиятелно висше учебно заведение в юридическо обучение, както и резултатите от рейтинга, в който е дълготраен водач. СУ е бил и единственият избор за адвокати до края на 80-те и началото на 90-те години на предишния век.
Необяснима обаче е забележителната тежест на юридическите факултети на:
Бургаския свободен университет (БСУ) измежду ръководителите на съдилища и във Висш съдебен съвет, изключително като се има поради, че съгласно рейтинговата система измежду възпитаниците му се регистрира най-висока безработица, употребява се с нежелан авторитет, финален е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността;Югозападния университет (ЮЗУ), който заема трето място измежду ръководителите на съдилища и второ измежду ръководителите на прокуратури, само че е на предпоследно място по индикатора „ Приложение на добитото обучение по право и реализация по предопределение “ в рейтинговата система, подрежда се измежду факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с невисок авторитет. Миналата година точно той се оказа в центъра на кавги, включващи подправени дипломи и манипулирани изпити, което слага под въпрос надеждността на образованието във висшето учебно заведение. Девалвирането на дипломите и лесният „ излаз “ от университета евентуално трансформират този факултет в притегателно място за хора, които не търсят познания и високо качество на юридическото обучение, а по-скоро бърз и омекотен достъп до тапия, която да им обезпечи опция да заемат избрани длъжности.
Няма задоволително пояснение и за озадачаващо непропорционалното въздействие на ученици на Академията на Министерство на вътрешните работи. От към три десетилетия Академията не предлага юридическо обучение, само че все пак възпитаниците й имат впечатляващо наличие във Висш съдебен съвет и измежду ръководителите на прокуратури. Още повече – АМВР и СУ са единствените две висши учебни заведения, които участват във всички изследвани групи. Трябва да напомним и че първите фрагменти на Академията, приключили „ Право “ са от факултетите „ Държавна сигурност “ и „ Народна милиция “. Независимо от формалното съществуване на минималните условия за образователно наличие и хорариум по другите дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, предназначен да образова управителни фрагменти за репресивния уред на тоталитарна страна надали е в духа на идеала за господство на правото и отбрана на свободите на жителите. Подобна замяна на стойностите основава опасности за действителното разделяне на управляващите и подкопава демократичните устои.
В същото време буди неразбиране съвсем незабележимото наличие на ученици на УНСС. Въпреки че юридическият факултет на това висше учебно заведение непроменяемо да заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във Висш съдебен съвет и ИВСС, а делът на възпитаниците му измежду управителните фрагменти в съдилищата и прокуратурата е нищожен. Озадачаващо е и за какво юридическият факултет на Нов български университет, който съгласно рейтинга е с най-ниска безработица и се подрежда на второ място по авторитет измежду студентите и работодателите, въобще не е показан измежду ръководителите на съдилища и участва лимитирано измежду другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, наличието на техни ученици измежду ръководителите на прокуратури е минимално.
*Текстът е оповестен в уеб страницата на института за пазарна икономка. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Възпитаниците на кои университети ръководят правосъдната власт?
Създава ли съществуването на голям брой юридически факултети в България конкуренция и плурализъм или следим централизация на стеснен брой университети, които преобладават в администрирането на правосъдната власт?
Какво значи това за прозрачността и обективността на процедурите по желание и назначения на магистрати на управителни постове?
На тези и още въпроси се опитваме да отговорим в новото изследване на ИПИ „ Юридическото обучение и кадровата политика в правораздаването: разбор на просветителните трендове измежду управителните фрагменти “.
Изследването наблюдава къде са приключили управителните фрагменти в правосъдната власт. To стъпва на обществено налична информация, в това число от регистри и бази данни на публични институции, за всички ръководители на съдилища и административни ръководители на прокуратури към 2024 година, както и за членовете на осмия състав на Висшия правосъден съвет (ВСС) и третия състав на Инспектората към Висшия правосъден съвет (ИВСС). Данните са съпоставени с резултатите от Рейтинговата система на висшите учебни заведения в България като най-общо анализът им:
демонстрира тревожна наклонност управителни фрагменти в органи на правосъдната власт да са ученици на стеснен брой висши учебни заведения. Това е знак за липса на плурализъм и действителна конкуренция, учредена на просветителните резултати и качеството на образованието, и приказва за непропорционално огромно въздействие на някои юридически факултети;разкрива неналичието на бистрота и обективност на назначенията на магистрати на управителни длъжности и поражда подозрения за съществуването на неофициални мрежи и зависимости, които въздействат на качеството и независимостта на правораздаването, и, в последна сметка, на публичното доверието в него.
Юридическият факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “ има ясно изразена доминация – неговите ученици са с максимален дял измежду всички изследвани групи управителни фрагменти. Това е значително предстоящо, отчитайки историческата роля на СУ като обичайно водещо, най-старо и влиятелно висше учебно заведение в юридическо обучение, както и резултатите от рейтинга, в който е дълготраен водач. СУ е бил и единственият избор за адвокати до края на 80-те и началото на 90-те години на предишния век.
Необяснима обаче е забележителната тежест на юридическите факултети на:
Бургаския свободен университет (БСУ) измежду ръководителите на съдилища и във Висш съдебен съвет, изключително като се има поради, че съгласно рейтинговата система измежду възпитаниците му се регистрира най-висока безработица, употребява се с нежелан авторитет, финален е в институционалната акредитация и е класиран на шесто място по реализация по специалността;Югозападния университет (ЮЗУ), който заема трето място измежду ръководителите на съдилища и второ измежду ръководителите на прокуратури, само че е на предпоследно място по индикатора „ Приложение на добитото обучение по право и реализация по предопределение “ в рейтинговата система, подрежда се измежду факултетите с висока безработица (след БСУ и Русенския университет) и се отличава с невисок авторитет. Миналата година точно той се оказа в центъра на кавги, включващи подправени дипломи и манипулирани изпити, което слага под въпрос надеждността на образованието във висшето учебно заведение. Девалвирането на дипломите и лесният „ излаз “ от университета евентуално трансформират този факултет в притегателно място за хора, които не търсят познания и високо качество на юридическото обучение, а по-скоро бърз и омекотен достъп до тапия, която да им обезпечи опция да заемат избрани длъжности.
Няма задоволително пояснение и за озадачаващо непропорционалното въздействие на ученици на Академията на Министерство на вътрешните работи. От към три десетилетия Академията не предлага юридическо обучение, само че все пак възпитаниците й имат впечатляващо наличие във Висш съдебен съвет и измежду ръководителите на прокуратури. Още повече – АМВР и СУ са единствените две висши учебни заведения, които участват във всички изследвани групи. Трябва да напомним и че първите фрагменти на Академията, приключили „ Право “ са от факултетите „ Държавна сигурност “ и „ Народна милиция “. Независимо от формалното съществуване на минималните условия за образователно наличие и хорариум по другите дисциплини, можем обосновано да предположим, че оформянето на възгледите за правото и закона във факултет, предназначен да образова управителни фрагменти за репресивния уред на тоталитарна страна надали е в духа на идеала за господство на правото и отбрана на свободите на жителите. Подобна замяна на стойностите основава опасности за действителното разделяне на управляващите и подкопава демократичните устои.
В същото време буди неразбиране съвсем незабележимото наличие на ученици на УНСС. Въпреки че юридическият факултет на това висше учебно заведение непроменяемо да заема 2-ро място в рейтинга през последните 12 години, той няма нито един представител във Висш съдебен съвет и ИВСС, а делът на възпитаниците му измежду управителните фрагменти в съдилищата и прокуратурата е нищожен. Озадачаващо е и за какво юридическият факултет на Нов български университет, който съгласно рейтинга е с най-ниска безработица и се подрежда на второ място по авторитет измежду студентите и работодателите, въобще не е показан измежду ръководителите на съдилища и участва лимитирано измежду другите изследвани групи. Макар през годините юридическите факултети на други университети (Нов български университет, Пловдивски университет, Великотърновски университет) да имат идентични или сходни точки с ЮЗУ, наличието на техни ученици измежду ръководителите на прокуратури е минимално.
*Текстът е оповестен в уеб страницата на института за пазарна икономка. Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ