Празнуването на Хелоуин в България: Забавление или заплаха за традициите?
Сподели
В последните години все по-често виждаме улиците на българските градове украсени с тикви, призраци и черепи. Хелоуин, традиция с корени в Западна Европа и Съединените щати, се настани последователно и в нашия културен календар. Питаме се обаче: нужно ли ни е това и по какъв начин въздейства то на българската еднаквост?
На пръв взор празникът носи наслада и развлечение. Децата се маскират, вземат участие в игри, развиват въображението си. Младите хора намират метод да се социализират и да се включат в международните трендове. В глобализирания свят сходни празници наподобяват натурален метод да сме част от интернационалната просвета.
Но зад радостните маски се крият и някои паники. Хелоуин действително няма български корени и последователно стартира да измества локалните обичаи, а близостта на Хелоуин до Деня на будителите, слага този извънредно значим празник в сянка, намалявайки вниманието към неговото историческо и духовно значение.
Освен това, в България също има празници и традиции, които припомнят на Хелоуин по духа на маските и игрите, обединени от „ боязън и забавление “. Най-ярък образец е Сирни Заговезни, когато децата и младежите се маскират, обикалят къщите и пеят или рецитират, а домакините им дават яйца, сладки и лакомства. Подобни детайли има и в Коледуването, когато коледарските дружини обикалят селата, носят шумни костюми и извършват ритуални песни за здраве и изобилие. Тези български традиции имат дълбоки корени в националната просвета и свързват общността, като в същото време съхраняват символиката на прекосяването сред световете и прогонването на злото.
Критиците предизвестяват, че комерсиализацията е в основата на Хелоуин – костюми, украси и лакомства се оферират от магазините, а самият празник постоянно се свежда до ползване, а не до културно прекарване.
Реалността е, че Хелоуин няма да изчезне, както не изчезват и световните въздействия. Въпросът е по какъв начин го възприемаме. Ако честваме с сдържаност и с почитание към нашите обичаи, Хелоуин може да бъде занимателен и изобретателен празник. Но в случай че го оставим да измести личната ни просвета, рискуваме да загубим част от идентичността си.
Истинската задача пред обществото е да откри баланс – да се забавляваме, без да забравяме кои сме и какви са нашите корени. Хелоуин може да бъде част от живота ни, само че никога не би трябвало да замества българските празници.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В последните години все по-често виждаме улиците на българските градове украсени с тикви, призраци и черепи. Хелоуин, традиция с корени в Западна Европа и Съединените щати, се настани последователно и в нашия културен календар. Питаме се обаче: нужно ли ни е това и по какъв начин въздейства то на българската еднаквост?
На пръв взор празникът носи наслада и развлечение. Децата се маскират, вземат участие в игри, развиват въображението си. Младите хора намират метод да се социализират и да се включат в международните трендове. В глобализирания свят сходни празници наподобяват натурален метод да сме част от интернационалната просвета.
Но зад радостните маски се крият и някои паники. Хелоуин действително няма български корени и последователно стартира да измества локалните обичаи, а близостта на Хелоуин до Деня на будителите, слага този извънредно значим празник в сянка, намалявайки вниманието към неговото историческо и духовно значение.
Освен това, в България също има празници и традиции, които припомнят на Хелоуин по духа на маските и игрите, обединени от „ боязън и забавление “. Най-ярък образец е Сирни Заговезни, когато децата и младежите се маскират, обикалят къщите и пеят или рецитират, а домакините им дават яйца, сладки и лакомства. Подобни детайли има и в Коледуването, когато коледарските дружини обикалят селата, носят шумни костюми и извършват ритуални песни за здраве и изобилие. Тези български традиции имат дълбоки корени в националната просвета и свързват общността, като в същото време съхраняват символиката на прекосяването сред световете и прогонването на злото.
Критиците предизвестяват, че комерсиализацията е в основата на Хелоуин – костюми, украси и лакомства се оферират от магазините, а самият празник постоянно се свежда до ползване, а не до културно прекарване.
Реалността е, че Хелоуин няма да изчезне, както не изчезват и световните въздействия. Въпросът е по какъв начин го възприемаме. Ако честваме с сдържаност и с почитание към нашите обичаи, Хелоуин може да бъде занимателен и изобретателен празник. Но в случай че го оставим да измести личната ни просвета, рискуваме да загубим част от идентичността си.
Истинската задача пред обществото е да откри баланс – да се забавляваме, без да забравяме кои сме и какви са нашите корени. Хелоуин може да бъде част от живота ни, само че никога не би трябвало да замества българските празници.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ