Едва след съкрушаването на руския нацизъм може да бъде постигнат мир
Сподели
В дните към Нова година доста хора си пожелават (а пожелават и едни на други) мир. За „ мир “ приказват и доста от международните политически водачи.
И въпреки всичко мисля, че „ мирът “, за който мъдрословят, че даже когато е „ най-лош “, бил въпреки всичко по-добър и от „ най-справедливата война “, съставлява дълбока илюзия.
Великият отец на Църквата блаж. Августин написа в своя основоположен труд „ За Божия град “, че всяка война има в основата си в действителност мир, незадоволителен за тези, които обитават в него; който тоест е мир, с който… не може да има мир, с който не можем да се при-мир-им.
А в случай че това е правилно (а то е вярно), то значи, че напълно не всеки мир – даже най-лошият – е по-добър и от най-справедливата война. Обратно: един неприятен – неумно, раздразнено или напряко незаслужено натрапен мир, с който не можем да се при-мир-им, е дори онази вътрешност, която изобщо ражда войните.
Но ето за какво персонално аз изобщо не желая (и не си пожелавам) през актуалната година в Украйна чисто и просто „ да настъпи мир “, както ни повтарят лицемерците, надяващи се на него, едни –защото към този момент са наясно, че желаната в действителност от тях „ цялостна победа на великата Русия “ няма да се случи, а други – тъй като желаят в действителност да престанат да оказват помощ на украинците и да възстановят бизнесите си с Русия.
Собствено първите измежду тия лицемерци желаят не мир в Украйна, а най-малко непълен, най-малко някакъв триумф на Русия в нападнатата от нея и героично, непримиримо съпротивляваща се към този момент три години страна. Искат затова „ мир “, с който нарушителят Путин, заседнал в безизходицата от немощта на своите пълчища от глобите на света – най-малко ненапълно, най-малко към този миг би могъл да се помири, без обаче да се е примирил същински.
И затова желаят всъщност… бъдеща при „ уместно време “ нова война на Путин. И назад: желаейки да наложат „ мир “ на съпротивляващия се украински народ с цената на отстъпването на редица негови територии (на които – ясно е на всички – агресорът ще извърши нови чудовищни чистки, репресии, престъпления) те – щат или не щат – желаят да наложат на този народ мир, с който той няма по какъв начин да се помири. И значи отново – зачеват бъдеща война. Просто я реалокират от сегашното в бъдещето.
И това е по този начин, тъй като мирът изобщо не е в положение, без значение от правдата. Мир по истина в Украйна ще настъпи (мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, т. е. отсрочена за в бъдеще война), едвам когато и единствено когато агресорът – т. е. Русия – бъде победена, бъде изгонена от територията на нападнатата страна, та дори когато си заплати за осъществените от нея злодеяния.
И още: мир ще настъпи, когато Путинова Русия бъде съкрушена, когато бъде накарана да капитулира, а самият Путин изчезне от международната сцена. Когато насаденият в неговата страна фашизъм бъде (по наложителност със сила) напълно заличен. Защото в случай че той продължи да владее душите на руснаците, никакъв „ мир “, натрапен им от някого, няма да ги накара да се примирят с него. Едва след съкрушаването на съветския нацизъм, споделям, може да бъде реализиран мир, а не просто мир, с който руснаците единствено до време ще са в мир, единствено по силата на актуалните условия ще са се при-мир-или.
Но ето за какво – колкото и да прозвучи стряскащо за някои, аз не желая през актуалната година просто да се „ реализира мир в Украйна “, да се „ седне на масата на договарянията “, да се предложат „ предложения, допустими и за двете страни “ (при това по този начин, че те „ да не могат да ги откажат “). Искам Украйна да победи агресора и желая агресорът да бъде надвит, да бъде денацифициран. Това може да се сметне за предпочитание за продължение на тъгата, само че е в същото време предпочитание за възтържествуване на правдата, единствено при което мирът ще бъде мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, тоест забременяване на бъдеща война.
Ще си разреша даже да бъда още по-краен. Неотдавна в свое изявление (публикуване в сп. „ Култура “) съветският публицист и публицист Михаил Зигар, понастоящем живеещ в Съединени американски щати, с право означи, че за разлика от победения с мирни, безкръвни революции късен комунизъм, непосмял да се изправи със мощ против народите, въстанали против него, днешните диктатори – „ взели си поука “ от това – към този момент са прекрачили довчерашното „ табу “. Те са решени да стрелят против маси от своите нации, те – казано в наш български жанр – не просто мърморят, че е „ най-добре танковете да дойдат “, само че и… докарват танковете против народите си. Видяхме този прекрачен рубеж преди четири години в Беларус, където „ орките “ на Лукашенко и приятеля му Путин потопиха в реки от кръв в действителност всеобщото въстание против диктатурата. В резултат от това в Беларус настъпи (и до през днешния ден цари) „ мир “, който обаче по истина е не-при-мир-им – мир, натрапен с кръв, мир, добит с закононарушения, мир-продължаващо се закононарушение.
По сходен метод през днешния ден в Грузия нейният деспот Иванишвили декларира пред лицето на несекващите всеобщи митинги против режима му, че няма да отстъпи пред народа си и – уверен съм – в избран миг е подготвен да постъпи като Лукашенко. „ Миротворците “ и тук ни споделят, че желанието им е в Грузия „ да не се стигне до революция “, от която тази страна е на една крачка разстояние. Защото, видиш ли, мирът бил по-добър от всяка война. Аз пък споделям: в случай че днешните диктатори са подготвени да проливат кръвта на своите нации, по-справедливо е народите им най-накрая да се решат също да прекрачат лимита на мирните митинги, на мира и да… пролеят кръвта на диктаторите и „ орките “ им, тъй като всеки съхраняван при тези условия мир би бил мир-с-който (по правда) не-може-да-има-мир и затова е не мир, а замразена война. Ето за какво аз бих желал и в Грузия и в Беларус през тази година не „ да се запази мирът “, а да се реализира същински мир. Ако се постанова, преминавайки даже през революция с диктаторите, единствено чийто надвит край ще донесе същински мир.
А в случай че някой най-после се опита да ми каже, че това, което декларирам в този текст е не-християнско, ще му припомня, че Псалом 34 св. цар Давид приказва към Бога по този начин: „ Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си приказват за мир, а на сърце имат зло “. И по-късно Го моли: „ Въздай им съгласно техните каузи, съгласно техните зли постъпки; съгласно делата на техните ръце им въздай “ (Пс. 34:3-4). Е, и аз съгласно псалмопевеца желая през тази година от Господа същото. В книгата на прор. Иеремия пък като че ли напряко днешните лицемерни „ миротворци “ са разобличени с думите (отправени към тогавашните): „ лекуват раните на Моя народ безгрижно думайки: „ мир! мир! “, а мир няма “ (Иерем. 6:14). Е, и аз съгласно пророка не желая да се подреждам в редиците на лекуващите раните на украинския, на грузинския, на белоруския, в случай че щете и на сирийския народ като им повтарят „ мир, мир “, когато… мир в същинския смисъл на думата към момента е неосъществим.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
В дните към Нова година доста хора си пожелават (а пожелават и едни на други) мир. За „ мир “ приказват и доста от международните политически водачи.
И въпреки всичко мисля, че „ мирът “, за който мъдрословят, че даже когато е „ най-лош “, бил въпреки всичко по-добър и от „ най-справедливата война “, съставлява дълбока илюзия.
Великият отец на Църквата блаж. Августин написа в своя основоположен труд „ За Божия град “, че всяка война има в основата си в действителност мир, незадоволителен за тези, които обитават в него; който тоест е мир, с който… не може да има мир, с който не можем да се при-мир-им.
А в случай че това е правилно (а то е вярно), то значи, че напълно не всеки мир – даже най-лошият – е по-добър и от най-справедливата война. Обратно: един неприятен – неумно, раздразнено или напряко незаслужено натрапен мир, с който не можем да се при-мир-им, е дори онази вътрешност, която изобщо ражда войните.
Но ето за какво персонално аз изобщо не желая (и не си пожелавам) през актуалната година в Украйна чисто и просто „ да настъпи мир “, както ни повтарят лицемерците, надяващи се на него, едни –защото към този момент са наясно, че желаната в действителност от тях „ цялостна победа на великата Русия “ няма да се случи, а други – тъй като желаят в действителност да престанат да оказват помощ на украинците и да възстановят бизнесите си с Русия.
Собствено първите измежду тия лицемерци желаят не мир в Украйна, а най-малко непълен, най-малко някакъв триумф на Русия в нападнатата от нея и героично, непримиримо съпротивляваща се към този момент три години страна. Искат затова „ мир “, с който нарушителят Путин, заседнал в безизходицата от немощта на своите пълчища от глобите на света – най-малко ненапълно, най-малко към този миг би могъл да се помири, без обаче да се е примирил същински.
И затова желаят всъщност… бъдеща при „ уместно време “ нова война на Путин. И назад: желаейки да наложат „ мир “ на съпротивляващия се украински народ с цената на отстъпването на редица негови територии (на които – ясно е на всички – агресорът ще извърши нови чудовищни чистки, репресии, престъпления) те – щат или не щат – желаят да наложат на този народ мир, с който той няма по какъв начин да се помири. И значи отново – зачеват бъдеща война. Просто я реалокират от сегашното в бъдещето.
И това е по този начин, тъй като мирът изобщо не е в положение, без значение от правдата. Мир по истина в Украйна ще настъпи (мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, т. е. отсрочена за в бъдеще война), едвам когато и единствено когато агресорът – т. е. Русия – бъде победена, бъде изгонена от територията на нападнатата страна, та дори когато си заплати за осъществените от нея злодеяния.
И още: мир ще настъпи, когато Путинова Русия бъде съкрушена, когато бъде накарана да капитулира, а самият Путин изчезне от международната сцена. Когато насаденият в неговата страна фашизъм бъде (по наложителност със сила) напълно заличен. Защото в случай че той продължи да владее душите на руснаците, никакъв „ мир “, натрапен им от някого, няма да ги накара да се примирят с него. Едва след съкрушаването на съветския нацизъм, споделям, може да бъде реализиран мир, а не просто мир, с който руснаците единствено до време ще са в мир, единствено по силата на актуалните условия ще са се при-мир-или.
Но ето за какво – колкото и да прозвучи стряскащо за някои, аз не желая през актуалната година просто да се „ реализира мир в Украйна “, да се „ седне на масата на договарянията “, да се предложат „ предложения, допустими и за двете страни “ (при това по този начин, че те „ да не могат да ги откажат “). Искам Украйна да победи агресора и желая агресорът да бъде надвит, да бъде денацифициран. Това може да се сметне за предпочитание за продължение на тъгата, само че е в същото време предпочитание за възтържествуване на правдата, единствено при което мирът ще бъде мир, а не мир-с-който-не-може-да-има-мир, тоест забременяване на бъдеща война.
Ще си разреша даже да бъда още по-краен. Неотдавна в свое изявление (публикуване в сп. „ Култура “) съветският публицист и публицист Михаил Зигар, понастоящем живеещ в Съединени американски щати, с право означи, че за разлика от победения с мирни, безкръвни революции късен комунизъм, непосмял да се изправи със мощ против народите, въстанали против него, днешните диктатори – „ взели си поука “ от това – към този момент са прекрачили довчерашното „ табу “. Те са решени да стрелят против маси от своите нации, те – казано в наш български жанр – не просто мърморят, че е „ най-добре танковете да дойдат “, само че и… докарват танковете против народите си. Видяхме този прекрачен рубеж преди четири години в Беларус, където „ орките “ на Лукашенко и приятеля му Путин потопиха в реки от кръв в действителност всеобщото въстание против диктатурата. В резултат от това в Беларус настъпи (и до през днешния ден цари) „ мир “, който обаче по истина е не-при-мир-им – мир, натрапен с кръв, мир, добит с закононарушения, мир-продължаващо се закононарушение.
По сходен метод през днешния ден в Грузия нейният деспот Иванишвили декларира пред лицето на несекващите всеобщи митинги против режима му, че няма да отстъпи пред народа си и – уверен съм – в избран миг е подготвен да постъпи като Лукашенко. „ Миротворците “ и тук ни споделят, че желанието им е в Грузия „ да не се стигне до революция “, от която тази страна е на една крачка разстояние. Защото, видиш ли, мирът бил по-добър от всяка война. Аз пък споделям: в случай че днешните диктатори са подготвени да проливат кръвта на своите нации, по-справедливо е народите им най-накрая да се решат също да прекрачат лимита на мирните митинги, на мира и да… пролеят кръвта на диктаторите и „ орките “ им, тъй като всеки съхраняван при тези условия мир би бил мир-с-който (по правда) не-може-да-има-мир и затова е не мир, а замразена война. Ето за какво аз бих желал и в Грузия и в Беларус през тази година не „ да се запази мирът “, а да се реализира същински мир. Ако се постанова, преминавайки даже през революция с диктаторите, единствено чийто надвит край ще донесе същински мир.
А в случай че някой най-после се опита да ми каже, че това, което декларирам в този текст е не-християнско, ще му припомня, че Псалом 34 св. цар Давид приказва към Бога по този начин: „ Не ме погубвай с нечестивци и със злосторници, които с ближните си приказват за мир, а на сърце имат зло “. И по-късно Го моли: „ Въздай им съгласно техните каузи, съгласно техните зли постъпки; съгласно делата на техните ръце им въздай “ (Пс. 34:3-4). Е, и аз съгласно псалмопевеца желая през тази година от Господа същото. В книгата на прор. Иеремия пък като че ли напряко днешните лицемерни „ миротворци “ са разобличени с думите (отправени към тогавашните): „ лекуват раните на Моя народ безгрижно думайки: „ мир! мир! “, а мир няма “ (Иерем. 6:14). Е, и аз съгласно пророка не желая да се подреждам в редиците на лекуващите раните на украинския, на грузинския, на белоруския, в случай че щете и на сирийския народ като им повтарят „ мир, мир “, когато… мир в същинския смисъл на думата към момента е неосъществим.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ