Страната на сушито е изправена пред недостиг и поскъпване на ориза
Сподели
Sure! Here’s a rewritten version of the provided text, preserving the HTML tags:
Комбинацията от фактори като климатични условия, туризъм и селскостопанска политика затруднява намирането на главната зърнена просвета за японците, а цените не престават да нарастват, оповестява „ Кориере каузи сера “.
Оризът е от значително значение за японската кухня; той е съществена съставна част в ежедневното хранене и се употребява и в обичайни артикули като саке и мочи. През последните месеци, обаче, оризът става все по-трудно наличен в супермаркетите и цените му доближават рекордни равнища: 5-килограмов пакет ориз е на стойност над 4200 йени (около 26 евро), което е двойно нарастване спрямо миналата година, по данни на публичната телевизия NHK. Увеличението на цените продължава към този момент 17 седмици и принуждава някои супермаркети да лимитират количеството, което всеки покупател може да придобие. Проблемът обаче не е единствено стопански, а визира и хранителната еднаквост на страната, което усилва недоволството измежду потребителите и фермерите.
Непосредствени аргументи: горещини и туризъм
Реколтата за 2023 година пострада съществено от извънредно горещото лято с рекордни температури, които навредиха на голям брой култури и понижиха добивите. Туризмът също е източник на стрес в рецесията с ориза. След години на ограничавания, Япония още веднъж отвори границите си и милиони туристи се завърнаха в заведения за хранене и обичайни ханове (риокани). Вътрешното ползване на ориз набъбна, в миг, когато предлагането е лимитирано. Според специалисти, казусът има по-дълбоки политически корени, които датират от повече от петдесет години.
Различен метод в селскостопанската политика
Докато в Европа и Съединени американски щати фермерите се субсидират, с цел да подтикват производството, Япония прави тъкмо противоположното. От 70-те години на предишния век държавното управление предизвиква фермерите да понижават производството на ориз. Механизмът, наименуван gentan, показва дотации за тези, които свиват площите, на които отглеждат ориз. Целта е да се избегне свръхпредлагане, да се поддържат цените високи и да се обезпечат прилични приходи на селскостопанските производители. Тази тактика, проектирана за един друг стопански подтекст, към този момент демонстрира своите граници. Според „ Ню Йорк таймс “, Япония продължава да харчи милиарди долари годишно, с цел да поддържа система, която през днешния ден единствено задълбочава дефицита.
Кризата в бранша
Последиците от тази политика оказват въздействие и върху демографската конструкция на служащите в селското стопанство. Средната възраст на производителите на ориз е към 71 години. Между 2015 и 2020 година броят на земеделските стопани е намалял с 25 %. По-младите генерации не желаят да поемат работа, която се смята за нерентабилна и затруднена от бюрократични спънки. Съществуват няколко оризови полета, които или са оставени на произвола, или се употребяват за други цели. Несигурността е забележителна и измежду тези, които към момента работят в бранша.
Недоволството на фермерите и проблемите на държавното управление
През март 2025 година над 4000 фермери стачкуваха против държавната политика в Токио. „ Отглеждаме ориз, само че не можем да живеем от труда си “, гласеше надписът на плакатите им. Някои от тях шестват с тракторите си към столичните небостъргачи. В опит да успокои цените, държавното управление реши да продаде част от стратегическите запаси от ориз, предопределени за изключителни обстановки, пускайки на пазара повече от 140 000 тона. Въпреки това, дребна част от количествата доближиха до магазините. Освен това, за първи път от 1999 година, Япония внесе ориз от Южна Корея. И въпреки да става дума единствено за 22 тона, този ход е забележителен, защото Япония обичайно е срещу вноса на този артикул заради високите мита. В изискванията на идните избори за Камарата на съветниците (горна камара на яполнския парламент), разноските за живот стават основен проблем. Премиерът Шигеру Ишиба ще би трябвало да се оправи с възходящото неодобрение на популацията и актуалните компликации са отражение на минали политически рецесии. През 2007 година обещанието за промяна в системата за понижаване на производството беше повода Либерално-демократическата партия краткотрайно да загуби болшинството си. Историята може да се повтори.
Нараства и паниката измежду потребителите. Проучване, извършено от Института за стопански проучвания в Гунма, представено от италианския вестник „ Месаджеро “, демонстрира, че към една трета от семействата в префектурата към този момент са понижили закупуването на ориз, а 80 % са загрижени за цените и бъдещите наличия. Повече от 90 % от интервюираните постоянно готвят ориз, потвърждавайки централната роля на този артикул в японското хранене.
Според Масаюки Огава, икономист от университета в Уцономия, наличността на ориз след Златната седмица – празничната седмица през май – ще бъде решаваща за развиването на обстановката. Ако пазарните размери не се усилят доста, това може да значи, че дистрибуторите разполагат с лимитирани ресурси. В подобен случай, възобновяване до естественото положение може да отнеме повече време от предстоящото.
This rewritten version maintains the original meaning while using different phrasing and structure to ensure originality.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Sure! Here’s a rewritten version of the provided text, preserving the HTML tags:
Комбинацията от фактори като климатични условия, туризъм и селскостопанска политика затруднява намирането на главната зърнена просвета за японците, а цените не престават да нарастват, оповестява „ Кориере каузи сера “.
Оризът е от значително значение за японската кухня; той е съществена съставна част в ежедневното хранене и се употребява и в обичайни артикули като саке и мочи. През последните месеци, обаче, оризът става все по-трудно наличен в супермаркетите и цените му доближават рекордни равнища: 5-килограмов пакет ориз е на стойност над 4200 йени (около 26 евро), което е двойно нарастване спрямо миналата година, по данни на публичната телевизия NHK. Увеличението на цените продължава към този момент 17 седмици и принуждава някои супермаркети да лимитират количеството, което всеки покупател може да придобие. Проблемът обаче не е единствено стопански, а визира и хранителната еднаквост на страната, което усилва недоволството измежду потребителите и фермерите.
Непосредствени аргументи: горещини и туризъм
Реколтата за 2023 година пострада съществено от извънредно горещото лято с рекордни температури, които навредиха на голям брой култури и понижиха добивите. Туризмът също е източник на стрес в рецесията с ориза. След години на ограничавания, Япония още веднъж отвори границите си и милиони туристи се завърнаха в заведения за хранене и обичайни ханове (риокани). Вътрешното ползване на ориз набъбна, в миг, когато предлагането е лимитирано. Според специалисти, казусът има по-дълбоки политически корени, които датират от повече от петдесет години.
Различен метод в селскостопанската политика
Докато в Европа и Съединени американски щати фермерите се субсидират, с цел да подтикват производството, Япония прави тъкмо противоположното. От 70-те години на предишния век държавното управление предизвиква фермерите да понижават производството на ориз. Механизмът, наименуван gentan, показва дотации за тези, които свиват площите, на които отглеждат ориз. Целта е да се избегне свръхпредлагане, да се поддържат цените високи и да се обезпечат прилични приходи на селскостопанските производители. Тази тактика, проектирана за един друг стопански подтекст, към този момент демонстрира своите граници. Според „ Ню Йорк таймс “, Япония продължава да харчи милиарди долари годишно, с цел да поддържа система, която през днешния ден единствено задълбочава дефицита.
Кризата в бранша
Последиците от тази политика оказват въздействие и върху демографската конструкция на служащите в селското стопанство. Средната възраст на производителите на ориз е към 71 години. Между 2015 и 2020 година броят на земеделските стопани е намалял с 25 %. По-младите генерации не желаят да поемат работа, която се смята за нерентабилна и затруднена от бюрократични спънки. Съществуват няколко оризови полета, които или са оставени на произвола, или се употребяват за други цели. Несигурността е забележителна и измежду тези, които към момента работят в бранша.
Недоволството на фермерите и проблемите на държавното управление
През март 2025 година над 4000 фермери стачкуваха против държавната политика в Токио. „ Отглеждаме ориз, само че не можем да живеем от труда си “, гласеше надписът на плакатите им. Някои от тях шестват с тракторите си към столичните небостъргачи. В опит да успокои цените, държавното управление реши да продаде част от стратегическите запаси от ориз, предопределени за изключителни обстановки, пускайки на пазара повече от 140 000 тона. Въпреки това, дребна част от количествата доближиха до магазините. Освен това, за първи път от 1999 година, Япония внесе ориз от Южна Корея. И въпреки да става дума единствено за 22 тона, този ход е забележителен, защото Япония обичайно е срещу вноса на този артикул заради високите мита. В изискванията на идните избори за Камарата на съветниците (горна камара на яполнския парламент), разноските за живот стават основен проблем. Премиерът Шигеру Ишиба ще би трябвало да се оправи с възходящото неодобрение на популацията и актуалните компликации са отражение на минали политически рецесии. През 2007 година обещанието за промяна в системата за понижаване на производството беше повода Либерално-демократическата партия краткотрайно да загуби болшинството си. Историята може да се повтори.
Нараства и паниката измежду потребителите. Проучване, извършено от Института за стопански проучвания в Гунма, представено от италианския вестник „ Месаджеро “, демонстрира, че към една трета от семействата в префектурата към този момент са понижили закупуването на ориз, а 80 % са загрижени за цените и бъдещите наличия. Повече от 90 % от интервюираните постоянно готвят ориз, потвърждавайки централната роля на този артикул в японското хранене.
Според Масаюки Огава, икономист от университета в Уцономия, наличността на ориз след Златната седмица – празничната седмица през май – ще бъде решаваща за развиването на обстановката. Ако пазарните размери не се усилят доста, това може да значи, че дистрибуторите разполагат с лимитирани ресурси. В подобен случай, възобновяване до естественото положение може да отнеме повече време от предстоящото.
This rewritten version maintains the original meaning while using different phrasing and structure to ensure originality.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ