Суми над 4500 лева годишно инвестират 53 на сто от използващите инвестиционни услуги, сочи проучване на КФН
Сподели
Според изследване на Комисията за финансов контрол (КФН), 53% от българите, интервюирани за потреблението на капиталови услуги, влагат над 4500 лв. годишно. Данните са на комисията.
Изследването, което е фокусирано върху удовлетвореността и желанията на потребителите в небанковия финансов бранш, сподели, че 17% от интервюирани влагат сред 2500 и 4500 лв. на година, 16% влагат сред 1000 и 2000 лв., а 14% селектират суми до 1000 лв. годишно.
Общо 66% от участниците настояват, че употребяват капиталови услуги, 7% показват, че са ги употребявали в предишното, а 27% в никакъв случай не са се възползвали от тях.
Проучването е извършено измежду 271 консуматори на небанкови финансови услуги, от които 96% (или 261) са физически лица, а 4% (10 потребители) са юридически лица.
Повечето от потребителите, 54%, избират да вършат вложения за собствен личен сметка посредством многостранна/организирана система за търговия, до момента в който 53% влагат в дялове на групови капиталови схеми и/или различни капиталови фондове, в това число национални капиталови фондове.
Сред ползвателите на капиталови услуги, 28% показват, че влагат независимо в финансови принадлежности на гише или по телефон, 16% в платформи за групово финансиране, а 15% посредством услуги за ръководство на портфейл.
Най-разпространеният финансов инструмент са акциите, с 75% от участниците, до момента в който 36% влагат в дялове на предприятия за групово вложение (договорни фондове, борсово-търгувани фондове, различни капиталови фондове), 12% в облигации, 12% в криптоактиви, 8% в държавни скъпи бумаги, а 7% – в деривати, в това число контракти за разлика.
Според специалисти в тази област, е рационално потребителите да отделят най-малко 20% от чистия си месечен приход за вложения.
Сред вложителите на финансовия пазар, 82% употребяват услугите на капиталов медиатор, 19% на ръководещо сдружение, 18% на кредитна институция, а 10% на снабдители на услуги за групово финансиране и 3% на разположение, ръководещо различен капиталов фонд.
Над половината от участници в изследването (55%) употребяват цифрови канали за вложения.
61% от интервюираните, ползващи капиталови услуги, декларират, че са изцяло задоволени от тях, а единствено 4% показват неодобрение.
Останалите са отчасти задоволени, като акцентират разнообразни аргументи: 5% показват липса на бистрота при даването на информация за изискванията по договорите, 12% не са удовлетворени от осъществената рентабилност, 4% – от прозрачността във връзка с таксите, да вземем за пример, 26% загатват високите такси.
Застрахователен бранш
79% от участниците в изследването употребяват застрахователни услуги, 8% преди са ги употребили, а 13% не употребяват такива, сочат данните.
Очаквано, 85% от потребителите на застрахователни артикули декларират, че имат подписан контракт за застраховка „ Гражданска отговорност “ или са имали подобен в предишното.
Въпреки че застраховката „ Автокаско “ е доброволна, 68% от интервюираните показват, че употребяват или са употребявали този тип застраховка.
Забележителен е и високият % консуматори, които декларират, че са употребили застраховка за недвижими парцели (74%) и застраховка за пътешестване в чужбина (75%). 55% имат или са имали здравна застраховка, 42% употребяват застраховка „ Живот “, а 9% показват, че употребяват различен тип застраховка.
Осигурителен бранш
56% от участниците в изследването потвърдиха, че употребяват услуги за в допълнение пенсионно обезпечаване, 36% не употребяват, а 8% сега не употребяват, само че в предишното са употребявали.
От ползващите в допълнение пенсионно обезпечаване, 90% са обезпечени в повсеместен пенсионен фонд, 44% в в допълнение непринудено пенсионно обезпечаване, а 6% в професионален пенсионен фонд.
Удовлетвореността от услугите в осигурителния бранш е забележителна, като 23% показват цялостна задоволеност. 31% са отчасти задоволени, заради високи такси на пенсионноосигурителните обществени сдружения, 21% дават отчасти задоволеност поради незадоволителна информация по отношение на правата им, 39% поради проблеми с доходността, 10% считат, че правото им за избор на пенсионен фонд е нарушено, а 17% не са задоволени.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Според изследване на Комисията за финансов контрол (КФН), 53% от българите, интервюирани за потреблението на капиталови услуги, влагат над 4500 лв. годишно. Данните са на комисията.
Изследването, което е фокусирано върху удовлетвореността и желанията на потребителите в небанковия финансов бранш, сподели, че 17% от интервюирани влагат сред 2500 и 4500 лв. на година, 16% влагат сред 1000 и 2000 лв., а 14% селектират суми до 1000 лв. годишно.
Общо 66% от участниците настояват, че употребяват капиталови услуги, 7% показват, че са ги употребявали в предишното, а 27% в никакъв случай не са се възползвали от тях.
Проучването е извършено измежду 271 консуматори на небанкови финансови услуги, от които 96% (или 261) са физически лица, а 4% (10 потребители) са юридически лица.
Повечето от потребителите, 54%, избират да вършат вложения за собствен личен сметка посредством многостранна/организирана система за търговия, до момента в който 53% влагат в дялове на групови капиталови схеми и/или различни капиталови фондове, в това число национални капиталови фондове.
Сред ползвателите на капиталови услуги, 28% показват, че влагат независимо в финансови принадлежности на гише или по телефон, 16% в платформи за групово финансиране, а 15% посредством услуги за ръководство на портфейл.
Най-разпространеният финансов инструмент са акциите, с 75% от участниците, до момента в който 36% влагат в дялове на предприятия за групово вложение (договорни фондове, борсово-търгувани фондове, различни капиталови фондове), 12% в облигации, 12% в криптоактиви, 8% в държавни скъпи бумаги, а 7% – в деривати, в това число контракти за разлика.
Според специалисти в тази област, е рационално потребителите да отделят най-малко 20% от чистия си месечен приход за вложения.
Сред вложителите на финансовия пазар, 82% употребяват услугите на капиталов медиатор, 19% на ръководещо сдружение, 18% на кредитна институция, а 10% на снабдители на услуги за групово финансиране и 3% на разположение, ръководещо различен капиталов фонд.
Над половината от участници в изследването (55%) употребяват цифрови канали за вложения.
61% от интервюираните, ползващи капиталови услуги, декларират, че са изцяло задоволени от тях, а единствено 4% показват неодобрение.
Останалите са отчасти задоволени, като акцентират разнообразни аргументи: 5% показват липса на бистрота при даването на информация за изискванията по договорите, 12% не са удовлетворени от осъществената рентабилност, 4% – от прозрачността във връзка с таксите, да вземем за пример, 26% загатват високите такси.
Застрахователен бранш
79% от участниците в изследването употребяват застрахователни услуги, 8% преди са ги употребили, а 13% не употребяват такива, сочат данните.
Очаквано, 85% от потребителите на застрахователни артикули декларират, че имат подписан контракт за застраховка „ Гражданска отговорност “ или са имали подобен в предишното.
Въпреки че застраховката „ Автокаско “ е доброволна, 68% от интервюираните показват, че употребяват или са употребявали този тип застраховка.
Забележителен е и високият % консуматори, които декларират, че са употребили застраховка за недвижими парцели (74%) и застраховка за пътешестване в чужбина (75%). 55% имат или са имали здравна застраховка, 42% употребяват застраховка „ Живот “, а 9% показват, че употребяват различен тип застраховка.
Осигурителен бранш
56% от участниците в изследването потвърдиха, че употребяват услуги за в допълнение пенсионно обезпечаване, 36% не употребяват, а 8% сега не употребяват, само че в предишното са употребявали.
От ползващите в допълнение пенсионно обезпечаване, 90% са обезпечени в повсеместен пенсионен фонд, 44% в в допълнение непринудено пенсионно обезпечаване, а 6% в професионален пенсионен фонд.
Удовлетвореността от услугите в осигурителния бранш е забележителна, като 23% показват цялостна задоволеност. 31% са отчасти задоволени, заради високи такси на пенсионноосигурителните обществени сдружения, 21% дават отчасти задоволеност поради незадоволителна информация по отношение на правата им, 39% поради проблеми с доходността, 10% считат, че правото им за избор на пенсионен фонд е нарушено, а 17% не са задоволени.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ