Съдебна власт с европейски разходи и африкански резултати
Сподели
Според информация, оповестена от Лекс излиза наяве, че комисията „ Бюджет и финанси “ (КБФ) към Висшия правосъден съвет (ВСС) предлага промени в Правилата за установяване и погашение на средства за спомагателни трудови хонорари. Една от тях е да бъде отстранен тавана от четири заплати за наградите на членовете на Висш съдебен съвет, на Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС), магистратите и чиновниците.
В тази връзка припомняме на Висш съдебен съвет, че бюджетните разхищения, свързани със правосъдната власт са в такива размери, че България е преди всичко в Европейския съюз (ЕС) по равнище на разноски за правораздаване като дял от брутния вътрешен артикул (БВП). Последните данни от Информационното табло на Европейската комисия (ЕК) в региона на правораздаването за 2024 година и Евростат удостоверяват същото.
Разходи за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт
В същото време страната ни е сред Косово и Сенегал по господство на правото съгласно Индекса за господство на правото за 2024, a EK отбелязва, че липсват „ солидни резултати във връзка с следствията, наказателното гонене и окончателните правосъдни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта “. Т.е. не приказваме просто за липса на финансова дисциплинираност – става дума за надълбоко разминаване сред вложените публични средства и резултатите, което все по-малко наподобява на случайност и от ден на ден на механизъм за пазаруване на преданост.
В този подтекст премахването на тавана за бонусите наподобява не просто безпричинно, а искрено цинично. Тъй като магистратите всекидневно получават бонуси не повече от два пъти годишно, а бюджетният остатък по перото разноски за личен състав не разрешава широкомащабни разплащания на всички, премахването на тавана по-скоро наподобява като опит за увеличение на персоналното богатство посредством великодушни бонуси за самите членове на Висш съдебен съвет. За 2024 година последните си дефинираха и изплатиха 4 съществени месечни хонорари (т.е. тавана) в размер на малко над 52 хиляди лева за всеки[3]. Ако направеното предложение за отпадане на тавана се гласоподава от Пленума на Висш съдебен съвет, членовете на органа могат необезпокоявано да възнаграждават пасивността си и откровената си вредност посредством пресушаване на остатъка в бюджета.
Да напомним и че в оферти от Висш съдебен съвет проектобюджет и средносрочна прогноза на правосъдната власт (все отново Народното събрание одобри плана на Министерски съвет, който е по-нисък) беше заложен стабилен растеж на разноските за личен състав за всяка от годините до 2028 година, изключително висок – за 2025 година Така да вземем за пример плануваният междинен разход за заплати на един магистрат на месец в оферти план беше малко над 10 хиляди лв. за 2025 година и доближаваше 13,4 хиляди лв. през 2028 г.; за самите членове на Висш съдебен съвет бюджетираното перо „ заплати “ нарастваше от 5 млн. лв. през 2025 година до 6,7 млн. лв. през 2028 година, което прави годишен запас приблизително на член на съвета от 228 хиляди през 2025 година до 303 хиляди лв. през 2028 година Да не забравяме, че Висш съдебен съвет (чрез прокурорската колегия) изиска и връщане на кариерните бонуси (след края на мандата да бъдат възобновени на заеманата преди този момент служба, на равна по степен, или с една степен по-висока). Формата няма значение – значимото е вярната работа да бъде възнаградена.
Премахването на ограничаването в броя на спомагателните хонорари в действителност ще се трансформира в дискреция, която, съгласно Венецианската комисия, не следва да съществува, тъй като заплашва правосъдната самостоятелност. Освен това, сходна „ развързаност “ на бонусите основава перманентна вътрешна инфлация – повишение на вътрешната цена на труда без действително повишение на неговата стойност и резултат. Така правосъдната власт се трансформира в капсулирана система, която употребява все по-голям запас, без да връща добавена стойност на обществото под формата на заслужено и дейно правоприлагане. Ресурсите се насочват към самоподдържане и привилегии, а не към промени, цифровизация и образование.
Предложението за унищожаване на тавана върху спомагателните хонорари в правосъдната власт не може да бъде обсъждано изолирано от цялостния подтекст на институционална неефективност, високи обществени разноски и отсъстващи резултати. В страна, в която правораздаването страда от тежки дефицити, всяка мярка, която цели да разшири достъпа до финансови привилегии за върха на системата, наподобява освен като дръзка демонстрация на институционално главозамайване, само че и стопански нездравословна. Вместо да се работи за връщане на доверието посредством отчетност, бистрота и успеваемост, се предлага модел на самовъзнаграждение, който подкопава главния публичен контракт сред институции и жители. Време е Висшият правосъден съвет да покаже, че схваща ролята си не като админ на привилегии, а като поръчител за самостоятелност.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Според информация, оповестена от Лекс излиза наяве, че комисията „ Бюджет и финанси “ (КБФ) към Висшия правосъден съвет (ВСС) предлага промени в Правилата за установяване и погашение на средства за спомагателни трудови хонорари. Една от тях е да бъде отстранен тавана от четири заплати за наградите на членовете на Висш съдебен съвет, на Инспектората към Висш съдебен съвет (ИВСС), магистратите и чиновниците.
В тази връзка припомняме на Висш съдебен съвет, че бюджетните разхищения, свързани със правосъдната власт са в такива размери, че България е преди всичко в Европейския съюз (ЕС) по равнище на разноски за правораздаване като дял от брутния вътрешен артикул (БВП). Последните данни от Информационното табло на Европейската комисия (ЕК) в региона на правораздаването за 2024 година и Евростат удостоверяват същото.
Разходи за правораздаване като дял от Брутният вътрешен продукт
В същото време страната ни е сред Косово и Сенегал по господство на правото съгласно Индекса за господство на правото за 2024, a EK отбелязва, че липсват „ солидни резултати във връзка с следствията, наказателното гонене и окончателните правосъдни решения по каузи за корупция по високите етажи на властта “. Т.е. не приказваме просто за липса на финансова дисциплинираност – става дума за надълбоко разминаване сред вложените публични средства и резултатите, което все по-малко наподобява на случайност и от ден на ден на механизъм за пазаруване на преданост.
В този подтекст премахването на тавана за бонусите наподобява не просто безпричинно, а искрено цинично. Тъй като магистратите всекидневно получават бонуси не повече от два пъти годишно, а бюджетният остатък по перото разноски за личен състав не разрешава широкомащабни разплащания на всички, премахването на тавана по-скоро наподобява като опит за увеличение на персоналното богатство посредством великодушни бонуси за самите членове на Висш съдебен съвет. За 2024 година последните си дефинираха и изплатиха 4 съществени месечни хонорари (т.е. тавана) в размер на малко над 52 хиляди лева за всеки[3]. Ако направеното предложение за отпадане на тавана се гласоподава от Пленума на Висш съдебен съвет, членовете на органа могат необезпокоявано да възнаграждават пасивността си и откровената си вредност посредством пресушаване на остатъка в бюджета.
Да напомним и че в оферти от Висш съдебен съвет проектобюджет и средносрочна прогноза на правосъдната власт (все отново Народното събрание одобри плана на Министерски съвет, който е по-нисък) беше заложен стабилен растеж на разноските за личен състав за всяка от годините до 2028 година, изключително висок – за 2025 година Така да вземем за пример плануваният междинен разход за заплати на един магистрат на месец в оферти план беше малко над 10 хиляди лв. за 2025 година и доближаваше 13,4 хиляди лв. през 2028 г.; за самите членове на Висш съдебен съвет бюджетираното перо „ заплати “ нарастваше от 5 млн. лв. през 2025 година до 6,7 млн. лв. през 2028 година, което прави годишен запас приблизително на член на съвета от 228 хиляди през 2025 година до 303 хиляди лв. през 2028 година Да не забравяме, че Висш съдебен съвет (чрез прокурорската колегия) изиска и връщане на кариерните бонуси (след края на мандата да бъдат възобновени на заеманата преди този момент служба, на равна по степен, или с една степен по-висока). Формата няма значение – значимото е вярната работа да бъде възнаградена.
Премахването на ограничаването в броя на спомагателните хонорари в действителност ще се трансформира в дискреция, която, съгласно Венецианската комисия, не следва да съществува, тъй като заплашва правосъдната самостоятелност. Освен това, сходна „ развързаност “ на бонусите основава перманентна вътрешна инфлация – повишение на вътрешната цена на труда без действително повишение на неговата стойност и резултат. Така правосъдната власт се трансформира в капсулирана система, която употребява все по-голям запас, без да връща добавена стойност на обществото под формата на заслужено и дейно правоприлагане. Ресурсите се насочват към самоподдържане и привилегии, а не към промени, цифровизация и образование.
Предложението за унищожаване на тавана върху спомагателните хонорари в правосъдната власт не може да бъде обсъждано изолирано от цялостния подтекст на институционална неефективност, високи обществени разноски и отсъстващи резултати. В страна, в която правораздаването страда от тежки дефицити, всяка мярка, която цели да разшири достъпа до финансови привилегии за върха на системата, наподобява освен като дръзка демонстрация на институционално главозамайване, само че и стопански нездравословна. Вместо да се работи за връщане на доверието посредством отчетност, бистрота и успеваемост, се предлага модел на самовъзнаграждение, който подкопава главния публичен контракт сред институции и жители. Време е Висшият правосъден съвет да покаже, че схваща ролята си не като админ на привилегии, а като поръчител за самостоятелност.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ