Случаят Иванчева: Показен арест, съдебен фарс и закъсняло помилване
Сподели
Случаят с Десислава Иванчева в продължение на години провокира остри публични реакции и да поражда основателни подозрения по отношение на обективността и хуманността на правосъдната система в България. Арестът, процесът, последвалите условия на изтърпяване на присъдата и закъснялото опрощение излизат надалеч от рамките на общоприетата наказателна процедура. Те се трансфораха в знак на това по какъв начин една правосъдна система, подложена на политически и институционален напън, може да се употребява като инструмент за принуда. Случаят е не просто юридически проблем, а човешка драма с дълбоки последствия за доверието в правораздаването.
Развитието на случая
На 17 април 2018 година кметът на столичния регион „ Младост “ Десислава Иванчева беше показно задържана в центъра на София. Задържането ѝ провокира необятен медиен отзив – на мястото „ инцидентно “ се оказаха голям брой камери, които излъчиха фрагменти на окованата Иванчева с белезници на улицата. Последвалите дейности на полицията и прокуратурата сътвориха чувство за добре режисирана пиар акция от страна на новосформираната тогава и в следствие закрита Специализирана прокуратура, ръководена от Иван Гешев.
Обвинението бе, че Иванчева, дружно със заместничката си Биляна Петрова, е поискала рушвет от близо 190 000 евро посредством медиатор, като съгласно съда действително са получени 70 000 евро. След развой, траял повече от четири години, Върховният касационен съд постанови дефинитивна ефикасна присъда от 6 години отнемане от независимост, като присъденото наказване беше доста понижено по отношение на първичните 20 години.
Освен това, бяха осъществени редица полицейски и прокурорски дейности, които хвърлиха съществено подозрение върху виновността на Иванчева и оставиха усещането за издирван ПР на новосформираната спецпрокуратура. След този случай и за надалеч по-големи закононарушения не е имало такива показни акции и толкоз огромно медийно наличие, което раздели обществото на две, по отношение на виновността на Иванчева и Петрова и остави дълбоки подозрения за метода, по който бе извършено следствието и за действителните претекстове зад него.
Медийният театър и публичните реакции
Един от най-обсъжданите аспекти на този проблем бе огромното медийно наличие по време на ареста. За разлика от други случаи на корупция, даже при надалеч по-сериозни обвинявания, сходни зрелищни акции липсват. Това породи разделяне в обществото – част от хората видяха в тази ситуация заслужено отмъщение, до момента в който други го възприеха като проява на репресивна страна, употребяваща правосъдната власт за заплашване и политически напън.
Допълнително напрежение сътвори фактът, че казусът бе употребен като мотив в дебата за закриването на профилираните съд и прокуратура. Решението за тяхното унищожаване бе взето точно с претекста, че те се употребяват за политическа кавга, а не за ефикасна битка с корупцията.
„ Ние бяхме единствените, които са държани толкоз дълго, които са седели зад стъкленa бариера и единствените, които бяхме водени на доктор с вериги на краката и вериги на ръцете. За мен това беше показно-наказателна акция. Не единствено против мен и Петрова, а против тези, които не слушкат и не се вписват в това ръководство и в този мафиотски и граблив метод на мислене. Това трябваше да бъде сигнал, че ще се случи на всеки, който бъде друг отвън ръководещите. След време доста постоянно чувах „ Внимавайте, да не ви се случи това, което се случи на Иванчева “, сподели Десислава Иванчева в изявление за Дебати.бг.
Условията на изтърпяване на присъдата
След влизането на присъдата в действие през ноември 2022 година, Десислава Иванчева бе настанена в женския затвор в Сливен, където изтърпя наказването си при условия, които съгласно голям брой сигнали и наблюдения, не отговаряха на минималните стандарти за медицински грижи и човешко отношение. Въпреки регистрираните съществени здравословни проблеми и многократните молби за лекуване или предварително освобождение, институциите демонстрираха фиктивен метод и отвод от човечност.
Особено внимание заслужава фактът, че след години в пандиза, през които неведнъж са подавани молби за опрощение, влошеното здравословно положение на Иванчева, и обществения напън, вицепрезидентът Илияна Йотова през вчерашния ден най-сетне взе решение да помилва някогашната кметица на „ Младост “. Това стана в миг, в който Йотова загатна, че може да се кандидатира за президент.
Истината е, че помилването, въпреки и в последна сметка осъществено, е извънредно закъсняло. Вместо да бъде възприето като акт на навременна грижа и държавническа отговорност, то остави у част от обществото чувството, че е било повлияно от външен напън и политически съображения, в това число по отношение на наближаващите президентски избори.
Случаят с Десислава Иванчева и Биляна Петрова излезе отвън рамките на съответната присъда и закупи алегорично значение за положението на правораздаването в България. Това не беше просто дело за рушвет, а мъчителен урок за тези, които се пробват да останат самостоятелни в среда, в която властта постоянно се упражнява не посредством правото, а посредством страха. Независимо от окончателните присъди, въпросите, които този случай слага – за злоупотребата на институциите, за правото на човешко достолепие и за границите сред справедливостта и репресията – остават отворени и изискват публично внимание, спор и отговорност. Особено в днешно време
Кой поема отговорност?
Когато правосъдната система работи преждевременно, под въздействие на външен напън или в прорез с съществени човешки права, последствията рядко остават единствено морални или политически. Те имат и действителна финансова цена, която в последна сметка се поема не от виновните институции, а от българския поданик. В случаи като този с Десислава Иванчева, при които има основателни подозрения за нарушение на правото на обективен развой и нечовешко отнасяне, страната съвсем несъмнено ще получи неоправдателни решения в Европейския съд по правата на индивида. Потенциалните компенсации, правосъдни разноски и репутационни вреди ще бъдат покрити с обществени средства. Това слага значимия въпрос – кой в действителност поема отговорност, когато правосъдната система бърка? Отговорът, за жалост, постоянно е: всички ние.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Случаят с Десислава Иванчева в продължение на години провокира остри публични реакции и да поражда основателни подозрения по отношение на обективността и хуманността на правосъдната система в България. Арестът, процесът, последвалите условия на изтърпяване на присъдата и закъснялото опрощение излизат надалеч от рамките на общоприетата наказателна процедура. Те се трансфораха в знак на това по какъв начин една правосъдна система, подложена на политически и институционален напън, може да се употребява като инструмент за принуда. Случаят е не просто юридически проблем, а човешка драма с дълбоки последствия за доверието в правораздаването.
Развитието на случая
На 17 април 2018 година кметът на столичния регион „ Младост “ Десислава Иванчева беше показно задържана в центъра на София. Задържането ѝ провокира необятен медиен отзив – на мястото „ инцидентно “ се оказаха голям брой камери, които излъчиха фрагменти на окованата Иванчева с белезници на улицата. Последвалите дейности на полицията и прокуратурата сътвориха чувство за добре режисирана пиар акция от страна на новосформираната тогава и в следствие закрита Специализирана прокуратура, ръководена от Иван Гешев.
Обвинението бе, че Иванчева, дружно със заместничката си Биляна Петрова, е поискала рушвет от близо 190 000 евро посредством медиатор, като съгласно съда действително са получени 70 000 евро. След развой, траял повече от четири години, Върховният касационен съд постанови дефинитивна ефикасна присъда от 6 години отнемане от независимост, като присъденото наказване беше доста понижено по отношение на първичните 20 години.
Освен това, бяха осъществени редица полицейски и прокурорски дейности, които хвърлиха съществено подозрение върху виновността на Иванчева и оставиха усещането за издирван ПР на новосформираната спецпрокуратура. След този случай и за надалеч по-големи закононарушения не е имало такива показни акции и толкоз огромно медийно наличие, което раздели обществото на две, по отношение на виновността на Иванчева и Петрова и остави дълбоки подозрения за метода, по който бе извършено следствието и за действителните претекстове зад него.
Медийният театър и публичните реакции
Един от най-обсъжданите аспекти на този проблем бе огромното медийно наличие по време на ареста. За разлика от други случаи на корупция, даже при надалеч по-сериозни обвинявания, сходни зрелищни акции липсват. Това породи разделяне в обществото – част от хората видяха в тази ситуация заслужено отмъщение, до момента в който други го възприеха като проява на репресивна страна, употребяваща правосъдната власт за заплашване и политически напън.
Допълнително напрежение сътвори фактът, че казусът бе употребен като мотив в дебата за закриването на профилираните съд и прокуратура. Решението за тяхното унищожаване бе взето точно с претекста, че те се употребяват за политическа кавга, а не за ефикасна битка с корупцията.
„ Ние бяхме единствените, които са държани толкоз дълго, които са седели зад стъкленa бариера и единствените, които бяхме водени на доктор с вериги на краката и вериги на ръцете. За мен това беше показно-наказателна акция. Не единствено против мен и Петрова, а против тези, които не слушкат и не се вписват в това ръководство и в този мафиотски и граблив метод на мислене. Това трябваше да бъде сигнал, че ще се случи на всеки, който бъде друг отвън ръководещите. След време доста постоянно чувах „ Внимавайте, да не ви се случи това, което се случи на Иванчева “, сподели Десислава Иванчева в изявление за Дебати.бг.
Условията на изтърпяване на присъдата
След влизането на присъдата в действие през ноември 2022 година, Десислава Иванчева бе настанена в женския затвор в Сливен, където изтърпя наказването си при условия, които съгласно голям брой сигнали и наблюдения, не отговаряха на минималните стандарти за медицински грижи и човешко отношение. Въпреки регистрираните съществени здравословни проблеми и многократните молби за лекуване или предварително освобождение, институциите демонстрираха фиктивен метод и отвод от човечност.
Особено внимание заслужава фактът, че след години в пандиза, през които неведнъж са подавани молби за опрощение, влошеното здравословно положение на Иванчева, и обществения напън, вицепрезидентът Илияна Йотова през вчерашния ден най-сетне взе решение да помилва някогашната кметица на „ Младост “. Това стана в миг, в който Йотова загатна, че може да се кандидатира за президент.
Истината е, че помилването, въпреки и в последна сметка осъществено, е извънредно закъсняло. Вместо да бъде възприето като акт на навременна грижа и държавническа отговорност, то остави у част от обществото чувството, че е било повлияно от външен напън и политически съображения, в това число по отношение на наближаващите президентски избори.
Случаят с Десислава Иванчева и Биляна Петрова излезе отвън рамките на съответната присъда и закупи алегорично значение за положението на правораздаването в България. Това не беше просто дело за рушвет, а мъчителен урок за тези, които се пробват да останат самостоятелни в среда, в която властта постоянно се упражнява не посредством правото, а посредством страха. Независимо от окончателните присъди, въпросите, които този случай слага – за злоупотребата на институциите, за правото на човешко достолепие и за границите сред справедливостта и репресията – остават отворени и изискват публично внимание, спор и отговорност. Особено в днешно време
Кой поема отговорност?
Когато правосъдната система работи преждевременно, под въздействие на външен напън или в прорез с съществени човешки права, последствията рядко остават единствено морални или политически. Те имат и действителна финансова цена, която в последна сметка се поема не от виновните институции, а от българския поданик. В случаи като този с Десислава Иванчева, при които има основателни подозрения за нарушение на правото на обективен развой и нечовешко отнасяне, страната съвсем несъмнено ще получи неоправдателни решения в Европейския съд по правата на индивида. Потенциалните компенсации, правосъдни разноски и репутационни вреди ще бъдат покрити с обществени средства. Това слага значимия въпрос – кой в действителност поема отговорност, когато правосъдната система бърка? Отговорът, за жалост, постоянно е: всички ние.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ