СподелиСлед краткотрайното правителство на Мишел Барние, което просъществува едва три

...
СподелиСлед краткотрайното правителство на Мишел Барние, което просъществува едва три
Коментари Харесай

От дьо Гол до Макрон: Еволюция на френската политическа стабилност

Сподели
След краткотрайното държавно управление на Мишел Барние, което просъществува едвам три месеца и падна след избор на съмнение от Народното събрание през декември 2024 година, неговият правоприемник – кабинетът на Франсоа Байру – също не съумя да се задържи дълго. На 8 септември 2025 година, за първи път в историята на Петата република, държавно управление бе свалено посредством отменяне на избор на доверие по член 49.1 от Конституцията. Това развиване принуди министър-председателя Байру да подаде оставка единствено девет месеца след встъпването си в служба.
Рекордна неустойчивост през ръководството на Макрон
От началото на президентството на Еманюел Макрон през май 2017 година до оставката на Франсоа Байру през септември 2025 година, Франция претърпя общо седем разнообразни държавни управления. Това значи междинна дълготрайност от 14,3 месеца на кабинет – една от най-кратките, измервани в границите на Петата република. Подобна неустойчивост се следи единствено по време на президентството на Франсоа Оланд (11,8 месеца средно), а по равни индикатори стои и мандатът на Жорж Помпиду, който умря по време на поста си.

Особено впечатляваща е динамичността през втория мандат на Макрон (от 2022 година насам), когато на власт се изредиха четирима министър председатели – Елизабет Борн, Габриел Атал, Мишел Барние и Франсоа Байру. Техният междинен „ политически живот “ бе едвам 10 месеца – събитие, което акцентира компликацията на ръководещите да поддържат постоянни болшинства в Народното събрание.

Исторически подтекст
От основаването на Петата република през 1958 година до момента междинната дълготрайност на ръководство на едно държавно управление е почти 17,2 месеца. Най-стабилни са били кабинетите при президентствата на военачалник Шарл дьо Гол, Валери Жискар д’Естен и Жак Ширак, когато държавните управления са издържали приблизително по над 20 месеца.

След 2002 година, когато бе въведено правилото законодателните избори да се организират единствено месец след президентските, тази междинна дълготрайност се намали. Причината е, че новоизбраният държавен глава постоянно трансформира състава на държавното управление съвсем незабавно след образуването му, както стана да вземем за пример с първите кабинети на Жан-Марк Еро и Едуар Филип.
Европа сред непоклатимост и неустойчивост
Сравнението със прилежащите страни демонстрира, че Франция изпъква с по-голяма политическа динамичност. В Италия междинната дълготрайност на държавните управления е към една година, до момента в който в Германия и Испания тя доближава почти три години. Френската обстановка се намира сред тези два полюса, само че наклонността от последните години я приближава от ден на ден до италианския сюжет на чести политически промени.

Седем държавни управления за осем години ръководство на Макрон ясно обрисуват нова фаза на политическа неустойчивост във Франция. Ако този темп се резервира, всяко последващо държавно управление рискува да се трансформира в къс епизод от хрониката на Петата република – хроника, в която устойчивостта наподобява все по-трудна за реализиране.
Източник:

За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР