„Стършел“ гостува на ДЕБАТИ: След референдума на Радев за въвеждане на еврото, да те е страх да си купиш краставици
Сподели
След като президентът Радев подвигна пестник за референдум „ за ” или „ срещу ” въвеждането на еврото, да те е боязън да си купиш краставици.
Отивам за краставици на пазара „ Римската стена ”. Взимам няколко, без да мисля – за разлика от множеството гласоподаватели, аз мисля на предизборната сергия, не на зеленчуковата.
– Криви са, но са хубави! – продавачът ми сочи краставиците. – Взимай, до момента в който от Брюксел не са ги забранили!
Веднага ми излиза наяве с какво създание беседвам. С такова, което счита земята за плоска, имунизациите за чипиране, а следата от самолетите в небето за облъчване.
– Урсула скоро ще ни забрани да продаваме кривите краставици! – повтаря мъжът зад сергията, като че ли въпросната Урсула всеки ден персонално го дебне да го прецака.
– То и шкембе-чорбата щеше да забрани, но ей насреща я сърбат! – споделям.
Грешка! Не трябваше да влизам в разговор, който незабавно минава в монолог. Продавачът-конспиратор ми сочи неугледни домати – ей поради тия вкусни нашенски домати холандците дълго време не ни пускаха в Шенген, че да внасяме тяхното дървено произвеждане, дето има тип, само че няма усет.
И като навит на пружина, търговецът продължава плод-зеленчуковата си тематика за неприятната Европа. Монологът ми припомня „ Приключенията на Лукчо ” от Джани Родари, само че в наш вид, съчинен на нашенската сергия. Тук злият холандски Дон Домат ненавижда българския си братовчед, кривата Леля Краставичка ще бъде преследвана, тъй като се родила в Петрич, а нашенската кака Ягодка ще бъде смачкана от гръцката си съседка. Тая година да забравим кюстендилската госпожа Черешка, с цел да плащаме двайсетарка на кило от импорт. Чичо Чесън ще е с китайски генезис, а на господин Картоф ще му викаме мосю, защото е роден във Франция. Само един зелен Лукчо ни остана да е български!
– Влезем ли в еврозоната – приключва продавачът и ми сочи връзката лук – това от един лев автоматизирано става едно евро! Затова хората не желаят еврото, а желаят референдум!
Безсмислено е да спориш с продавачи, с таксиметрови водачи и с президентския консултант Слави Василев – всички те знаят какво желаят хората.
Обаче значимото е не какво желаят хората, а децата на хората.
Децата на хората желаят да учат в европейски университети, където образованието е по-добро, а семестриалните вноски са по-ниски от българските. Децата на хората желаят да пътуват свободно по света, да живеят и да работят, където те си решат. Те вземат решение и с какво да заплащат – доста от тях го вършат към този момент виртуално с телефоните си.
Децата на хората надали виждат дали краставиците са криви, или прави. Но виждат, когато страната им не е правова. И не е европейска. Тръгне ли страната да се отдалечава от Европа, децата й ще се отдалечат от нея.
А тук ще останат хората, криви като краставици. С таратор в главата – от страхове и клюки. Забъркван сполучливо от обществени мрежи, от публицисти и от политици.
Често и от президента.
Сега Радев забърка таратора с референдума и ни остави тук да се караме, а той отлетя към Япония да заяви нещо доста значимо на японците: че ние сме дали на света киселото мляко!
Защо ли пропусна да спомене и кривите краставици?
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
След като президентът Радев подвигна пестник за референдум „ за ” или „ срещу ” въвеждането на еврото, да те е боязън да си купиш краставици.
Отивам за краставици на пазара „ Римската стена ”. Взимам няколко, без да мисля – за разлика от множеството гласоподаватели, аз мисля на предизборната сергия, не на зеленчуковата.
– Криви са, но са хубави! – продавачът ми сочи краставиците. – Взимай, до момента в който от Брюксел не са ги забранили!
Веднага ми излиза наяве с какво създание беседвам. С такова, което счита земята за плоска, имунизациите за чипиране, а следата от самолетите в небето за облъчване.
– Урсула скоро ще ни забрани да продаваме кривите краставици! – повтаря мъжът зад сергията, като че ли въпросната Урсула всеки ден персонално го дебне да го прецака.
– То и шкембе-чорбата щеше да забрани, но ей насреща я сърбат! – споделям.
Грешка! Не трябваше да влизам в разговор, който незабавно минава в монолог. Продавачът-конспиратор ми сочи неугледни домати – ей поради тия вкусни нашенски домати холандците дълго време не ни пускаха в Шенген, че да внасяме тяхното дървено произвеждане, дето има тип, само че няма усет.
И като навит на пружина, търговецът продължава плод-зеленчуковата си тематика за неприятната Европа. Монологът ми припомня „ Приключенията на Лукчо ” от Джани Родари, само че в наш вид, съчинен на нашенската сергия. Тук злият холандски Дон Домат ненавижда българския си братовчед, кривата Леля Краставичка ще бъде преследвана, тъй като се родила в Петрич, а нашенската кака Ягодка ще бъде смачкана от гръцката си съседка. Тая година да забравим кюстендилската госпожа Черешка, с цел да плащаме двайсетарка на кило от импорт. Чичо Чесън ще е с китайски генезис, а на господин Картоф ще му викаме мосю, защото е роден във Франция. Само един зелен Лукчо ни остана да е български!
– Влезем ли в еврозоната – приключва продавачът и ми сочи връзката лук – това от един лев автоматизирано става едно евро! Затова хората не желаят еврото, а желаят референдум!
Безсмислено е да спориш с продавачи, с таксиметрови водачи и с президентския консултант Слави Василев – всички те знаят какво желаят хората.
Обаче значимото е не какво желаят хората, а децата на хората.
Децата на хората желаят да учат в европейски университети, където образованието е по-добро, а семестриалните вноски са по-ниски от българските. Децата на хората желаят да пътуват свободно по света, да живеят и да работят, където те си решат. Те вземат решение и с какво да заплащат – доста от тях го вършат към този момент виртуално с телефоните си.
Децата на хората надали виждат дали краставиците са криви, или прави. Но виждат, когато страната им не е правова. И не е европейска. Тръгне ли страната да се отдалечава от Европа, децата й ще се отдалечат от нея.
А тук ще останат хората, криви като краставици. С таратор в главата – от страхове и клюки. Забъркван сполучливо от обществени мрежи, от публицисти и от политици.
Често и от президента.
Сега Радев забърка таратора с референдума и ни остави тук да се караме, а той отлетя към Япония да заяви нещо доста значимо на японците: че ние сме дали на света киселото мляко!
Защо ли пропусна да спомене и кривите краставици?
М. Вешим
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ