Популистите вдигнаха предизборно темата за еврото у нас. Ето митовете, които защитават
Сподели
С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи Народното събрание още веднъж отхвърли искане за референдум срещу въвеждане на еврото. То беше внесено от „ Възраждане “ и „ ИТН “, които считат, че би трябвало да бъде извършено допитване с въпроса
„ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година? “.
Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов уточни причини против еврото.
Истината е, че към сегашния миг обстановката е следната: Европейският съюз не се развива. Европейският съюз е нездравословен в този си тип, в тази си форма. Ние доста пъти сме казвали, че в случай че той не бъде реформиран, би трябвало да има референдум за овакантяване “, съобщи той от парламентарната естрада.
Според сътрудника му Цончо Ганев:
Към днешна дата България не дава отговор на безусловно никакви стопански индикатори, с цел да влиза в еврозоната и това го споделят европейските служители. Но въпреки това, има неистово предпочитание на всички самообявили се за евроатлантически партии да вкарат съзнателно България в този по този начин наименуван стопански клуб, от който обаче няма излизане. И тъкмо поради това желаеме българският народ да бъде питан “, сподели той.
По думите му Народното събрание си разрешава да твърди, че българите не са способени да взимат решение по такива въпроси.
Позволявате си да казвате, че българският народ не е способен да взема такива решения, чувате ли се какво говорите, българският народ е способен да вземе такова решение, обърна се той към евроатлантическите политически сили в залата. И посочи, че въпросът не опонира на Конституцията, добави той.
Тошко Йорданов аргументира поддръжката на Има Такъв Народ за референдума с това, че са събрани 600 хиляди подписа.
„ Има Такъв Народ подкрепихме това искане на „ Възраждане “ да се гледа въпросът за референдума в Народното събрание, по една доста елементарна причина, те поставиха старания и събраха над 600 хиляди подписа за референдум по закона за референдумите. Спазиха цялата законова процедура “, разяснява той.
Той дефинира като „ безочливо “ и „ непоносимо “ това, че провеждането на референдума за еврото не беше позволено, и упрекна законодателния орган в неспазване на личните му закони. Затова българите би трябвало да бъдат питани и най-малкото Народно събрание би трябвало да съблюдава законите, които единствено приема, акцентира Йорданов. Ако този референдум се случи, ние ще агитираме хората да гласоподават „ срещу “ въвеждането на еврото, аз също ще гласоподавам по този начин, сътрудниците ми – също, разгласи ръководителят на ПГ на Има Такъв Народ.
От Българска социалистическа партия също са на мнение, че по сходни въпроси би трябвало да бъдат питани жителите.
„ Да, всяко нещо, което е противоречиво, би трябвало да се допитва до хората какво те мислят. Така че, сътрудници, апелирам ви, подкрепяйте референдумите, не правете това, което вършиме през последните 10-12 година и да се чудите по-късно за какво е такава изборната интензивност и за какво е толкоз ниско доверието в Народно събрание “, съобщи Борислав Гуцанов – ръководител на ПГ на Българска социалистическа партия за България.
Митове и обстоятелства към приемането на еврото и резултатите му върху стопанската система
Един от най-често защитаваните тези против еврото е това, че с въвеждането му ще се усилят цените.
Опитът на последно включилите се към еврозоната страни демонстрира, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава.
Тази наклонност не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.Обедняване и намаление на приходите
Присъединяването към еврозоната е причина за по-бързо приближаване до междинните европейски приходи.
Ако бъдат взети за съпоставяне балтийските страни, може да се види ясно процесът на действителна конвергенция в приходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 година нивата на приход на глава от популацията в Литва са 89%, в Естония – 85% и 72% в Латвия (от Европейски Съюз 27 = 100).
Още по-показателен е образецът със междинната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония междинната работна заплата пораства, респективно със 108%, 67% и 85% в интервала от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 година
Следователно приходите на популацията нарастват с по-бързи темпове след присъединението към еврозоната.
Влизането в еврозоната няма да помогне за стопанската система
Единната европейска парична единица, както и основаването и реализирането на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за съществена цел да поддържат ценова непоклатимост и да подкрепят общите стопански политики в границите на Европейски Съюз, в сходство с правилото за отворена пазарна стопанска система, при свободна конкуренция.
От позиция на вложители и бизнесмени, чисто техническите изгоди от въвеждането на еврото са свързани с понижаване на транзакционните разноски и по-добър достъп до финансовите пазари.
Също по този начин, след участието в еврозоната ще бъдат отстранени рисковите награди, произлизащи от съществуването на национална валута, ще се намалят разноските на банковия бранш за поддържане на ликвидност и буфери и надлежно ще се основат условия за намаляване на вътрешните лихви (при взимане поради етапа на цикъла на паричната политика по отношение на лихвените проценти), като е допустимо намаление на рисковата награда на страната и понижение на разноските за финансиране на държавното управление.
В балтийските страни приемането на еврото повлия позитивно върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият резултат се следи и при Хърватия.
Присъединяването към еврозоната също по този начин ще усъвършенства институционалната рамка на страната, в това число така наречен институционална конвергенция, която се свързва със доближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общественост и определящи държанието на стопанските субекти.
Основният позитив от участието в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за реализиране на бизнес, което е причина за привличане на инвеститорски интерес.
Държавата ще задлъжнее
Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното ръководство, заложени в Закона за обществените финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Те имат за цел основаването на фискална рамка за бюджетното ръководство, която да подсигурява провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дълготраен проект.
Освен на национално, на европейско равнище също работят разнообразни регулаторни ограничения, които служат за „ предварителна защита “ на опцията за разхлабване на фискалната политика.
Така да вземем за пример след световната финансова рецесия от 2008 – 2010 година Пактът за непоклатимост и напредък, който съставлява рамката за фискално ръководство на Европейски Съюз, беше съществено ревизиран и засилен.
Той съдържа разпореждания против несъразмерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и надзор, по отношение на страните от Европейски Съюз отвън еврозоната, най-много във връзка с проектобюджета си.
По-конкретно, с цел да се обезпечи по-тясно наблюдаване и съгласуваност на икономическата и фискалната политика сред страните от еврозоната, до 15 октомври всяка година страните от еврозоната би трябвало да дават на Европейската комисия планове на националните си бюджети.
В случай на отклоняване на показаните проектобюджети от фискалните правила, страните следва да ги ревизират.
Банковата система ще стане по-нестабилна
Считано от 1 октомври 2020 година, България се причисли към Единния контролен механизъм посредством установяването на тясно съдействие сред Българската национална банка и Европейската централна банка.
От тази дата ЕЦБ е виновна за директния контрол над банките, избрани от нея като значими, а останалите банки са под директния контрол на Българска народна банка.
След въвеждане на еврото няма да има основни промени в активността, функционалностите и отговорностите на Българска народна банка във връзка с надзорната активност, т.е. Българска народна банка ще резервира своята надзорна функционалност над банките.
Считано от 1 октомври 2020 година, датата на определяне на тясно съдействие с ЕЦБ, Българската национална банка извършва функционалности и задания като орган за преструктуриране в границите на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За задачите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е основан Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките вършат вноски.
По този метод се обезпечава стабилността на банковата система и се подсигурява, че обществени средства няма да бъдат употребявани за избавяне на банки.
Още опровергани легенди за въвеждането на еврото можете да прочетете.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
С гласовете на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и Движение за права и свободи Народното събрание още веднъж отхвърли искане за референдум срещу въвеждане на еврото. То беше внесено от „ Възраждане “ и „ ИТН “, които считат, че би трябвало да бъде извършено допитване с въпроса
„ Съгласни ли сте българският лев да бъде единствената публична валута в България до 2043 година? “.
Лидерът на „ Възраждане “ Костадин Костадинов уточни причини против еврото.
Истината е, че към сегашния миг обстановката е следната: Европейският съюз не се развива. Европейският съюз е нездравословен в този си тип, в тази си форма. Ние доста пъти сме казвали, че в случай че той не бъде реформиран, би трябвало да има референдум за овакантяване “, съобщи той от парламентарната естрада.
Според сътрудника му Цончо Ганев:
Към днешна дата България не дава отговор на безусловно никакви стопански индикатори, с цел да влиза в еврозоната и това го споделят европейските служители. Но въпреки това, има неистово предпочитание на всички самообявили се за евроатлантически партии да вкарат съзнателно България в този по този начин наименуван стопански клуб, от който обаче няма излизане. И тъкмо поради това желаеме българският народ да бъде питан “, сподели той.
По думите му Народното събрание си разрешава да твърди, че българите не са способени да взимат решение по такива въпроси.
Позволявате си да казвате, че българският народ не е способен да взема такива решения, чувате ли се какво говорите, българският народ е способен да вземе такова решение, обърна се той към евроатлантическите политически сили в залата. И посочи, че въпросът не опонира на Конституцията, добави той.
Тошко Йорданов аргументира поддръжката на Има Такъв Народ за референдума с това, че са събрани 600 хиляди подписа.
„ Има Такъв Народ подкрепихме това искане на „ Възраждане “ да се гледа въпросът за референдума в Народното събрание, по една доста елементарна причина, те поставиха старания и събраха над 600 хиляди подписа за референдум по закона за референдумите. Спазиха цялата законова процедура “, разяснява той.
Той дефинира като „ безочливо “ и „ непоносимо “ това, че провеждането на референдума за еврото не беше позволено, и упрекна законодателния орган в неспазване на личните му закони. Затова българите би трябвало да бъдат питани и най-малкото Народно събрание би трябвало да съблюдава законите, които единствено приема, акцентира Йорданов. Ако този референдум се случи, ние ще агитираме хората да гласоподават „ срещу “ въвеждането на еврото, аз също ще гласоподавам по този начин, сътрудниците ми – също, разгласи ръководителят на ПГ на Има Такъв Народ.
От Българска социалистическа партия също са на мнение, че по сходни въпроси би трябвало да бъдат питани жителите.
„ Да, всяко нещо, което е противоречиво, би трябвало да се допитва до хората какво те мислят. Така че, сътрудници, апелирам ви, подкрепяйте референдумите, не правете това, което вършиме през последните 10-12 година и да се чудите по-късно за какво е такава изборната интензивност и за какво е толкоз ниско доверието в Народно събрание “, съобщи Борислав Гуцанов – ръководител на ПГ на Българска социалистическа партия за България.
Митове и обстоятелства към приемането на еврото и резултатите му върху стопанската система
Един от най-често защитаваните тези против еврото е това, че с въвеждането му ще се усилят цените.
Опитът на последно включилите се към еврозоната страни демонстрира, че непосредственият резултат от приемането на еврото върху ценовите нива е в порядъка на до 0,3 % и е еднократен за новите страни в еврозоната.
Пример за това е и приемането на еврото в Хърватия. През ноември 2022 година, малко преди въвеждането на еврото, в Хърватия беше маркиран инфлационен пик от 13 %, след който инфлацията стартира трайно да понижава.
Тази наклонност не се промени с влизането на страната в еврозоната на 1 януари 2023 година Преминаването от куна към евро имаше едва влияние върху потребителските цени, като резултатът му се пресмята от Евростат взаимно с Хърватската централна банка в повишаване до 0,2 %.
Ефектът от прекосяването към еврото в общия размер на инфлацията в Словения е 0,3, в Словакия – 0,3, в Естония – 0,3, в Латвия – 0,2, а в Литва – 0,11 процентни пункта.Обедняване и намаление на приходите
Присъединяването към еврозоната е причина за по-бързо приближаване до междинните европейски приходи.
Ако бъдат взети за съпоставяне балтийските страни, може да се види ясно процесът на действителна конвергенция в приходите в годините след приемането им в еврозоната.
През 2022 година нивата на приход на глава от популацията в Литва са 89%, в Естония – 85% и 72% в Латвия (от Европейски Съюз 27 = 100).
Още по-показателен е образецът със междинната работна заплата. При Литва, Латвия и Естония междинната работна заплата пораства, респективно със 108%, 67% и 85% в интервала от въвеждането на еврото във всяка от тези страни до 2021 година
Следователно приходите на популацията нарастват с по-бързи темпове след присъединението към еврозоната.
Влизането в еврозоната няма да помогне за стопанската система
Единната европейска парична единица, както и основаването и реализирането на единна парична политика и политика на обменния курс, имат за съществена цел да поддържат ценова непоклатимост и да подкрепят общите стопански политики в границите на Европейски Съюз, в сходство с правилото за отворена пазарна стопанска система, при свободна конкуренция.
От позиция на вложители и бизнесмени, чисто техническите изгоди от въвеждането на еврото са свързани с понижаване на транзакционните разноски и по-добър достъп до финансовите пазари.
Също по този начин, след участието в еврозоната ще бъдат отстранени рисковите награди, произлизащи от съществуването на национална валута, ще се намалят разноските на банковия бранш за поддържане на ликвидност и буфери и надлежно ще се основат условия за намаляване на вътрешните лихви (при взимане поради етапа на цикъла на паричната политика по отношение на лихвените проценти), като е допустимо намаление на рисковата награда на страната и понижение на разноските за финансиране на държавното управление.
В балтийските страни приемането на еврото повлия позитивно върху покачването на кредитния рейтинг на страните. Същият резултат се следи и при Хърватия.
Присъединяването към еврозоната също по този начин ще усъвършенства институционалната рамка на страната, в това число така наречен институционална конвергенция, която се свързва със доближаване на икономическите и политическите институции в обща регулаторна и функционална рамки, съществуващи в интеграционната общественост и определящи държанието на стопанските субекти.
Основният позитив от участието в еврозоната е по-стабилна и предвидима среда за реализиране на бизнес, което е причина за привличане на инвеститорски интерес.
Държавата ще задлъжнее
Провеждането на фискална политика в страната се основава на фискални правила, процедури и параметри за фискалното ръководство, заложени в Закона за обществените финанси, Закона за държавния дълг, Закона за Фискалния съвет и автоматизираните корективни механизми.
Те имат за цел основаването на фискална рамка за бюджетното ръководство, която да подсигурява провеждането на благоразумна, предвидима и устойчива политика в средносрочен и дълготраен проект.
Освен на национално, на европейско равнище също работят разнообразни регулаторни ограничения, които служат за „ предварителна защита “ на опцията за разхлабване на фискалната политика.
Така да вземем за пример след световната финансова рецесия от 2008 – 2010 година Пактът за непоклатимост и напредък, който съставлява рамката за фискално ръководство на Европейски Съюз, беше съществено ревизиран и засилен.
Той съдържа разпореждания против несъразмерни бюджетни дефицити и неустойчива фискална политика, като след влизането в еврозоната страната ни ще бъде подложена и на по-стриктен мониторинг и надзор, по отношение на страните от Европейски Съюз отвън еврозоната, най-много във връзка с проектобюджета си.
По-конкретно, с цел да се обезпечи по-тясно наблюдаване и съгласуваност на икономическата и фискалната политика сред страните от еврозоната, до 15 октомври всяка година страните от еврозоната би трябвало да дават на Европейската комисия планове на националните си бюджети.
В случай на отклоняване на показаните проектобюджети от фискалните правила, страните следва да ги ревизират.
Банковата система ще стане по-нестабилна
Считано от 1 октомври 2020 година, България се причисли към Единния контролен механизъм посредством установяването на тясно съдействие сред Българската национална банка и Европейската централна банка.
От тази дата ЕЦБ е виновна за директния контрол над банките, избрани от нея като значими, а останалите банки са под директния контрол на Българска народна банка.
След въвеждане на еврото няма да има основни промени в активността, функционалностите и отговорностите на Българска народна банка във връзка с надзорната активност, т.е. Българска народна банка ще резервира своята надзорна функционалност над банките.
Считано от 1 октомври 2020 година, датата на определяне на тясно съдействие с ЕЦБ, Българската национална банка извършва функционалности и задания като орган за преструктуриране в границите на Единния механизъм за преструктуриране (ЕМП). За задачите на финансирането на преструктурирането в ЕМП е основан Единен фонд за преструктуриране (ЕФП), в който банките вършат вноски.
По този метод се обезпечава стабилността на банковата система и се подсигурява, че обществени средства няма да бъдат употребявани за избавяне на банки.
Още опровергани легенди за въвеждането на еврото можете да прочетете.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ