Подкаст БТА Паралели Проф. Петър Стоянович: Телеграфът до голяма степен предопределя съдбата на Ботевата чета
Сподели
Родът на проф. Петър Стоянович е прочут с видните си персони, които доста въздействат на духа и напредъка на Третата българска страна. От секрети и открити революционни дейности към Съединението на България до тихата дипломация, потребна за външната ни политика сред двете международни войни, семейството оформя и културни достижения под строгия надзор на комунистическата власт. Те също по този начин оставят диря в развиването на актуалните далекосъобщения в България, които стартират след Освобождението в края на XIX век. Проф. Стоянович показа повече за тази тематика в нашия подкаст.
Въпреки че телеграфът не е бил публикувано средство, съвсем всяка развита европейска страна и Съединени американски щати разполагали с задоволително информационни средства, с цел да могат да го употребяват. Класическата хартиена поща към момента не е изчезнала, само че към този момент е провокирана от новите технологии. И точно в този интервал се създава и подводният телеграфен кабел, който свързва две географски точки, а след това идва и радиото, наречено в тези времена „ безжичен телеграф “.
Въпреки закъснението, нашата освободена страна бързо стартира да взе участие в софтуерната гражданска война. След въвеждането на телеграфа, огромните градове стартират да се телефонизират, а иновационни решения за доставка на поща с прилагане на служебни пощенски коли също стартират да навлизат. Всичко това се случва на фона на едно „ нешлифовано “ общество с 70% необразовано население. От 1894 година отпред на пощите и телеграфите е прадядото наПетър Стоянович – Иван, прочут с прякора Аджелето, който остава на поста до Първата международна война, а по-късно отпътува за загадка дипломатическа задача по заповед на Фердинанд.
Докато управлява пощите, той е на сан министър, макар че публично такова министерство не съществува, отбелязва професорът. Той прибавя с смешка: „ За разлика от днешната претрупаност, тогавашната администрация се е провела в няколко огромни министерства, всяко от които е имало на върха основен шеф, както по-късно стана с железниците и пристанищата. Те са били под една огромна шапка, на чийто връх стоял човек с купата министър “.
По негово време е учредена Българската телеграфна организация, която е отдел към Външно министерство. Това се случва в „ златен “ интервал за българските връзки, когато страната минава през основни процеси на европеизация и рационализация, завършващи до Първата балканска война. Тогава Българска телеграфна агенция към момента е надалеч от голямото осведомително въздействие, което ще добие в бъдеще, а задачата ѝ е да консолидира новинарския поток на Княжество България.
Фигурата на Иван Стоянович-Аджелето е освен колоритна, само че и комплицирана за разбор. Житейският му път е изпълнен с доста обрати и той се трансформира в знак на цялостното развиване на нова България. Присъединява се към Либералната партия дружно с Любен Каравелов и Петко Славейков, изпъден е от княз Александър Батенберг в Източна Румелия, само че в следствие минава на негова страна, работейки за Съединението в Пловдив с Захари Стоянов. Това са единствено дребна част от вдъхновяващите моменти в неговото интензивно всекидневие.
Съединението е катализатор за основаването на първата българска телеграфна организация, съществувала единствено една година. През 1886 година по случай свикването на Третото велико национално заседание, България за пръв път получава такава, основана от Аджелето и служеща като официоз на държавното управление и Народното събрание за новините в страната. Тя носи името „ Трапезица “, по името на един от хълмовете на Търново, където по това време се организират съвещанията. Свиква се за дълго чаканото избиране на новия държавен глава княз Фердинанд I, и националната ни новинарска „ медия “ стартира своята активност, споделя историкът.
Телеграфът участва в българските земи още от късните години на Възраждането, когато османските управляващи го употребяват, с цел да получават информация за слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. „ Ако в османската войска не беше публикуван толкоз телеграфът, преследването на четата на нашия народен воин нямаше да е толкоз бързо и дейно “, показва историята Стоянович.
Съобщителното средство открива трайно наличие в страната по време на Руско-турската война през 1878 година, само че без да играе решаваща роля в тогавашния спор, каквато през днешния ден интернет играе в нашето всекидневие. С напредването на съветската войска, поражда потребността от построяването на бъдещото държавно ръководство. Иван Стоянович, едвам на петнайсет години, стартира да се образова за свързочник, откакто остава без родители след опожаряването на Стара Загора от турците. Той работи на телеграфната станция в Берковица в това време, когато Иван Вазов е околийски арбитър.
Гледайте диалога с проф. Стоянович в и слушайте в
Не пропускайте и другите епизоди на подкаста
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Родът на проф. Петър Стоянович е прочут с видните си персони, които доста въздействат на духа и напредъка на Третата българска страна. От секрети и открити революционни дейности към Съединението на България до тихата дипломация, потребна за външната ни политика сред двете международни войни, семейството оформя и културни достижения под строгия надзор на комунистическата власт. Те също по този начин оставят диря в развиването на актуалните далекосъобщения в България, които стартират след Освобождението в края на XIX век. Проф. Стоянович показа повече за тази тематика в нашия подкаст.
Въпреки че телеграфът не е бил публикувано средство, съвсем всяка развита европейска страна и Съединени американски щати разполагали с задоволително информационни средства, с цел да могат да го употребяват. Класическата хартиена поща към момента не е изчезнала, само че към този момент е провокирана от новите технологии. И точно в този интервал се създава и подводният телеграфен кабел, който свързва две географски точки, а след това идва и радиото, наречено в тези времена „ безжичен телеграф “.
Въпреки закъснението, нашата освободена страна бързо стартира да взе участие в софтуерната гражданска война. След въвеждането на телеграфа, огромните градове стартират да се телефонизират, а иновационни решения за доставка на поща с прилагане на служебни пощенски коли също стартират да навлизат. Всичко това се случва на фона на едно „ нешлифовано “ общество с 70% необразовано население. От 1894 година отпред на пощите и телеграфите е прадядото наПетър Стоянович – Иван, прочут с прякора Аджелето, който остава на поста до Първата международна война, а по-късно отпътува за загадка дипломатическа задача по заповед на Фердинанд.
Докато управлява пощите, той е на сан министър, макар че публично такова министерство не съществува, отбелязва професорът. Той прибавя с смешка: „ За разлика от днешната претрупаност, тогавашната администрация се е провела в няколко огромни министерства, всяко от които е имало на върха основен шеф, както по-късно стана с железниците и пристанищата. Те са били под една огромна шапка, на чийто връх стоял човек с купата министър “.
По негово време е учредена Българската телеграфна организация, която е отдел към Външно министерство. Това се случва в „ златен “ интервал за българските връзки, когато страната минава през основни процеси на европеизация и рационализация, завършващи до Първата балканска война. Тогава Българска телеграфна агенция към момента е надалеч от голямото осведомително въздействие, което ще добие в бъдеще, а задачата ѝ е да консолидира новинарския поток на Княжество България.
Фигурата на Иван Стоянович-Аджелето е освен колоритна, само че и комплицирана за разбор. Житейският му път е изпълнен с доста обрати и той се трансформира в знак на цялостното развиване на нова България. Присъединява се към Либералната партия дружно с Любен Каравелов и Петко Славейков, изпъден е от княз Александър Батенберг в Източна Румелия, само че в следствие минава на негова страна, работейки за Съединението в Пловдив с Захари Стоянов. Това са единствено дребна част от вдъхновяващите моменти в неговото интензивно всекидневие.
Съединението е катализатор за основаването на първата българска телеграфна организация, съществувала единствено една година. През 1886 година по случай свикването на Третото велико национално заседание, България за пръв път получава такава, основана от Аджелето и служеща като официоз на държавното управление и Народното събрание за новините в страната. Тя носи името „ Трапезица “, по името на един от хълмовете на Търново, където по това време се организират съвещанията. Свиква се за дълго чаканото избиране на новия държавен глава княз Фердинанд I, и националната ни новинарска „ медия “ стартира своята активност, споделя историкът.
Телеграфът участва в българските земи още от късните години на Възраждането, когато османските управляващи го употребяват, с цел да получават информация за слизането на Ботевата чета на Козлодуйския бряг. „ Ако в османската войска не беше публикуван толкоз телеграфът, преследването на четата на нашия народен воин нямаше да е толкоз бързо и дейно “, показва историята Стоянович.
Съобщителното средство открива трайно наличие в страната по време на Руско-турската война през 1878 година, само че без да играе решаваща роля в тогавашния спор, каквато през днешния ден интернет играе в нашето всекидневие. С напредването на съветската войска, поражда потребността от построяването на бъдещото държавно ръководство. Иван Стоянович, едвам на петнайсет години, стартира да се образова за свързочник, откакто остава без родители след опожаряването на Стара Загора от турците. Той работи на телеграфната станция в Берковица в това време, когато Иван Вазов е околийски арбитър.
Гледайте диалога с проф. Стоянович в и слушайте в
Не пропускайте и другите епизоди на подкаста
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ