Резултатите на нашите ученици не са изненадващи. Нужни са учители с нов чип
Сподели
Резултатите от PISA не са изненадващи, само че все по този начин потресаващи.
Много неща се изприказваха, само че въпреки всичко има нещо премълчано. Липсата на ясна посока и смисъл от живота в България – което се придвижва във всички сфери. Без идея, която да сплотява нацията – всичко опира до оцеляване, прекарване и печалбарство.
Заветът на Апостола да бъдем равни на другите европейски нации можеше да е такава идея. Когато има ясна цел да догоним другите европейски нации като стандарт на живот – пътят е явен и няма по какъв начин да бъде избегнат. Много учене и доста труд. А образованието трябваше да е на фундамент, както беше за нашите предци – възрожденци. И качествата за триумф в живота – и за оценка на индивида – трябваше да са висши полезности: любознание, усърдие, морал, чест и достолепие.
Вместо това – бяхме очевидци на докопването до държавните остатъци на социализма и окопаване в институциите, с цел да бъде освен съхранено откраднатото, само че и възвеличавано предишното. А полезностите за триумфа в това минало: раболепство, угодничество, нагаждачество, лъжата и кражбата – от движимости до интелектуален труд – останаха формули за триумфа и в новото време – олицетворени от “героите ” на Прехода. Които си сътвориха свои мрежи от зависимости, примамващи хората с обещания за елементарен триумф, за който няма потребност от начетеност.
Всеки полъх от Европа за смяна в соц чипа продължава и до през днешния ден да се възприема като посягане на нашите обичаи – от фамилията до страната. Хората, които не желаят да се развиват – с цел да бъдат равни на европейците – взеха решение да се консервират в предишното, където други, а не те са положили напъните да бъде България по-добро място за живот. Това касае големи маси, в това число в учителското съсловие, където някои също евентуално не престават да мислят, че като преподават същите неща, както при комунизма ще приготвят жители за демокрацията.
Не, техните възпитаници ще бъдат с нрав на жители на някой авторитар, който постоянно схваща патриотизма като честност към страната, отпред на която е той. Защото възпитанието в поданство значи схващане, разбиране и отбрана на други полезности – на правата на индивида и човешкото достолепие, на свободата на словото, на събранията, на вероизповеданията и прочие – рискови за всеки деспот. Където индивидът, а не страната е фокус. А когато индивидът е Фокус, то и цялото обучение става полезност, тъй като единствено посредством него индивидът получава самопризнание.
Затова е нужно ново потомство учители с нов чип. Защото – както са открили корейците, с цел да станат номер 1 в света – никоя просветителна система не може да бъде по-добра от учителите в нея. А най-хубави учители са пък най-силните студенти. Както са открили американците, когато разбрали, че във Финландия – номер 2 в света – 50% от топ 10% по триумф студенти стават учители, а в Съединени американски щати едвам 13% (колко ли са у нас?).
Просто страната би трябвало да не разчита единствено на Неправителствени организации като “Заедно в час ” да основава новото потомство учители, а да финансира привличането на най-хубавите студенти към специалността, да прави оценка и награждава учителите съгласно триумфа на учениците им извън учебното заведение, вместо да подвига заплатите на калпак.
Обучението на хората в най-хубавите практики от практикуващите тези практики в действителност би трябвало да се случи във всяка сфера. За да станем развита страна и в действителност свободно общество от почтени персони.
Коментарът е поместен във фейсбук профила на Евгений Кънев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Резултатите от PISA не са изненадващи, само че все по този начин потресаващи.
Много неща се изприказваха, само че въпреки всичко има нещо премълчано. Липсата на ясна посока и смисъл от живота в България – което се придвижва във всички сфери. Без идея, която да сплотява нацията – всичко опира до оцеляване, прекарване и печалбарство.
Заветът на Апостола да бъдем равни на другите европейски нации можеше да е такава идея. Когато има ясна цел да догоним другите европейски нации като стандарт на живот – пътят е явен и няма по какъв начин да бъде избегнат. Много учене и доста труд. А образованието трябваше да е на фундамент, както беше за нашите предци – възрожденци. И качествата за триумф в живота – и за оценка на индивида – трябваше да са висши полезности: любознание, усърдие, морал, чест и достолепие.
Вместо това – бяхме очевидци на докопването до държавните остатъци на социализма и окопаване в институциите, с цел да бъде освен съхранено откраднатото, само че и възвеличавано предишното. А полезностите за триумфа в това минало: раболепство, угодничество, нагаждачество, лъжата и кражбата – от движимости до интелектуален труд – останаха формули за триумфа и в новото време – олицетворени от “героите ” на Прехода. Които си сътвориха свои мрежи от зависимости, примамващи хората с обещания за елементарен триумф, за който няма потребност от начетеност.
Всеки полъх от Европа за смяна в соц чипа продължава и до през днешния ден да се възприема като посягане на нашите обичаи – от фамилията до страната. Хората, които не желаят да се развиват – с цел да бъдат равни на европейците – взеха решение да се консервират в предишното, където други, а не те са положили напъните да бъде България по-добро място за живот. Това касае големи маси, в това число в учителското съсловие, където някои също евентуално не престават да мислят, че като преподават същите неща, както при комунизма ще приготвят жители за демокрацията.
Не, техните възпитаници ще бъдат с нрав на жители на някой авторитар, който постоянно схваща патриотизма като честност към страната, отпред на която е той. Защото възпитанието в поданство значи схващане, разбиране и отбрана на други полезности – на правата на индивида и човешкото достолепие, на свободата на словото, на събранията, на вероизповеданията и прочие – рискови за всеки деспот. Където индивидът, а не страната е фокус. А когато индивидът е Фокус, то и цялото обучение става полезност, тъй като единствено посредством него индивидът получава самопризнание.
Затова е нужно ново потомство учители с нов чип. Защото – както са открили корейците, с цел да станат номер 1 в света – никоя просветителна система не може да бъде по-добра от учителите в нея. А най-хубави учители са пък най-силните студенти. Както са открили американците, когато разбрали, че във Финландия – номер 2 в света – 50% от топ 10% по триумф студенти стават учители, а в Съединени американски щати едвам 13% (колко ли са у нас?).
Просто страната би трябвало да не разчита единствено на Неправителствени организации като “Заедно в час ” да основава новото потомство учители, а да финансира привличането на най-хубавите студенти към специалността, да прави оценка и награждава учителите съгласно триумфа на учениците им извън учебното заведение, вместо да подвига заплатите на калпак.
Обучението на хората в най-хубавите практики от практикуващите тези практики в действителност би трябвало да се случи във всяка сфера. За да станем развита страна и в действителност свободно общество от почтени персони.
Коментарът е поместен във фейсбук профила на Евгений Кънев. Заглавието е на ДЕБАТИ. БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ