Владимир Чуков за ДЕБАТИ: Джихадистките сунитски формирования в Алепо се водя от синовете на убити през 1982 г. от режима в Сирия офицери
Сподели
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
– Проф. Чуков, нападението в сирийския град Алепо наподобява беше ненадейно. Наподобява офанзивата на “Хамас ” в Израел през есента на предходната година. Можете ли да обясните какво се случи?
– Наистина, това беше изненада, само че когато се опитаме да влезем в детайлите, ще забележим, че има редица предпоставки и аргументи, и условия, които обуславят за какво тъкмо в този момент се случва и метода по-който се водят интервенциите.
Всъщност това е една мълниеносна интервенция. Виждаме, че за три дни те се пробваха да завладяват Алепо и най-малко към днешна дата, до момента в който беседваме с вас, евентуално единствено няколко квартала не са под контрола на бунтовниците.
Дълго време, към две години и половина, Алепо беше разграничен сред бунтовници и режима и виждаме, че по някакъв метод нещата се повтарят. Имаме, в случай че щете чисто конюнктурни аргументи, имаме и справедливи и районни и интернационалните аргументи за това, което се случи.
Буквално сега Башар Асад е в Москва и сега, в който той организира срещата си с Путин, тъкмо тогава опозицията влиза в Алепо. Тоест, те се пробват да вгорчат и да изместят тематиките, които са сложени от Башар Асад – сигурността на Сирия, двустранните връзки.
С други думи, това е един доста добре прочут метод в този район. Това се е случвало и при срещите сред Путин и Ердоган, тогава когато се допуска, че ще има несъмнено развиване на тематиките внезапно се оказва, че детайли, условия или сили желаят да покажа, че те са доста по-силни.
Всъщност от юни месец режимът и съветската авиация усилиха натиска си върху Идлиб и тази провинция, която се управлява от бунтовниците. Там има едно държавно управление – държавно управление на националното избавление, което в действителност се управлява от фронта “Нусра ”. Това е някогашната “Ал Кайда ”, само че освен. Там е район, в който има голям брой ислямистки групировки. Някои от тях са обединени в така наречен сирийска национална войска, която се образова, финансира и командва от Турция.
– Има ли външна интервенция при провеждането на тази интервенция?
– Турция от края на предходната година се пробва да затопли връзките си с режима в Дамаск, като самият Ердоган сподели, че той е подготвен да се срещне с Башар Асад и да контракти подобряването на връзките. Имаше много съществено напрежение в северните елементи на Сирия, в това число и тези, които се управляват от Турция непосредствено.
Някъде към 4% от провинцията Идлиб се управлява от тази формация, а към 5% е територията, която се управлява непосредствено от Турция.
Ердоган сложи въпроса за връщането на сирийските бежанци. Искаше тази съпротива, която е отвън контрола на държавното управление, да бъде вплетена в сирийския политически живот. От 2013 година в действителност, когато започнаха договарянията за конституционни промени в Сирия, режимът изрично сподели, че няма желание да прави такива промени. Самата Русия предложи даже една нова конституция, по-демократична, по-плуралистична, само че режимът изрично отхвърляше.
На предложенията на Ердоган за среща и за стопляне на връзките Башар Асад ясно сподели, че няма желание да контактува и да договаря с Ердоган, до момента в който турските войски не се отдръпват от сирийска територия. Нещо, което незабавно пристигна като отговор от страна на турския боен министър, че такова нещо е изключено, до момента в който сирийската съпротива и сирийците, които са срещу режима, не бъдат привлечени в живота на Сирия, в това число и политическия живот.
Така че, Турция на практика, даде зелена светлина на тази интервенция.
Друг доста значим фактор, това е подписаното помирение сред Ливан – “Хизбула ” и Израел. При което, от военна позиция, губещи са радикалите от “Хизбула ”, само че освен. Практически от няколко години всички ирански формирования, които се намират на територията на Сирия, са под директния прицел от Израел. Имаше удари от сирийско-иракската граница, по обособени пунктове в Централна Сирия, към Дамаск, в това число бяха нанесени удари даже на територията на провинция Латакия, там където се намира пък съветската база “Хмеймим ”.
Самата Русия не е въодушевена да дели властта си и контрола си над сирийската страна с Иран. Тоест, те там са по-скоро съперници, в сравнение с съдружници, каквито са, да кажем да вземем за пример, във войната в Украйна. Така че, Иран, иранските елементи, в действителност са доста уязвими.
Нека да напомним какво се случи в действителност през 2016 година, когато Идлиб падна в ръцете на режима. Първата линия беше водена от проиранските шиитски милиции, командвани от Касем Солеймани. След това идваха частите на “Хизбула ”, по-късно идваха частите на “Вагнер ” и по-късно идваше съветската военна полиция, която установяваше надзор, а в действителност това бяха чеченците на Рамадан Кадиров.
Досещате се, че доста от тези, към този момент несъществуващи на територията на Сирия – нито чеченците на Кадиров, нито “Вагнер ” са там, “Хизбула ” е мощно омаломощена.
– Защо тъкмо в Алепо се случват тези събития?
– Алепо е центърът на сирийския сунизъм. Този град, който се ситуира на 55 км от границата с Турция, има своята история като въплъщение на сунитството. Там има една военна академия, която въплъщава похищението на режима против офицерите сунити, които през 1982 година бяха избити по разпореждане на Хафез Асад, защото те подвигнаха един протест против режима.
Тогава бяха убити към 40 офицери, всичките сунити и тези джихадистки сунитски формирования сега, голяма част от тя, се водят от синовете на тези убити офицери. Тоест, там има, в случай че щете и голяма ненавист.
Сега се завъртя една доста забавна тирада са Касем Солеймани от 2016 година, стъпил на капака на една кола и безусловно в подстъпите на Алепо споделя, че отсам стартира освобождението на Сирия благодарение на Аллах и, забележете, на безгрешните имами.
Това значи – шиитство. Нещо, което в сунитския град звучи извънредно. Солеймани, също както “Вагнер ”, също както чеченците на Рамадан Кадиров, към този момент не съществува.
Специално Алепо има голяма алегорична тежест в сирийската революция. А и освен това – там в действителност епични бяха борбите през 2016 година.
– В последна сметка, моторът на тези събития идва извън, по този начин ли?
– Да, несъмнено. Много постоянно такива изненадващи събития в Близкия изток се случват в промеждутъка сред спечелването на изборите от един американски президент и встъпването му в служба.
Например 2008 година “Хамас ” атакува Израел тъкмо месец декември, тогава когато Барак Обама още не беше встъпил. Това е един интервал от годината, в който пристрастеностите доста се изострят и хората на място считат, че биха могли да създадат доста по-радикални неща, защото идната американска администрация, няма какво да се заблуждаваме, е водещата в този район и не е встъпила.
Но дано и още нещо да кажем – Иран не е мечтан сътрудник от Турция, не е мечтан сътрудник от Русия – естествено, те не го споделят това ясно и изрично. Нееднократно на Башар Асад от арабските страни му беше подсказано, че режимът му доста мъчно би могъл да оцелее, в случай че продължи да поддържа такива тесни и топли връзки с Иран.
Миналата година, благодарение на Саудитска Арабия, Башар Асад, Сирия, се завърна в лоното на Арабската лига. Естествено, никой не сподели каква е цената, само че по този начин или другояче от него се очакваше да пази арабизма, а не да бъде сътрудник на Иран.
Така че, там са доста комплицирани районни, конфесионални, етнически и интернационалните фактори, които въздействат.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проф. Владимир Чуков е роден в Атина, Гърция. Учи във френски лицей в Тунис, а след това приключва Френската гимназия в София. Дипломира се във факултета по публични науки на Дамаския университет, Сирия. Преподава в редица български университети. Бивш основен редактор на списание „ Международни връзки “. През 1999 година основава неправителствената организация „ Български център за близкоизточни проучвания “, а през 2002 година – „ Център за районни и конфесионални проучвания “. От 2005 година е теоретичен секретар на профилирания теоретичен съвет по интернационалните връзки към ВАК. От години следи обстановката в Близкия изток.
– Проф. Чуков, нападението в сирийския град Алепо наподобява беше ненадейно. Наподобява офанзивата на “Хамас ” в Израел през есента на предходната година. Можете ли да обясните какво се случи?
– Наистина, това беше изненада, само че когато се опитаме да влезем в детайлите, ще забележим, че има редица предпоставки и аргументи, и условия, които обуславят за какво тъкмо в този момент се случва и метода по-който се водят интервенциите.
Всъщност това е една мълниеносна интервенция. Виждаме, че за три дни те се пробваха да завладяват Алепо и най-малко към днешна дата, до момента в който беседваме с вас, евентуално единствено няколко квартала не са под контрола на бунтовниците.
Дълго време, към две години и половина, Алепо беше разграничен сред бунтовници и режима и виждаме, че по някакъв метод нещата се повтарят. Имаме, в случай че щете чисто конюнктурни аргументи, имаме и справедливи и районни и интернационалните аргументи за това, което се случи.
Буквално сега Башар Асад е в Москва и сега, в който той организира срещата си с Путин, тъкмо тогава опозицията влиза в Алепо. Тоест, те се пробват да вгорчат и да изместят тематиките, които са сложени от Башар Асад – сигурността на Сирия, двустранните връзки.
С други думи, това е един доста добре прочут метод в този район. Това се е случвало и при срещите сред Путин и Ердоган, тогава когато се допуска, че ще има несъмнено развиване на тематиките внезапно се оказва, че детайли, условия или сили желаят да покажа, че те са доста по-силни.
Всъщност от юни месец режимът и съветската авиация усилиха натиска си върху Идлиб и тази провинция, която се управлява от бунтовниците. Там има едно държавно управление – държавно управление на националното избавление, което в действителност се управлява от фронта “Нусра ”. Това е някогашната “Ал Кайда ”, само че освен. Там е район, в който има голям брой ислямистки групировки. Някои от тях са обединени в така наречен сирийска национална войска, която се образова, финансира и командва от Турция.
– Има ли външна интервенция при провеждането на тази интервенция?
– Турция от края на предходната година се пробва да затопли връзките си с режима в Дамаск, като самият Ердоган сподели, че той е подготвен да се срещне с Башар Асад и да контракти подобряването на връзките. Имаше много съществено напрежение в северните елементи на Сирия, в това число и тези, които се управляват от Турция непосредствено.
Някъде към 4% от провинцията Идлиб се управлява от тази формация, а към 5% е територията, която се управлява непосредствено от Турция.
Ердоган сложи въпроса за връщането на сирийските бежанци. Искаше тази съпротива, която е отвън контрола на държавното управление, да бъде вплетена в сирийския политически живот. От 2013 година в действителност, когато започнаха договарянията за конституционни промени в Сирия, режимът изрично сподели, че няма желание да прави такива промени. Самата Русия предложи даже една нова конституция, по-демократична, по-плуралистична, само че режимът изрично отхвърляше.
На предложенията на Ердоган за среща и за стопляне на връзките Башар Асад ясно сподели, че няма желание да контактува и да договаря с Ердоган, до момента в който турските войски не се отдръпват от сирийска територия. Нещо, което незабавно пристигна като отговор от страна на турския боен министър, че такова нещо е изключено, до момента в който сирийската съпротива и сирийците, които са срещу режима, не бъдат привлечени в живота на Сирия, в това число и политическия живот.
Така че, Турция на практика, даде зелена светлина на тази интервенция.
Друг доста значим фактор, това е подписаното помирение сред Ливан – “Хизбула ” и Израел. При което, от военна позиция, губещи са радикалите от “Хизбула ”, само че освен. Практически от няколко години всички ирански формирования, които се намират на територията на Сирия, са под директния прицел от Израел. Имаше удари от сирийско-иракската граница, по обособени пунктове в Централна Сирия, към Дамаск, в това число бяха нанесени удари даже на територията на провинция Латакия, там където се намира пък съветската база “Хмеймим ”.
Самата Русия не е въодушевена да дели властта си и контрола си над сирийската страна с Иран. Тоест, те там са по-скоро съперници, в сравнение с съдружници, каквито са, да кажем да вземем за пример, във войната в Украйна. Така че, Иран, иранските елементи, в действителност са доста уязвими.
Нека да напомним какво се случи в действителност през 2016 година, когато Идлиб падна в ръцете на режима. Първата линия беше водена от проиранските шиитски милиции, командвани от Касем Солеймани. След това идваха частите на “Хизбула ”, по-късно идваха частите на “Вагнер ” и по-късно идваше съветската военна полиция, която установяваше надзор, а в действителност това бяха чеченците на Рамадан Кадиров.
Досещате се, че доста от тези, към този момент несъществуващи на територията на Сирия – нито чеченците на Кадиров, нито “Вагнер ” са там, “Хизбула ” е мощно омаломощена.
– Защо тъкмо в Алепо се случват тези събития?
– Алепо е центърът на сирийския сунизъм. Този град, който се ситуира на 55 км от границата с Турция, има своята история като въплъщение на сунитството. Там има една военна академия, която въплъщава похищението на режима против офицерите сунити, които през 1982 година бяха избити по разпореждане на Хафез Асад, защото те подвигнаха един протест против режима.
Тогава бяха убити към 40 офицери, всичките сунити и тези джихадистки сунитски формирования сега, голяма част от тя, се водят от синовете на тези убити офицери. Тоест, там има, в случай че щете и голяма ненавист.
Сега се завъртя една доста забавна тирада са Касем Солеймани от 2016 година, стъпил на капака на една кола и безусловно в подстъпите на Алепо споделя, че отсам стартира освобождението на Сирия благодарение на Аллах и, забележете, на безгрешните имами.
Това значи – шиитство. Нещо, което в сунитския град звучи извънредно. Солеймани, също както “Вагнер ”, също както чеченците на Рамадан Кадиров, към този момент не съществува.
Специално Алепо има голяма алегорична тежест в сирийската революция. А и освен това – там в действителност епични бяха борбите през 2016 година.
– В последна сметка, моторът на тези събития идва извън, по този начин ли?
– Да, несъмнено. Много постоянно такива изненадващи събития в Близкия изток се случват в промеждутъка сред спечелването на изборите от един американски президент и встъпването му в служба.
Например 2008 година “Хамас ” атакува Израел тъкмо месец декември, тогава когато Барак Обама още не беше встъпил. Това е един интервал от годината, в който пристрастеностите доста се изострят и хората на място считат, че биха могли да създадат доста по-радикални неща, защото идната американска администрация, няма какво да се заблуждаваме, е водещата в този район и не е встъпила.
Но дано и още нещо да кажем – Иран не е мечтан сътрудник от Турция, не е мечтан сътрудник от Русия – естествено, те не го споделят това ясно и изрично. Нееднократно на Башар Асад от арабските страни му беше подсказано, че режимът му доста мъчно би могъл да оцелее, в случай че продължи да поддържа такива тесни и топли връзки с Иран.
Миналата година, благодарение на Саудитска Арабия, Башар Асад, Сирия, се завърна в лоното на Арабската лига. Естествено, никой не сподели каква е цената, само че по този начин или другояче от него се очакваше да пази арабизма, а не да бъде сътрудник на Иран.
Така че, там са доста комплицирани районни, конфесионални, етнически и интернационалните фактори, които въздействат.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ