Проф. Вера Бонева представи в Троян книгата си за Чудомир „Въобщественик“
Сподели
Проф. д.и.н. Вера Бонева показа в изявление за Българска телеграфна агенция, че в България съществуват голям брой музеи, които са на международно равнище. Тя е в Троян, с цел да показа новата си книга „ Въобщественик “, отдадена на Чудомир. Бонева преподава „ Музеология “ и „ История на Българското Възраждане “ в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ).
Според нея, музеите у нас нито са по-ниски по качество, нито имат по-лошо оформление или изостават. Има доста новаторски и забавни места, ориентирани към младите, наред с обичайни с многочислени експонати и остарели витрини. Част от актуалните музейни залежи се намират отвън столицата, като Музея на занаятите в Троян, Художествената изложба в Казанлък, и „ Етъра “.
По думите ѝ, съществени проблеми в бранша произлизат от незадоволителния модел на финансиране. „ В бюджетите липсват средства, изключително в районните музеи, които разчитат на държавна и общинска помощ, само че почтено казано, общините не оказват нужното подпомагане “, показа тя. Също по този начин, заплатите в музеите са доста по-ниски спрямо учителските, което кара доста музейни служащи, притежаващи педагогическа подготовка, да се насочват към образованието. „ Трудно е да притеглим младежи от други градове заради разноските за наем и ежедневни потребности “, добави тя.
С новите средства от еврофондовете следва развиване, само че тематиката за културата рядко е приоритет. Когато се приказва за просвета, акцентът е най-вече върху спектакъл и кино, а музеите и галериите остават на назад във времето, което е незаслужено, акцентира Бонева.
Когато създаваш експозиция, тя би трябвало да продължи 10-15 години, а опазването на културни полезности е дълготрайна отговорност. Направеното в културната сфера е струпване, а обществото в днешно време постоянно се концентрира върху моментното ползване. Това може да докара до недоумение на същността на културното завещание, изясни тя.
Проф. Бонева вижда бъдещето на музейното дело в подтекста на дигитализацията. Първата посока е обвързвана с администрирането и дигитализацията на музейните бази данни, с които работят, а в България те надвишават седем милиона.
Дигитализацията не се изчерпва единствено с 3D визуализации, акцентира Бонева. Включва също по този начин добавена действителност, която разрешава на посетителите да видят подтекста на артефактите. Други аспекти на дигитализацията включват възстановки, виртуални макети и информация посредством QR кодове и други
Младите хора са доста по-директно настроени и адаптивни, с друг модел на мислене. Те са отворени за пътувания и връзка, и точно те носят новата сила на бъдещето, сподели Бонева. Колкото и опит да имаме, младите ще ръководят идващите десетилетия на обществото.
Представянето на книгата ѝ „ Въобщественик “, отдадена на Чудомир, в Троян, coincides с 118 години от рождението на изтъкнатия социолог Иван Хаджийски, с цел да се подчертае приносът на двамата интелектуалци. Те са имали близко другарство, а кореспонденцията им разкрива значими аспекти от техните персони и творчество, добави проф. Бонева.
Тя посочи, че другарството посред им е надълбоко и е оставило диря в българската интелектуална сцена. Чудомир оказва въздействие от мненията на брачната половинка си и Хаджийски, които споделят схождащи визии, само че изследват националния нрав по друг метод.
Въпреки обширността на проучванията върху Чудомир, се оказа, че неговата преписка с доста персони е оставила голям брой незнайни документи, които подтикнаха проф. Бонева да напише тази книга.
Според нея, Чудомир е извънреден български публицист, художник и музейният експерт, който е оставил забележителен отпечатък както в Казанлък, по този начин и в народен подтекст. Той е значима фигура от 30-те и 40-те години на предишния век. Книгата „ Въобщественик “ е издигната на основата на многочислени архивни документи, които уголемяват визията за него и могат да бъдат потребни за откриватели, интересуващи се от неговото творчество и живот.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проф. д.и.н. Вера Бонева показа в изявление за Българска телеграфна агенция, че в България съществуват голям брой музеи, които са на международно равнище. Тя е в Троян, с цел да показа новата си книга „ Въобщественик “, отдадена на Чудомир. Бонева преподава „ Музеология “ и „ История на Българското Възраждане “ в Университета по библиотекознание и осведомителни технологии (УниБИТ).
Според нея, музеите у нас нито са по-ниски по качество, нито имат по-лошо оформление или изостават. Има доста новаторски и забавни места, ориентирани към младите, наред с обичайни с многочислени експонати и остарели витрини. Част от актуалните музейни залежи се намират отвън столицата, като Музея на занаятите в Троян, Художествената изложба в Казанлък, и „ Етъра “.
По думите ѝ, съществени проблеми в бранша произлизат от незадоволителния модел на финансиране. „ В бюджетите липсват средства, изключително в районните музеи, които разчитат на държавна и общинска помощ, само че почтено казано, общините не оказват нужното подпомагане “, показа тя. Също по този начин, заплатите в музеите са доста по-ниски спрямо учителските, което кара доста музейни служащи, притежаващи педагогическа подготовка, да се насочват към образованието. „ Трудно е да притеглим младежи от други градове заради разноските за наем и ежедневни потребности “, добави тя.
С новите средства от еврофондовете следва развиване, само че тематиката за културата рядко е приоритет. Когато се приказва за просвета, акцентът е най-вече върху спектакъл и кино, а музеите и галериите остават на назад във времето, което е незаслужено, акцентира Бонева.
Когато създаваш експозиция, тя би трябвало да продължи 10-15 години, а опазването на културни полезности е дълготрайна отговорност. Направеното в културната сфера е струпване, а обществото в днешно време постоянно се концентрира върху моментното ползване. Това може да докара до недоумение на същността на културното завещание, изясни тя.
Проф. Бонева вижда бъдещето на музейното дело в подтекста на дигитализацията. Първата посока е обвързвана с администрирането и дигитализацията на музейните бази данни, с които работят, а в България те надвишават седем милиона.
Дигитализацията не се изчерпва единствено с 3D визуализации, акцентира Бонева. Включва също по този начин добавена действителност, която разрешава на посетителите да видят подтекста на артефактите. Други аспекти на дигитализацията включват възстановки, виртуални макети и информация посредством QR кодове и други
Младите хора са доста по-директно настроени и адаптивни, с друг модел на мислене. Те са отворени за пътувания и връзка, и точно те носят новата сила на бъдещето, сподели Бонева. Колкото и опит да имаме, младите ще ръководят идващите десетилетия на обществото.
Представянето на книгата ѝ „ Въобщественик “, отдадена на Чудомир, в Троян, coincides с 118 години от рождението на изтъкнатия социолог Иван Хаджийски, с цел да се подчертае приносът на двамата интелектуалци. Те са имали близко другарство, а кореспонденцията им разкрива значими аспекти от техните персони и творчество, добави проф. Бонева.
Тя посочи, че другарството посред им е надълбоко и е оставило диря в българската интелектуална сцена. Чудомир оказва въздействие от мненията на брачната половинка си и Хаджийски, които споделят схождащи визии, само че изследват националния нрав по друг метод.
Въпреки обширността на проучванията върху Чудомир, се оказа, че неговата преписка с доста персони е оставила голям брой незнайни документи, които подтикнаха проф. Бонева да напише тази книга.
Според нея, Чудомир е извънреден български публицист, художник и музейният експерт, който е оставил забележителен отпечатък както в Казанлък, по този начин и в народен подтекст. Той е значима фигура от 30-те и 40-те години на предишния век. Книгата „ Въобщественик “ е издигната на основата на многочислени архивни документи, които уголемяват визията за него и могат да бъдат потребни за откриватели, интересуващи се от неговото творчество и живот.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ