Наталия Киселова: Изборният кодекс не е достатъчно добър, проблем има и извън изборните секции
Сподели
Проблемите са по-скоро в използването на Изборния кодекс, разяснява пред публицисти ръководителят на Народното събрание (НС) Наталия Киселова. Тя откри кръгла маса на тематика „ Изборните правила на изправителен: вероятните промени и техният резултат ”, проведена от Института за развиване на обществената среда.
„ Резките промени в Изборния кодекс могат да доведат до още оттегляне на гласоподаватели, съобщи ръководителят на Народното събрание.
Киселова уточни, че изборите, когато и да са, би трябвало да бъдат извършени по подобен ред, който да покачва доверието в изборния развой, което се отразява и на доверието в обществената власт.
Според нея главният проблем не е технологията на гласоподаване, а това, че българските жители не желаят да вземат участие в избори.
Наталия Киселова напомни, че това Народно заседание потегли мъчно и изрази вяра, решението на Конституционния съд да постави завършек на подозренията по какъв начин наподобява Народното събрание като посланичество.
„ Усилията все още са Народното събрание да работи “, уточни Киселова.
Тя очерта два вероятни прочита за какво последните избори изглеждаха по този метод – и през видеоизлъчването, и през репортажите на медиите.
„ Единият е, че кодексът не е задоволително добър и това дава опция за отклонение на резултатите. Другият вероятен прочит е, че казусът е отвън изборните секции “, уточни Киселова.
Тя допусна, че проблемите са микс от това каква е компетентността на членовете на секционните комисии, само че и от въздействието, което имат разнообразни субекти върху вота на жителите.
Според Киселова най-сериозният проблем с изборите е качеството на членовете на секционните изборни комисии като представители на обособените партии и обединения.
„ Можем да завишим условията към тях, като се вкара авансово образование “, предложи Киселова.
Друг проблем е въпросът с изборните описи.
„ Една трета от българските жители с изборни права живеят отвън територията на страната “, означи ръководителят на Народното събрание.
„ Това слага въпроса по какъв начин сформираме изборните описи – по сегашен или по непрекъснат адрес. Въпросът с мъртвите души, е въпрос по какъв начин дефинираме кой къде гласоподава “, означи Наталия Киселова.
Това, че една трета от жителите са отвън страната слага въпроса по какъв начин и дали имаме изборен регион „ чужбина “. Във всеки избирателен регион има най-малко четири мандата, което значи, че най-малко четири мандата би трябвало да бъдат дадени на 32 регион, само че от кое място ги взимаме, сподели Киселова. Това е полемика, която би трябвало да се води професионално и би трябвало да се видят всички причини „ за “ и „ срещу “, добави тя.
По думите на ръководителя на Народното събрание стремежът би трябвало да бъде всеки български жител да може да взе участие в избори. Гражданите би трябвало да имат доверие в резултата от изборите, би трябвало да бъде зачетен политическият плурализъм, без значение дали става въпрос за дребни, огромни или с по-малка или по-дълга политическа история, участници.
Председателят на Народното събрание уточни още, че днешната полемика слага началото на спор, защото признатите на първо гласоподаване законопроекти за изменение на Изборния кодекс са спорни в някои от своите разпореждания.
„ Предстои откакто изтече срокът за оферти сред първо и второ четене на Изборния кодекс (ИК) полемиката да се реалокира в Народно събрание, с цел да се търси най-хубавото, с цел да се предотврати първо подозрението и да се увеличи доверието в изборния развой, и да се види дали проблемите са в ИК или са отвън него “, съобщи Киселова.
„ Много е значимо да покажем, че не е пътят като незабавно отидем на избори, а да има едни правила, които са допустими за всички участници в изборния развой без радикални промени “, счита тя.
Киселова сподели, че е имало диалог да бъде основана работна група към Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание, откакто изтече срокът за оферти сред първо и второ гласоподаване на промените в Изборния кодекс.
„ Надявам се да има такава работна група към водещата комисия по ИК “, добави тя.
Относно идното изговаряне на Конституционния съд по настояванията за изцяло или отчасти анулиране на парламентарния избор на 27 октомври предходната година, ръководителят на Народното събрание разяснява, че решението на Конституционен съд е наложително за всички, освен за Централната изборна комисия, само че и за Народното събрание. Тя изрази вяра там, където има към този момент установени нарушавания, да има вземане предвид, в случай че проблемите са в Изборния кодекс.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Проблемите са по-скоро в използването на Изборния кодекс, разяснява пред публицисти ръководителят на Народното събрание (НС) Наталия Киселова. Тя откри кръгла маса на тематика „ Изборните правила на изправителен: вероятните промени и техният резултат ”, проведена от Института за развиване на обществената среда.
„ Резките промени в Изборния кодекс могат да доведат до още оттегляне на гласоподаватели, съобщи ръководителят на Народното събрание.
Киселова уточни, че изборите, когато и да са, би трябвало да бъдат извършени по подобен ред, който да покачва доверието в изборния развой, което се отразява и на доверието в обществената власт.
Според нея главният проблем не е технологията на гласоподаване, а това, че българските жители не желаят да вземат участие в избори.
Наталия Киселова напомни, че това Народно заседание потегли мъчно и изрази вяра, решението на Конституционния съд да постави завършек на подозренията по какъв начин наподобява Народното събрание като посланичество.
„ Усилията все още са Народното събрание да работи “, уточни Киселова.
Тя очерта два вероятни прочита за какво последните избори изглеждаха по този метод – и през видеоизлъчването, и през репортажите на медиите.
„ Единият е, че кодексът не е задоволително добър и това дава опция за отклонение на резултатите. Другият вероятен прочит е, че казусът е отвън изборните секции “, уточни Киселова.
Тя допусна, че проблемите са микс от това каква е компетентността на членовете на секционните комисии, само че и от въздействието, което имат разнообразни субекти върху вота на жителите.
Според Киселова най-сериозният проблем с изборите е качеството на членовете на секционните изборни комисии като представители на обособените партии и обединения.
„ Можем да завишим условията към тях, като се вкара авансово образование “, предложи Киселова.
Друг проблем е въпросът с изборните описи.
„ Една трета от българските жители с изборни права живеят отвън територията на страната “, означи ръководителят на Народното събрание.
„ Това слага въпроса по какъв начин сформираме изборните описи – по сегашен или по непрекъснат адрес. Въпросът с мъртвите души, е въпрос по какъв начин дефинираме кой къде гласоподава “, означи Наталия Киселова.
Това, че една трета от жителите са отвън страната слага въпроса по какъв начин и дали имаме изборен регион „ чужбина “. Във всеки избирателен регион има най-малко четири мандата, което значи, че най-малко четири мандата би трябвало да бъдат дадени на 32 регион, само че от кое място ги взимаме, сподели Киселова. Това е полемика, която би трябвало да се води професионално и би трябвало да се видят всички причини „ за “ и „ срещу “, добави тя.
По думите на ръководителя на Народното събрание стремежът би трябвало да бъде всеки български жител да може да взе участие в избори. Гражданите би трябвало да имат доверие в резултата от изборите, би трябвало да бъде зачетен политическият плурализъм, без значение дали става въпрос за дребни, огромни или с по-малка или по-дълга политическа история, участници.
Председателят на Народното събрание уточни още, че днешната полемика слага началото на спор, защото признатите на първо гласоподаване законопроекти за изменение на Изборния кодекс са спорни в някои от своите разпореждания.
„ Предстои откакто изтече срокът за оферти сред първо и второ четене на Изборния кодекс (ИК) полемиката да се реалокира в Народно събрание, с цел да се търси най-хубавото, с цел да се предотврати първо подозрението и да се увеличи доверието в изборния развой, и да се види дали проблемите са в ИК или са отвън него “, съобщи Киселова.
„ Много е значимо да покажем, че не е пътят като незабавно отидем на избори, а да има едни правила, които са допустими за всички участници в изборния развой без радикални промени “, счита тя.
Киселова сподели, че е имало диалог да бъде основана работна група към Комисията по конституционни и правни въпроси в Народното събрание, откакто изтече срокът за оферти сред първо и второ гласоподаване на промените в Изборния кодекс.
„ Надявам се да има такава работна група към водещата комисия по ИК “, добави тя.
Относно идното изговаряне на Конституционния съд по настояванията за изцяло или отчасти анулиране на парламентарния избор на 27 октомври предходната година, ръководителят на Народното събрание разяснява, че решението на Конституционен съд е наложително за всички, освен за Централната изборна комисия, само че и за Народното събрание. Тя изрази вяра там, където има към този момент установени нарушавания, да има вземане предвид, в случай че проблемите са в Изборния кодекс.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ