Затягането на контрола по пътищата: Нови правила със спорен ефект
Сподели
През юли 2025 година Народното събрание одобри окончателните промени в Закона за придвижването по пътищата, които провокираха сериозна социална и експертна полемика. Много от измененията обаче срещнаха съществени рецензии като слагат под въпрос успеваемостта на ограниченията за сигурност на пътя.
Промените плануват за първи път надзор на междинната скорост на избрани пътни сектори, които ще бъдат обозначени и подлежат на засичане с тол камери по към 50 прави на автомагистралите и скоростните пътища. Въвежда се и друга дълги години дискутирана тематика – включване на общинските камери към системата за наказания, като по този метод локалните управляващи ще имат право да получават 50% от наложените санкции за нарушаванията, засечени с общински камери.
Шофиране с превишена скорост с над 40 км/ч отвън обитаемо място ще бъде глобено с 600 лв. и лишаване на свидетелството за ръководство на МПС за 2 месеца.
Максималната скорост по автомагистралите остава 140 км/ч, а на скоростните пътища – 120 км/ч. В обитаеми места ограничаването е до 50 км/ч.
Въвеждат се зони с ограничаване на скоростта от 20 и 30 км/ч в жилищни квартали, до учебни заведения, детски градини и площадки.
Въвеждат се еднодневни винетки за леки коли до 3,5 тона за прилагане на републиканската пътна мрежа. Те ще влязат в действие 6 месеца след обнародването на закона.
Техническият обзор на автомобил към този момент не може да се премине, в случай че не са платени всички санкции по електронни фишове.
Върху пътя ще излизат небрандирани патрулни коли с униформени чиновници, които ще имат право освен да засичат нарушавания, само че и да постановат санкции.
Част от измененията срещнаха съществени рецензии. Най-острите от тях бяха отправени от Института за пътна сигурност. В мнение на организацията се показва, че измененията не съставляват действителна промяна, а „ рисков законодателен опит “, който води по-скоро до легализиран произвол и бизнес с санкции, в сравнение с до повишение на пътната сигурност.
Според института остава неразбираемо по какъв метод и кой дефинира секторите от пътя, които ще засичат междинна скорост, по какъв начин ще бъдат сигнализирани тези места и по какъв начин се считат допустимите скорости при съществуване на изменящи се ограничавания (например заради ремонтни дейности).
ИПБ дефинира това като умишлена правна неизясненост, която ще разреши случайни тълкувания и използване, трансформирайки всеки водач в евентуален извършител без ясна информация.
Право на общините да слагат камери и да вземат 50% от постъпленията от санкции
основава спор на ползи, трансформирайки контрола над нарушаванията в източник на доход за общинските бюджети. По този метод финансовият тласък за понижаване на нарушаванията е мощно отслабен, защото колкото повече санкции има, толкоз по-добре за бюджета на дадена община.
Според ИПБ този механизъм ще докара до злоупотреби, неравнопоставено отнасяне и административен безпорядък, поради другите качества на 265 общини да реализират надзор.
Въпреки многократните рецензии, измененията „ надграждат “ съществуваща система, която от години основава несъгласия в правосъдната процедура и правна неустановеност – заради отлагането на окончателното пояснение от Върховен касационен съд и Върховен административен съд (дело №4/2023). Делото касае системата на електронните фишове, която остава противоречива и е доведа до голям брой правосъдни проблеми. Вместо да бъдат изчакани решенията и да се поправят потвърдени пропуски, законодателят вкарва нови санкции, което съгласно ИПБ е институционално пренебрежение и рецептата за още повече комплициране и каузи.
При неналичието на отговорност за пътищата, маркировката, пътната сигнализация и инфраструктурните усъвършенствания, тежестта за пътната сигурност се трансферира само върху участниците в придвижването, изключително върху водачите.
Според неправителствени организации и специалисти главните аргументи за произшествия по пътищата са неприятната инфраструктура, неналичието на съответна маркировка и сигнализация, както и неефективна предварителна защита. Новите промени не адресират тези проблеми, а трансферират тежестта върху водачите и усилват административния напън.
ИПБ изрично дефинира новите промени като несъответстващи, законодателен опит който носи опасности от произвол, корупция и юридически безпорядък. От там приканват президентът да върне закона за ново разискване.
Подобни рецензии са отправени и в годишния отчет на Държавна организация „ Безопасност на придвижване по пътищата “ за положението на сигурността по пътищата през 2023 година За въвеждане на мярката за засичане на междинна скорост те оферират да бъде ясно пояснено по какъв начин ще бъдат определени секторите, които да засичат тази скорост, по какъв начин системата ще може да регистрира краткотрайни ограничавания на скоростта, които са въведени заради ремонтни действия и по какъв начин ще бъдат обозначени тези сектори.
Въпреки че отчетът показва превишената скорост като главен фактор за травматизма по пътищата, в него се регистрира също, че неспазването на редица други правила също въздействат – да вземем за пример шофирането в нетрезво положение, непоставянето на защитни колани или шофиране на механически неизправно транспортно средство.
На второ място се показва положението на пътната мрежа, маркировката и сигнализацията, както е незадоволителното или въобще неналичието на обезопасяване на пътищата, изключително по второкласната и третокласната пътна мрежа. Докладът показва и ниската успеваемост на контролните органи, както и несъвършената система за връчване на електронни фишове.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
През юли 2025 година Народното събрание одобри окончателните промени в Закона за придвижването по пътищата, които провокираха сериозна социална и експертна полемика. Много от измененията обаче срещнаха съществени рецензии като слагат под въпрос успеваемостта на ограниченията за сигурност на пътя.
Промените плануват за първи път надзор на междинната скорост на избрани пътни сектори, които ще бъдат обозначени и подлежат на засичане с тол камери по към 50 прави на автомагистралите и скоростните пътища. Въвежда се и друга дълги години дискутирана тематика – включване на общинските камери към системата за наказания, като по този метод локалните управляващи ще имат право да получават 50% от наложените санкции за нарушаванията, засечени с общински камери.
Шофиране с превишена скорост с над 40 км/ч отвън обитаемо място ще бъде глобено с 600 лв. и лишаване на свидетелството за ръководство на МПС за 2 месеца.
Максималната скорост по автомагистралите остава 140 км/ч, а на скоростните пътища – 120 км/ч. В обитаеми места ограничаването е до 50 км/ч.
Въвеждат се зони с ограничаване на скоростта от 20 и 30 км/ч в жилищни квартали, до учебни заведения, детски градини и площадки.
Въвеждат се еднодневни винетки за леки коли до 3,5 тона за прилагане на републиканската пътна мрежа. Те ще влязат в действие 6 месеца след обнародването на закона.
Техническият обзор на автомобил към този момент не може да се премине, в случай че не са платени всички санкции по електронни фишове.
Върху пътя ще излизат небрандирани патрулни коли с униформени чиновници, които ще имат право освен да засичат нарушавания, само че и да постановат санкции.
Част от измененията срещнаха съществени рецензии. Най-острите от тях бяха отправени от Института за пътна сигурност. В мнение на организацията се показва, че измененията не съставляват действителна промяна, а „ рисков законодателен опит “, който води по-скоро до легализиран произвол и бизнес с санкции, в сравнение с до повишение на пътната сигурност.
Според института остава неразбираемо по какъв метод и кой дефинира секторите от пътя, които ще засичат междинна скорост, по какъв начин ще бъдат сигнализирани тези места и по какъв начин се считат допустимите скорости при съществуване на изменящи се ограничавания (например заради ремонтни дейности).
ИПБ дефинира това като умишлена правна неизясненост, която ще разреши случайни тълкувания и използване, трансформирайки всеки водач в евентуален извършител без ясна информация.
Право на общините да слагат камери и да вземат 50% от постъпленията от санкции
основава спор на ползи, трансформирайки контрола над нарушаванията в източник на доход за общинските бюджети. По този метод финансовият тласък за понижаване на нарушаванията е мощно отслабен, защото колкото повече санкции има, толкоз по-добре за бюджета на дадена община.
Според ИПБ този механизъм ще докара до злоупотреби, неравнопоставено отнасяне и административен безпорядък, поради другите качества на 265 общини да реализират надзор.
Въпреки многократните рецензии, измененията „ надграждат “ съществуваща система, която от години основава несъгласия в правосъдната процедура и правна неустановеност – заради отлагането на окончателното пояснение от Върховен касационен съд и Върховен административен съд (дело №4/2023). Делото касае системата на електронните фишове, която остава противоречива и е доведа до голям брой правосъдни проблеми. Вместо да бъдат изчакани решенията и да се поправят потвърдени пропуски, законодателят вкарва нови санкции, което съгласно ИПБ е институционално пренебрежение и рецептата за още повече комплициране и каузи.
При неналичието на отговорност за пътищата, маркировката, пътната сигнализация и инфраструктурните усъвършенствания, тежестта за пътната сигурност се трансферира само върху участниците в придвижването, изключително върху водачите.
Според неправителствени организации и специалисти главните аргументи за произшествия по пътищата са неприятната инфраструктура, неналичието на съответна маркировка и сигнализация, както и неефективна предварителна защита. Новите промени не адресират тези проблеми, а трансферират тежестта върху водачите и усилват административния напън.
ИПБ изрично дефинира новите промени като несъответстващи, законодателен опит който носи опасности от произвол, корупция и юридически безпорядък. От там приканват президентът да върне закона за ново разискване.
Подобни рецензии са отправени и в годишния отчет на Държавна организация „ Безопасност на придвижване по пътищата “ за положението на сигурността по пътищата през 2023 година За въвеждане на мярката за засичане на междинна скорост те оферират да бъде ясно пояснено по какъв начин ще бъдат определени секторите, които да засичат тази скорост, по какъв начин системата ще може да регистрира краткотрайни ограничавания на скоростта, които са въведени заради ремонтни действия и по какъв начин ще бъдат обозначени тези сектори.
Въпреки че отчетът показва превишената скорост като главен фактор за травматизма по пътищата, в него се регистрира също, че неспазването на редица други правила също въздействат – да вземем за пример шофирането в нетрезво положение, непоставянето на защитни колани или шофиране на механически неизправно транспортно средство.
На второ място се показва положението на пътната мрежа, маркировката и сигнализацията, както е незадоволителното или въобще неналичието на обезопасяване на пътищата, изключително по второкласната и третокласната пътна мрежа. Докладът показва и ниската успеваемост на контролните органи, както и несъвършената система за връчване на електронни фишове.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ