„Вън войските на марионетката Живков от ЧССР“. 55 години от протеста на български студенти срещу Пражката пролет
Сподели
През септември 1968 година трима студенти от компетентност „ История “ в Софийския университет в символ на отвращение и митинг против нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия, водени от руската войска, напечатват и популяризират позиви със наличие: „ Вън войските на марионетката Живков от Чехословашка социалистическа република “, които разпръскват в София и Пловдив.
Това са Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров. На специфична гала през ноември 2018 година в посолството на Словакия в София Александър Димитров получи медал „ Бял двоен кръст “ – трета степен, а Едуард Генов и Валентин Радев бяха удостоени с ордена посмъртно.
Преди 50 години войските на Варшавския контракт влизат в Чехословакия, с цел да сложат завършек на социализма с човешко лице.
На 25 август 1968 осем руснаци стачкуват на Червения площад в Москва против нахлуването в Чехословакия: Богораз, Литвинов, Бабицки, Делоне, Дремлюга, Файнберг, Горбаневская, Баева.
През септември 1968 година Едуард – тогава студент по археология – дружно с сътрудниците си Александър Димитров и Валентин Радев популяризират над 200 позива с надпис: „ Вън войските на марионетката Живков от Чехословашка социалистическа република! ” и в поддръжка на осемте руснаци, протестирали на Червения площад.
Държавна сигурност стартира следствие и ги разкрива като създатели на анонимния митинг. Изключени са от университета и комсомола, наказани са на разнообразни години затвор и са вкарани в пандиза.
Тримата студенти са единствените, за които е известно да са протестирали в България против военната намеса в Чехословакия през 1968 година, което прави техния акт още по-значим.
Преди 52 години, на 19 септември 1968 година, четвъртък, към 9 часа сутринта, по телефона на 20-годишния студент по история Валентин Радев се обажда 22-годишният му сътрудник Едуард Генов. Живеят наоколо един от различен и Едуард пожелава да се видят,.
Определят си среща на столичната улица „ Цар Симеон “. Мястото е някъде по средата сред жилището на Едуард на ул. „ Кирил и Методий “ № 2 и това на Валентин на ул. „ Георги С. Раковски “ № 79.
Едуард оповестява на Валентин, че го е поканил с цел да отидат дружно до дома на техния другар и състудент, 21-годишният Александър Димитров. Там се готвят да пишат позиви против станалата преди месец експанзия на армиите на Варшавския контракт против Чехословакия и българското присъединяване в нея. Валентин незабавно се съгласява и двамата потеглят към дома на ул. „ Витоша “ № 69.
Още на 17 септември, вторник, в същия дом, със своя състудент Едуард Генов, Александър Димитров към този момент е коментирал влизането на съюзническите войски в Чехословакия.
В резултат на споделените сред тях мисли, двамата стигат до извода, че нахлуването в тази страна е акт на експанзия. Ето за какво вземат решение да подхващат нещо, с което да изразят своето негативно отношение към него. Стигат до концепцията да стачкуват благодарение на позиви, които да разпространят в пощенските кутии по домовете.
На 11 януари 1969 Едуард получава 5-годишна присъда като „ основател и началник на незаконна контрареволюционна група ”. През есента на същата година е наказан на още 8 години затвор, упрекнат, че е взел участие в подготовката на затворническия протест в Старозагорския затвор. Освободен е от пандиза през 1978.
През 1986 Едуард Генов продължава – още веднъж възобновява дейната си активност и се причислява към апела на Григор Симов, Илия Минев и Цеко Цеков до Виенската конференция на Общоевропейското заседание за сигурност и съдействие в Европа и към писмото, с което българските дисиденти се причисляват към апела на дисидентите от Унгария, Германска демократична република, Чехословакия и Полша.
На 16 януари 1988 в гр. Септември дружно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други основават „ Независимото сдружение за отбрана правата на индивида “. Заедно с останалите членове на „ Независимото сдружение “ е подложен на непрестанни арести и репресии от комунистическите управляващи.
На 6 юни 1988 Едуард Генов е задържан от Държавна сигурност и е наложително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в завод за произвеждане на каменно брашно и провежда служащите за митинг за по-добри условия на труд. Успява да притегли някои от локалните поданици за членове на Независимото сдружение.
Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдаване на Държавна сигурност, членове на Независимото сдружение, включително Илия Минев, неколкократно посещават селото и се пробват да създадат събрания на сдружението, само че са задържани, измъчвани и връщани под ескорт по местоживеене, а документите на сдружението – иззети.
През октомври 1988 режимът експулсира Едуард Генов и фамилията му от България – страхувайки се, че той ще вдигне същинско въстание.
Най-напред, подпомагани от демократични организации, те остават за малко в Австрия, а по-късно се настаняват за непрекъснато в Сан Франциско, Съединени американски щати.
Едуард Генов по този начин и не се завръща в България до края на дните си.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
През септември 1968 година трима студенти от компетентност „ История “ в Софийския университет в символ на отвращение и митинг против нахлуването на войските на Варшавския контракт в Чехословакия, водени от руската войска, напечатват и популяризират позиви със наличие: „ Вън войските на марионетката Живков от Чехословашка социалистическа република “, които разпръскват в София и Пловдив.
Това са Едуард Генов, Валентин Радев и Александър Димитров. На специфична гала през ноември 2018 година в посолството на Словакия в София Александър Димитров получи медал „ Бял двоен кръст “ – трета степен, а Едуард Генов и Валентин Радев бяха удостоени с ордена посмъртно.
Преди 50 години войските на Варшавския контракт влизат в Чехословакия, с цел да сложат завършек на социализма с човешко лице.
На 25 август 1968 осем руснаци стачкуват на Червения площад в Москва против нахлуването в Чехословакия: Богораз, Литвинов, Бабицки, Делоне, Дремлюга, Файнберг, Горбаневская, Баева.
През септември 1968 година Едуард – тогава студент по археология – дружно с сътрудниците си Александър Димитров и Валентин Радев популяризират над 200 позива с надпис: „ Вън войските на марионетката Живков от Чехословашка социалистическа република! ” и в поддръжка на осемте руснаци, протестирали на Червения площад.
Държавна сигурност стартира следствие и ги разкрива като създатели на анонимния митинг. Изключени са от университета и комсомола, наказани са на разнообразни години затвор и са вкарани в пандиза.
Тримата студенти са единствените, за които е известно да са протестирали в България против военната намеса в Чехословакия през 1968 година, което прави техния акт още по-значим.
Преди 52 години, на 19 септември 1968 година, четвъртък, към 9 часа сутринта, по телефона на 20-годишния студент по история Валентин Радев се обажда 22-годишният му сътрудник Едуард Генов. Живеят наоколо един от различен и Едуард пожелава да се видят,.
Определят си среща на столичната улица „ Цар Симеон “. Мястото е някъде по средата сред жилището на Едуард на ул. „ Кирил и Методий “ № 2 и това на Валентин на ул. „ Георги С. Раковски “ № 79.
Едуард оповестява на Валентин, че го е поканил с цел да отидат дружно до дома на техния другар и състудент, 21-годишният Александър Димитров. Там се готвят да пишат позиви против станалата преди месец експанзия на армиите на Варшавския контракт против Чехословакия и българското присъединяване в нея. Валентин незабавно се съгласява и двамата потеглят към дома на ул. „ Витоша “ № 69.
Още на 17 септември, вторник, в същия дом, със своя състудент Едуард Генов, Александър Димитров към този момент е коментирал влизането на съюзническите войски в Чехословакия.
В резултат на споделените сред тях мисли, двамата стигат до извода, че нахлуването в тази страна е акт на експанзия. Ето за какво вземат решение да подхващат нещо, с което да изразят своето негативно отношение към него. Стигат до концепцията да стачкуват благодарение на позиви, които да разпространят в пощенските кутии по домовете.
На 11 януари 1969 Едуард получава 5-годишна присъда като „ основател и началник на незаконна контрареволюционна група ”. През есента на същата година е наказан на още 8 години затвор, упрекнат, че е взел участие в подготовката на затворническия протест в Старозагорския затвор. Освободен е от пандиза през 1978.
През 1986 Едуард Генов продължава – още веднъж възобновява дейната си активност и се причислява към апела на Григор Симов, Илия Минев и Цеко Цеков до Виенската конференция на Общоевропейското заседание за сигурност и съдействие в Европа и към писмото, с което българските дисиденти се причисляват към апела на дисидентите от Унгария, Германска демократична република, Чехословакия и Полша.
На 16 януари 1988 в гр. Септември дружно с Илия Минев, Григор Симов, Димитър Томов, Благой Топузлиев и други основават „ Независимото сдружение за отбрана правата на индивида “. Заедно с останалите членове на „ Независимото сдружение “ е подложен на непрестанни арести и репресии от комунистическите управляващи.
На 6 юни 1988 Едуард Генов е задържан от Държавна сигурност и е наложително заселен за две години в с. Михалково, Девинско. В селото Едуард Генов работи в завод за произвеждане на каменно брашно и провежда служащите за митинг за по-добри условия на труд. Успява да притегли някои от локалните поданици за членове на Независимото сдружение.
Въпреки че Едуард Генов е под непрекъснатото наблюдаване на Държавна сигурност, членове на Независимото сдружение, включително Илия Минев, неколкократно посещават селото и се пробват да създадат събрания на сдружението, само че са задържани, измъчвани и връщани под ескорт по местоживеене, а документите на сдружението – иззети.
През октомври 1988 режимът експулсира Едуард Генов и фамилията му от България – страхувайки се, че той ще вдигне същинско въстание.
Най-напред, подпомагани от демократични организации, те остават за малко в Австрия, а по-късно се настаняват за непрекъснато в Сан Франциско, Съединени американски щати.
Едуард Генов по този начин и не се завръща в България до края на дните си.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ