Лъжите „Изпращаме войници в Украйна“ и „Въвличаме страната във война“: Две години по-късно
Сподели
Повече от две години минаха, откогато за първи път се появиха изказванията на партии като „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия, че се прави опит страната ни да бъде въвлечена във войната в Украйна – чрез изпращане на помощ, то и на жива мощ.
Равносметката все още демонстрира: България не е страна в спора и нито един български боец не е изпратен на фронта.
Причините това да е реалност са две и те са доста елементарни: първата е, че България няма по какъв начин независимо да прати войски без това да стане със глобата на НАТО.
Обратното би означавало страната ни да повлече целия защитителен Алианс във война без да пита.
Втората е, че тематиката е плод на политическа машинация, чиято единствена цел е известност измежду електората и пробутване на непознати ползи у нас. Парадоксално е, само че е реалност – тези, които са най-гласовити във връзка с геополитически „ васалното “ местонахождение на България и зависимостта ѝ от въздействието на прогнилите колониалисти, са
в действителност тези, които по митингите си развяват непознати флагове.
Две години по-късно обстоятелствата са задоволително красноречиви, с цел да оборят всевъзможни сходни изказвания. Тъжната истина е обаче, че това не е задоволително, защото разказът към този момент е напластяван години наред, тъй че наподобява непреклонен, даже и при разобличаването на лъжата.
Лъжата „ Изпращат децата ни на война “
Някъде при започване на нашествието на Русия в Украйна в началото „ Възраждане “ бяха тези, които твърдяха, че държавният запас на страната е опразнен и горива се изпращат зад граница.
Внушението беше ясно: на прага на война сме, само че продажниците източват ресурсите на страната. Тези изказвания бяха опровергани като неистини, само че към този момент никой не си спомня за тях.
Това беше единствено подготовката от последвалия дълъг роман за това по какъв начин някой е решил да изпраща децата ни да водят война на фронта в Украйна против (без да се споделя с решителност, само че то е ясно) братята руси.
Всъщност първите, които предложиха изпращане на българи в Украйна, бяха самите „ Възраждане “.
Макар и иронично, водачът на партията Костадин Костадинов съобщи на, че ще поддържа предлагането на „ Демократична България “ за изпращане на оръжия в Украйна, само че единствено, в случай че помощта бъде занесена персонално от парламентарната група на Демократична България.
На 5 март 2022 година на страницата на „ Възраждане “ се видеоклип, за който се твърди, че е изработен в град Кнежа. На фрагментите се вижда боен ескорт, пренасящ военни джипове. От партията на Костадинов задават въпроса „ Вкарва ли ни Киро в непозната война? “.
Отговорът на този въпрос през днешния ден явно е явен.
На този декор съветският дипломат у нас Елеонора Митрофанова – през юни 2022 година, пък прикани българските жители да, като изпратят пари. Което, по логиката на „ Възраждане “, би трябвало да значи замесване на страната ни във война.
Не е ясно какъв брой българи са откликнали на апела на Митрофанова, само че е несъмнено, че е имало такива, които са дарили. И от това явно не е последвало въвличането ни във войната.
В края на същата 2022 година „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия бяха тези, които още веднъж подвигнаха топката. Този път поради решение на държавното управление и Народното събрание за изпращане на
български военнослужещи в европейската задача за подкрепяне на Украйна.
Това беше „ прочетено “ като самопризнание на държавното управление, че изпраща български военни на фронта.
Фалцетните политици задоволително дейно заглушиха истината – български военни в Украйна не са пращани и нямаше да бъдат изпратени, тъй като решението на управляващите касаеше изпращането на български офицери във Англия и Германия.
Още по-любопитното е, че самият Костадин Костадинов е наясно, че никой няма желание да изпраща български военни в Украйна. Това се разбра от пред симпатизанти през март 2023 година, откакто човек от публиката декларира, че е подготвен да отиде в Русия, с цел да се бие против украинците.
Следва отговор:
Засега никой няма да ни праща децата, най-малкото, което е, тъй като решението, което е признато от Народно събрание, против което единствено ние от „ Възраждане “ гласувахме срещу, е за изпращане на 50 военни инструктори. Те ще бъдат от армията. Нашата войска сега е наемна, както знаете, тя не е както, когато аз бях в казармата. Не е наборна, тя е наемна. Следователно, отиват хора, които са на контракт. И като са на контракт, те ще го извършват този контракт.Що се отнася до това дали примерно ще се изпращат, дали ще има предложение за изпращане на други военни контингенти, аз отново ще го повторя още един път: Няма потребност в този момент да гоним питомното, с цел да гоним след това дивото. На 2 април трансформираме „ Възраждане “ в първостепенна политическа мощ и аз ти подсигурявам, че няма да отидат и от тези 50 индивида даже. Това ти го подсигурявам и ти го давам обещание ясно и изрично “.
Сега е моментът гласоподавателите му да ревизират спазено ли е това заричане.
Лъжата „ Подготвят готовност “
Въпреки следващата оборена неистина по тематиката, тя още веднъж и още веднъж влизаше в обращение.
Та до оня ден – 16 април, когато Костадин Костадинов още веднъж поде тематиката, този път комфортно подадена му от Илияна Беновска, която декларира, че се „ приказва за “ и че се „ чака “ готовност.
Изпращат се повиквателни заповеди сега и те се изпращат изключително интензивно последните 12 месеца. Тези повиквателни заповеди сега са свързани само и единствено за това да ревизират дали индивидът е на територията на страната, ревизират го дали към момента се води на доклад, дали има някакви физически проблеми и т.н.Повиквателните, които са изпратени, са не хиляди, а десетки хиляди, ежедневно получаваме такива, апропо, в това число и един от нашите кметове получи, кметът на Шивачево, община Твърдица, Деян Иванов, който е от „ Възраждане “, той получи такава повиквателна.Всички хора, които са служили в армията като професионални бойци след 2000 година насам, са получили такава повиквателна, без изключение. Вече стартират да получават и наборните бойци, такива като мене. Аз приключих казармения развой на образование 2001 година. Тогава се уволних. Все още не съм получил, апропо, чакам с неспокойствие.Защото, знаете ли какво споделят моите другари от казармата, които някои към този момент са получили? „ Чакаме да ни дадат оръжие. Чакаме “, гласи отговорът на Костадинов, който по-нататък изяснява, че в случай че „ Възраждане “ стане първа политическа мощ, такава готовност няма да се реализира.
И Костадинов, и Беновска комфортно не приказват за това, че сходен развой с така наречен повиквателни тече от 2022 година, а даже и от преди този момент. И че тази тематика беше повдигана и през 2023 година още веднъж с изказванията, че се готви готовност. Такава обаче не се състоя.
Ако се бяха поинтересували и в случай че познаваха законите на страната, шяха да са наясно, че една от дилемите на военното министерство е да се грижи за мобилизационната подготовка в спокойно време. И да, това включва изпращане на така наречен повиквателни, с цел да бъде направена оценка с какъв мобилизационен запас разполага страната.
На второ място, в случай че двамата събеседници бяха осведомени със законодателството, щяха да са наясно, че мобилизацията, която те чакат да се случи, не се привиква, както те си показват, с изпращането на предложения. Мобилизацията е единствено финала на един по-дълъг развой, който стартира с
ненадейно нахлуване и въоръжено навлизане на непознати войски на наша територия или опасността от сходни дейности (ЗОВСРБ, член 129).
Мобилизацията се организира едвам след акт на Народното събрание или президента, които би трябвало да разгласят състояние на война, само че това отново става с поредност от актове – първо по предложение на началника на защитата до военния министър, от военния министър до държавното управление, от държавното управление до президента.
Или с други думи – да „ очакваш “ готовност, значи да очакваш въоръжено навлизане в страната.
Всичко това обаче не пречи лъжите да не престават да се тиражират.
Днес освен, че България не е въвлечена във войната, ами под въпрос е и успеваемостта на военната помощ, която беше изпратена – когато Украйна се нуждае от противовъздушна защита, ние изпращаме неработещи БТР-и и ръкавици.
Две години след старта на операциите и лъжите, свързани с войната, те не престават да са живи, да се популяризират и тиражират.
Най-силното оръжие, с което може да бъде манипулиран един години наред лъган електорат, си остава лъжата.
Електоратът и лъжата са свързани като жертвата и похитителя в техния си Стокхолмски синдром. Двете страни не биха могли да съществуват без значение една от друга.
И това доста ясно се осъзнава и знае от „ вестоносците “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Повече от две години минаха, откогато за първи път се появиха изказванията на партии като „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия, че се прави опит страната ни да бъде въвлечена във войната в Украйна – чрез изпращане на помощ, то и на жива мощ.
Равносметката все още демонстрира: България не е страна в спора и нито един български боец не е изпратен на фронта.
Причините това да е реалност са две и те са доста елементарни: първата е, че България няма по какъв начин независимо да прати войски без това да стане със глобата на НАТО.
Обратното би означавало страната ни да повлече целия защитителен Алианс във война без да пита.
Втората е, че тематиката е плод на политическа машинация, чиято единствена цел е известност измежду електората и пробутване на непознати ползи у нас. Парадоксално е, само че е реалност – тези, които са най-гласовити във връзка с геополитически „ васалното “ местонахождение на България и зависимостта ѝ от въздействието на прогнилите колониалисти, са
в действителност тези, които по митингите си развяват непознати флагове.
Две години по-късно обстоятелствата са задоволително красноречиви, с цел да оборят всевъзможни сходни изказвания. Тъжната истина е обаче, че това не е задоволително, защото разказът към този момент е напластяван години наред, тъй че наподобява непреклонен, даже и при разобличаването на лъжата.
Лъжата „ Изпращат децата ни на война “
Някъде при започване на нашествието на Русия в Украйна в началото „ Възраждане “ бяха тези, които твърдяха, че държавният запас на страната е опразнен и горива се изпращат зад граница.
Внушението беше ясно: на прага на война сме, само че продажниците източват ресурсите на страната. Тези изказвания бяха опровергани като неистини, само че към този момент никой не си спомня за тях.
Това беше единствено подготовката от последвалия дълъг роман за това по какъв начин някой е решил да изпраща децата ни да водят война на фронта в Украйна против (без да се споделя с решителност, само че то е ясно) братята руси.
Всъщност първите, които предложиха изпращане на българи в Украйна, бяха самите „ Възраждане “.
Макар и иронично, водачът на партията Костадин Костадинов съобщи на, че ще поддържа предлагането на „ Демократична България “ за изпращане на оръжия в Украйна, само че единствено, в случай че помощта бъде занесена персонално от парламентарната група на Демократична България.
На 5 март 2022 година на страницата на „ Възраждане “ се видеоклип, за който се твърди, че е изработен в град Кнежа. На фрагментите се вижда боен ескорт, пренасящ военни джипове. От партията на Костадинов задават въпроса „ Вкарва ли ни Киро в непозната война? “.
Отговорът на този въпрос през днешния ден явно е явен.
На този декор съветският дипломат у нас Елеонора Митрофанова – през юни 2022 година, пък прикани българските жители да, като изпратят пари. Което, по логиката на „ Възраждане “, би трябвало да значи замесване на страната ни във война.
Не е ясно какъв брой българи са откликнали на апела на Митрофанова, само че е несъмнено, че е имало такива, които са дарили. И от това явно не е последвало въвличането ни във войната.
В края на същата 2022 година „ Възраждане “ и Българска социалистическа партия бяха тези, които още веднъж подвигнаха топката. Този път поради решение на държавното управление и Народното събрание за изпращане на
български военнослужещи в европейската задача за подкрепяне на Украйна.
Това беше „ прочетено “ като самопризнание на държавното управление, че изпраща български военни на фронта.
Фалцетните политици задоволително дейно заглушиха истината – български военни в Украйна не са пращани и нямаше да бъдат изпратени, тъй като решението на управляващите касаеше изпращането на български офицери във Англия и Германия.
Още по-любопитното е, че самият Костадин Костадинов е наясно, че никой няма желание да изпраща български военни в Украйна. Това се разбра от пред симпатизанти през март 2023 година, откакто човек от публиката декларира, че е подготвен да отиде в Русия, с цел да се бие против украинците.
Следва отговор:
Засега никой няма да ни праща децата, най-малкото, което е, тъй като решението, което е признато от Народно събрание, против което единствено ние от „ Възраждане “ гласувахме срещу, е за изпращане на 50 военни инструктори. Те ще бъдат от армията. Нашата войска сега е наемна, както знаете, тя не е както, когато аз бях в казармата. Не е наборна, тя е наемна. Следователно, отиват хора, които са на контракт. И като са на контракт, те ще го извършват този контракт.Що се отнася до това дали примерно ще се изпращат, дали ще има предложение за изпращане на други военни контингенти, аз отново ще го повторя още един път: Няма потребност в този момент да гоним питомното, с цел да гоним след това дивото. На 2 април трансформираме „ Възраждане “ в първостепенна политическа мощ и аз ти подсигурявам, че няма да отидат и от тези 50 индивида даже. Това ти го подсигурявам и ти го давам обещание ясно и изрично “.
Сега е моментът гласоподавателите му да ревизират спазено ли е това заричане.
Лъжата „ Подготвят готовност “
Въпреки следващата оборена неистина по тематиката, тя още веднъж и още веднъж влизаше в обращение.
Та до оня ден – 16 април, когато Костадин Костадинов още веднъж поде тематиката, този път комфортно подадена му от Илияна Беновска, която декларира, че се „ приказва за “ и че се „ чака “ готовност.
Изпращат се повиквателни заповеди сега и те се изпращат изключително интензивно последните 12 месеца. Тези повиквателни заповеди сега са свързани само и единствено за това да ревизират дали индивидът е на територията на страната, ревизират го дали към момента се води на доклад, дали има някакви физически проблеми и т.н.Повиквателните, които са изпратени, са не хиляди, а десетки хиляди, ежедневно получаваме такива, апропо, в това число и един от нашите кметове получи, кметът на Шивачево, община Твърдица, Деян Иванов, който е от „ Възраждане “, той получи такава повиквателна.Всички хора, които са служили в армията като професионални бойци след 2000 година насам, са получили такава повиквателна, без изключение. Вече стартират да получават и наборните бойци, такива като мене. Аз приключих казармения развой на образование 2001 година. Тогава се уволних. Все още не съм получил, апропо, чакам с неспокойствие.Защото, знаете ли какво споделят моите другари от казармата, които някои към този момент са получили? „ Чакаме да ни дадат оръжие. Чакаме “, гласи отговорът на Костадинов, който по-нататък изяснява, че в случай че „ Възраждане “ стане първа политическа мощ, такава готовност няма да се реализира.
И Костадинов, и Беновска комфортно не приказват за това, че сходен развой с така наречен повиквателни тече от 2022 година, а даже и от преди този момент. И че тази тематика беше повдигана и през 2023 година още веднъж с изказванията, че се готви готовност. Такава обаче не се състоя.
Ако се бяха поинтересували и в случай че познаваха законите на страната, шяха да са наясно, че една от дилемите на военното министерство е да се грижи за мобилизационната подготовка в спокойно време. И да, това включва изпращане на така наречен повиквателни, с цел да бъде направена оценка с какъв мобилизационен запас разполага страната.
На второ място, в случай че двамата събеседници бяха осведомени със законодателството, щяха да са наясно, че мобилизацията, която те чакат да се случи, не се привиква, както те си показват, с изпращането на предложения. Мобилизацията е единствено финала на един по-дълъг развой, който стартира с
ненадейно нахлуване и въоръжено навлизане на непознати войски на наша територия или опасността от сходни дейности (ЗОВСРБ, член 129).
Мобилизацията се организира едвам след акт на Народното събрание или президента, които би трябвало да разгласят състояние на война, само че това отново става с поредност от актове – първо по предложение на началника на защитата до военния министър, от военния министър до държавното управление, от държавното управление до президента.
Или с други думи – да „ очакваш “ готовност, значи да очакваш въоръжено навлизане в страната.
Всичко това обаче не пречи лъжите да не престават да се тиражират.
Днес освен, че България не е въвлечена във войната, ами под въпрос е и успеваемостта на военната помощ, която беше изпратена – когато Украйна се нуждае от противовъздушна защита, ние изпращаме неработещи БТР-и и ръкавици.
Две години след старта на операциите и лъжите, свързани с войната, те не престават да са живи, да се популяризират и тиражират.
Най-силното оръжие, с което може да бъде манипулиран един години наред лъган електорат, си остава лъжата.
Електоратът и лъжата са свързани като жертвата и похитителя в техния си Стокхолмски синдром. Двете страни не биха могли да съществуват без значение една от друга.
И това доста ясно се осъзнава и знае от „ вестоносците “.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ