Инициативата „Среща с преводачи припомня за имената в българската преводаческа школа и 50 години от основаването на Съюза на преводачите
Сподели
Последната среща за тази година в плана „ Срещи с преводачи “ ще се организира в Клуб „ ТаМ “ във Велико Търново. Един от главните акценти на събитието ще бъде присъединяване на Емил Басат, който ще показа своите усещания от общуването с именитите български преводачи, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция Елена Димитрова, създател и основател на самодейността за втора поредна година.
Срещата с преводачи от разнообразни генерации е планувана за събота (23 ноември) в културното пространство „ ТаМ “. Това е третото събитие от формата за тази година., когато участваха преводачи, работили по текстове на модерни български създатели на британски, испански и.
На второто събитие участва китаистът Стефан Русинов, а в този момент следва вълнуваща среща с трима експерти от сферата на превода и историята на това изкуство у нас, означи Елена Димитрова.
Емил Басат, който благодарение на своите анкети е запазил в резюме живата история на българската преводаческа школа, ще опише за срещите си с майсторите на превода от разнообразни езици, които са отворили вратата към непознатата литература за българските читатели. Неговите анкети, оповестени през 80-те години в известното списание „ Панорама “ и по-късно събрани в три тома, показват повсеместен портрет на значимите имена в българското преводачество, акцентира Елена Димитрова. Тези издания, които към този момент се смятат за библиографска необичайност, съдържат диалози с персони като Кръстан Дянков, Тодор Нейков, Нели Доспевска, Цеко Торбов и доста други. Освен въпросите, свързани с професионалните провокации, интервюираните споделят и персонални моменти и родова памет – преди и след 9 септември 1944 година, защото част от тях са приключили в едни от най-престижните университети в Европа още през 30-те години, а други по-късно, добави Димитрова.
Изследванията на Емил Басат включват и представители на Търновската преводаческа школа. Сред тях е Ганчо Савов, бил учител в Славистичната катедра на Великотърновския университет и също претърпял лагерите на режима след 1944 година Други известни преводачи, с които той е провел анкети, са проф. Маргрета Григорова и Мира Костова, познати с преводите си на текстове от Ришард Капушчински, Олга Токарчук, Йоан Павел II, Чеслав Милош и доста други.
Книгите на Емил Басат съставляват живата история на българската преводаческа школа и служат като практическо управление за новите преводачи, изясни Димитрова. През годините българският език е обогатен с преводите на всички значими фигури от античната и международната класика, с помощта на труда на българските преводачи, което значи, че у нас нямаме „ бели петна “ в международната литература, означи тя. Преводачите в предишното са работили без интернет, употребявайки пишеща машина, само че всяко издание включва бележки под линия, доказателство за тяхната изключителна просвета и усърдие, добави тя.
В полемиката ще вземат присъединяване Невена Панова – секретар на Съюза на преводачите и основен редактор на Издателство и списание „ Панорама “, и Сабина Павлова, ръководител на секцията „ Теория, история и рецензия на превода “. Те са част от управлението на Съюза на българските преводачи и ще приказват за активността на организацията, която тази година чества своя 50-годишен празник.
Инициативата „ Срещи с преводачи “ се осъществя за повторно с поддръжката на Община Велико Търново. Тя е значима както за младите преводачи, учещи в този момент занаята, по този начин и за опазването на паметта и творчеството на значимите преводачи, които с умеенето и професионализма си в международната литература ни откриват нови преводни горизонти, уточни Димитрова, която е преводач от немски и холандски език и идеолог на плана.
Тя изрази вяра, че следващата година планът ще продължи, защото ползата от страна на младежи и студенти е огромен. Темите, които могат да бъдат обсъждани в бъдещите начинания „ Срещи с преводачи “, са разнородни, уточни Димитрова. Една от концепциите е да бъдат показани в допълнение одобрени търновски преводачи като Саркис Асланян (1946-2021), дълготраен учител в катедра „ Англицистика и американистика ”, преводач на „ Пътеводител на галактическия стопаджия “, „ Ресторант на края на вселената “ от Дъглас Адамс и „ Междинна станция “ от Клифърд Саймък. Легендарният Спас Николов, който през 1970 година става един от първите преподаватели в катедра „ Английска лингвистика “ на Великотърновския университет и е превеждал творби на Малкълм Лоури, Патрик Уайт, Джеймс Джойс, Едгар Алън По и Уилям Шекспир. Един от най-активните преводачи от френски език – Красимир Петров, е работил с текстове на Фредерик Бегбеде и Мишел Уелбек, добави Елена Димитрова. Важно е да продължим традицията, да съхраним опита и да проучваме трендовете, заключи тя.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Последната среща за тази година в плана „ Срещи с преводачи “ ще се организира в Клуб „ ТаМ “ във Велико Търново. Един от главните акценти на събитието ще бъде присъединяване на Емил Басат, който ще показа своите усещания от общуването с именитите български преводачи, съобщи в изявление за Българска телеграфна агенция Елена Димитрова, създател и основател на самодейността за втора поредна година.
Срещата с преводачи от разнообразни генерации е планувана за събота (23 ноември) в културното пространство „ ТаМ “. Това е третото събитие от формата за тази година., когато участваха преводачи, работили по текстове на модерни български създатели на британски, испански и.
На второто събитие участва китаистът Стефан Русинов, а в този момент следва вълнуваща среща с трима експерти от сферата на превода и историята на това изкуство у нас, означи Елена Димитрова.
Емил Басат, който благодарение на своите анкети е запазил в резюме живата история на българската преводаческа школа, ще опише за срещите си с майсторите на превода от разнообразни езици, които са отворили вратата към непознатата литература за българските читатели. Неговите анкети, оповестени през 80-те години в известното списание „ Панорама “ и по-късно събрани в три тома, показват повсеместен портрет на значимите имена в българското преводачество, акцентира Елена Димитрова. Тези издания, които към този момент се смятат за библиографска необичайност, съдържат диалози с персони като Кръстан Дянков, Тодор Нейков, Нели Доспевска, Цеко Торбов и доста други. Освен въпросите, свързани с професионалните провокации, интервюираните споделят и персонални моменти и родова памет – преди и след 9 септември 1944 година, защото част от тях са приключили в едни от най-престижните университети в Европа още през 30-те години, а други по-късно, добави Димитрова.
Изследванията на Емил Басат включват и представители на Търновската преводаческа школа. Сред тях е Ганчо Савов, бил учител в Славистичната катедра на Великотърновския университет и също претърпял лагерите на режима след 1944 година Други известни преводачи, с които той е провел анкети, са проф. Маргрета Григорова и Мира Костова, познати с преводите си на текстове от Ришард Капушчински, Олга Токарчук, Йоан Павел II, Чеслав Милош и доста други.
Книгите на Емил Басат съставляват живата история на българската преводаческа школа и служат като практическо управление за новите преводачи, изясни Димитрова. През годините българският език е обогатен с преводите на всички значими фигури от античната и международната класика, с помощта на труда на българските преводачи, което значи, че у нас нямаме „ бели петна “ в международната литература, означи тя. Преводачите в предишното са работили без интернет, употребявайки пишеща машина, само че всяко издание включва бележки под линия, доказателство за тяхната изключителна просвета и усърдие, добави тя.
В полемиката ще вземат присъединяване Невена Панова – секретар на Съюза на преводачите и основен редактор на Издателство и списание „ Панорама “, и Сабина Павлова, ръководител на секцията „ Теория, история и рецензия на превода “. Те са част от управлението на Съюза на българските преводачи и ще приказват за активността на организацията, която тази година чества своя 50-годишен празник.
Инициативата „ Срещи с преводачи “ се осъществя за повторно с поддръжката на Община Велико Търново. Тя е значима както за младите преводачи, учещи в този момент занаята, по този начин и за опазването на паметта и творчеството на значимите преводачи, които с умеенето и професионализма си в международната литература ни откриват нови преводни горизонти, уточни Димитрова, която е преводач от немски и холандски език и идеолог на плана.
Тя изрази вяра, че следващата година планът ще продължи, защото ползата от страна на младежи и студенти е огромен. Темите, които могат да бъдат обсъждани в бъдещите начинания „ Срещи с преводачи “, са разнородни, уточни Димитрова. Една от концепциите е да бъдат показани в допълнение одобрени търновски преводачи като Саркис Асланян (1946-2021), дълготраен учител в катедра „ Англицистика и американистика ”, преводач на „ Пътеводител на галактическия стопаджия “, „ Ресторант на края на вселената “ от Дъглас Адамс и „ Междинна станция “ от Клифърд Саймък. Легендарният Спас Николов, който през 1970 година става един от първите преподаватели в катедра „ Английска лингвистика “ на Великотърновския университет и е превеждал творби на Малкълм Лоури, Патрик Уайт, Джеймс Джойс, Едгар Алън По и Уилям Шекспир. Един от най-активните преводачи от френски език – Красимир Петров, е работил с текстове на Фредерик Бегбеде и Мишел Уелбек, добави Елена Димитрова. Важно е да продължим традицията, да съхраним опита и да проучваме трендовете, заключи тя.
Източник БТАЗа още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ