ИТН, Възраждане и ПП-ДБ: Три подхода за реформи в правосъдието
Сподели
Политическа воля и мощно болшинство за решение на проблемите в правораздаването няма. Няма и държавно управление. Но пък законодателна предприемчивост в настоящото национално заседание по тематиката на правораздаването не липсва. Три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ са импортирани в Народно събрание, а даже бяха признати и на първо гласоподаване преди дни. Всичко това в подтекста на идния избор на Борислав Сарафов за основен прокурор /ГП/. Мъчителни дни както за претендента, по този начин и за послушното болшинство в този състав на съвета. Липсата на персонална воля, изисква неналичието на темперамент като цяло. Но да оставим това настрани.
От трите оферти две са свързани точно с процедурата за избора на ГП – това на Възраждане и това на ПП-ДБ. Третият план на Има Такъв Народ не е по тематиката, занимава се с други въпроси. И в трите законопроекта проличава опитност по авторството на нормите, неприсъщо да вземем за пример за други техни опити по тематиката.
Първи по време е законопроектът на Възраждане
Те се пробват да осуетят избора на Сарафов, разчитайки на един явен метод – ограничение на пълномощието на правосъдния съвет да прави предложение до президента за назначение на ръководители на висшите съдилища и ГП, в случай че е с изминал мандат. Този метод самичък по себе си пробва да осуети както избора на Сарафов, по този начин и евентуален избор на ръководител на Върховния административен съд /ВАС/. Политически е аргументиран, само че юридически несъвършен – не липсва процедура на Конституционния съд, която ясно да споделя, че със закон не могат да се лишават пълномощия на конституционно открит орган какъвто е правосъдният съвет. Дотук по тематиката Сарафов.
Но пък от Възраждане са създали друго предложение в активността на прокуратурата като цяло, а точно §2 от техния ЗИД на Закон за съдебната власт гласи „ Един и същ арбитър и прокурор не може да взе участие в разглеждането на делото в разнообразни инстанции. “
Положението на съдията и прокурора в наказателния развой е напълно друго на този стадий. С това предложение се приравняват рестриктивните мерки като за съдиите – в случай че ти се падне дело на по-висша инстанция, само че си го гледал на районно равнище, станал си областен прокурор по-късно, пада ти се същото дело на окръжно, това няма да е допустимо. Практически няма огромен смисъл поправката, само че е стъпка в вярната посока, тъй като ще отвори тематиката за персоналната ангажираност на прокурорите с съответното дело и невъзможността да бъдат отстранявани по-активните измежду тях от избрани каузи и преписки, както и да бъдат пращани по-високо, с цел да правят всякакви услуги и пакости.
Втори в нормотворческия развой по тематиката са от ППДБ
Ако има нещо, което е пристрастеност на тази коалиция, то това е тематиката за основния прокурор. По-консистентни са в писането на законови текстове в нея в сравнение с, да речем, в конституционния план. Може би идващият опит за проверка на българската Конституция би трябвало да бъде съпроводен и от тази процедура, с цел да се разчита на поредност и пълнота. Проектът на ПП-ДБ, с изключение на да постави завършек на усилието Сарафов да оглави прокуратурата, позволява и голям брой дефицити точно на тази процедура, открити още от 90-те, когато се избираше Филчев, по този начин и нововъзникнали.
На първо място – най-накрая да бъде затрупан познатият интернационален стандарт, болшинство от съдиите да избира най-малко ръководителите на висшите съдилища. Към сегашния миг политиката и прокуратурата действително предрешават тези избори. А съд, определен по политически почин, въздава повече политически и стопански /когато се постанова, схваща се/ в сравнение с заслужено.
Предложенията за претенденти за ГП да се вършат от трима от членовете на правосъдния съвет, а освен от трима членове на Прокурорската гилдия на съвета. Това позволение отчасти се приближава и до разрешението на ИПИ по тематиката – съдиите да имат решителен глас по кариерните въпроси на прокурорите, противоположното – не.
Възлага се със закон правосъдният съвет да откри минималното наличие на концепциите на претендентите за основен прокурор. През годините се начетохме на всевъзможни хрумвания на претендентите за високите длъжности в правораздаването за усилване на туристическия детайл и засиления саноториумен отдих и автономност измежду съдиите и прокурорите. Време е най-малко съдържателно възпитание да се постави и в това начинание.
Развързват се ръцете на президентската институция, в случай че откаже да назначи оферти претендент за ГП, Върховен касационен съд и Върховен административен съд, да направи това без да бъде укоряван, че не извършва свои конституционно открити пълномощия и всевъзможните последствия от това. Освен това, в случай че президентът откаже да назначи съответен претендент, то правосъдният съвет да не е в положение просто след седмица да повтори избора, а да направи повторна инспекция /доколкото е способен/ по обективно установими критерии още веднъж.
Слага се завършек на сегашното угощение ръководител на Върховен административен съд с изминал мандат да зачеркне мандатността като конституционно открит принцип и да продължи да извършва длъжността. Отбелязваме единствено, че това стана с явното съучастничество на съвсем целия състав на Върховен административен съд и е очевиден образец за българското пояснение на съдийското самоуправление към днешна дата.
Поправя се и друга пакост, основана от болшинството на този състав на Висш съдебен съвет, с общителното подпомагане на Върховен административен съд – прокурорската гилдия да избира краткотрайно изпълняващ ГП. Въвежда се възбрана претендентите за ръководители на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и ГП да са краткотрайно изпълняващи. А аргументът, че това е тип дискриминация е елементарно реализуем – който ще става претендент, ще откаже да стане краткотрайно изпълняващ. Както отбелязахме човешката воля е активност на характера и допуска продължителност, по-дълга от тази на краткотраен салам.
Незавършените процедури с декрет на президента следват да бъдат прекъснати, с цел да бъдат приложени новоприетите разпореждания, в случай че бъдат признати.
Третият план е на Има Такъв Народ
Той няма отношение към процедурата за избор на ГП, само че слага в дневния ред на Народно събрание други основни съдоустройствени въпроси.
От Има Такъв Народ разпореждат мъртвата от вътрешната страна професионална среда в прокуратурата да бъде съживена с повече пълномощия на общите събрания /ОС/ на прокурорите на всяка прокуратура. Този присъщ за съдийството модел на самоуправление следва да разреши Оценка за съвместимост най-малко да предлагат и изслушват претендентите за ръководители. Спорен би бил резултатът, само че е опция да се даде правото на будните в прокуратурата най-малко да имат мнение. Тези гласове обаче нямат среда за изява и евентуално ще бъдат обезвредени, и по този начин и ще се мине още веднъж към чистата условност – самоуправление под диктовка.
Централен въпрос в плана на Има Такъв Народ е мъчителната тематика с командироването и заслужава внимание най-малко като текстове, поради демократичната и процедурна парламентарна просвета по върховете на този незавършен опит за политическа организация.
Предлага се ограничение на командироването на законово равнище с оглед невъзможността Висш съдебен съвет вярно и дейно да реализира пълномощията си. Премахва се опцията младши съдии да бъдат командировани от областен съд в областен съд, по този начин ръководителят на съответния Оценка за съвместимост може да командирова единствено районни съдии от различен съд или от окръжния.
На окръжно равнище – от различен областен или областен съд с 8 години стаж и сан арбитър в областен съд. На апелативно също се вкарва условие за 8-годишен стаж.
Отменя се съдбовното изречение, признато във времето на най-силния ГЕРБ и единното Движение за права и свободи „ По изключение командироването може да бъде и на незаета служба при съблюдаване изискванията на член 227, алинея 2 – 9. “ от Закон за съдебната власт. Така на процедура би се поставило началото на края миграцията на командированите да бъде обуздана в границите на апелативния регион при командироване в апелативния съд, има условие за 10 година стаж и сан арбитър в апелативен съд. Командироването по изключение се анулира. Във Върховен касационен съд надлежно могат да мигрират единствено от апелативните съдилища, не и от окръжните, и то при стаж от 12 година и сан на арбитър във Върховен касационен съд като изключението също се анулира. Остава противоречивото пълномощие обаче ръководителят на Върховен административен съд да черпи съдии от общите съдилища, а командированите ще следва да имат 12 година стаж, като се прибавя условието за сан арбитър във Върховен административен съд.
Нито дума от Има Такъв Народ обаче за един от най-спорните текстове – въздържане на това ръководителите да въздействат за бонусите на командированите, с което да си купуват смирение. Текстовете са огледални и за прокуратурата.
Възгледите Има Такъв Народ за Прокуратурата са надалеч по-детайлни.
Главният прокурор няма да управлява активността на Национална следствена служба, няма да назначава чиновниците в Следствието също по този начин, шефът на Следствието няма да бъде зам.-главен прокурор, а заместниците на основния се лимитират до двама. Тук евентуално ще има опозиция, че видите ли, се изземвало пълномощието на Висш съдебен съвет да назначава заместниците на основния. Нищо сходно – поставят се нормативни граници какъв брой и по кое време, с цел да се обуздае и това назначително угощение. Отделно от това, не се лимитира броят на шефовете на отдели във ВКП, което действително е работният действен потенциал на прокуратурата и по този начин по никакъв метод не се пречи на активността ѝ.
Най-съществената концепция на Има Такъв Народ е и най-спорна и изисква повечко самообладание от читателя:
Отменя се наредбата на член 139-2 от Закон за съдебната власт:Главният прокурор и неговите заместници, на които са предоставени съответни пълномощия по реда на алинея 1, могат документално да анулират или променят прокурорски актове, в случай че са били предмет на правосъден надзор. Спорно решение, което прекроява и заличава надзора за правда, упражняван от ГП в един от детайлите му. На процедура огромна част от прокурорските актове ще останат без институционален надзор, т.е. без никакъв надзор. Подобно решение наложително би трябвало да бъде съпроводено с разширение рамките на правосъдния надзор, отпадане на изискванията по член 93, т.7 от Наказателен кодекс. Отнемането на тези пълномощия на ГП биха претендирали вменяване на пълномощието за обновяване на наказателни каузи на различен по степен прокурор или институция. Хубаво, но съдът няма по какъв начин самичък да упражнява това, нямаме както в предишното прокурор при съда, а редовият прокурор има единствено пълномощието да упражни надзор за правда на акта на стоящия долу нему прокурор и оттук насетне процесуалната въртележка става умопомрачителна. Редно би било такова начинание да е съпроводено най-малко с някакъв ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс.
Липсват ясни претекстове какво постанова това; можем единствено да допускаме, като да вземем за пример – някаква мнима самостоятелност на редовия прокурор от ГП, чисто нормативно ГП няма по какъв начин да си присвои процесуални пълномощия. Все още настоящ е институционният надзор, почиващ на йерархията в прокуратурата, в това число и от страна на ГП, в Наказателно-процесуален кодекс е открито кое, по кое време и по какъв начин може да бъде осъществено от ГП като процесуално деяние. Преосмислянето на тази идея със закон е самоуверено начинание, само че неосъществимо с този прийом и метод. Ясно в това отношение е и, че с процесуален прийом няма по какъв начин да защитим редовия прокурор – той самичък по себе си се употребява със отбраната на вътрешното си разбиране, а писмената диря за каквато и да била анулация е единствено по-силна гаранция в тази посока. Знаем също по този начин, че вътрешното разбиране на редовия прокурор не се нападна по процесуален ред, в противен случай – опира се до устройствени за прокуратурата въпроси и зависимости. Примери от практиката доста, можем единствено да споменем някои – извиква те градският прокурор, а в неговия кабинет те чака основният или някой от началниците те „ качва “ при основния, провежда ти дисциплинарно произвеждане, което може да ти повлияе на командировката или бонуса и така нататък Тоест, тук гаранцията следва да бъде устройствена, а не толкоз процесуална. И, да, с едно нещо е потребно и противоречивото решение на Конституционен съд, с което бе анулирана шестата корекция на Конституцията в главата правосъдна власт – претекстовете на РКС № 13/2023 година са относими тук.
Надзорната функционалност сама по себе си почива на йерархическата дисциплинираност, а надзорът, упражняван от ГП придава органическо единение на прокуратурата – текстът на член 126, алинея 1 от Конституция на Република България към момента вменява това обвързване. Отговорността за реализирания контрол в йерархичната българска прокуратура следва да бъде на този, който стои на върха ѝ, а това точно е ГП. Друг въпрос е има ли режим на търсене на такава отговорност, само че това единствено по себе си още веднъж е организационен въпрос.
В умозаключение можем да кажем, че тематиката за преустрояване на правосъдната власт към този момент не е монопол на една политическа мощ. Привидно законодателна конкуренция има, само че като да има недостиг и на действителна политическа воля за повече. А Сарафов брои дните.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Политическа воля и мощно болшинство за решение на проблемите в правораздаването няма. Няма и държавно управление. Но пък законодателна предприемчивост в настоящото национално заседание по тематиката на правораздаването не липсва. Три законопроекта за изменение и допълнение на Закона за правосъдната власт /ЗСВ/ са импортирани в Народно събрание, а даже бяха признати и на първо гласоподаване преди дни. Всичко това в подтекста на идния избор на Борислав Сарафов за основен прокурор /ГП/. Мъчителни дни както за претендента, по този начин и за послушното болшинство в този състав на съвета. Липсата на персонална воля, изисква неналичието на темперамент като цяло. Но да оставим това настрани.
От трите оферти две са свързани точно с процедурата за избора на ГП – това на Възраждане и това на ПП-ДБ. Третият план на Има Такъв Народ не е по тематиката, занимава се с други въпроси. И в трите законопроекта проличава опитност по авторството на нормите, неприсъщо да вземем за пример за други техни опити по тематиката.
Първи по време е законопроектът на Възраждане
Те се пробват да осуетят избора на Сарафов, разчитайки на един явен метод – ограничение на пълномощието на правосъдния съвет да прави предложение до президента за назначение на ръководители на висшите съдилища и ГП, в случай че е с изминал мандат. Този метод самичък по себе си пробва да осуети както избора на Сарафов, по този начин и евентуален избор на ръководител на Върховния административен съд /ВАС/. Политически е аргументиран, само че юридически несъвършен – не липсва процедура на Конституционния съд, която ясно да споделя, че със закон не могат да се лишават пълномощия на конституционно открит орган какъвто е правосъдният съвет. Дотук по тематиката Сарафов.
Но пък от Възраждане са създали друго предложение в активността на прокуратурата като цяло, а точно §2 от техния ЗИД на Закон за съдебната власт гласи „ Един и същ арбитър и прокурор не може да взе участие в разглеждането на делото в разнообразни инстанции. “
Положението на съдията и прокурора в наказателния развой е напълно друго на този стадий. С това предложение се приравняват рестриктивните мерки като за съдиите – в случай че ти се падне дело на по-висша инстанция, само че си го гледал на районно равнище, станал си областен прокурор по-късно, пада ти се същото дело на окръжно, това няма да е допустимо. Практически няма огромен смисъл поправката, само че е стъпка в вярната посока, тъй като ще отвори тематиката за персоналната ангажираност на прокурорите с съответното дело и невъзможността да бъдат отстранявани по-активните измежду тях от избрани каузи и преписки, както и да бъдат пращани по-високо, с цел да правят всякакви услуги и пакости.
Втори в нормотворческия развой по тематиката са от ППДБ
Ако има нещо, което е пристрастеност на тази коалиция, то това е тематиката за основния прокурор. По-консистентни са в писането на законови текстове в нея в сравнение с, да речем, в конституционния план. Може би идващият опит за проверка на българската Конституция би трябвало да бъде съпроводен и от тази процедура, с цел да се разчита на поредност и пълнота. Проектът на ПП-ДБ, с изключение на да постави завършек на усилието Сарафов да оглави прокуратурата, позволява и голям брой дефицити точно на тази процедура, открити още от 90-те, когато се избираше Филчев, по този начин и нововъзникнали.
На първо място – най-накрая да бъде затрупан познатият интернационален стандарт, болшинство от съдиите да избира най-малко ръководителите на висшите съдилища. Към сегашния миг политиката и прокуратурата действително предрешават тези избори. А съд, определен по политически почин, въздава повече политически и стопански /когато се постанова, схваща се/ в сравнение с заслужено.
Предложенията за претенденти за ГП да се вършат от трима от членовете на правосъдния съвет, а освен от трима членове на Прокурорската гилдия на съвета. Това позволение отчасти се приближава и до разрешението на ИПИ по тематиката – съдиите да имат решителен глас по кариерните въпроси на прокурорите, противоположното – не.
Възлага се със закон правосъдният съвет да откри минималното наличие на концепциите на претендентите за основен прокурор. През годините се начетохме на всевъзможни хрумвания на претендентите за високите длъжности в правораздаването за усилване на туристическия детайл и засиления саноториумен отдих и автономност измежду съдиите и прокурорите. Време е най-малко съдържателно възпитание да се постави и в това начинание.
Развързват се ръцете на президентската институция, в случай че откаже да назначи оферти претендент за ГП, Върховен касационен съд и Върховен административен съд, да направи това без да бъде укоряван, че не извършва свои конституционно открити пълномощия и всевъзможните последствия от това. Освен това, в случай че президентът откаже да назначи съответен претендент, то правосъдният съвет да не е в положение просто след седмица да повтори избора, а да направи повторна инспекция /доколкото е способен/ по обективно установими критерии още веднъж.
Слага се завършек на сегашното угощение ръководител на Върховен административен съд с изминал мандат да зачеркне мандатността като конституционно открит принцип и да продължи да извършва длъжността. Отбелязваме единствено, че това стана с явното съучастничество на съвсем целия състав на Върховен административен съд и е очевиден образец за българското пояснение на съдийското самоуправление към днешна дата.
Поправя се и друга пакост, основана от болшинството на този състав на Висш съдебен съвет, с общителното подпомагане на Върховен административен съд – прокурорската гилдия да избира краткотрайно изпълняващ ГП. Въвежда се възбрана претендентите за ръководители на Върховен касационен съд, Върховен административен съд и ГП да са краткотрайно изпълняващи. А аргументът, че това е тип дискриминация е елементарно реализуем – който ще става претендент, ще откаже да стане краткотрайно изпълняващ. Както отбелязахме човешката воля е активност на характера и допуска продължителност, по-дълга от тази на краткотраен салам.
Незавършените процедури с декрет на президента следват да бъдат прекъснати, с цел да бъдат приложени новоприетите разпореждания, в случай че бъдат признати.
Третият план е на Има Такъв Народ
Той няма отношение към процедурата за избор на ГП, само че слага в дневния ред на Народно събрание други основни съдоустройствени въпроси.
От Има Такъв Народ разпореждат мъртвата от вътрешната страна професионална среда в прокуратурата да бъде съживена с повече пълномощия на общите събрания /ОС/ на прокурорите на всяка прокуратура. Този присъщ за съдийството модел на самоуправление следва да разреши Оценка за съвместимост най-малко да предлагат и изслушват претендентите за ръководители. Спорен би бил резултатът, само че е опция да се даде правото на будните в прокуратурата най-малко да имат мнение. Тези гласове обаче нямат среда за изява и евентуално ще бъдат обезвредени, и по този начин и ще се мине още веднъж към чистата условност – самоуправление под диктовка.
Централен въпрос в плана на Има Такъв Народ е мъчителната тематика с командироването и заслужава внимание най-малко като текстове, поради демократичната и процедурна парламентарна просвета по върховете на този незавършен опит за политическа организация.
Предлага се ограничение на командироването на законово равнище с оглед невъзможността Висш съдебен съвет вярно и дейно да реализира пълномощията си. Премахва се опцията младши съдии да бъдат командировани от областен съд в областен съд, по този начин ръководителят на съответния Оценка за съвместимост може да командирова единствено районни съдии от различен съд или от окръжния.
На окръжно равнище – от различен областен или областен съд с 8 години стаж и сан арбитър в областен съд. На апелативно също се вкарва условие за 8-годишен стаж.
Отменя се съдбовното изречение, признато във времето на най-силния ГЕРБ и единното Движение за права и свободи „ По изключение командироването може да бъде и на незаета служба при съблюдаване изискванията на член 227, алинея 2 – 9. “ от Закон за съдебната власт. Така на процедура би се поставило началото на края миграцията на командированите да бъде обуздана в границите на апелативния регион при командироване в апелативния съд, има условие за 10 година стаж и сан арбитър в апелативен съд. Командироването по изключение се анулира. Във Върховен касационен съд надлежно могат да мигрират единствено от апелативните съдилища, не и от окръжните, и то при стаж от 12 година и сан на арбитър във Върховен касационен съд като изключението също се анулира. Остава противоречивото пълномощие обаче ръководителят на Върховен административен съд да черпи съдии от общите съдилища, а командированите ще следва да имат 12 година стаж, като се прибавя условието за сан арбитър във Върховен административен съд.
Нито дума от Има Такъв Народ обаче за един от най-спорните текстове – въздържане на това ръководителите да въздействат за бонусите на командированите, с което да си купуват смирение. Текстовете са огледални и за прокуратурата.
Възгледите Има Такъв Народ за Прокуратурата са надалеч по-детайлни.
Главният прокурор няма да управлява активността на Национална следствена служба, няма да назначава чиновниците в Следствието също по този начин, шефът на Следствието няма да бъде зам.-главен прокурор, а заместниците на основния се лимитират до двама. Тук евентуално ще има опозиция, че видите ли, се изземвало пълномощието на Висш съдебен съвет да назначава заместниците на основния. Нищо сходно – поставят се нормативни граници какъв брой и по кое време, с цел да се обуздае и това назначително угощение. Отделно от това, не се лимитира броят на шефовете на отдели във ВКП, което действително е работният действен потенциал на прокуратурата и по този начин по никакъв метод не се пречи на активността ѝ.
Най-съществената концепция на Има Такъв Народ е и най-спорна и изисква повечко самообладание от читателя:
Отменя се наредбата на член 139-2 от Закон за съдебната власт:Главният прокурор и неговите заместници, на които са предоставени съответни пълномощия по реда на алинея 1, могат документално да анулират или променят прокурорски актове, в случай че са били предмет на правосъден надзор. Спорно решение, което прекроява и заличава надзора за правда, упражняван от ГП в един от детайлите му. На процедура огромна част от прокурорските актове ще останат без институционален надзор, т.е. без никакъв надзор. Подобно решение наложително би трябвало да бъде съпроводено с разширение рамките на правосъдния надзор, отпадане на изискванията по член 93, т.7 от Наказателен кодекс. Отнемането на тези пълномощия на ГП биха претендирали вменяване на пълномощието за обновяване на наказателни каузи на различен по степен прокурор или институция. Хубаво, но съдът няма по какъв начин самичък да упражнява това, нямаме както в предишното прокурор при съда, а редовият прокурор има единствено пълномощието да упражни надзор за правда на акта на стоящия долу нему прокурор и оттук насетне процесуалната въртележка става умопомрачителна. Редно би било такова начинание да е съпроводено най-малко с някакъв ЗИД на Наказателно-процесуален кодекс.
Липсват ясни претекстове какво постанова това; можем единствено да допускаме, като да вземем за пример – някаква мнима самостоятелност на редовия прокурор от ГП, чисто нормативно ГП няма по какъв начин да си присвои процесуални пълномощия. Все още настоящ е институционният надзор, почиващ на йерархията в прокуратурата, в това число и от страна на ГП, в Наказателно-процесуален кодекс е открито кое, по кое време и по какъв начин може да бъде осъществено от ГП като процесуално деяние. Преосмислянето на тази идея със закон е самоуверено начинание, само че неосъществимо с този прийом и метод. Ясно в това отношение е и, че с процесуален прийом няма по какъв начин да защитим редовия прокурор – той самичък по себе си се употребява със отбраната на вътрешното си разбиране, а писмената диря за каквато и да била анулация е единствено по-силна гаранция в тази посока. Знаем също по този начин, че вътрешното разбиране на редовия прокурор не се нападна по процесуален ред, в противен случай – опира се до устройствени за прокуратурата въпроси и зависимости. Примери от практиката доста, можем единствено да споменем някои – извиква те градският прокурор, а в неговия кабинет те чака основният или някой от началниците те „ качва “ при основния, провежда ти дисциплинарно произвеждане, което може да ти повлияе на командировката или бонуса и така нататък Тоест, тук гаранцията следва да бъде устройствена, а не толкоз процесуална. И, да, с едно нещо е потребно и противоречивото решение на Конституционен съд, с което бе анулирана шестата корекция на Конституцията в главата правосъдна власт – претекстовете на РКС № 13/2023 година са относими тук.
Надзорната функционалност сама по себе си почива на йерархическата дисциплинираност, а надзорът, упражняван от ГП придава органическо единение на прокуратурата – текстът на член 126, алинея 1 от Конституция на Република България към момента вменява това обвързване. Отговорността за реализирания контрол в йерархичната българска прокуратура следва да бъде на този, който стои на върха ѝ, а това точно е ГП. Друг въпрос е има ли режим на търсене на такава отговорност, само че това единствено по себе си още веднъж е организационен въпрос.
В умозаключение можем да кажем, че тематиката за преустрояване на правосъдната власт към този момент не е монопол на една политическа мощ. Привидно законодателна конкуренция има, само че като да има недостиг и на действителна политическа воля за повече. А Сарафов брои дните.
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ