България засяда, ако изостави Плана за възстановяване и устойчивост
Сподели
Планът за възобновяване и резистентност на България планува действия в основни браншове като обучение, просвета и нововъведения, енергетика, климат, превоз и цифровизация.
За да се случи всичко това Европейския съюз дава безплатна финансова помощ на стойност 4.3 милиарда евро. Но скъпото на проектите и средствата не се състои в парите, а в дълготрайните и устойчиви резултати, които би трябвало да подсигуряват качествено развиване на обществото и стопанската система на страната ни. Неприлагането на плануваните промени може да докара до загуба на финансирането от Европейски Съюз и да вкара стопанската система ни в застой. Последиците включват закъснение на зеления и дигитален преход, социална накърнимост и неспособност за рационализация, което ще утежни конкурентоспособността на страната и качеството на живот на всеки от нас.
Контекст
Плановете за възобновяване и резистентност (ПВУ) на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) бяха направени и признати от Европейската комисия (ЕК) в интервала от 2021 година насам. Те са част от NextGenerationEU – краткотраен инструмент за възобновяване в размер над 800 милиарда евро, който има за цел да подкрепи страните да се оправят с стопански и обществени последствия от пандемията COVID-19 и да построи по-екологична, цифрова и устойчива Европа.
На процедура става дума за доста необятен набор от законодателни и структурни промени и действителни стопански планове. При осъществяване на заложените знаци за прогрес и плануваните промени, Европейска комисия отпуска плануваните безплатни средства на държавите-членки.
Едновременно с това, страните би трябвало да подсигуряват и, че техните стопански системи подхващат екологичен и дигитален преход, с цел да са по-добре готови за провокациите и опциите на бъдещето.
За да получи пари по ПВУ, всяка държава-членка би трябвало да извърши следните условия:
Да показа обстоен народен проект, подобаващ на характерните рекомендации на Европейски Съюз за съответната страна. България е направила това.Да заложи съответни етапни цели и измерими знаци за осъществяване.Минимум 37% от разноските да са ориентирани към климатични цели.Минимум 20% от средствата да са предопределени за цифрова промяна.Да показва дейно осъществяване на заложените промени и вложения.
Процесът включва и няколко стадия – подаване на искане до Европейска комисия, оценка, позитивно мнение от Икономическия и финансов комитет и утвърждение за заплащането. Европейска комисия има право да спре отчасти или изцяло финансирането, в случай че поетите задължения не са изпълнени.
Какво се случва с българското осъществяване на Плана?
Планът за възобновяване и резистентност на България беше последно обновен през април 2022 година Безвъзмездните средства към него са в размер на 5,69 милиарда евро.
При осъществяване на заложените цели в проекта и в договорните обвързаности на България с Европейска комисия, страната ни може да насочва своите претенции за заплащане. Индикативните интервали, в които се чакат заплащанията, са маркирани на полугодие в интервала от втората половина на 2022 година до втората половина на 2026 година
На 16 декември 2022 година Европейска комисия извърши първото и само за момента заплащане към България, в размер близо 1,37 милиарда евро.
В българския ПВУ има заложени над 340 цели. Парите по първия транш дойдоха, тъй като от тях страната ни съумя да реализира 6 вложения и 16 промени – това са общо 22 цели.
Сред тях се отличават законодателни промени в образованието и общественото подкрепяне, тактика за психологичното здраве, пътна карта за осъществяване на решения на Европейския съд за човешки права и други
В стопански проект, беше признат Законът за индустриалните паркове. В региона на екологията и климата бяха реализирани 4 етапни цели – План за развиване на комбинирания превоз в България до 2030 година, нова тактика за пътна сигурност, нова права на линия 3 на метрото в София и учредяването на Комисията за зелен преход.
Тези първи достижения обаче нямат осезателен и директен резултат върху икономическото развиване на страната, нито върху действителния прогрес към зелена и цифрова стопанска система, нито върху възстановяване на живота на обществото ни. И въпреки всичко, те явно са оценени от Европейска комисия като нужни и значими първи стъпки в реализиране на Плана на България. Но те би трябвало да бъдат надградени до 2026 година
От тогава обаче България като че ли е спряла на едно място.
На 9 октомври 2023 година Комисията разгласи, че е получила искане от България за второ заплащане по Плана ѝ. Стойността му е близо 724 милиона евро. Искането беше направено с половин година забавяне, когато към този момент трябваше да се желае трето заплащане. За съпоставяне, в същия ден Европейска комисия разгласи, че е направила третото заплащане по проекта на Италия, в размер на 18,5 милиарда евро.
Година по-късно, на 29.11.2024 година, когато България трябваше към този момент да е подготвена да регистрира петия интервал на осъществяване, Европейска комисия разгласи, че е приела своята предварителна оценка за напредъка по второто искане на България. В резюме, оценката открива, че:
Искането включва 28 промени и 14 вложения в разнообразни браншове.8 основни стадия и 1 цел не са изпълнени приемливо в областите: Либерализиране на енергийния пазарВъзобновяеми източнициКлиматична неутралностБорба с корупциятаСъдебна медиацияОбществени поръчкиПредприемачество
Причина за забавянето и неналичието на промени елементарно може да бъде открита в парламентарната рецесия в България от 2022 година насам. Краткият живот на всеки новоизбран парламент прави съвсем невероятно приемането на ново законодателство. Липсата на непрекъснато държавно управление блокира поредна оперативна активност за реализиране на капиталовите планове. Голяма роля играе обаче и неналичието на политическа воля и консенсус сред парламентарно показаните партии. Въпреки неспиращите изключителни парламентарни избори, главните партии в Народното събрание остават едни и същи. Те не съумяват да изградят работен развой, който да следва Плана за възобновяване и резистентност в интервалите на късия парламентарен живот. Служебните държавни управления явно също не получават политически мандат да работят в тази посока и да приготвят всички законопроекти в това време. За обществото остава подозрение за неуточнени държавни ползи по отношение на задачите, заложени в Плана.
В собствен отчет, Екологично съдружие За Земята преглежда проблемите с второто заплащане по Плана, като се концентрира върху политическите решения, блокирали европейските средства за декарбонизация (57,5% от плана). Анализира се напредъкът от третото до шестото заплащане и засегнатите планове заради пониженото финансиране.
Какво следва оттук насетне?България има 1 месец да показа своите съображения.При удостоверение на неизпълнението, страната ще има 6 месеца да извърши оставащите задължения.
По мотив тази към този момент отрицателна оценка, в обществото ни се заприказва, че България ще изгуби оставащите пари по механизма за възобновяване и резистентност – най-малко 4,3 милиарда евро. Това без подозрение е огромен проблем за финансовото министерство ни, което залага тези средства в бюджетното си обмисляне.
За обществото ни, казусът не е какъв брой, а какво ще изгубим.
Кои промени явно не се реализират и може би няма да се осъществят? Какви вложения няма да бъдат направени? Какво икономическо и обществено развиване няма да се реализира?
Целта на ПВУ e да се създадат съответни промени и вложения, не с цел да се „ усвоят съответни средства “, а с цел да се укрепят основи за естествено икономическо развиване без непрекъсната грантова поддръжка.
Основните стълбове на проекта за възобновяване и развиване са:
Иновативна БългарияОбразование и уменияНаучни проучвания и иновацииИнтелигентна индустрияЗелена БългарияНисковъглеродна икономикаБиоразнообразиеУстойчиво селско стопанствоСвързана БългарияДигитална свързаностТранспортна свързаностМестно развитиеСправедлива БългарияБизнес средаСоциално включванеЗдравеопазванеПропускането да се правят основни промени и да се вършат стратегически вложения в тези области значи, че те остават в застой
Дейностите сложени в ПВУ не са извадени от обществения и стопански подтекст. Напротив, развиването на страната ни в тези браншове би трябвало да може да върви и без финансовата помощ на Европейски Съюз. Фактът, че от 2 години насам нямаме прогрес в развиването самичък по себе си е стеснителен.
Ще онагледим с няколко образеца какво, а освен какъв брой, губи България от неспособността си да извършва Плана за възобновяване и резистентност.
Електроенергиен пазар и възобновими енергийни източници
Според предварителната оценка на Европейска комисия по отношение на второто искане за заплащане, България не е осъществила 3 основни промени в енергийния бранш:
либерализиране на енергийния пазар,увеличаване на производството от възобновими източнициизпълнение на Пътната карта към климатична индиферентност.
Либерализацията на енергийния пазар е фундаментална промяна с 3 съществени цели:
консолидиране в общоевропейския енергиен пазар,улесняване на прехода към възобновими източници иосигуряване на равнопоставен достъп до сила за всички европейски жители.
В актуалната стопанска система енергетиката играе централна роля, като дефинира освен индустриалните благоприятни условия, само че и качеството на живот на жителите.
Въпреки че разликите в стандарта на живот сред Източна и Западна Европа са обилни, процесът на икономическо доближаване изисква последователно равнене на цените, в това число и в енергийния бранш.
Парадоксално, предстоящото повишаване на силата в България ще бъде резултат не от либерализацията, а от неналичието на навременна рационализация на енергийната инфраструктура.
Показателен образец за това закъснение са остарелите мощности на Топлоелектрическа централа София, Марица Изток 2 и Топлоелектрическа централа Варна, които работят с ниска успеваемост и високи експлоатационни разноски. В идващото десетилетие сходни провокации ще обиден и нуклеарната ни енергетика.
Важно е да се разбере, че либерализацията е сложна промяна, която цели да сътвори транспарантен и ефикасен пазар, предоставящ на потребителите разнородни битови и индустриални енергийни източници, и благоприятни условия за интензивно присъединяване в енергийния преход. Не става дума просто за дерегулация.
Либерализираният пазар е причина за сполучливото консолидиране на възобновими енергийни източници и рационализация на мрежовата инфраструктура.
Забавянето на промените за понижаване на въглеродните излъчвания излага България на риск от загуба на конкурентоспособност.
С оскъпяването на силата от изкопаеми горива заради европейските регулации, рискуваме да се надигнем пред още по-сериозни провокации в бъдеще.
Текущите популистки политики, които се пробват да компенсират неналичието на промени посредством изкуствено поддържане на цените, водят до систематични изкривявания в стопанската система. Повишените разноски за бизнеса и обществените осигуровки се трансферират върху крайните цени на продуктите и услугите, които купуваме всеки ден.
Реформата в енергетиката трябваше да даде на локалните управляващи принадлежности за дейно ръководство на енергийната инфраструктура и стимулиране на децентрализираното произвеждане на сила от възобновими източници. За страдание, административните процедури остават комплицирани и неефективни, което попречва необятното нахлуване на нови технологии.
Много основни планове, планувани за интервала 2024 – 2026 година, са застрашени. Някои от тях са:
Програма за стимулиране на битовото ползване на възобновима сила през първата половина на 2024 година, с продължение през 2025 г.;Дигитална промяна на преносната мрежа (2024 – 2026 г.) – сериозен детайл за развиването на интелигентни енергийни системи;Разширяване на междусистемната съгласуваност до 2026 година за улеснение на трансграничната търговия с енергия;Инвестиции в модерни технологии за предпазване на сила и декарбонизация.
Ако България не успее да вземе заделеното за нея финансиране от NextGenerationEU ще се изправи пред сериозна алтернатива: или да се откаже от тяхното осъществяване, или да ги осъществя с пари от националния бюджет. За страдание, вторият вид значи е нараснала финансова тежест върху данъкоплатците и бизнеса.
Как този модел на влияние се проектира върху всички съставни елементи от ПВУ?
Нека разгледаме съответен образец от просветителния бранш.
Планът планува сложна промяна на предучилищното и учебното обучение, с необикновен акцент върху STEM дисциплините (наука, технологии, инженерство и математика). Предвидената рационализация включва освен възобновяване на образователната инфраструктура, само че и фундаментално преосмисляне на педагогическите подходи. Неизпълнението на тези промени рискува да задълбочи просветителната бездна сред България и водещите европейски страни, като слага бъдещите генерации в неподходяща конкурентна позиция.
Аналогични провокации се следят в опазването на здравето, обществената сфера и цифровата промяна на стопанската система – все основни области за развиването на съвременно общество.
Реалните последствия от неизпълнението на Плана надалеч надвишават елементарното финансово измерение на непредоставените европейски средства. България би трябвало да осъзнае, че промените са жизненоважни за бъдещето на страната, без значение от източника на финансиране. В този подтекст, публичната полемика следва да се концентрира върху съответни тактики за рационализация на обществото и създаване на резистентност против актуалните обществени, климатични и геополитически провокации.
Положителното е, че към момента Европейската комисия не е отказала да финансира проекта на България. Не намираме и справедливи спънки той да бъде изпълнен, тъй че ориста ни към момента е в наши ръце. Или в тези на политическите представители на обществото ни.
Източник: „ „. Автор: Павлин Стоянов
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Планът за възобновяване и резистентност на България планува действия в основни браншове като обучение, просвета и нововъведения, енергетика, климат, превоз и цифровизация.
За да се случи всичко това Европейския съюз дава безплатна финансова помощ на стойност 4.3 милиарда евро. Но скъпото на проектите и средствата не се състои в парите, а в дълготрайните и устойчиви резултати, които би трябвало да подсигуряват качествено развиване на обществото и стопанската система на страната ни. Неприлагането на плануваните промени може да докара до загуба на финансирането от Европейски Съюз и да вкара стопанската система ни в застой. Последиците включват закъснение на зеления и дигитален преход, социална накърнимост и неспособност за рационализация, което ще утежни конкурентоспособността на страната и качеството на живот на всеки от нас.
Контекст
Плановете за възобновяване и резистентност (ПВУ) на държавите-членки на Европейския съюз (ЕС) бяха направени и признати от Европейската комисия (ЕК) в интервала от 2021 година насам. Те са част от NextGenerationEU – краткотраен инструмент за възобновяване в размер над 800 милиарда евро, който има за цел да подкрепи страните да се оправят с стопански и обществени последствия от пандемията COVID-19 и да построи по-екологична, цифрова и устойчива Европа.
На процедура става дума за доста необятен набор от законодателни и структурни промени и действителни стопански планове. При осъществяване на заложените знаци за прогрес и плануваните промени, Европейска комисия отпуска плануваните безплатни средства на държавите-членки.
Едновременно с това, страните би трябвало да подсигуряват и, че техните стопански системи подхващат екологичен и дигитален преход, с цел да са по-добре готови за провокациите и опциите на бъдещето.
За да получи пари по ПВУ, всяка държава-членка би трябвало да извърши следните условия:
Да показа обстоен народен проект, подобаващ на характерните рекомендации на Европейски Съюз за съответната страна. България е направила това.Да заложи съответни етапни цели и измерими знаци за осъществяване.Минимум 37% от разноските да са ориентирани към климатични цели.Минимум 20% от средствата да са предопределени за цифрова промяна.Да показва дейно осъществяване на заложените промени и вложения.
Процесът включва и няколко стадия – подаване на искане до Европейска комисия, оценка, позитивно мнение от Икономическия и финансов комитет и утвърждение за заплащането. Европейска комисия има право да спре отчасти или изцяло финансирането, в случай че поетите задължения не са изпълнени.
Какво се случва с българското осъществяване на Плана?
Планът за възобновяване и резистентност на България беше последно обновен през април 2022 година Безвъзмездните средства към него са в размер на 5,69 милиарда евро.
При осъществяване на заложените цели в проекта и в договорните обвързаности на България с Европейска комисия, страната ни може да насочва своите претенции за заплащане. Индикативните интервали, в които се чакат заплащанията, са маркирани на полугодие в интервала от втората половина на 2022 година до втората половина на 2026 година
На 16 декември 2022 година Европейска комисия извърши първото и само за момента заплащане към България, в размер близо 1,37 милиарда евро.
В българския ПВУ има заложени над 340 цели. Парите по първия транш дойдоха, тъй като от тях страната ни съумя да реализира 6 вложения и 16 промени – това са общо 22 цели.
Сред тях се отличават законодателни промени в образованието и общественото подкрепяне, тактика за психологичното здраве, пътна карта за осъществяване на решения на Европейския съд за човешки права и други
В стопански проект, беше признат Законът за индустриалните паркове. В региона на екологията и климата бяха реализирани 4 етапни цели – План за развиване на комбинирания превоз в България до 2030 година, нова тактика за пътна сигурност, нова права на линия 3 на метрото в София и учредяването на Комисията за зелен преход.
Тези първи достижения обаче нямат осезателен и директен резултат върху икономическото развиване на страната, нито върху действителния прогрес към зелена и цифрова стопанска система, нито върху възстановяване на живота на обществото ни. И въпреки всичко, те явно са оценени от Европейска комисия като нужни и значими първи стъпки в реализиране на Плана на България. Но те би трябвало да бъдат надградени до 2026 година
От тогава обаче България като че ли е спряла на едно място.
На 9 октомври 2023 година Комисията разгласи, че е получила искане от България за второ заплащане по Плана ѝ. Стойността му е близо 724 милиона евро. Искането беше направено с половин година забавяне, когато към този момент трябваше да се желае трето заплащане. За съпоставяне, в същия ден Европейска комисия разгласи, че е направила третото заплащане по проекта на Италия, в размер на 18,5 милиарда евро.
Година по-късно, на 29.11.2024 година, когато България трябваше към този момент да е подготвена да регистрира петия интервал на осъществяване, Европейска комисия разгласи, че е приела своята предварителна оценка за напредъка по второто искане на България. В резюме, оценката открива, че:
Искането включва 28 промени и 14 вложения в разнообразни браншове.8 основни стадия и 1 цел не са изпълнени приемливо в областите: Либерализиране на енергийния пазарВъзобновяеми източнициКлиматична неутралностБорба с корупциятаСъдебна медиацияОбществени поръчкиПредприемачество
Причина за забавянето и неналичието на промени елементарно може да бъде открита в парламентарната рецесия в България от 2022 година насам. Краткият живот на всеки новоизбран парламент прави съвсем невероятно приемането на ново законодателство. Липсата на непрекъснато държавно управление блокира поредна оперативна активност за реализиране на капиталовите планове. Голяма роля играе обаче и неналичието на политическа воля и консенсус сред парламентарно показаните партии. Въпреки неспиращите изключителни парламентарни избори, главните партии в Народното събрание остават едни и същи. Те не съумяват да изградят работен развой, който да следва Плана за възобновяване и резистентност в интервалите на късия парламентарен живот. Служебните държавни управления явно също не получават политически мандат да работят в тази посока и да приготвят всички законопроекти в това време. За обществото остава подозрение за неуточнени държавни ползи по отношение на задачите, заложени в Плана.
В собствен отчет, Екологично съдружие За Земята преглежда проблемите с второто заплащане по Плана, като се концентрира върху политическите решения, блокирали европейските средства за декарбонизация (57,5% от плана). Анализира се напредъкът от третото до шестото заплащане и засегнатите планове заради пониженото финансиране.
Какво следва оттук насетне?България има 1 месец да показа своите съображения.При удостоверение на неизпълнението, страната ще има 6 месеца да извърши оставащите задължения.
По мотив тази към този момент отрицателна оценка, в обществото ни се заприказва, че България ще изгуби оставащите пари по механизма за възобновяване и резистентност – най-малко 4,3 милиарда евро. Това без подозрение е огромен проблем за финансовото министерство ни, което залага тези средства в бюджетното си обмисляне.
За обществото ни, казусът не е какъв брой, а какво ще изгубим.
Кои промени явно не се реализират и може би няма да се осъществят? Какви вложения няма да бъдат направени? Какво икономическо и обществено развиване няма да се реализира?
Целта на ПВУ e да се създадат съответни промени и вложения, не с цел да се „ усвоят съответни средства “, а с цел да се укрепят основи за естествено икономическо развиване без непрекъсната грантова поддръжка.
Основните стълбове на проекта за възобновяване и развиване са:
Иновативна БългарияОбразование и уменияНаучни проучвания и иновацииИнтелигентна индустрияЗелена БългарияНисковъглеродна икономикаБиоразнообразиеУстойчиво селско стопанствоСвързана БългарияДигитална свързаностТранспортна свързаностМестно развитиеСправедлива БългарияБизнес средаСоциално включванеЗдравеопазванеПропускането да се правят основни промени и да се вършат стратегически вложения в тези области значи, че те остават в застой
Дейностите сложени в ПВУ не са извадени от обществения и стопански подтекст. Напротив, развиването на страната ни в тези браншове би трябвало да може да върви и без финансовата помощ на Европейски Съюз. Фактът, че от 2 години насам нямаме прогрес в развиването самичък по себе си е стеснителен.
Ще онагледим с няколко образеца какво, а освен какъв брой, губи България от неспособността си да извършва Плана за възобновяване и резистентност.
Електроенергиен пазар и възобновими енергийни източници
Според предварителната оценка на Европейска комисия по отношение на второто искане за заплащане, България не е осъществила 3 основни промени в енергийния бранш:
либерализиране на енергийния пазар,увеличаване на производството от възобновими източнициизпълнение на Пътната карта към климатична индиферентност.
Либерализацията на енергийния пазар е фундаментална промяна с 3 съществени цели:
консолидиране в общоевропейския енергиен пазар,улесняване на прехода към възобновими източници иосигуряване на равнопоставен достъп до сила за всички европейски жители.
В актуалната стопанска система енергетиката играе централна роля, като дефинира освен индустриалните благоприятни условия, само че и качеството на живот на жителите.
Въпреки че разликите в стандарта на живот сред Източна и Западна Европа са обилни, процесът на икономическо доближаване изисква последователно равнене на цените, в това число и в енергийния бранш.
Парадоксално, предстоящото повишаване на силата в България ще бъде резултат не от либерализацията, а от неналичието на навременна рационализация на енергийната инфраструктура.
Показателен образец за това закъснение са остарелите мощности на Топлоелектрическа централа София, Марица Изток 2 и Топлоелектрическа централа Варна, които работят с ниска успеваемост и високи експлоатационни разноски. В идващото десетилетие сходни провокации ще обиден и нуклеарната ни енергетика.
Важно е да се разбере, че либерализацията е сложна промяна, която цели да сътвори транспарантен и ефикасен пазар, предоставящ на потребителите разнородни битови и индустриални енергийни източници, и благоприятни условия за интензивно присъединяване в енергийния преход. Не става дума просто за дерегулация.
Либерализираният пазар е причина за сполучливото консолидиране на възобновими енергийни източници и рационализация на мрежовата инфраструктура.
Забавянето на промените за понижаване на въглеродните излъчвания излага България на риск от загуба на конкурентоспособност.
С оскъпяването на силата от изкопаеми горива заради европейските регулации, рискуваме да се надигнем пред още по-сериозни провокации в бъдеще.
Текущите популистки политики, които се пробват да компенсират неналичието на промени посредством изкуствено поддържане на цените, водят до систематични изкривявания в стопанската система. Повишените разноски за бизнеса и обществените осигуровки се трансферират върху крайните цени на продуктите и услугите, които купуваме всеки ден.
Реформата в енергетиката трябваше да даде на локалните управляващи принадлежности за дейно ръководство на енергийната инфраструктура и стимулиране на децентрализираното произвеждане на сила от възобновими източници. За страдание, административните процедури остават комплицирани и неефективни, което попречва необятното нахлуване на нови технологии.
Много основни планове, планувани за интервала 2024 – 2026 година, са застрашени. Някои от тях са:
Програма за стимулиране на битовото ползване на възобновима сила през първата половина на 2024 година, с продължение през 2025 г.;Дигитална промяна на преносната мрежа (2024 – 2026 г.) – сериозен детайл за развиването на интелигентни енергийни системи;Разширяване на междусистемната съгласуваност до 2026 година за улеснение на трансграничната търговия с енергия;Инвестиции в модерни технологии за предпазване на сила и декарбонизация.
Ако България не успее да вземе заделеното за нея финансиране от NextGenerationEU ще се изправи пред сериозна алтернатива: или да се откаже от тяхното осъществяване, или да ги осъществя с пари от националния бюджет. За страдание, вторият вид значи е нараснала финансова тежест върху данъкоплатците и бизнеса.
Как този модел на влияние се проектира върху всички съставни елементи от ПВУ?
Нека разгледаме съответен образец от просветителния бранш.
Планът планува сложна промяна на предучилищното и учебното обучение, с необикновен акцент върху STEM дисциплините (наука, технологии, инженерство и математика). Предвидената рационализация включва освен възобновяване на образователната инфраструктура, само че и фундаментално преосмисляне на педагогическите подходи. Неизпълнението на тези промени рискува да задълбочи просветителната бездна сред България и водещите европейски страни, като слага бъдещите генерации в неподходяща конкурентна позиция.
Аналогични провокации се следят в опазването на здравето, обществената сфера и цифровата промяна на стопанската система – все основни области за развиването на съвременно общество.
Реалните последствия от неизпълнението на Плана надалеч надвишават елементарното финансово измерение на непредоставените европейски средства. България би трябвало да осъзнае, че промените са жизненоважни за бъдещето на страната, без значение от източника на финансиране. В този подтекст, публичната полемика следва да се концентрира върху съответни тактики за рационализация на обществото и създаване на резистентност против актуалните обществени, климатични и геополитически провокации.
Положителното е, че към момента Европейската комисия не е отказала да финансира проекта на България. Не намираме и справедливи спънки той да бъде изпълнен, тъй че ориста ни към момента е в наши ръце. Или в тези на политическите представители на обществото ни.
Източник: „ „. Автор: Павлин Стоянов
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ