Пътят на България към еврозоната навлезе в своята финална права. Обзор на събитията от последните 7 години
Сподели
Пътят на България към еврозоната навлезе в своята крайна права, като се чака до няколко седмици страната да получи оценка в изключителните конвергентни отчети на Европейска комисия и ЕЦБ. Очакването за позитивен отчет идва на фона освен на политическите поръчки и положителния звук от Еврогрупата, само че и от новините от последните седмици:
България получи позитивна оценка на своя средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 година Публикуваните публични данни за недостига през 2024 година също бяха в границите на критериите – тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Тези две вести значат, че макар провокациите пред фискалната политика в страната, България ще получи позитивна оценка за стабилността и устойчивостта на обществените финанси;Официалните данни за инфлацията за последните месеци, в това число за април 2025 година, демонстрират, че България извършва и критерия за ценова непоклатимост. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната остава 2,7% през април 2025 година, т.е. влиза в критерия – оценките демонстрират, че горната граница на критерия ще е 2,8%. Това значи, че България ще извърши критерия за ценова непоклатимост, без да е нужно да бъдат вадени страни от изчислението (нормална практика) и да се вършат някакви субективни оценки;В допълнение към новините нагоре знаем, че България дава отговор на останалите критерии, в това число след приемането на новия закон за Българска народна банка (февруари 2024 г.) нормативната рамка и законодателството в страната подхожда на Догорите и Устава на ЕСЦБ.
Всичко роба значи, че най-вероятно при започване на юни страната ще получи позитивна оценка и България ще одобри еврото на 1 януари 2026 година (без смяна в курса лев/евро). На този декор, в известна степен предстоящо, акцията „ анти-евро “ доближи нови висоти с „ изключителното “ послание на президента Радев и обезверения опит да се спре процеса на финалната права. Решението на президента да инициира референдум тъкмо в този миг и да върне дебата в неговата изходна точка не е разумно от икономическа и юридическа позиция и явно не почива на някаква угриженост към българските жители. Публичният спор се насочи към конституционните въпроси и към годините на присъединение на България към Европейския съюз, само че това, което се пропуща, са напъните на страната и всички събития след 2018 година
Истината е, че България започва действителен развой по приемане на еврото преди 7 години и в този интервал бяха подхванати голям брой стъпки. Като стартираме от писмото с желание за влизане в валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 година, последвалата законодателна стратегия и в последна сметка влизане в така наречен чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 година, направеният Национален проект за приемане на еврото през 2022 година, признатите напълно нов Закон за Българска народна банка и Закон за приемане на еврото през 2024 година, и в последна сметка – изпратено искане за ексклузивен конвергентен отчет в края на февруари 2025 година През тези години Народното събрание неведнъж гласоподава решения за ускорение на процеса и техническата подготовка за приемане на еврото.
Спокойният взор към тези 7 години, показани детайлно като график по-долу, демонстрира един дълъг и изцяло логически път, в който желанието на страната е било неведнъж препотвърждавано от Народното събрание и институциите. Нищо от този развой не е било скрито. В същия интервал в страната са извършени голям брой избори, в това число седем пъти парламентарни избори, като водещите партии са правили ясна поръчка в поддръжка на еврото. През целия този интервал президент е Румен Радев. Той е имал цялостни 7 години да изрази своите опасения и/или да инициира референдум. Можел е да го направи още като отговор на писмото с желание, което започва процеса през 2018 година, можел е да го направи след влизането в чакалнята през 2020 година или до момента в който се е коментирал Планът за приемане на еврото през 2022 година, можел е да го направи когато се одобри новият Закон за Българска народна банка през 2024 година Дори при започване на тази година, когато в продължение на седмици се разясняваше, че ще се изпраща искане за ексклузивен конвергентен отчет, Радев не повдигна тази тематика. Сега, когато пътят е извървян и всички индикации са за позитивен отговор, да се прави сходно предложение е меко казано популистко. Със същия триумф тематиката можеше да бъде повдигната в новогодишното слово на 31 декември 2025 година
По-долу публикуваме къс преглед на събитията от последните 7 години. Те са значими освен в отговор на дейностите на президента Радев, само че и в отговор на подмятанията за „ бързане “ за еврото. Не, няма бързане. Това в действителност е безпределно муден развой (спрямо други държави), който има над 20 годишна (интелектуална и нормативна) история, в това число най-малко 7 години на поредност от стъпки, които определяха дневния ред на разнообразни държавни управления и сформира на Народното събрание.
Пътят на България към еврозоната (2018-2025 г.)29 юни 2018 година
Изпратено взаимно писмо от министъра на финансите и шефа на Българска национална банка с желание за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).
12 юли 2018 година
Намеренията на страната получават политическа поддръжка от Еврогрупата.
18 юли 2018 година
България изпраща публично писмо и уведомява ЕЦБ за настояването си за определяне на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка, като поема задължения за смяна в законодателството.
27 август 2018 година
Министерски съвет приема решение за одобрение на проект за деяние, включващ ограничения за осъществяване на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.
13 декември 2018 година
Народното събрание приема основни промени в Закона за Българска национална банка, в това число се основава нова глава, която урежда тясното съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ (в мощ от датата, от която стартира тясното сътрудничество).
30 януари 2020 година
Народното събрание приема решение за установяване на изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото при присъединяване в Механизма на валутните курсове. По създание това е спомагателна отбрана на съществуващия курс на лв. към еврото.
9 юли 2020 година
Изпратено публично писмо от финансовия министър и гуверньора на Българска народна банка до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в това число анекс с информация за изпълнените задължения в последните две години.
10 юли 2020 година
Българският лев се причислява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е доказан и България влиза в така наречен чакалня на еврозоната.
ЕЦБ публично афишира, че открива тясно съдействие с Българска народна банка. Считано от 1 октомври 2020 година България се причислява към Единния контролен механизъм (системата на банков контрол в ЕС). Решението на ЕЦБ е публично оповестено на 24 юни 2020 година
22 май 2022 година
Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото в България.
27 октомври 2022 година
Народното събрание приема решение за ускорение на консултациите и договарянията с европейските институции, както и за ускорение процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.
1 февруари 2024 година
Народното събрание приема напълно нов Закон за Българска национална банка, който влиза в действие от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.
26 юли 2024 година
Народното събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.
7 август 2024 година
Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.
25 февруари 2025 година
Изпратено публично писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка с искане от Европейска комисия и ЕЦБ за правене на изключителни конвергентни отчети.
февруари-май 2025 година
Изпълнението на критериите за стабилността на обществените финанси и инфлацията се наблюдават под лупа. ЕЦБ изпраща задача в България, която се среща с всички основни институции. На експертно (очевидно и на политическо) равнище стартира да става очевидно, че България ще извърши критериите.
9 май 2025 година
„ Извънреден “ брифинг на президента Радев…
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Пътят на България към еврозоната навлезе в своята крайна права, като се чака до няколко седмици страната да получи оценка в изключителните конвергентни отчети на Европейска комисия и ЕЦБ. Очакването за позитивен отчет идва на фона освен на политическите поръчки и положителния звук от Еврогрупата, само че и от новините от последните седмици:
България получи позитивна оценка на своя средносрочен фискално-структурен проект за интервала 2025-2028 година Публикуваните публични данни за недостига през 2024 година също бяха в границите на критериите – тъкмо 3% от Брутният вътрешен продукт през 2024 година Тези две вести значат, че макар провокациите пред фискалната политика в страната, България ще получи позитивна оценка за стабилността и устойчивостта на обществените финанси;Официалните данни за инфлацията за последните месеци, в това число за април 2025 година, демонстрират, че България извършва и критерия за ценова непоклатимост. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната остава 2,7% през април 2025 година, т.е. влиза в критерия – оценките демонстрират, че горната граница на критерия ще е 2,8%. Това значи, че България ще извърши критерия за ценова непоклатимост, без да е нужно да бъдат вадени страни от изчислението (нормална практика) и да се вършат някакви субективни оценки;В допълнение към новините нагоре знаем, че България дава отговор на останалите критерии, в това число след приемането на новия закон за Българска народна банка (февруари 2024 г.) нормативната рамка и законодателството в страната подхожда на Догорите и Устава на ЕСЦБ.
Всичко роба значи, че най-вероятно при започване на юни страната ще получи позитивна оценка и България ще одобри еврото на 1 януари 2026 година (без смяна в курса лев/евро). На този декор, в известна степен предстоящо, акцията „ анти-евро “ доближи нови висоти с „ изключителното “ послание на президента Радев и обезверения опит да се спре процеса на финалната права. Решението на президента да инициира референдум тъкмо в този миг и да върне дебата в неговата изходна точка не е разумно от икономическа и юридическа позиция и явно не почива на някаква угриженост към българските жители. Публичният спор се насочи към конституционните въпроси и към годините на присъединение на България към Европейския съюз, само че това, което се пропуща, са напъните на страната и всички събития след 2018 година
Истината е, че България започва действителен развой по приемане на еврото преди 7 години и в този интервал бяха подхванати голям брой стъпки. Като стартираме от писмото с желание за влизане в валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 година, последвалата законодателна стратегия и в последна сметка влизане в така наречен чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 година, направеният Национален проект за приемане на еврото през 2022 година, признатите напълно нов Закон за Българска народна банка и Закон за приемане на еврото през 2024 година, и в последна сметка – изпратено искане за ексклузивен конвергентен отчет в края на февруари 2025 година През тези години Народното събрание неведнъж гласоподава решения за ускорение на процеса и техническата подготовка за приемане на еврото.
Спокойният взор към тези 7 години, показани детайлно като график по-долу, демонстрира един дълъг и изцяло логически път, в който желанието на страната е било неведнъж препотвърждавано от Народното събрание и институциите. Нищо от този развой не е било скрито. В същия интервал в страната са извършени голям брой избори, в това число седем пъти парламентарни избори, като водещите партии са правили ясна поръчка в поддръжка на еврото. През целия този интервал президент е Румен Радев. Той е имал цялостни 7 години да изрази своите опасения и/или да инициира референдум. Можел е да го направи още като отговор на писмото с желание, което започва процеса през 2018 година, можел е да го направи след влизането в чакалнята през 2020 година или до момента в който се е коментирал Планът за приемане на еврото през 2022 година, можел е да го направи когато се одобри новият Закон за Българска народна банка през 2024 година Дори при започване на тази година, когато в продължение на седмици се разясняваше, че ще се изпраща искане за ексклузивен конвергентен отчет, Радев не повдигна тази тематика. Сега, когато пътят е извървян и всички индикации са за позитивен отговор, да се прави сходно предложение е меко казано популистко. Със същия триумф тематиката можеше да бъде повдигната в новогодишното слово на 31 декември 2025 година
По-долу публикуваме къс преглед на събитията от последните 7 години. Те са значими освен в отговор на дейностите на президента Радев, само че и в отговор на подмятанията за „ бързане “ за еврото. Не, няма бързане. Това в действителност е безпределно муден развой (спрямо други държави), който има над 20 годишна (интелектуална и нормативна) история, в това число най-малко 7 години на поредност от стъпки, които определяха дневния ред на разнообразни държавни управления и сформира на Народното събрание.
Пътят на България към еврозоната (2018-2025 г.)29 юни 2018 година
Изпратено взаимно писмо от министъра на финансите и шефа на Българска национална банка с желание за присъединяване на Република България в Единния контролен механизъм (ЕНМ) посредством определяне на тясно съдействие с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за желанията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).
12 юли 2018 година
Намеренията на страната получават политическа поддръжка от Еврогрупата.
18 юли 2018 година
България изпраща публично писмо и уведомява ЕЦБ за настояването си за определяне на тясно съдействие сред ЕЦБ и Българска народна банка, като поема задължения за смяна в законодателството.
27 август 2018 година
Министерски съвет приема решение за одобрение на проект за деяние, включващ ограничения за осъществяване на желанията на Република България за присъединение към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.
13 декември 2018 година
Народното събрание приема основни промени в Закона за Българска национална банка, в това число се основава нова глава, която урежда тясното съдействие сред Българска народна банка и ЕЦБ (в мощ от датата, от която стартира тясното сътрудничество).
30 януари 2020 година
Народното събрание приема решение за установяване на изискванията за договаряне на централен курс на лв. към еврото при присъединяване в Механизма на валутните курсове. По създание това е спомагателна отбрана на съществуващия курс на лв. към еврото.
9 юли 2020 година
Изпратено публично писмо от финансовия министър и гуверньора на Българска народна банка до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в това число анекс с информация за изпълнените задължения в последните две години.
10 юли 2020 година
Българският лев се причислява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е доказан и България влиза в така наречен чакалня на еврозоната.
ЕЦБ публично афишира, че открива тясно съдействие с Българска народна банка. Считано от 1 октомври 2020 година България се причислява към Единния контролен механизъм (системата на банков контрол в ЕС). Решението на ЕЦБ е публично оповестено на 24 юни 2020 година
22 май 2022 година
Министерският съвет приема Национален проект за въвеждане на еврото в България.
27 октомври 2022 година
Народното събрание приема решение за ускорение на консултациите и договарянията с европейските институции, както и за ускорение процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.
1 февруари 2024 година
Народното събрание приема напълно нов Закон за Българска национална банка, който влиза в действие от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.
26 юли 2024 година
Народното събрание приема решение за ускорение и довеждане докрай на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.
7 август 2024 година
Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.
25 февруари 2025 година
Изпратено публично писмо от министъра на финансите и шефа на Българска народна банка с искане от Европейска комисия и ЕЦБ за правене на изключителни конвергентни отчети.
февруари-май 2025 година
Изпълнението на критериите за стабилността на обществените финанси и инфлацията се наблюдават под лупа. ЕЦБ изпраща задача в България, която се среща с всички основни институции. На експертно (очевидно и на политическо) равнище стартира да става очевидно, че България ще извърши критериите.
9 май 2025 година
„ Извънреден “ брифинг на президента Радев…
*Текстът е част от петъчния бюлетин на Института за пазарна стопанска система (). Заглавието е на ДЕБАТИ.БГ
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ