На многая лета! Райна Кабаиванска навърши 90
Сподели
Откакто се помня, у дома се говореше за Райна Кабаиванска. Баща ми я познаваше отнякъде и непрестанно даваше за образец нейния гений на оперна певица, постигнала всичко сама, актьорското ѝ майсторство при построяването на ариите и функциите, полиглотството ѝ. Десетилетия по-късно се убедих персонално във всичко това.
Сопраното
В своята над 55-годишна кариера Кабаиванска е покорила международните оперни театри, спечелила е значими национални и интернационалните награди.
Дебютира в Италия, Верчели, през 1959 година с операта на Пучини „ Мантията “, в ролята на Жоржета. Освен лондонски и американски дебюти, при започване на 60-те години тя има интензивно съдействие с Миланската канара, което стартира през 1961 година след извоюван конкурс. Първата ѝ роля там е в операта на Белини „ Беатриче ди Тенда “. В средата на 70-те Кабаиванска, към този момент 40-годишна, е интернационално известна, в разцвета на артистичната си зрялост. Нейната физическа хубост, геният, репертоарът, центриран към Пучини и Верди, ѝ основават вярна аудитория в Италия.
„ Трубадур “ на Верди, където е Леонора, е един от значимите спектакли в кариерата на Кабаиванска. През 1978 година във Виена тя е дирижирана от Херберт декор Караян. Години по-късно великият маестро ѝ изпраща писмо: „ Скъпа Райна, австрийската телевизия излъчи нощес нашия „ Трубадур “ от Виенската опера. Много съм разчувствуван и благополучен от артистичната му стойност и съм удивен, както в деня на спектакъла. Вашата интерпретация, както от вокална позиция, по този начин и от трагична ще остане вечно модел за артистичен перфекционизъм “.
С режисьора Мауро Болонини сопраното основава превъзходен отбор. Правят дружно „ Травиата “ от Верди, след това на Арена ди Верона и „ Франческа да Римини “ от Рикардо Дзандонай. „ Никога не съм имала разногласия с режисьорите. Странно е, само че съвсем постоянно са приемали моята позиция. Мога да кажа, че ме обожаваха. “
Малко известно, само че със ефектен триумф е осъществяването ѝ в едноактната опера „ Човешкият глас “ (2000 година, Франсис Пуленк) по либрето на Жан Кокто. Една жена в една безкрайна нощ моли по телефона любовника си да не я изоставя. Кабаиванска съумява да държи в продължение на час публиката посредством героинята, изгубена в личния си призрачен сън.
Триумфални за кариерата на сопраното са осъществяванията ѝ в оперите на Пучини „ Манон Леско “, „ Мадам Бътерфлай “ и „ Тоска “. Дебютира с „ Тоска “ в Модена още през 1971 година, режисирана от брачна половинка си. „ Тоска в прочут смисъл ми принадлежи “, признава тя. Изпълнява ролята на Флория Тоска с Лучано Павароти в Скалата (1980) и в Рим (1990), с цел да се „ раздели ” с нея чак в 2004 година в Мадрид, след над 400 осъществявания из целия свят. Наричат я „ най-голямата жива Тоска ” (Джузепе Сабатини). „ Обичах доста Пучини, създателя, на който дължа най-вече, само че и на който евентуално дадох най-вече. “
Моята към този момент последна среща онлайн с Кабаиванска беше предходната година във Флоренция, където тя беше поканена да опише мемоари за Мария Калас във връзка 100-годишнината от рождението ѝ. Българката е към този момент на върха на славата си, до момента в който гъркинята е в залеза на кариерата си, когато се срещат. Калас слага „ Сицилианска вечерня “(1973) на Верди в Торино и кани Кабаиванска за ролята на херцогиня Елена. „ Не си и представях, че ще я видя онлайн, Беше тъжна, че не пее. За нея гласът беше животът ѝ. “
Последното известно обществено осъществяване на Кабаиванска беше на погребението на Лучано Павароти (2007), когато тя изпя „ Аве, Мария “ на Верди. Вече беше почтено слязла от сцената, без да чака някой да ѝ подсети за възрастта. Превъплъти се в новата роля на възпитател.
Преподавателка
Имах удоволствието да проследявам преподавателската ѝ активност години наред в Сиена. Видях нейната грациозност, жизнеспособност, брилянтната ѝ вокална, интерпретаторска и театрална просветеност, богатата обща просвета. Това очевидно са усетили и нейните студенти, пристигнали в Сиена от целия свят за майсторските ѝ класове по оперно пеене. Те се възхищават на вокалните ѝ качества, на изумителния ѝ слух, на силата, с която заразява, на изразителното персонално наличие. За Кабаиванска пеенето е неотлъчно от актьорството. Тя пее, играейки, и играе, пеейки.
Достъпна за студентите, Кабаиванска не им икономисва и рецензии. Нейната величествена външност още при влизането ѝ в залата потвърждава на младите, че артистът би трябвало да покори публиката, преди да си е отворил устата. „ Какво се влачите като баби “, шеговито мъмреше тя. Чувството ѝ за комизъм е пословично. Кабаиванска е освен преподавателка, само че и другарка за студентите, кани ги вкъщи си в Модена, беседват както за музиката, по този начин и за живота. Интернетът и мобилният телефон са ѝ непознати, избира директното другарство.
Освен на техниката на пеенето, Кабаиванска натъртва и на драматургията на облика, който извайва и музикално, и театрално. Съветва да се влезе във вътрешността в текста, да се мисли за това, което се пее. Познава историята на всяка опера може би по-добре от музиковед. Прекъсва, създава всеки подробност. Особено е взискателна към ритъма на фразата, към драматургията на гласа. Поправя и се нервира даже от неправилното наречие на френски, британски, италиански. „ Никой задграничен оперен артист не владее италианския език като нея. Тя има извънредно театрално наличие и съвършена фраза “, твърди артистът и артист Елио Пандолфи.
Спомням си признанието на един от студентите в Сиена: „ На лекциите няма напрежение. Щом пеем умерено пред Кабаиванска, живата история на музиката, представете си на какво ще сме способни пред аудитория “.
Освен в Музикалната академия в Сиена и в музикалния институт в Модена, в последните 25 години Кабаиванска преподава и в Нов български университет в София. В България е нейната интернационална Школа за млади оперни артисти. Тя обезпечава средства за специализацията на най-хубавите при нея, в Италия. Те стават стипендианти на основания от сопраното фонд „ Райна Кабаиванска “. Стипендиите на лауреатите се връчват всяка година на финален галаконцерт на майсторския ѝ клас в София.
Документалният филм „ Школата Кабаиванска “ на Найо Тицин е отдаден на 20-годишнината на майсторския клас на певицата в Нов български университет. Беше показан преди две години на Празника на българското кино в Рим. Той преплита кариерата на сопраното с изявите и мненията на нейните възпитаници. По време на прожекцията залата беше претъпкана, Кабаиванска още веднъж блесна с достолепното си наличие.
За изключителния си принос към оперното изкуство, своята благотворителност и посвещаване на младите оперни гении тя е носителка на Наградата за хуманитаристика Богдан Богданов (2023). А по концепция на доктор Георги Текев, изпълнителен шеф и член на Настоятелството на Нов български университет, 2024 е „ годината на Кабаиванска “.
Много събития са проведени в чест на юбилея на сопраното. Част от тях са операта „ Аида “ в София, концерти в Париж и Лондон, филми. На самия 15 декември Софийската опера ще покаже „ Адриана Лекуврьор “ от Франческо Чилея, с цел да напомни една от най-забележителните функции на Кабаиванска, а в Модена ще бъде концертът „ Честит рожден ден, Райна! “ на актьори от нейната Школа. Оперната дива беше поканена на откриването на сезона в Миланската канара на 7 декември със „ Силата на ориста “ от Верди, в тази опера тя е изпълнявала ролята на Леонора.
На многая лета, маестра Кабаиванска, с наздравицата „ Да пием, вдигнете вий цялостните чаши “ от вашата песен на Виолета дружно с Алфредо в „ Травиата “!
Материалът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Откакто се помня, у дома се говореше за Райна Кабаиванска. Баща ми я познаваше отнякъде и непрестанно даваше за образец нейния гений на оперна певица, постигнала всичко сама, актьорското ѝ майсторство при построяването на ариите и функциите, полиглотството ѝ. Десетилетия по-късно се убедих персонално във всичко това.
Сопраното
В своята над 55-годишна кариера Кабаиванска е покорила международните оперни театри, спечелила е значими национални и интернационалните награди.
Дебютира в Италия, Верчели, през 1959 година с операта на Пучини „ Мантията “, в ролята на Жоржета. Освен лондонски и американски дебюти, при започване на 60-те години тя има интензивно съдействие с Миланската канара, което стартира през 1961 година след извоюван конкурс. Първата ѝ роля там е в операта на Белини „ Беатриче ди Тенда “. В средата на 70-те Кабаиванска, към този момент 40-годишна, е интернационално известна, в разцвета на артистичната си зрялост. Нейната физическа хубост, геният, репертоарът, центриран към Пучини и Верди, ѝ основават вярна аудитория в Италия.
„ Трубадур “ на Верди, където е Леонора, е един от значимите спектакли в кариерата на Кабаиванска. През 1978 година във Виена тя е дирижирана от Херберт декор Караян. Години по-късно великият маестро ѝ изпраща писмо: „ Скъпа Райна, австрийската телевизия излъчи нощес нашия „ Трубадур “ от Виенската опера. Много съм разчувствуван и благополучен от артистичната му стойност и съм удивен, както в деня на спектакъла. Вашата интерпретация, както от вокална позиция, по този начин и от трагична ще остане вечно модел за артистичен перфекционизъм “.
С режисьора Мауро Болонини сопраното основава превъзходен отбор. Правят дружно „ Травиата “ от Верди, след това на Арена ди Верона и „ Франческа да Римини “ от Рикардо Дзандонай. „ Никога не съм имала разногласия с режисьорите. Странно е, само че съвсем постоянно са приемали моята позиция. Мога да кажа, че ме обожаваха. “
Малко известно, само че със ефектен триумф е осъществяването ѝ в едноактната опера „ Човешкият глас “ (2000 година, Франсис Пуленк) по либрето на Жан Кокто. Една жена в една безкрайна нощ моли по телефона любовника си да не я изоставя. Кабаиванска съумява да държи в продължение на час публиката посредством героинята, изгубена в личния си призрачен сън.
Триумфални за кариерата на сопраното са осъществяванията ѝ в оперите на Пучини „ Манон Леско “, „ Мадам Бътерфлай “ и „ Тоска “. Дебютира с „ Тоска “ в Модена още през 1971 година, режисирана от брачна половинка си. „ Тоска в прочут смисъл ми принадлежи “, признава тя. Изпълнява ролята на Флория Тоска с Лучано Павароти в Скалата (1980) и в Рим (1990), с цел да се „ раздели ” с нея чак в 2004 година в Мадрид, след над 400 осъществявания из целия свят. Наричат я „ най-голямата жива Тоска ” (Джузепе Сабатини). „ Обичах доста Пучини, създателя, на който дължа най-вече, само че и на който евентуално дадох най-вече. “
Моята към този момент последна среща онлайн с Кабаиванска беше предходната година във Флоренция, където тя беше поканена да опише мемоари за Мария Калас във връзка 100-годишнината от рождението ѝ. Българката е към този момент на върха на славата си, до момента в който гъркинята е в залеза на кариерата си, когато се срещат. Калас слага „ Сицилианска вечерня “(1973) на Верди в Торино и кани Кабаиванска за ролята на херцогиня Елена. „ Не си и представях, че ще я видя онлайн, Беше тъжна, че не пее. За нея гласът беше животът ѝ. “
Последното известно обществено осъществяване на Кабаиванска беше на погребението на Лучано Павароти (2007), когато тя изпя „ Аве, Мария “ на Верди. Вече беше почтено слязла от сцената, без да чака някой да ѝ подсети за възрастта. Превъплъти се в новата роля на възпитател.
Преподавателка
Имах удоволствието да проследявам преподавателската ѝ активност години наред в Сиена. Видях нейната грациозност, жизнеспособност, брилянтната ѝ вокална, интерпретаторска и театрална просветеност, богатата обща просвета. Това очевидно са усетили и нейните студенти, пристигнали в Сиена от целия свят за майсторските ѝ класове по оперно пеене. Те се възхищават на вокалните ѝ качества, на изумителния ѝ слух, на силата, с която заразява, на изразителното персонално наличие. За Кабаиванска пеенето е неотлъчно от актьорството. Тя пее, играейки, и играе, пеейки.
Достъпна за студентите, Кабаиванска не им икономисва и рецензии. Нейната величествена външност още при влизането ѝ в залата потвърждава на младите, че артистът би трябвало да покори публиката, преди да си е отворил устата. „ Какво се влачите като баби “, шеговито мъмреше тя. Чувството ѝ за комизъм е пословично. Кабаиванска е освен преподавателка, само че и другарка за студентите, кани ги вкъщи си в Модена, беседват както за музиката, по този начин и за живота. Интернетът и мобилният телефон са ѝ непознати, избира директното другарство.
Освен на техниката на пеенето, Кабаиванска натъртва и на драматургията на облика, който извайва и музикално, и театрално. Съветва да се влезе във вътрешността в текста, да се мисли за това, което се пее. Познава историята на всяка опера може би по-добре от музиковед. Прекъсва, създава всеки подробност. Особено е взискателна към ритъма на фразата, към драматургията на гласа. Поправя и се нервира даже от неправилното наречие на френски, британски, италиански. „ Никой задграничен оперен артист не владее италианския език като нея. Тя има извънредно театрално наличие и съвършена фраза “, твърди артистът и артист Елио Пандолфи.
Спомням си признанието на един от студентите в Сиена: „ На лекциите няма напрежение. Щом пеем умерено пред Кабаиванска, живата история на музиката, представете си на какво ще сме способни пред аудитория “.
Освен в Музикалната академия в Сиена и в музикалния институт в Модена, в последните 25 години Кабаиванска преподава и в Нов български университет в София. В България е нейната интернационална Школа за млади оперни артисти. Тя обезпечава средства за специализацията на най-хубавите при нея, в Италия. Те стават стипендианти на основания от сопраното фонд „ Райна Кабаиванска “. Стипендиите на лауреатите се връчват всяка година на финален галаконцерт на майсторския ѝ клас в София.
Документалният филм „ Школата Кабаиванска “ на Найо Тицин е отдаден на 20-годишнината на майсторския клас на певицата в Нов български университет. Беше показан преди две години на Празника на българското кино в Рим. Той преплита кариерата на сопраното с изявите и мненията на нейните възпитаници. По време на прожекцията залата беше претъпкана, Кабаиванска още веднъж блесна с достолепното си наличие.
За изключителния си принос към оперното изкуство, своята благотворителност и посвещаване на младите оперни гении тя е носителка на Наградата за хуманитаристика Богдан Богданов (2023). А по концепция на доктор Георги Текев, изпълнителен шеф и член на Настоятелството на Нов български университет, 2024 е „ годината на Кабаиванска “.
Много събития са проведени в чест на юбилея на сопраното. Част от тях са операта „ Аида “ в София, концерти в Париж и Лондон, филми. На самия 15 декември Софийската опера ще покаже „ Адриана Лекуврьор “ от Франческо Чилея, с цел да напомни една от най-забележителните функции на Кабаиванска, а в Модена ще бъде концертът „ Честит рожден ден, Райна! “ на актьори от нейната Школа. Оперната дива беше поканена на откриването на сезона в Миланската канара на 7 декември със „ Силата на ориста “ от Верди, в тази опера тя е изпълнявала ролята на Леонора.
На многая лета, маестра Кабаиванска, с наздравицата „ Да пием, вдигнете вий цялостните чаши “ от вашата песен на Виолета дружно с Алфредо в „ Травиата “!
Материалът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ