Народ, който бойкотира цените в магазина, но яде „Шопска“ за 20 лв., не може да бъде заличен
Сподели
От пандемичния локдаун до през днешния ден – към този момент пета година, българското общество е пленник на едно изключително шумно неодобрение. Това на ресторантьорите, съдържателите на питейни заведения и клубове и хотелиерите, които настойчиво пробват да убедят клиентелата си – власт и общество, че без тях черните дни на българския разцвет дебнат отдолу под масите на заведенията им и апокалипсисът на българската икономка кипи под капаците на тенджерите.
В новинарския поток, без значение от дата на появяването им, можем да прочетем следните съждения:
„ Много ресторантьори към този момент са декларирали желание да се включат в самодейността. Нашето само искане е Данък добавена стойност да бъде 9 %, както преди “, разяснява Еню Енев, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и началник на Сдружение на ресторантьори и хотелиери „ Тракия “ – Пловдив. Той изрази мнение, че в случай че Данък добавена стойност остане на 20 %, това ще докара до съкращения на личен състав и банкрути на по-малките заведения, както се случи по време на коронавирус рецесията.
Подобни изказвания не е належащо да имат дата. Тяхното наличие няма отминалост и е главен движещ претекст за израз на гражданско неодобрение.
Интересно е по какъв начин по този начин преди този момент „ преди “, когато Данък добавена стойност беше още веднъж 20 %, нямаше неодобрение, а в това време рецесията от Ковид-19 продължава единствено в заведенията за хранене и към днешна дата?
В какво се показва парадоксът? В това, че българинът е подготвен да бойкотира цените в хипермаркетите, само че не и тези в най-ценното му – кръчмата. Там, където може да изрази най-силните си черти.
Изтъркано е, като мотив, само че е неоспоримо като факт – със свалянето на Данък добавена стойност като антиковид мярка не се стигна до понижаване на цените в заведенията за хранене. Дори – в противен случай, сметките бяха напомпани, та се стигна до такава степен една салата от домати и краставици да потегля от 15 лева Ковидът отмина и отпътува, само че антикризисната мярка остана, както и цената на салатата. И тя остана антикризисна.
Сакралното пространство на кръчмата от времето на национално-освободителното придвижване, през днешния ден е преустроено в обществен дом на изкривения „ достоверен “ национализъм, който се практикува под формата на хвърляне на салфетки, пушене на наргилета (ориенталска практика) със подозрителен резултат върху здравето на подрастващите и упражняване на (отново ориенталски) кръшни танци върху масата.
Кръчмата, за голям наш позор и пропуск, се е трансформирала в мястото, в което се „ кове “ и образува моралът на днешния българин.
Протестиращите ресторантьори (интересно е по какъв начин намират време да затворят ресторанта, с цел да стачкуват, което им генерира загуби) желаят да убедят обществото, че всички останали би трябвало да заплащат, само че единствено те не. Защото им е скъпо. Защото ще банкрутират. Защото всички останали не са банкрутирали при 20% Данък добавена стойност, само че единствено те ще банкрутират. Защото техният отрасъл е толкоз основополагащ, екзистенциално значим и от първа нужда, че би трябвало да бъде непокътнат като национална полезност!
Протестите на сектора, бъдещето на който, и единствено от който, зависи страната, браншът, и който единствен страда от 20-процентната ставка, са най-малкото цинични на фона на опитите страната да обезпечи налични хранителни артикули от първа нужда на естествени цени.
И още веднъж: тривиално е, само че е реалност – пробват да ни убедят, че заведенията за хранене са значим детайл от икономическата сигурност на страната, само че такива не са заведенията за книги, да вземем за пример. Читалищата, също толкоз, в случай че не и повече сакрализирано пространство в българската история, тихичко са се свили в ъгъла, очаквайки да им бъдат метнати някакви подаяния. Ей по този начин, без да стачкуват.
Трудно е да се изрече една доста елементарна истина – това е митингът на електората, този, който гласоподава, тъй като му е обезпечена работа. Това е митингът на проведения личен състав, който напомня на който би трябвало, че в случай че дойдат избори, резултатите от тях ще зависят от размера на Данък добавена стойност.
Народ, който бойкотира краставиците от 6 лева за кг в хипермаркета, само че заплаща 20 лева за „ Шопска “, не може да бъде пометен.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
От пандемичния локдаун до през днешния ден – към този момент пета година, българското общество е пленник на едно изключително шумно неодобрение. Това на ресторантьорите, съдържателите на питейни заведения и клубове и хотелиерите, които настойчиво пробват да убедят клиентелата си – власт и общество, че без тях черните дни на българския разцвет дебнат отдолу под масите на заведенията им и апокалипсисът на българската икономка кипи под капаците на тенджерите.
В новинарския поток, без значение от дата на появяването им, можем да прочетем следните съждения:
„ Много ресторантьори към този момент са декларирали желание да се включат в самодейността. Нашето само искане е Данък добавена стойност да бъде 9 %, както преди “, разяснява Еню Енев, заместник-председател на Българската хотелиерска и ресторантьорска асоциация (БХРА) и началник на Сдружение на ресторантьори и хотелиери „ Тракия “ – Пловдив. Той изрази мнение, че в случай че Данък добавена стойност остане на 20 %, това ще докара до съкращения на личен състав и банкрути на по-малките заведения, както се случи по време на коронавирус рецесията.
Подобни изказвания не е належащо да имат дата. Тяхното наличие няма отминалост и е главен движещ претекст за израз на гражданско неодобрение.
Интересно е по какъв начин по този начин преди този момент „ преди “, когато Данък добавена стойност беше още веднъж 20 %, нямаше неодобрение, а в това време рецесията от Ковид-19 продължава единствено в заведенията за хранене и към днешна дата?
В какво се показва парадоксът? В това, че българинът е подготвен да бойкотира цените в хипермаркетите, само че не и тези в най-ценното му – кръчмата. Там, където може да изрази най-силните си черти.
Изтъркано е, като мотив, само че е неоспоримо като факт – със свалянето на Данък добавена стойност като антиковид мярка не се стигна до понижаване на цените в заведенията за хранене. Дори – в противен случай, сметките бяха напомпани, та се стигна до такава степен една салата от домати и краставици да потегля от 15 лева Ковидът отмина и отпътува, само че антикризисната мярка остана, както и цената на салатата. И тя остана антикризисна.
Сакралното пространство на кръчмата от времето на национално-освободителното придвижване, през днешния ден е преустроено в обществен дом на изкривения „ достоверен “ национализъм, който се практикува под формата на хвърляне на салфетки, пушене на наргилета (ориенталска практика) със подозрителен резултат върху здравето на подрастващите и упражняване на (отново ориенталски) кръшни танци върху масата.
Кръчмата, за голям наш позор и пропуск, се е трансформирала в мястото, в което се „ кове “ и образува моралът на днешния българин.
Протестиращите ресторантьори (интересно е по какъв начин намират време да затворят ресторанта, с цел да стачкуват, което им генерира загуби) желаят да убедят обществото, че всички останали би трябвало да заплащат, само че единствено те не. Защото им е скъпо. Защото ще банкрутират. Защото всички останали не са банкрутирали при 20% Данък добавена стойност, само че единствено те ще банкрутират. Защото техният отрасъл е толкоз основополагащ, екзистенциално значим и от първа нужда, че би трябвало да бъде непокътнат като национална полезност!
Протестите на сектора, бъдещето на който, и единствено от който, зависи страната, браншът, и който единствен страда от 20-процентната ставка, са най-малкото цинични на фона на опитите страната да обезпечи налични хранителни артикули от първа нужда на естествени цени.
И още веднъж: тривиално е, само че е реалност – пробват да ни убедят, че заведенията за хранене са значим детайл от икономическата сигурност на страната, само че такива не са заведенията за книги, да вземем за пример. Читалищата, също толкоз, в случай че не и повече сакрализирано пространство в българската история, тихичко са се свили в ъгъла, очаквайки да им бъдат метнати някакви подаяния. Ей по този начин, без да стачкуват.
Трудно е да се изрече една доста елементарна истина – това е митингът на електората, този, който гласоподава, тъй като му е обезпечена работа. Това е митингът на проведения личен състав, който напомня на който би трябвало, че в случай че дойдат избори, резултатите от тях ще зависят от размера на Данък добавена стойност.
Народ, който бойкотира краставиците от 6 лева за кг в хипермаркета, само че заплаща 20 лева за „ Шопска “, не може да бъде пометен.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ