Ако имаше „доверие“ в Борисов и съответно в ГЕРБ, нямаше никаква логика да ходим на избори
Сподели
От дни се запитвам по какъв начин срамните политически игри, на които всички станахме очевидци, ще се отразят на така и така отвратените гласоподаватели.
Пехливански мазни битки с процедурни хватки, паралелни маси в ЦИК, записания онлайн и нескрито, пререгистрирания и отрегистрирания в тогавашното Движение за права и свободи, както и сходни маньоври в Българска социалистическа партия, завършили там относително бързо с отстраняването на Нинова.
Става дума въпреки всичко за две от главните партии в България,
през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него: структури от чисто клиентелистки вид със скрити лостове (в правосъдната система и в медиите) си разиграват коня, както си желаят.
Има промяна по върховете на олигархията: Доган „ роди “ Пеевски като „ феномен “, само че „ феноменът “, това Дете голомеше от родния ни фолклор, така се разрасна, че реши да прибере освен „ имането “, само че и бащината тайфа ведно с трите заветни букви на знамето – Движение за права и свободи.
Сега лагерът на Доган се тюхка и вайка и ще потегля да активизира своя си народ, само че „ феноменът “ е прибрал освен сухия щемпел и трите букви, само че и значително кметове и структури, като управлява главно помаците и ромските махали.
По същия метод и Нинова се жалва, че консолидираната (и много посвита) по нейно време партия в този момент отивала към олигархични кръгове към Кирил Добрев, които открадвали Българска социалистическа партия и лявото.
А къде, простете, е лявото в днешното Българска социалистическа партия?
Изборите (из огромните градове) може и да са израз на персонално волеизлияние, само че по места са технология, финансово влагане и мафиотизирана корпоративна активност.
Без да забравяме корпоративното рейдърство в правосъдната система, подпечатващо резултатите от вота.
А какво още ни чака, щом виждаме този призрачен сън в ЦИК, по какъв начин всичко това ще се придвижи в районните и секционните изборни комисии, където на всички места има хора от „ остарялото Движение за права и свободи “, просто не е за приказване…
***
Споровете за „ легитимността “ и „ нелегитимността “ през днешния ден получават първостепенна значимост. И по този начин би трябвало да бъде. Кой обаче е „ законен “ – Пеевски или Доган? Нинова или Зафиров, Гуцанов и Вигенин?
Съдът – с цялото ни почитание, само че и с всичките ни подозрения – ли е този, който дефинира това? Или партийните структури, членовете и симпатизантите, на собствен ред обгърнати в „ първи “ или „ втори “ мрежи от зависимости и ползи?
И има ли разплитане този възел в страна, в която даже
служебният министър председател Димитър Главчев е проблематично „ законен “
предвид на това, че е бил в първия си мандат външен министър, тоест не може „ символно “ да се върне в Сметната палата, откъдето президентът Радев да го изтегли за повторно на най-високата позиция в изпълнителната власт.
И това е сериозен проблем в днешна България. При това той е съществено „ онаследен “ от времената на Народна република България, където страната (очаквано) трябваше да отмре, по тази причина и законът не играеше съществена роля.
Тази роля бе отредена на Партията, олицетворяваща самата страна.
Един образец. През 2004 година избухна пожар в постройката на Министерския съвет, трима души пострадаха, изгоря библиотеката на първия етаж и някакви документи, само че това са детайлности.
Стана ясно обаче, защото търсеха схеми на електрическите съоръжения, че досието с документи за Министерския съвет е празна. Оказа се, че няма никакво документи по построяването му и най-важното – няма даже нотариален акт.
Представяте ли си – сградата-символ на изпълнителната власт в страната е „ нелегитимна “!
Не знам дали към този момент е изваден подобен нотариален акт, само че мощно се колебая, познавайки метода на деяние на държавната администрация.
Готов съм да се обзаложа, че такава е и обстановката с президентството, като се има поради, че нито тогавашният пантеон, нито паметникът на руската войска разполагаха с нотариални актове и съответната документи.
***
Сега на дневен ред е и казусът с „ джентълменството “.
Бойко Борисов желае някакво „ съглашение “ още в този миг, даже не след изборите. От ПП-ДБ, ближейки остарели рани, искрено декларират, че чу нямат доверие.
Не знаем каква е концепцията на Бойко Борисов за „ джентълменство “ и от какви високи мостри е движена тя. От английската викторианска традиция за „ човек на честните правила “ или е по-близка до визиите за „ крадеца-джентълмен “ (Арсен Люпен), запазващ си правото постоянно да престъпи дадената дума.
Затова на напред във времето излиза разновидността с „ техническото държавно управление “.
Ако имаше „ доверие “ в Борисов и надлежно в ГЕРБ, нямаше никаква логичност да вървим на избори.
И както се споделя, още на следващия ден можеше да бъде съединен някакъв кабинет. Но това не може да стане по редица аргументи.
Как ще бъде основано „ техническото държавно управление “? С чий мандат? Кой ще предложи бъдещия министър председател, който на собствен ред ще показа състав на държавното управление?
Нали не е мъчно да предвиждаме, че разногласието с първия или с втория мандат от процедурен може да се окаже решителен.
И второ, каква ще е фигурата на този специалист, който да бъде допустим (равно далечен от всички)? Може би най-добре е той да се върне в България от позиция в чужбина, само че кой при тези условия би поел сходен риск?
***
Кризата в България не е единствено рецесия на политическата система, както се повтаря най-често. Има сериозен разпад в обществената тъкан, в това, което удържа едно общество.
Формулирал го е още Аристотел в неговата „ Политика “: „ Всяка страна съставлява някаква общественост и всяка общественост е зародила поради някакво благо… Това точно е по този начин наречената страна или политическата общественост “.
Що за общественост е България и какво е търсеното от нас богатство?
Имаме ли изобщо визия по какъв начин да се измъкнем от блатото? Или като Самуиловите воини вървим напред, като напълно незрящите са постави ръце на рамената на полузрящите в тази объркана обстановка.
Най-страшното обаче е привикването с парадокса.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
От дни се запитвам по какъв начин срамните политически игри, на които всички станахме очевидци, ще се отразят на така и така отвратените гласоподаватели.
Пехливански мазни битки с процедурни хватки, паралелни маси в ЦИК, записания онлайн и нескрито, пререгистрирания и отрегистрирания в тогавашното Движение за права и свободи, както и сходни маньоври в Българска социалистическа партия, завършили там относително бързо с отстраняването на Нинова.
Става дума въпреки всичко за две от главните партии в България,
през които лъсват срамотиите на прехода, а и след него: структури от чисто клиентелистки вид със скрити лостове (в правосъдната система и в медиите) си разиграват коня, както си желаят.
Има промяна по върховете на олигархията: Доган „ роди “ Пеевски като „ феномен “, само че „ феноменът “, това Дете голомеше от родния ни фолклор, така се разрасна, че реши да прибере освен „ имането “, само че и бащината тайфа ведно с трите заветни букви на знамето – Движение за права и свободи.
Сега лагерът на Доган се тюхка и вайка и ще потегля да активизира своя си народ, само че „ феноменът “ е прибрал освен сухия щемпел и трите букви, само че и значително кметове и структури, като управлява главно помаците и ромските махали.
По същия метод и Нинова се жалва, че консолидираната (и много посвита) по нейно време партия в този момент отивала към олигархични кръгове към Кирил Добрев, които открадвали Българска социалистическа партия и лявото.
А къде, простете, е лявото в днешното Българска социалистическа партия?
Изборите (из огромните градове) може и да са израз на персонално волеизлияние, само че по места са технология, финансово влагане и мафиотизирана корпоративна активност.
Без да забравяме корпоративното рейдърство в правосъдната система, подпечатващо резултатите от вота.
А какво още ни чака, щом виждаме този призрачен сън в ЦИК, по какъв начин всичко това ще се придвижи в районните и секционните изборни комисии, където на всички места има хора от „ остарялото Движение за права и свободи “, просто не е за приказване…
***
Споровете за „ легитимността “ и „ нелегитимността “ през днешния ден получават първостепенна значимост. И по този начин би трябвало да бъде. Кой обаче е „ законен “ – Пеевски или Доган? Нинова или Зафиров, Гуцанов и Вигенин?
Съдът – с цялото ни почитание, само че и с всичките ни подозрения – ли е този, който дефинира това? Или партийните структури, членовете и симпатизантите, на собствен ред обгърнати в „ първи “ или „ втори “ мрежи от зависимости и ползи?
И има ли разплитане този възел в страна, в която даже
служебният министър председател Димитър Главчев е проблематично „ законен “
предвид на това, че е бил в първия си мандат външен министър, тоест не може „ символно “ да се върне в Сметната палата, откъдето президентът Радев да го изтегли за повторно на най-високата позиция в изпълнителната власт.
И това е сериозен проблем в днешна България. При това той е съществено „ онаследен “ от времената на Народна република България, където страната (очаквано) трябваше да отмре, по тази причина и законът не играеше съществена роля.
Тази роля бе отредена на Партията, олицетворяваща самата страна.
Един образец. През 2004 година избухна пожар в постройката на Министерския съвет, трима души пострадаха, изгоря библиотеката на първия етаж и някакви документи, само че това са детайлности.
Стана ясно обаче, защото търсеха схеми на електрическите съоръжения, че досието с документи за Министерския съвет е празна. Оказа се, че няма никакво документи по построяването му и най-важното – няма даже нотариален акт.
Представяте ли си – сградата-символ на изпълнителната власт в страната е „ нелегитимна “!
Не знам дали към този момент е изваден подобен нотариален акт, само че мощно се колебая, познавайки метода на деяние на държавната администрация.
Готов съм да се обзаложа, че такава е и обстановката с президентството, като се има поради, че нито тогавашният пантеон, нито паметникът на руската войска разполагаха с нотариални актове и съответната документи.
***
Сега на дневен ред е и казусът с „ джентълменството “.
Бойко Борисов желае някакво „ съглашение “ още в този миг, даже не след изборите. От ПП-ДБ, ближейки остарели рани, искрено декларират, че чу нямат доверие.
Не знаем каква е концепцията на Бойко Борисов за „ джентълменство “ и от какви високи мостри е движена тя. От английската викторианска традиция за „ човек на честните правила “ или е по-близка до визиите за „ крадеца-джентълмен “ (Арсен Люпен), запазващ си правото постоянно да престъпи дадената дума.
Затова на напред във времето излиза разновидността с „ техническото държавно управление “.
Ако имаше „ доверие “ в Борисов и надлежно в ГЕРБ, нямаше никаква логичност да вървим на избори.
И както се споделя, още на следващия ден можеше да бъде съединен някакъв кабинет. Но това не може да стане по редица аргументи.
Как ще бъде основано „ техническото държавно управление “? С чий мандат? Кой ще предложи бъдещия министър председател, който на собствен ред ще показа състав на държавното управление?
Нали не е мъчно да предвиждаме, че разногласието с първия или с втория мандат от процедурен може да се окаже решителен.
И второ, каква ще е фигурата на този специалист, който да бъде допустим (равно далечен от всички)? Може би най-добре е той да се върне в България от позиция в чужбина, само че кой при тези условия би поел сходен риск?
***
Кризата в България не е единствено рецесия на политическата система, както се повтаря най-често. Има сериозен разпад в обществената тъкан, в това, което удържа едно общество.
Формулирал го е още Аристотел в неговата „ Политика “: „ Всяка страна съставлява някаква общественост и всяка общественост е зародила поради някакво благо… Това точно е по този начин наречената страна или политическата общественост “.
Що за общественост е България и какво е търсеното от нас богатство?
Имаме ли изобщо визия по какъв начин да се измъкнем от блатото? Или като Самуиловите воини вървим напред, като напълно незрящите са постави ръце на рамената на полузрящите в тази объркана обстановка.
Най-страшното обаче е привикването с парадокса.
Текстът е оповестен в. Заглавието е на редакцията на ДЕБАТИ.БГ.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ