Доц. Чобанов само за ДЕБАТИ: Аспарух и Борис Кръстителя са основните варианти за паметници на мястото на ПСА
Сподели
Основните разновидности за монументи на мястото на паметника на руската войска в София са на Аспарух и Борис Кръстителя.
Това съобщи в изявление за ДЕБАТИ историкът доцент Тодор Чобанов. По думите му обаче едно сходно решение би трябвало да бъде взето от страната и общината.
„ В края на мандата на предходния СОС, помня, беше гласувано да има конкурс за ново решение за цялото пространство. Личното ми мнение, както и това на доста сътрудници е, че мястото не трябва да остава празно. Особено огромна неточност ще е да се остави празен фундамент и празен площад. То би се трансформирало в язва на градското пространство “, разяснява историкът.
Според него най-хубавото решение е да се сложи монумент на някои от тези персони, оставили диря в историята, само че за които не е направено нужното в столицата ни.
„ От бащите създатели на нашата държавност – Кубрат и Аспарух, през Борис Кръстителя и Симеон Велики с техния Златен век, до хора като Ботев и „ строителите на модерна България “, които не са почетени задоволително уместно за заслугите им. Мисля най-много, че столицата на една страна няма по какъв начин да мине през личностите, основали тази страна или приобщилите я към цивилизацията на Европа. В този смисъл Аспарух и Борис Кръстителя са главните разновидности “, изясни Чобанов.
Той напомни, че в София има още няколко монумента от руската ера и свързани с комунистическия режим.
„ Единият е „ Братската могила “ в Борисовата градина, близо 50 метров обелиск със скулптурна група с партизани в основата и паметника на руската войска в Лозенец “, уточни той.
Според него обаче, ориста на тези монументи би трябвало да бъде решена по „ разпоредбите на обществото, в което живеем – през общинския съвет или Народното събрание “.
„ Такива монументи има в цяла България, нормално на доста значими места и беше редно този въпрос да се реши с промени в законите, през парламентарни диспути и отговорно решение, както група народни представители предложиха в края на предходния по-дълго работил парламент “, сподели още историкът.
Цялото изявление с Тодор Чобанов четете на следващия ден.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Основните разновидности за монументи на мястото на паметника на руската войска в София са на Аспарух и Борис Кръстителя.
Това съобщи в изявление за ДЕБАТИ историкът доцент Тодор Чобанов. По думите му обаче едно сходно решение би трябвало да бъде взето от страната и общината.
„ В края на мандата на предходния СОС, помня, беше гласувано да има конкурс за ново решение за цялото пространство. Личното ми мнение, както и това на доста сътрудници е, че мястото не трябва да остава празно. Особено огромна неточност ще е да се остави празен фундамент и празен площад. То би се трансформирало в язва на градското пространство “, разяснява историкът.
Според него най-хубавото решение е да се сложи монумент на някои от тези персони, оставили диря в историята, само че за които не е направено нужното в столицата ни.
„ От бащите създатели на нашата държавност – Кубрат и Аспарух, през Борис Кръстителя и Симеон Велики с техния Златен век, до хора като Ботев и „ строителите на модерна България “, които не са почетени задоволително уместно за заслугите им. Мисля най-много, че столицата на една страна няма по какъв начин да мине през личностите, основали тази страна или приобщилите я към цивилизацията на Европа. В този смисъл Аспарух и Борис Кръстителя са главните разновидности “, изясни Чобанов.
Той напомни, че в София има още няколко монумента от руската ера и свързани с комунистическия режим.
„ Единият е „ Братската могила “ в Борисовата градина, близо 50 метров обелиск със скулптурна група с партизани в основата и паметника на руската войска в Лозенец “, уточни той.
Според него обаче, ориста на тези монументи би трябвало да бъде решена по „ разпоредбите на обществото, в което живеем – през общинския съвет или Народното събрание “.
„ Такива монументи има в цяла България, нормално на доста значими места и беше редно този въпрос да се реши с промени в законите, през парламентарни диспути и отговорно решение, както група народни представители предложиха в края на предходния по-дълго работил парламент “, сподели още историкът.
Цялото изявление с Тодор Чобанов четете на следващия ден.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ