България през 2024г.: Шенген, успехи в спорта, кино и скандали
Сподели
Несъмнено, събитието за годината е новината, която пристигна в последните дни на 2024 година – България се причислява дефинитивно към шенгенското пространство от 1 януари 2025г.
1. България влезе в Шенген
След Шенген по въздух и вода, пристигна ред и на Шенген по суша. Закъснелият триумф беше употребяван дружно с политическа реторика и спор за заслуги.
Още през 2011 година Екологичен потенциал удостовери в отчетите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички условия, с цел да бъдат напълно част от Шенгенското пространство. И Европейска комисия интензивно поддържаше този развой. Но 13 години и цели три държавни управления на Бойко Борисов не съумяха да създадат по този начин, че страната ни да влезе в зоната за свободно придвижване.
Сред аргументите да останем отвън Шенгенското пространство бяха и проблемите с контрабандата и сигурността по границите, през които влизаха стотици хиляди мигранти (не без помощта на граничари и полиция). Нашата граница беше безусловно пробита и редица страни, целесъобразно, не бяха съгласни с консолидираното на България. От това, несъмнено, страдаха най-вече българските жители.
България и Румъния трябваше да се причислят към Шенгенската зона през 2023 година дружно с Хърватия, само че тази договорка се провали, откакто Австрия възрази, че двете страни не съумяват да се оправят с внезапното повишаване на мигрантите, идващи по западнобалканския маршрут, а Нидерландия се опълчи на влизането на България.
Пробив направи първо държавното управление на Кирил Петков, което се опита да спре произвола по границите ( припомняме свадите с БАБХ и така наречен „ златен мочур “). След това, предходната година, държавното управление на акад. Николай Денков, дружно с Румъния, подписа контракт за приемането ни в Шенген – първо по въздух и вода, а след това и по суша. Първата част от този контракт стана факт през март месец тази година, когато беше отстранен въздушният и морски надзор по границите. Този контракт беше окарикатурен и хулен по всевъзможни способи от предходните ръководещи, само че по този начин или другояче той свърши работа и в този момент виждаме окончателния резултат – от 1 януари 2025 България беше призната дефинитивно в Шенгенското пространство.
2. Спортът ни с най-силно достижение от 20 години насам
Българският спорт изпраща най-успешната си година от много време насам. България приключи с цели 7 медала от Олимпийските игри в Париж. Три от тях бяха и златни олимпийски, един беше сребърен и три бяха бронзовите оценки.
Над всички несъмнено беше щангистът Карлос Насар, който в една година стана олимпийски, международен и европейски първенец и счупи половин дузина върхове. Насар беше избран в края на годината и за най-хубавият щангист в света за 2024-та година. Той се трансформира и в първия българин, който печели трите най-значими оценки в щангите в границите на единствено една година.
Освен Насар в Париж още два пъти чухме българския химн, откакто борците Семен Новиков и Магомед Рамазанов станаха олимпийски първенци. Те също сходно на Насар сложиха завършек на паузата от 20 години без олимпийски първенец в битката.
Грацията ни в художествената гимнастика Боряна Калейн също ни зарадва и завоюва сребърен орден от Олимпийските игри. Калейн стана едвам втората българка в художествената гимнастика, която има орден от самостоятелното съревнование на Олимпиада.
Кимия Ализаде завоюва бронзов орден в таекуондото, Божидар Андреев донесе бронзово отличие в щангите, а Хавиер Ибанес завоюва бронз в бокса.
Страхотната година беше белязана и от неповторимо показване на първата ни ракета Григор Димитров, който макар, че към този момент е на 33 години, остана в топ 10 на международния тенис, игра четири финала и завоюва шампионата в Бризбейн, а измежду финалите беше и този на Мастърса в Маями.
Кубрат Пулев записа две победи през 2024-та година и завоюва международна купа. Той първо победи украинеца Игор Шевазудцкий, а по-късно и Махмуд Чар.
Страхотно достижение записа Пламена Миткова в скока на дължина, пловдивчанката записа 4-ия най-хубав резултат в света за сезона от 6.97м., а пред нея останаха единствено трите медалистки от Олимпиадата в Париж.
3. Политически раздели, разпад на „ сглобка “ и предварителни избори
В началото на март, според съглашението сред двете ръководещи политически сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, министър председателят Николай Денков подаде оставка. Очакваше се поста да заеме вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел (ГЕРБ), а той да бъде министър на образованието и науката в бъдещия кабинет. Но след несполучливи договаряния сред двете обединения за ротацията във властта, последваха три неизпълнени мандата за сформиране на държавно управление – на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и „ ИТН “, длъжностен кабинет и насрочване на предварителни парламентарни избори на 9 юни. За длъжностен министър-председател беше назначен ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев.
Предсрочните парламентарни избори се организираха на 9 юни дружно с изборите за членове на Европейския парламент при ниска изборна интензивност.
В 50-ото Народно заседание влязоха седем обединения: досегашните ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, ПП–ДБ, “Възраждане ”, “БСП за България ” и “Има подобен народ ”. Изненадата на вота беше политическата групировка “Величие ”.
На 19 юни народните представители от 50-я парламент поставиха клетва. 16 дни по-късно най-малката парламентарна група – тази на „ Величие “, прекрати съществуването си.
Разцепление настъпи във втората по величина тогава парламентарно показана политическа мощ – тази на Движение за права и свободи. От парламентарната група на Движение за права и свободи с ръководител Делян Пеевски бяха изключени 17 народни представители, измежду които и другият ръководител на Движението – Джевдет Чакъров.
Петдесетото Народно заседание, също както и 49-ото, мъчно избра ръководителя си. Изборът бе съпроводен със разногласия, спиране на съвещанието, балотаж, до който доближиха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „ Възраждане “. В последна сметка Назарян бе определена за ръководител с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ.
С първия мандат ГЕРБ-СДС предложиха държавно управление на малцинството. Номинираният за министър председател Росен Желязков получи от президента Радев и незабавно върна изпълнен проучвателния мандат за кабинет. При последвалото гласоподаване в пленарната зала Желязков не беше определен.
При гласуването се видя и разединение в редиците на Движение за права и свободи.
Една част от депутатите, определени с листата на Движението, послушаха рекомендацията на почетния ръководител Ахмед Доган да не поддържат държавно управление с първия мандат. Друга част, близки до Делян Пеевски, поддържаха проектокабинета „ Желязков “. За раздор в връзките сред Пеевски и Доган се разбра от телевизионно изявление на изключения след това от парламентарната група на Движение за права и свободи депутат Рамадан Аталай.
Още при започване на Народното събрание оставка и заявление за овакантяване поддаде едно от познатите лица на Движение за права и свободи Филиз Хюсменова. Последователно бяха изключени Айсел Руфад, зам.-председател на Движение за права и свободи, дългогодишният депутат Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов.
Последваха срещи с почетния ръководител на Движението в резиденцията му в Росенец, както и послание на Ахмед Доган, с което приканва за оставките на Делян Пеевски, Халил Летифов, Станислав Анастасов, Хамид Хамид, Ертен Анисова и Радослав Ревански.
Вторият изследователски мандат за сформиране на държавно управление беше връчен на ПП-ДБ. Те предложиха план на декларация за излизане от политическата рецесия в България, включваща седем законодателни начинания и решения на Народното събрание. Декларацията бе разисквана с всички парламентарни групи, без тази на Движение за права и свободи. След като не получиха поддръжка за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат несбъднат.
Третият мандат беше даден на групата на „ ИТН “, които организираха обществени съвещания с всички политически сили и самостоятелни депутати в 50-ото Народно заседание, само че и те върнаха мандата несбъднат.
Петдесетото Народно заседание приключи без определено постоянно държавно управление и с огромен брой самостоятелни депутати, а страната се изправи пред нови предварителни избори.
Президентът Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за длъжностен министър-председател. След среща за показване на конструкция и състав на служебния кабинет, президентът отхвърли да подпише указа за назначение на служебно държавно управление. Причината беше нежеланието на Грънчарова да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.
Постът още веднъж пое досегашният длъжностен министър-председател Димитър Главчев. С различен собствен декрет президентът насрочи за 27 октомври 2024 година предварителните избори за народни представители.
След седмия следващ парламентарен избор, в 51-вото Народно заседание влязоха осем обединения.
Това са ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, „ Възраждане “, „ Движение за права и свободи – Ново начало “ с водач Делян Пеевски, „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “, „ Алианс за права и свободи “ (в който вземат участие последователите на Ахмед Доган), „ ИТН “ и „ Морал, единение, чест “ (МЕЧ). „ Величие “ не съумя да прескочи 4-процентовата преграда и остана отвън Народното събрание с резултат от 3,999%.
Веднага след изборите, още преди да бъде конституиран новият парламент, от ПП–ДБ сложиха „ алена линия “ за присъединяване в договаряния за постоянно държавно управление – „ хигиеничен кордон “ към Делян Пеевски и неговата групировка „ ДПС-Ново начало “ и изолирането им от властта, както и правосъдна промяна, която да не допусне Борислав Сарафов да бъде определен на 16 януари следващата година за основен прокурор. От ГЕРБ настояха министър председател да бъде водачът им Бойко Борисов, а ПП-ДБ са за равноотдалечена надпартийна фигура.
С рекорден брой опити да бъде определен парламентарен ръководител и диалози сред четири обединения в опит за ръководство стартира работа 51-вото Народно заседание. На 11 ноември депутатите се събраха на първо съвещание, което продължи невиждано дълго – до 6 декември, когато при 11-ия опит на 11-ия пленарен ден беше определен ръководител на Народното събрание – Наталия Киселова. Депутатите избраха и седем заместник-председатели на 51-вото Народно заседание. Конституирани бяха и парламентарните групи.
Изборът на Наталия Киселова за ръководител на Народното събрание стана вероятен, откакто „ БСП-Обединена левица “ подписа декларацията на ПП-ДБ за „ хигиеничен кордон “ към Пеевски. Преди това под документа подписите си сложиха от Има Такъв Народ. ГЕРБ-СДС не подписаха документа на ПП-ДБ, тъй като видяха несъгласия на текстове в него със закона. Бойко Борисов обаче съобщи и написа, че няма да ръководи с „ ДПС-Ново начало “, „ Алианс за права и свободи “ и „ Възраждане “.
Изборът на ръководител на новия парламент „ отпуши “ последващите конституционни процедури, свързани с връчването на мандатите за сформиране на държавно управление, и диалозите на първата политическа мощ за болшинство и постоянен кабинет.
На 10 декември президентът даде начало на конституционната процедура на съвещания с парламентарно показаните политически сили, преди връчването на първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление. Официалните договаряния за постоянна власт започнаха в седмицата преди Коледа – на 16 декември.
ГЕРБ-СДС припозна за свои сътрудници и изпрати предложения до „ Демократична България “, без „ Продължаваме промяната “, „ БСП-Обединена левица “ и „ ИТН “ в търсене на допирни точки.
През първата сесия парламентаристите не гласоподаваха бюджет за 2025 година
В последния ден преди коледната почивка на Народното събрание, която беше съкратена със седмица, бяха определени съставите на непрекъснатите парламентарни комисии по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, само че останаха без ръководители.
Още при започване на новото Народно събрание прокуратурата изиска депутатския имунитет на съпредседателя на Политическа партия Кирил Петков, като той самичък се отхвърли от него.
На 13 ноември изпълняващият функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов внесе искане за събаряне имунитета на народния представител Джейхан Ибрямов (АПС). По-късно Сарафов изиска още шест имунитета на народни представители – тези на Радостин Василев (МЕЧ), Веселин Вешев („ Възраждане “), Ангел Георгиев („ Възраждане “), Лена Бориславова (ПП–ДБ), Гюнай Далоолу („ ДПС-Ново начало “ и Марио Рангелов (АПС). С тях поисканите имунитети станаха осем. Почти всички от посочените национални избраници оповестиха, че сами ще се откажат от депутатската си отбрана.
Раздвижване имаше и в политическия живот на обособени партии.
Национална конференция на Движение за права и свободи, извършена малко преди Коледа – 22 декември, избра Делян Пеевски за единствен ръководител на Движение за права и свободи. Джевдет Чакъров разгласи, че ще апелират легитимността на „ събирането “. С промени в устава бе заличена фигурата на почетен ръководител. Междувременно стана ясно, че Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ще предложи изключването на Движение за права и свободи от групата си в Европарламента. В писмена позиция демократичната мрежа за Югоизточна Европа LIBSEEN (част от АЛДЕ) разгласи, че изключва Движение за права и свободи на Делян Пеевски от своя състав и насочи апел за същото към АЛДЕ. Мотивите са опасения за нарушение на върховенството на закона.
След парламентарните избори през юни тогавашният водач на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова подаде оставка поради, по думите ѝ, пагубните резултати на партията и за краткотраен ръководител беше определен заместникът ѝ в Изпълнителното бюро Атанас Зафиров, който поведе курс за обединяване на левицата. През септември Националният съвет изключи Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев поради „ прекъсване на работата на партията, опит за бойкот “ и Българска социалистическа партия се записва за присъединяване в предварителния избор през октомври в коалиция с още 20 политически субекта от ляво-център под името „ БСП-Обединена левица “.
4. Новият български патриарх Даниил
Видинският митрополит Даниил беше определен за български патриарх и Софийски митрополит. Той е роден на 2 март 1972 година в Смолян. Завършва главното и междинното си обучение в родния си град.
През 1996 година записва и учи „ Английска лингвистика “ в СУ „ Св. Климент Охридски “, а на идната година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет.
През 1997 година е признат като послушник в Хаджидимовския манастир „ Св. великомъченик Георги “ под духовното управление на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 7 август 1999 година е постриган от него в монашество, а на идващия ден е ръкоположен за йеродякон.
През 2002 година приключва Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
На 21 юли 2004 година е изпратен на смирение в Роженския манастир „ Рождество Богородично “. На 27 ноември същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах.
На 1 юни 2006 година е възведен в архимандритско достолепие.
По решение на Светия синод на 20 януари 2008 година е хиротонисан за свещеник с купата Драговитийски в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ и е назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 15 юни 2010 година, когато по молба на митрополита на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която служба извършва до 4 февруари 2018 година, когато канонично е определен за Видински митрополит.
5. България означи 20 години в НАТО
В годината, в която означаваме 75 години от основаването на Организацията на Северноатлантическия контракт – НАТО, България празнува 20 години от присъединението си към най-успешния политически и боен съюз в света.
На 29 март 2004 година България, дружно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения публично се причислява към алианса. Това е основен исторически миг, тъй като НАТО дава най-значимите гаранции за нашата самостоятелност, суверенитет и териториална целокупност, като способства за свободното и демократично развиване на страната ни.
И двамата генерални секретари на НАТО пристигнаха през тази година в България – Йенс Столтенберг взе участие в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София в края на май. Новоизбраният Марк Рюте посети образователния полигон на НАТО „ Ново село “ в област Сливен през декември, с цел да се запознае с активността на Многонационалната бойна група с рамкова страна Италия, на която България е хазаин.
6. Източване на пари и кавги белязаха културата
Изпращаме една друга година за културния бранш. Вместо триумфи и достижения, на напред във времето изпъкнаха свадите. Като този, обвързван с кражбата за 3 милиона лв. от бюджетите на два районни театъра посредством десетки фиктивни назначения.
Бармани, общи служащи, строители и електротехници се оказаха назначени с високи заплати и награди в смолянската и разградската натрупа. Единият шеф е ощетил държавния бюджет с повече от половин милион, а втория – с милион и 700 хиляди лв..
Другото събитие, белязало срамно културата у нас се случи на 7 ноември. Вечерта предвещаваше да е бурна, само че това, което се случи надмина упованията. Шумен митинг, съпроводен от физически конфликти и опит за взлом на Народния спектакъл направиха нечувана реклама на постановката „ Оръжията и индивидът “, режисирана у нас от Джон Малкович, за която билетите бяха разпродадени два месеца напред. Спектакълът възмути патриотични организации, а членовете им без да са го гледали, огромна част и без да са чели текста, блокираха входа на театъра, с цел да попречат на премиерата.
В опит да успокои пристрастеностите шефът на Народния спектакъл Васил Василев излезе да приказва с хората, само че тълпата му отвърна с обиди и няколко удара.
Протестът се придвижи и върху артиста Владимир Пенев, на който протестиращ сграбчи очилата и върху аниматора Теодор Ушев, който пък с билет в ръка не съумя да влезе в театъра, а върху главата му се изсипаха събраните денем чували с есенни листа и опаковки от енергийни питиета.
В последна сметка хората с билети за премиерата на „ Оръжията и индивидът “ не влязоха в театъра, а постановката се игра пред публицисти и неколцина артисти от трупата.
7. „ Гунди – легенда за любовта “ стана най-гледаният филм у нас
Българският филм „ Гунди – легенда за любовта “ стана най-гледаният от измененията насам. Той продължава да написа история в българското кино, като стана първият филм в новата история на страната, минал границата от 500 000 фенове. Със своите 507 759 продадени билета, филмът за Георги Аспарухов се утвърждава освен като най-гледаното българско заглавие, само че и като най-гледания филм въобще в кината у нас след 10 ноември 1989 година.
Тази историческа победа слага „ Гунди – Легенда за любовта “ преди всичко в класацията на най-гледаните филми в България, изпреварвайки международни киноикони като “Аватар 2: Природата на водата ” (475 823 зрители), “Аватар ” (474 403 зрители) и “Титаник ” (458 729 зрители). Филмът за Георги Аспарухов потвърди, че любовта към българските герои и истории е задоволително мощна и сходни продукции могат да се конкурират в родните кина с най-големите международни блокбъстъри.
„ Гунди – Легенда за любовта “ е българска биографична драма на режисьора Димитър Димитров, в която се споделя за живота и кариерата на футболиста Георги Аспарухов – Гунди, изигран от Павел Иванов, а младата актриса Александра Свиленова играе неговата брачна половинка Величка Маркова – Лита. Снимките стартират на 4 юни 2023 година и завършват на 31 юли. Гала премиерата на кино лентата се състои на 9 октомври 2024 година в зала „ Арена София “, като той потегля по кината от 18 октомври.
Използвани източници: Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Несъмнено, събитието за годината е новината, която пристигна в последните дни на 2024 година – България се причислява дефинитивно към шенгенското пространство от 1 януари 2025г.
1. България влезе в Шенген
След Шенген по въздух и вода, пристигна ред и на Шенген по суша. Закъснелият триумф беше употребяван дружно с политическа реторика и спор за заслуги.
Още през 2011 година Екологичен потенциал удостовери в отчетите за оценка по Шенген, че България и Румъния са изпълнили всички условия, с цел да бъдат напълно част от Шенгенското пространство. И Европейска комисия интензивно поддържаше този развой. Но 13 години и цели три държавни управления на Бойко Борисов не съумяха да създадат по този начин, че страната ни да влезе в зоната за свободно придвижване.
Сред аргументите да останем отвън Шенгенското пространство бяха и проблемите с контрабандата и сигурността по границите, през които влизаха стотици хиляди мигранти (не без помощта на граничари и полиция). Нашата граница беше безусловно пробита и редица страни, целесъобразно, не бяха съгласни с консолидираното на България. От това, несъмнено, страдаха най-вече българските жители.
България и Румъния трябваше да се причислят към Шенгенската зона през 2023 година дружно с Хърватия, само че тази договорка се провали, откакто Австрия възрази, че двете страни не съумяват да се оправят с внезапното повишаване на мигрантите, идващи по западнобалканския маршрут, а Нидерландия се опълчи на влизането на България.
Пробив направи първо държавното управление на Кирил Петков, което се опита да спре произвола по границите ( припомняме свадите с БАБХ и така наречен „ златен мочур “). След това, предходната година, държавното управление на акад. Николай Денков, дружно с Румъния, подписа контракт за приемането ни в Шенген – първо по въздух и вода, а след това и по суша. Първата част от този контракт стана факт през март месец тази година, когато беше отстранен въздушният и морски надзор по границите. Този контракт беше окарикатурен и хулен по всевъзможни способи от предходните ръководещи, само че по този начин или другояче той свърши работа и в този момент виждаме окончателния резултат – от 1 януари 2025 България беше призната дефинитивно в Шенгенското пространство.
2. Спортът ни с най-силно достижение от 20 години насам
Българският спорт изпраща най-успешната си година от много време насам. България приключи с цели 7 медала от Олимпийските игри в Париж. Три от тях бяха и златни олимпийски, един беше сребърен и три бяха бронзовите оценки.
Над всички несъмнено беше щангистът Карлос Насар, който в една година стана олимпийски, международен и европейски първенец и счупи половин дузина върхове. Насар беше избран в края на годината и за най-хубавият щангист в света за 2024-та година. Той се трансформира и в първия българин, който печели трите най-значими оценки в щангите в границите на единствено една година.
Освен Насар в Париж още два пъти чухме българския химн, откакто борците Семен Новиков и Магомед Рамазанов станаха олимпийски първенци. Те също сходно на Насар сложиха завършек на паузата от 20 години без олимпийски първенец в битката.
Грацията ни в художествената гимнастика Боряна Калейн също ни зарадва и завоюва сребърен орден от Олимпийските игри. Калейн стана едвам втората българка в художествената гимнастика, която има орден от самостоятелното съревнование на Олимпиада.
Кимия Ализаде завоюва бронзов орден в таекуондото, Божидар Андреев донесе бронзово отличие в щангите, а Хавиер Ибанес завоюва бронз в бокса.
Страхотната година беше белязана и от неповторимо показване на първата ни ракета Григор Димитров, който макар, че към този момент е на 33 години, остана в топ 10 на международния тенис, игра четири финала и завоюва шампионата в Бризбейн, а измежду финалите беше и този на Мастърса в Маями.
Кубрат Пулев записа две победи през 2024-та година и завоюва международна купа. Той първо победи украинеца Игор Шевазудцкий, а по-късно и Махмуд Чар.
Страхотно достижение записа Пламена Миткова в скока на дължина, пловдивчанката записа 4-ия най-хубав резултат в света за сезона от 6.97м., а пред нея останаха единствено трите медалистки от Олимпиадата в Париж.
3. Политически раздели, разпад на „ сглобка “ и предварителни избори
В началото на март, според съглашението сред двете ръководещи политически сили – ГЕРБ-СДС и ПП-ДБ, министър председателят Николай Денков подаде оставка. Очакваше се поста да заеме вицепремиерът и министър на външните работи Мария Габриел (ГЕРБ), а той да бъде министър на образованието и науката в бъдещия кабинет. Но след несполучливи договаряния сред двете обединения за ротацията във властта, последваха три неизпълнени мандата за сформиране на държавно управление – на ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ и „ ИТН “, длъжностен кабинет и насрочване на предварителни парламентарни избори на 9 юни. За длъжностен министър-председател беше назначен ръководителят на Сметната палата Димитър Главчев.
Предсрочните парламентарни избори се организираха на 9 юни дружно с изборите за членове на Европейския парламент при ниска изборна интензивност.
В 50-ото Народно заседание влязоха седем обединения: досегашните ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи, ПП–ДБ, “Възраждане ”, “БСП за България ” и “Има подобен народ ”. Изненадата на вота беше политическата групировка “Величие ”.
На 19 юни народните представители от 50-я парламент поставиха клетва. 16 дни по-късно най-малката парламентарна група – тази на „ Величие “, прекрати съществуването си.
Разцепление настъпи във втората по величина тогава парламентарно показана политическа мощ – тази на Движение за права и свободи. От парламентарната група на Движение за права и свободи с ръководител Делян Пеевски бяха изключени 17 народни представители, измежду които и другият ръководител на Движението – Джевдет Чакъров.
Петдесетото Народно заседание, също както и 49-ото, мъчно избра ръководителя си. Изборът бе съпроводен със разногласия, спиране на съвещанието, балотаж, до който доближиха Рая Назарян от ГЕРБ-СДС и Петър Петров от „ Възраждане “. В последна сметка Назарян бе определена за ръководител с гласовете на ГЕРБ-СДС, Движение за права и свободи и Има Такъв Народ.
С първия мандат ГЕРБ-СДС предложиха държавно управление на малцинството. Номинираният за министър председател Росен Желязков получи от президента Радев и незабавно върна изпълнен проучвателния мандат за кабинет. При последвалото гласоподаване в пленарната зала Желязков не беше определен.
При гласуването се видя и разединение в редиците на Движение за права и свободи.
Една част от депутатите, определени с листата на Движението, послушаха рекомендацията на почетния ръководител Ахмед Доган да не поддържат държавно управление с първия мандат. Друга част, близки до Делян Пеевски, поддържаха проектокабинета „ Желязков “. За раздор в връзките сред Пеевски и Доган се разбра от телевизионно изявление на изключения след това от парламентарната група на Движение за права и свободи депутат Рамадан Аталай.
Още при започване на Народното събрание оставка и заявление за овакантяване поддаде едно от познатите лица на Движение за права и свободи Филиз Хюсменова. Последователно бяха изключени Айсел Руфад, зам.-председател на Движение за права и свободи, дългогодишният депутат Рамадан Аталай и Джейхан Ибрямов.
Последваха срещи с почетния ръководител на Движението в резиденцията му в Росенец, както и послание на Ахмед Доган, с което приканва за оставките на Делян Пеевски, Халил Летифов, Станислав Анастасов, Хамид Хамид, Ертен Анисова и Радослав Ревански.
Вторият изследователски мандат за сформиране на държавно управление беше връчен на ПП-ДБ. Те предложиха план на декларация за излизане от политическата рецесия в България, включваща седем законодателни начинания и решения на Народното събрание. Декларацията бе разисквана с всички парламентарни групи, без тази на Движение за права и свободи. След като не получиха поддръжка за предложенията си, от ПП-ДБ върнаха втория мандат несбъднат.
Третият мандат беше даден на групата на „ ИТН “, които организираха обществени съвещания с всички политически сили и самостоятелни депутати в 50-ото Народно заседание, само че и те върнаха мандата несбъднат.
Петдесетото Народно заседание приключи без определено постоянно държавно управление и с огромен брой самостоятелни депутати, а страната се изправи пред нови предварителни избори.
Президентът Румен Радев избра заместник-председателя на Сметната палата Горица Грънчарова-Кожарева за длъжностен министър-председател. След среща за показване на конструкция и състав на служебния кабинет, президентът отхвърли да подпише указа за назначение на служебно държавно управление. Причината беше нежеланието на Грънчарова да смени служебния министър на вътрешните работи Калин Стоянов.
Постът още веднъж пое досегашният длъжностен министър-председател Димитър Главчев. С различен собствен декрет президентът насрочи за 27 октомври 2024 година предварителните избори за народни представители.
След седмия следващ парламентарен избор, в 51-вото Народно заседание влязоха осем обединения.
Това са ГЕРБ-СДС, ПП–ДБ, „ Възраждане “, „ Движение за права и свободи – Ново начало “ с водач Делян Пеевски, „ Българска социалистическа партия – Обединена левица “, „ Алианс за права и свободи “ (в който вземат участие последователите на Ахмед Доган), „ ИТН “ и „ Морал, единение, чест “ (МЕЧ). „ Величие “ не съумя да прескочи 4-процентовата преграда и остана отвън Народното събрание с резултат от 3,999%.
Веднага след изборите, още преди да бъде конституиран новият парламент, от ПП–ДБ сложиха „ алена линия “ за присъединяване в договаряния за постоянно държавно управление – „ хигиеничен кордон “ към Делян Пеевски и неговата групировка „ ДПС-Ново начало “ и изолирането им от властта, както и правосъдна промяна, която да не допусне Борислав Сарафов да бъде определен на 16 януари следващата година за основен прокурор. От ГЕРБ настояха министър председател да бъде водачът им Бойко Борисов, а ПП-ДБ са за равноотдалечена надпартийна фигура.
С рекорден брой опити да бъде определен парламентарен ръководител и диалози сред четири обединения в опит за ръководство стартира работа 51-вото Народно заседание. На 11 ноември депутатите се събраха на първо съвещание, което продължи невиждано дълго – до 6 декември, когато при 11-ия опит на 11-ия пленарен ден беше определен ръководител на Народното събрание – Наталия Киселова. Депутатите избраха и седем заместник-председатели на 51-вото Народно заседание. Конституирани бяха и парламентарните групи.
Изборът на Наталия Киселова за ръководител на Народното събрание стана вероятен, откакто „ БСП-Обединена левица “ подписа декларацията на ПП-ДБ за „ хигиеничен кордон “ към Пеевски. Преди това под документа подписите си сложиха от Има Такъв Народ. ГЕРБ-СДС не подписаха документа на ПП-ДБ, тъй като видяха несъгласия на текстове в него със закона. Бойко Борисов обаче съобщи и написа, че няма да ръководи с „ ДПС-Ново начало “, „ Алианс за права и свободи “ и „ Възраждане “.
Изборът на ръководител на новия парламент „ отпуши “ последващите конституционни процедури, свързани с връчването на мандатите за сформиране на държавно управление, и диалозите на първата политическа мощ за болшинство и постоянен кабинет.
На 10 декември президентът даде начало на конституционната процедура на съвещания с парламентарно показаните политически сили, преди връчването на първия изследователски мандат за сформиране на държавно управление. Официалните договаряния за постоянна власт започнаха в седмицата преди Коледа – на 16 декември.
ГЕРБ-СДС припозна за свои сътрудници и изпрати предложения до „ Демократична България “, без „ Продължаваме промяната “, „ БСП-Обединена левица “ и „ ИТН “ в търсене на допирни точки.
През първата сесия парламентаристите не гласоподаваха бюджет за 2025 година
В последния ден преди коледната почивка на Народното събрание, която беше съкратена със седмица, бяха определени съставите на непрекъснатите парламентарни комисии по бюджет и финанси и по конституционни и правни въпроси, само че останаха без ръководители.
Още при започване на новото Народно събрание прокуратурата изиска депутатския имунитет на съпредседателя на Политическа партия Кирил Петков, като той самичък се отхвърли от него.
На 13 ноември изпълняващият функционалностите основен прокурор Борислав Сарафов внесе искане за събаряне имунитета на народния представител Джейхан Ибрямов (АПС). По-късно Сарафов изиска още шест имунитета на народни представители – тези на Радостин Василев (МЕЧ), Веселин Вешев („ Възраждане “), Ангел Георгиев („ Възраждане “), Лена Бориславова (ПП–ДБ), Гюнай Далоолу („ ДПС-Ново начало “ и Марио Рангелов (АПС). С тях поисканите имунитети станаха осем. Почти всички от посочените национални избраници оповестиха, че сами ще се откажат от депутатската си отбрана.
Раздвижване имаше и в политическия живот на обособени партии.
Национална конференция на Движение за права и свободи, извършена малко преди Коледа – 22 декември, избра Делян Пеевски за единствен ръководител на Движение за права и свободи. Джевдет Чакъров разгласи, че ще апелират легитимността на „ събирането “. С промени в устава бе заличена фигурата на почетен ръководител. Междувременно стана ясно, че Алиансът на либералите и демократите за Европа (АЛДЕ) ще предложи изключването на Движение за права и свободи от групата си в Европарламента. В писмена позиция демократичната мрежа за Югоизточна Европа LIBSEEN (част от АЛДЕ) разгласи, че изключва Движение за права и свободи на Делян Пеевски от своя състав и насочи апел за същото към АЛДЕ. Мотивите са опасения за нарушение на върховенството на закона.
След парламентарните избори през юни тогавашният водач на Българска социалистическа партия Корнелия Нинова подаде оставка поради, по думите ѝ, пагубните резултати на партията и за краткотраен ръководител беше определен заместникът ѝ в Изпълнителното бюро Атанас Зафиров, който поведе курс за обединяване на левицата. През септември Националният съвет изключи Корнелия Нинова, Георги Свиленски, Иван Ченчев и Крум Дончев поради „ прекъсване на работата на партията, опит за бойкот “ и Българска социалистическа партия се записва за присъединяване в предварителния избор през октомври в коалиция с още 20 политически субекта от ляво-център под името „ БСП-Обединена левица “.
4. Новият български патриарх Даниил
Видинският митрополит Даниил беше определен за български патриарх и Софийски митрополит. Той е роден на 2 март 1972 година в Смолян. Завършва главното и междинното си обучение в родния си град.
През 1996 година записва и учи „ Английска лингвистика “ в СУ „ Св. Климент Охридски “, а на идната година пренасочва образованието си в Богословския факултет при същия университет.
През 1997 година е признат като послушник в Хаджидимовския манастир „ Св. великомъченик Георги “ под духовното управление на приснопаметния Неврокопски митрополит Натанаил. На 7 август 1999 година е постриган от него в монашество, а на идващия ден е ръкоположен за йеродякон.
През 2002 година приключва Богословския факултет на Софийския университет „ Св. Климент Охридски “.
На 21 юли 2004 година е изпратен на смирение в Роженския манастир „ Рождество Богородично “. На 27 ноември същата година е ръкоположен от епархийския му архиерей за йеромонах.
На 1 юни 2006 година е възведен в архимандритско достолепие.
По решение на Светия синод на 20 януари 2008 година е хиротонисан за свещеник с купата Драговитийски в патриаршеската катедрала „ Св. Александър Невски “ и е назначен за викарий на Неврокопския митрополит. Такъв остава до 15 юни 2010 година, когато по молба на митрополита на Съединени американски щати, Канада и Австралия Йосиф е назначен за негов викарий, която служба извършва до 4 февруари 2018 година, когато канонично е определен за Видински митрополит.
5. България означи 20 години в НАТО
В годината, в която означаваме 75 години от основаването на Организацията на Северноатлантическия контракт – НАТО, България празнува 20 години от присъединението си към най-успешния политически и боен съюз в света.
На 29 март 2004 година България, дружно с Естония, Латвия, Литва, Румъния, Словакия и Словения публично се причислява към алианса. Това е основен исторически миг, тъй като НАТО дава най-значимите гаранции за нашата самостоятелност, суверенитет и териториална целокупност, като способства за свободното и демократично развиване на страната ни.
И двамата генерални секретари на НАТО пристигнаха през тази година в България – Йенс Столтенберг взе участие в пролетната сесия на Парламентарната асамблея на НАТО в София в края на май. Новоизбраният Марк Рюте посети образователния полигон на НАТО „ Ново село “ в област Сливен през декември, с цел да се запознае с активността на Многонационалната бойна група с рамкова страна Италия, на която България е хазаин.
6. Източване на пари и кавги белязаха културата
Изпращаме една друга година за културния бранш. Вместо триумфи и достижения, на напред във времето изпъкнаха свадите. Като този, обвързван с кражбата за 3 милиона лв. от бюджетите на два районни театъра посредством десетки фиктивни назначения.
Бармани, общи служащи, строители и електротехници се оказаха назначени с високи заплати и награди в смолянската и разградската натрупа. Единият шеф е ощетил държавния бюджет с повече от половин милион, а втория – с милион и 700 хиляди лв..
Другото събитие, белязало срамно културата у нас се случи на 7 ноември. Вечерта предвещаваше да е бурна, само че това, което се случи надмина упованията. Шумен митинг, съпроводен от физически конфликти и опит за взлом на Народния спектакъл направиха нечувана реклама на постановката „ Оръжията и индивидът “, режисирана у нас от Джон Малкович, за която билетите бяха разпродадени два месеца напред. Спектакълът възмути патриотични организации, а членовете им без да са го гледали, огромна част и без да са чели текста, блокираха входа на театъра, с цел да попречат на премиерата.
В опит да успокои пристрастеностите шефът на Народния спектакъл Васил Василев излезе да приказва с хората, само че тълпата му отвърна с обиди и няколко удара.
Протестът се придвижи и върху артиста Владимир Пенев, на който протестиращ сграбчи очилата и върху аниматора Теодор Ушев, който пък с билет в ръка не съумя да влезе в театъра, а върху главата му се изсипаха събраните денем чували с есенни листа и опаковки от енергийни питиета.
В последна сметка хората с билети за премиерата на „ Оръжията и индивидът “ не влязоха в театъра, а постановката се игра пред публицисти и неколцина артисти от трупата.
7. „ Гунди – легенда за любовта “ стана най-гледаният филм у нас
Българският филм „ Гунди – легенда за любовта “ стана най-гледаният от измененията насам. Той продължава да написа история в българското кино, като стана първият филм в новата история на страната, минал границата от 500 000 фенове. Със своите 507 759 продадени билета, филмът за Георги Аспарухов се утвърждава освен като най-гледаното българско заглавие, само че и като най-гледания филм въобще в кината у нас след 10 ноември 1989 година.
Тази историческа победа слага „ Гунди – Легенда за любовта “ преди всичко в класацията на най-гледаните филми в България, изпреварвайки международни киноикони като “Аватар 2: Природата на водата ” (475 823 зрители), “Аватар ” (474 403 зрители) и “Титаник ” (458 729 зрители). Филмът за Георги Аспарухов потвърди, че любовта към българските герои и истории е задоволително мощна и сходни продукции могат да се конкурират в родните кина с най-големите международни блокбъстъри.
„ Гунди – Легенда за любовта “ е българска биографична драма на режисьора Димитър Димитров, в която се споделя за живота и кариерата на футболиста Георги Аспарухов – Гунди, изигран от Павел Иванов, а младата актриса Александра Свиленова играе неговата брачна половинка Величка Маркова – Лита. Снимките стартират на 4 юни 2023 година и завършват на 31 юли. Гала премиерата на кино лентата се състои на 9 октомври 2024 година в зала „ Арена София “, като той потегля по кината от 18 октомври.
Използвани източници: Българска телеграфна агенция, Българска национална телевизия, БНР.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ