Проф. Минасян за фискалния резерв: Министър Петкова видяла някакво число и решила да бие барабана
Сподели
Необмислено беше изявлението на служебния финансов министър Людмила Петкова за парите във фискалния запас – видяла някакво число и решила да бие барабана. Категорично няма учредения за такива подозрения! Изпълнението на Държавния бюджет върви ненадейно добре.
Това сподели пред БНР макроикономистът проф. Гарабед Минасян от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките. Той изясни, че Българска народна банка всяка седмица разгласява салдото на ръководство „ Емисионно “. „ В салдото на ръководство „ Емисионно “ има перо в пасивите, което отразява отговорностите на Българска народна банка към държавното управление, които са тъкмо фискалният запас, който Министерството на финансите поддържа в Българска народна банка. Данните за придвижването на фискалния запас може да се проследят ежеседмично там “, добави специалистът.
По думите му политическата неустойчивост абсолютно забавя процеса на влизането ни в еврозоната. „ Ако погледнем най-новата ни история, ще забележим, че политическата обстановка в страната влияе върху желанието на вложителите да се ангажират с капиталови планове в България, което е изрично наложително, в случай че желаеме да ускорим процеса на действителна интеграция и действителна конвергенция към еврозоната, още преди въобще формалното включване в еврозоната “, сподели още проф. Минасян.
Макроикономистът изясни, че има два типа конвергенция на страните. „ Едната е действителна конвергенция, която е обвързвана с производството на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, както Евростат го мери, както и с общото ценово ниво в страната – по отношение на европейското ценово ниво. По тези два индикатора ние значително изоставаме. За 2023 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у нас е към 38% от междинното европейско ниво. Ако погледнем ценовото ниво за предходната година, то е към 56%. При страните от Източна Европа общото ценово ниво една година преди включването им в еврозоната е било окол 70% от средноевропейското ценово ниво. Изоставането по тези индикатори на действителната конвергенция крие избрани опасности, които биха могли да доведат и до обществено напрежение “, разкри проф. Минасян.
Гарабед Минасян акцентира, че решенията за присъединението на нови страни към еврозоната идват от Европейския съвет и най-много от Европейската централна банка (ЕЦБ). „ ЕЦБ от ден на ден схваща, че следенето единствено на паричните индикатори, като валутен курс, бюджетен недостиг, инфлация, не е задоволително за обезпечаване на едно еквивалентно участие на страната в еврозоната. Тези неща би трябвало навреме да се премислят и да не се залага на такива фиктивни и неоправдани очаквания, които в случай че не се изпълнят, ще натрупат обществено напрежение “, безапелационен бе проф. Минасян.
Валутният ръб си свърши работата и към този момент работи задържащо върху икономическото ниво, счита проф. Минасян.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Необмислено беше изявлението на служебния финансов министър Людмила Петкова за парите във фискалния запас – видяла някакво число и решила да бие барабана. Категорично няма учредения за такива подозрения! Изпълнението на Държавния бюджет върви ненадейно добре.
Това сподели пред БНР макроикономистът проф. Гарабед Минасян от Института за стопански проучвания към Българска академия на науките. Той изясни, че Българска народна банка всяка седмица разгласява салдото на ръководство „ Емисионно “. „ В салдото на ръководство „ Емисионно “ има перо в пасивите, което отразява отговорностите на Българска народна банка към държавното управление, които са тъкмо фискалният запас, който Министерството на финансите поддържа в Българска народна банка. Данните за придвижването на фискалния запас може да се проследят ежеседмично там “, добави специалистът.
По думите му политическата неустойчивост абсолютно забавя процеса на влизането ни в еврозоната. „ Ако погледнем най-новата ни история, ще забележим, че политическата обстановка в страната влияе върху желанието на вложителите да се ангажират с капиталови планове в България, което е изрично наложително, в случай че желаеме да ускорим процеса на действителна интеграция и действителна конвергенция към еврозоната, още преди въобще формалното включване в еврозоната “, сподели още проф. Минасян.
Макроикономистът изясни, че има два типа конвергенция на страните. „ Едната е действителна конвергенция, която е обвързвана с производството на Брутният вътрешен продукт на глава от популацията, както Евростат го мери, както и с общото ценово ниво в страната – по отношение на европейското ценово ниво. По тези два индикатора ние значително изоставаме. За 2023 година Брутният вътрешен продукт на човек от популацията у нас е към 38% от междинното европейско ниво. Ако погледнем ценовото ниво за предходната година, то е към 56%. При страните от Източна Европа общото ценово ниво една година преди включването им в еврозоната е било окол 70% от средноевропейското ценово ниво. Изоставането по тези индикатори на действителната конвергенция крие избрани опасности, които биха могли да доведат и до обществено напрежение “, разкри проф. Минасян.
Гарабед Минасян акцентира, че решенията за присъединението на нови страни към еврозоната идват от Европейския съвет и най-много от Европейската централна банка (ЕЦБ). „ ЕЦБ от ден на ден схваща, че следенето единствено на паричните индикатори, като валутен курс, бюджетен недостиг, инфлация, не е задоволително за обезпечаване на едно еквивалентно участие на страната в еврозоната. Тези неща би трябвало навреме да се премислят и да не се залага на такива фиктивни и неоправдани очаквания, които в случай че не се изпълнят, ще натрупат обществено напрежение “, безапелационен бе проф. Минасян.
Валутният ръб си свърши работата и към този момент работи задържащо върху икономическото ниво, счита проф. Минасян.
За още забавни вести, изявленията, разбори и мнения харесайте!
Източник: debati.bg
КОМЕНТАРИ